Защо всичко се повтаря?

[cxzcxz]

(не съм сигурен дали темата е за този раздел;излезна малко дълго, надявам се да не ви отегча)
Днес по някое време си чатих с един човек по скайп. Питам го един въпрос, той съответно ми отоговаря и не след дълго преставаме да си чатим. Обаче след известно време се замислям - "чакай малко, та нали аз преди няколко месеца го питах точно същото и той ми отговори точно същото". Почвам да проверявам историята на чата - нищо подобно! Едва днес съм му задал този въпрос. Но как така, нали ясно си спомням как преди няколко месеца зададох точно същия? В следващия момент се осъзнавам, че го имам като абонат едва отпреди има-няма месец. И това не е единствения случай.
Все повече се чувствам, все едно съм в матрица. И от време на време на някого отгоре му скимва да натисне копчето за рестарт. Само че спомените не се влияят от времето и измеренията - те се запазват(поне така бях чел). И все повече се убеждавам в това.
Всичко започна преди три години. Тогава се срещнах с едни хора, казахме си нещо и си заминах. Какво си говорихме, не е важно. Важното е, че след пет до десет минути се почувствах много странно - сякаш ги бях срещал преди години и си бяхме говорили точно същото въпреки че ясно осъзнавах, че ги познавам не повече от година. Това беше повтаряне на събитие само че невъзможно повтаряне. Усещането в този момент бе много странно, не мога да го опиша точно. Все едно светът не е толкова материален колкото изглежда или поне района наоколо. Все едно всичко беше по-скоро енергия, но видима. Съвсем наскоро пък имах чувството, че всичко, което виждам е проектирано на хартия или картон непосредствено пред очите ми, така че да не виждам това отзад, а то е нещо съвсем различно. За бледо сравнение зелените единици и нули в "матрицата".
Тези случки на невъзможно повтаряне на събития се случваха с различна честота от онзи момент нататък досега (примерно 20 или нито една за месец). Всички те протичат по следния начин: случва се дадено събитие, на което аз присъствам. Това събитие може да е всякакво, но се отличава достатъчно много от останалите, за да му обърна внимание, когато се случва. Не след дълго (5 до 20 мин., рядко и повече) изведнъж си спомням как точно това събитие се е случило по абсолютно същия начин, 1:1, ама много отдавна, когато поради една или друга причина не е могло да се случи. Когато въпросното събитие се случи и когато си спомням за него, осъзнатостта ми се обръща на 180 градуса - първо съм по-разконцентриран, по-невнимаващ, духом не съм на земята а някъде другаде. Когато си го спомня обаче, изведнъж се чувствам прикован към земята, изключително осъзнат и внимаващ и до известна степен безпомощен да променя нещата.
И така, от ден на ден, все повече добивам чувството, че съм в матрица. Че съм само една пионка. Че някой рестартира тази матрица, докато нещата не се случат така, както му е изгодно.
Въпросът ми е защо всичко това се повтаря? Защо?

(Даже сега, докато си преглеждах поста, пак се сетих, че съм го писал, ама около година преди да се регистрирам )

[Tangrata_]

А допускаш ли варианта всичко това да плод на твоето ... въображение?

Единственото, което определяш като странност е твоята оценка колко са ти стари спомените.
А мозъка може да се лъже за това.
Може спомен, който е на 5 минути, мозъка неправилно да го оценя на 10 годишен.
Бтв имаше ли интернет преди 10 години ... май да ... но преди 20 нямаше.

[sTaTix]

междо другото.. и а мен ми се е случвало такова нещо.. някой го наричат "дежа-вю"  по едно време преди много години ми се случваше ужасно често.. и сега от време на време ми се случват такива неща който вече съм сигорен,че съм го преживял.. но уви ако някой има идея как да разнищим мистерията.. да сподели

[cxzcxz]

А допускаш ли варианта всичко това да плод на твоето ... въображение?

Допускам я. Да бяха само няколко случаите, нямаше да им обърна внимание.

Единственото, което определяш като странност е твоята оценка колко са ти стари спомените.
А мозъка може да се лъже за това.
Може спомен, който е на 5 минути, мозъка неправилно да го оценя на 10 годишен.
Бтв имаше ли интернет преди 10 години ... май да ... но преди 20 нямаше.

Ясно си спомням как един път се е случило преди малко и един път преди много време. По-скорошният път ми е припомнил по-стария, нищо, че не се е случвал, сиреч си спомням как нещото се е случило два пъти.

междо другото.. и а мен ми се е случвало такова нещо.. някой го наричат "дежа-вю"   по едно време преди много години ми се случваше ужасно често.. и сега от време на време ми се случват такива неща който вече съм сигорен,че съм го преживял.. но уви ако някой има идея как да разнищим мистерията.. да сподели

Значи едва ли е само моето въображение.

[Tangrata_]

Да, обаче това че се случва и в други въображения съвсем не означава, че не е дефект/грешка. Дори напротив ...

И при хората, и при автомобилите, и при каквито си искаш творения, механични или биологични, грешките, които се появяват са еднотипни. И при един и същи модел (автомобил), или раса (животни/хора) грешките се проявяват на едно и също място ...

Ти може да си въобразяваш (думата идва от въображение), че си го преживял и 2 пъти, и 5 пъти, може и 10 пъти едно и също нещо, но няма гаранция, че това е било действителност. Може само да е дефект на въображението.

Разбира се има и други варианти.
Като например моментно ясновидство. Т.е. в дадени моменти виждаш извън времето.
Т.е. не че има някаква матрица, която се резетва и преиграва, а по-скоро нещата са се случили веднъж за винаги извън времето, и просто понякога хората могат да 'видят' извън времевата подредба.

[persefona]

За мен нещата са по...елементарни. Това означава по-ясни, а не по-маловажни.

Ако някога се появи мисъл-въпрос за нещо, като разумно, зряло същество- ПРЕДПОЛАГАШ,, евентуални отговори или решения. на чисто ментално ниво. После забравяш, защото минава време и това не се случва всъщност.
Но Реално вече като се случи- имаш скайп, човек на който да зададеш въпроса, настроение (с което очакваш) какъв ли ще е отговорът...И тогава си казваш- Знаех си! Точно това си мислех, че ще ми кажеш. Абе, аз казах ли ти, че с гаджето ще ходим на концерта на Скорпионс? Не.
Как ще не съм ти казал? Не си.
О, значи съм го казал на Пешо. Та, ще ходим на концерт, ти? искаш ли.... какви са възможните отговори (вкл. и на Пешо)- Ще видя, не знам, Да, може би- ей, това сякаш съм го чувал.

По-интересно е, когато, в момента, в който попиташ в скайп- да ти направи впечатление, странното петно на дънките от какво ли е? чешмата защо капе толкова дразнещо, и в този момент ти звъннва телефона- хъм- вече видяна- това вече е дежаву-то! 

А, да, и няма лошо нещата да се повтарят- въпросът е - какво от това? и колко по-лесно би било да кажа- ...знаех, че ще цопна в тая локва! 

[Blue|_Star]

Дежа-ву?

[WhiteRider]

@ cxzcxz,
или имаш богато въображение или имаш проблем с предния лоб на мозъка, който отговаря за възприемането на времето. Не е рядко срещано и повечето хора не подозират, че имат проблем там. Иначе съм голям фен на Зелазни, който казва "Помня, когато това пак ще се случи"

[Amrita]

Изумително е от какви събития правиш такива кардинални изводи

[WhiteRider]

Времето се възприема от предния лоб на мозъка, нормално е при такива усещания да се помисли в тази посока

[persefona]

А, когато спим, как сме с времето?

Според мен е интересен някой друг `лоб`, защото случката е по скоро свързана с пространството, не с времето. Ако беше спомен, може би, ако беше мечта, защо не, но в този момент да видя нещо, което вече съм видяла е не просто интересно.

Та ,чак проблем, едва ли.

[ultrafutur]

Все повече се чувствам, все едно съм в матрица. И от време на време на някого отгоре му скимва да натисне копчето за рестарт. Само че спомените не се влияят от времето и измеренията - те се запазват(поне така бях чел). И все повече се убеждавам в това.

Тези случки на невъзможно повтаряне на събития се случваха с различна честота от онзи момент нататък досега (примерно 20 или нито една за месец). Всички те протичат по следния начин: случва се дадено събитие, на което аз присъствам. Това събитие може да е всякакво, но се отличава достатъчно много от останалите, за да му обърна внимание, когато се случва. Не след дълго (5 до 20 мин., рядко и повече) изведнъж си спомням как точно това събитие се е случило по абсолютно същия начин, 1:1, ама много отдавна, когато поради една или друга причина не е могло да се случи. Когато въпросното събитие се случи и когато си спомням за него, осъзнатостта ми се обръща на 180 градуса - първо съм по-разконцентриран, по-невнимаващ, духом не съм на земята а някъде другаде. Когато си го спомня обаче, изведнъж се чувствам прикован към земята, изключително осъзнат и внимаващ и до известна степен безпомощен да променя нещата.
И така, от ден на ден, все повече добивам чувството, че съм в матрица. Че съм само една пионка. Че някой рестартира тази матрица, докато нещата не се случат така, както му е изгодно.
Въпросът ми е защо всичко това се повтаря? Защо?

Защото душата винаги си поставя такива "спомени", обяснявани и преобяснявани от психолози и философи с нищо не значещата дума deja vu, като указателни знаци, които трябва да припомнят на човека за неговата многоизмерна същност. Някои ги забелязват по-често, други по-рядко, но за всеки има поставени такива "табели по пътя".
Светът и реалността, в която живеем е една голяма и добре структурирана картонена илюзия. Тя е много лесна за манипулиране, и служи само за оподобяващ модел на живота, в който хората учат и развиват съзнанията си с действия и намерения - избори в свят на дуализъм. В определени моменти крехкостта на Матрицата си личи много явно - именно тогава мозъкът ти започва да оподобява нейното разпукване с онези зелени бинарни кодове от филма.
Интересно е да се научим да следим тези "знаци", и да се водим по тях, вместо по добре утъпканите логически пътечки на анализ-синтез-реанализ-ресинтез...


btw, изказвания от рода на:

@ cxzcxz,
или имаш богато въображение или имаш проблем с предния лоб на мозъка, който отговаря за възприемането на времето. Не е рядко срещано и повечето хора не подозират, че имат проблем там.

не отиват на идеята и нивото на форума - прекалено материалистични и груби оценки, водещи до задънена улица не само мисълта, но и чувството...
Както много добре знаеш, White Rider, не всичко идва от мозъка - той е само един добре организиран инструмент, равен по значение и възможности на другите.

[WhiteRider]

Е във форумите се пише всичко и се стига понякога до големи обобщения. Аз написах каква ми се струва причината при конкретния човек, не по принцип
Иначе моето собствено обяснение за deja vu е, че след като всяко преживяване се избира първо на друг план, а след това се проявява на физическия, а ние сме многоизмерни същества, дори да сме попаднали в илюзията, че сме материя, е нормално да имаме проблясъци за други свои аспекти. Така че deja vu е просто споменът за това как като душата сме избрали събитието, докато като личността го преживяваме в относителното време.