Колко време ще отнеме на дивата природа да завладее отново
Земята, ако човечеството изчезне? Кои видове биха ни заменили?
Стивън Бакстър предвижда едно различно бъдеще
ИЗЧЕЗВАЩИТЕ ЧОВЕШКИ СЛЕДИ
7 дни: Градовете по бреговете на реки и морета се наводняват. Ядрените реактори се повреждат и изхвърлят радиоактивни частици в атмосферата. Плъхове и кучета глозгат човешки останки.
1 месец: Необслужваните електроцентрали се повреждат и Земята потъва в мрак.
3 месеца: Колите са неподвижни, заводите мълчат. В атмосферата не се отделя смог и тя се пречиства. Небето е най – ясно от хиляди години насам и се виждат много нови звезди.
1 година: Бурени и растения колонизират изоставените градове. Корените рушат тротоарите и улиците.
10 години: Пожари и наводнения съсипват оцелелите сгради. Инвазията на растенията се ускорява.
100 години: Мостовете са паднали, а дървените конструкции са изчезнали. Сградите в градовете са по запазени, но скоро ерозират.
500 години: По – голямата част от Великобритания е покрита от стари дъбови гори. От каменните сгради са останали само покрити с трева могили. Срутил се е и последният небостъргач.
10 000 години: Човешката дейност е отлагала Ледниковата епоха с хилядолетия, но тя най – после започва. Ледниците заличават повечето следи от хора.
50 000 години: Дълбоко заровените радиоактивни отпадъци се разпадат и са безвредни.
100 000 години: Последните радиосигнали от хората пътуват със скоростта на светлината и напускат Галактиката. Междувременно милиарди тонове произведена от човека пластмаса са вече облак прах по земната повърхност.
1 милион години: На Земята единствените следи от човечеството са костите и инструментите, попаднали в утаечни пластове. Някои космически уреди все още оцеляват в сърцето на Слънчевата система.
5 милиона години: Формира се екосистема с нов баланс и разнообразие. Хищниците и големите тревопасни са произлезли от плъховете и зайците.
10 милиона години: Последните следи от мисията Аполо на Луната са унищожени от микрометеорна бомбардировка.
