Бившият президентски съветник проф. Димитър Иванов:
Планът "Станишев" е политическо, икономическо и социално недоразумение
Анна Кълцева
Проф. Димитър Иванов е макроикономист, консултант на международни банки и организации, международен съветник по линия на UNIDO на редица правителства, активен общественик и преподавател във висши учебни заведения в България и по света. Бивш съветник на президента Георги Първанов, учредител и председател на Гражданско Сдружение ГЛАС.
Проф. Иванов, преди година поискахте оставка на правителството заради неспособността му да се справи с трудностите пред българската икономика. До оставка не се стигна, а правителството почти приключва мандата си. Какво има под цифрите и фактите за стабилност, които кабинетът представя пред българските граждани? И как оценявате ситуацията в България днес?
Правителството на тройната коалиция, ръководено от Сергей Станишев, завършва своя мандат по същия начин, по който го започна: без системна, консистентна, принципна и ясна икономическа и социална политика. Икономическата политика бе и си остава една ad hoc политика на разнопосочно галопиране, скачаща и гонеща събитията, а не изпреварваща ги. Логично този тип политика доведе до рекордни негативни икономически показатели за последните 10-11 години в България: за почти четирите години управление индексът на потребителските цени скочи с 137.5% според официалните данни на НСИ; дефицитът по търговската сметка достигна 24.9% от БВП - рекорден в света; общият размер на фирмената задлъжнялост надхвърли близо 2.5 пъти БВП на страната ни; нерегулираната кредитна експанзия доведе до огромна задлъжнялост десетки хиляди български домакинства; гражданите на България продължиха по стандарта на своя живот да са на последното място в ЕС; бяха забавени отдавна необходими реформи в структурата на икономиката ни, в публичния сектор. И всичко това - бе видимо още преди избухването на световната икономическа криза.
Това правителство създаде и отгледа своя собствена “бухваща” месец след месец икономическа криза. И затова аз на няколко пъти през тези години призовах за оставка на това правителство. Предупредих за идващата дълбока глобална финансова криза повече от година преди правителството въобще да може да види нейните симптоми. За мене “капанът” на кризата е щракнал и оттук нататък нямаме никакво време за губене, ако действително искаме да се спасим.
Как оценявате “Плана Станишев” за справяне с кризата?
О, този план не е реалистичен нито по социалистически, нито по капиталистически модел. Планът “Станишев” е едно политическо, икономическо и социално недоразумение, което има обаче огромна цена, която ще бъде платена от българските граждани. Този план дори не е в състояние да намали ударите на кризата. Той разчита на това, че с малко държавна помощ за банките всички ще излезем от този водовъртеж, за да “влезем” отново в същия, довел ни дотук, финансов покер. Докато, и повтарям тази дума, докато няма достатъчно силно изявено търсене в икономиката, бизнесът няма да отиде да взема нови дългове, за да инвестира в нови заводи, екипировка и т.н. И това е големият проблем - продължаващата липса на достатъчно търсене.
Докато безработицата не се стабилизира, можете да давате на банките, колкото пари искате, но те няма да намерят сериозни кандидати за заеми. Вътрешно-икономическият живот не е замрял само заради кредитното засушаване, а и заради силното свиване на редица изкуствено създадени и подържани пазари у нас, заради липсата на доверие в платежоспособността на всекиго; заради дълбоката задлъжнялост на всекиго. Така, че даже и този изкривен днес, подложен на ударите на глобалната и на вътрешната криза наш български пазар е прав, а Станишев е погрешен. И това е просто да се разбере.
Но Станишев продължава да цитира положителна статистика?
Да, но вие и вашата аудитория от читатели, мисля, че ясно разбирате, че стойността на един статистически живот не представлява стойността на живота на когото и да е. Безкрайно увеличеният размер на политическата корупция представлява всъщност част от от “големия” ръст на БВП. Но това как се отразява върху стандарта на живот на българските граждани? Ами безкрайните строежи, една част от които ще си останат така като паметници на кредитното безхаберие на Станишевото управление? Те също бяха част от “огромния” български икономически растеж! Къде е днес този растеж, знаете ли? Потънал е в задлъжнялостта на фирми, домакинства, банки и държава.
В невъзможността да се поддържа един цивилизован, европейски публичен сектор; в абдикацията на държавата от основните й функции на гарант на социалния живот в страната. И когато използвам думата “абдикация” нека да кажа още нещо. Правителството по същество абдикира от управлението на кризата. Планът “Станишев” не работи, а вицепремиерът, който официално по силата на разпределението на функциите и отговорностите на министрите в Министерски Съвет отговаря за икономиката - г-н Ивайло Калфин е в изборна отпуска по време на най-уникалната криза в историята на България. Да сте чули официално от премиера, кой официално сега от правителството ще отговаря за икономиката?
Какво още да очакваме?
Аз калкулирам, че загубата на работни места у нас ще достигне равнища на една икономическа депресия. Тук следва да се калкулират фактори като възвръщащи се от чужбина български работници, безработни младежи, необхванати от националната статистика. Спадът на директните чужди инвестиции удря и ще удари силно икономиката ни. От близо 16.8% от БВП за 2008 г. те ще са не повече от 6-6.5% за 2009 г. Само за първите три месеца на 2009 г. експортът ни е намалял с над 36%; бюджения излишък и валутните ни резерви се стопяват с изключително бързи темпове и няма да се се изненадам, ако в края на годината отчетем бюджетен дефицит, но не като вследствие на една системна антикризисна политика, а като резултат на некомпетентността на правителството. Задлъжнялостта на домакинства и фирми е достигнала една неприемлива цивилизована граница (съотношението дълг към доходи вече надхвърля 34% средно!); до социален и икономически взрив и затова съм убеден, че България е вече в “интензивното отделение” чакаща една фундаментална социална спешна “операция”.
Уравнението е ясно: правителството - да, харчи, но без сериозна консенсусна политика, като на изпроводяк и има все по-малко приходи под формата на данъци. Така, че на фона на досегашното липсващо управление на кризата не виждам голяма надежда. Влошаването на икономиката ни продължава. И на фона на всичко това, Станишев и компания искат да сключат месец преди парламентарните избори огромна сделка за финансирането на АЕЦ “Белене”, да продадат непродадения през последните 12 години Булгартабак и то по време на криза, когато сериозни инвеститори не купуват.
Някои икономисти у нас говорят, че кризата приключва. Кога може да се очаква оживяване на потреблението?
На фона на горните цифри на очертаващата се огромна дупка в бюджета, подобни твърдения са несериозни. Видяхме, миналата седмица и прогнозата на МВФ, че икономиката ни може да замръзне буквално. А какво означава това и за реалната стойност на националната ни валута? Мълчим. Истината е, че кризата днес се развихря в България и че тя е логично обусловена от множество по-горе очертани показатели. България е и изключително зависима в експортно отношение от пазарите на Европа и на еврозоната. А там, рецесията не само че е тежка, а и продължава, тоест от там няма никакво търсене на внос от нашата страна. Една Гърция, Ирландия, Испания са “до врата” потънали в рецесия с епични исторически пропорции. У нас продължава да спада индустриалното ни производство. Цените на активи и на недвижими имоти продължават да спадат. Това влияес силно върху капацитета на домакинства, фирми и банки да заемат. Докато цените на недвижимите имоти и жилищата не се стабилизират, трудно е да се видят каквито и да е симптоми на потребителско оживление. В този смисъл вместо всеки ден “да гледаме зад пердето” дали кризата не си е случайно отишла, много по-мъдро е да се заемем и да работим за намаляване на нейните щети, за преструктуриране на бизнеса в един период от минимум от още 5 години.
Следва да разберем, че проблемът не е само в това, че българската икономика се е свила с 3.5 или 4 % тази година. Големият ни проблем е, че не сме все още проектирали и конструирали нашия път на излизане от кризата. И сега сме лятото на 2009 г. Най-рано, и то при едно силно, със силен национален експертен потенциал правителство и при консенсус от страна на парламента - може да имаме национална антикризисна стратегия и план за излизане от кризата - към края на тази година. Подобен план следва да се разпростира върху времеви хоризонт от 5-10 години и той следва да обхване всички сектори на икономиката ни, включително и банковата ни система.
Все пак банковите депозити са гарантирани!
Да, правителството и БНБ под въздействието на антикризисните мерки, приети сред всички страни-членки на ЕС, бяха принудени да вдигнат тавана на размера на гарантираните депозити. Но държа да предупредя за нещо, което не се знае от гражданите и може да ги постави в опасна финансова ситуация. Става дума за това, че според извършената промяна в закона се гарантират депозитите в лева. Ако имате депозити в евро, в долари или в друга валута, те ще ви бъдат изплатени в левове по курса. Това е крайно опасно, защото вие разбирате, че ако се случи най-лошото, няма да се срине еврото или щатският долар.
Но, това, което казвате е много страшно.
Страшно си е. Има дебат по този въпрос в парламента и дано да бъде решен по подходящия начин.
И твърдите, че демокрацията е в опасност?
Първо, налице е и не се знае докога една изключителна концентрация на властта в ръцете на политико-партизанско правителство, което открито нарушава принципа на разделението на властите. Втората злоупотреба на властта - е в това да тласне в България към едно развитие на обществото, което не съответства на българските ценности и характер. Солидарният модел на обществото е разрушен. Обществото е разделено между една каста, експлоатирала преходния период и останалите. Но у нас, за разлика от капитализма в началото на века, дълбоката социална диференциация не стимулира прогрес; обратно, забавя го, спъва го.
Властта днес поддържа само другата България - тази на един малък и неясно как формулирал се елит. Нещо повече, модернизиралата се социалистическа партия - започна също да използва и да работи в полза на този малък елит. Третия елемент е, че този режим не само че не разруши, а стабилизира обръчите от фирми, мрежите от олигарси. Тоест, създадена е реална опасност демократичната власт у нас да бъде узурпирана от “властта” на властта създадена и циментирана през последните 5-6 години. Съзвездията - бяха доразвити, достроени и днес са налице силни български политико-бизнес групи.
Привилегиите - израснаха на едно ново равнище. Днес, за “привилегированите” - техният живот е норма. Норма за медиите, норма за съдебната власт, норма за политиците. Те имат “пропуски” с голямо П за навсякъде. Това вече е чиста проба изнасилване на демокрацията. Създаден бе в един циничен вид общество, в което основен е законът на по-силния.
Какъв е изходът и пътят за повишаване на търсенето, за повече износ, за повече инвестиции в България? И за повече работни места?
Вижте, икономиката е една комбинация от икономически закони и правила, доверие, опит, психология и реалности. Големият въпрос е кое ще доминира в тази комбинация, но и балансът между отделните й елементи. Следващите 4-5 месеца са критично важни. Всички ние, колективният мозък и потенциал на страната, лидерите на политическите партии, българските институции - да се опитаме конструктивно да стабилизираме нашата икономика; да намалим темпа и силата на кризата, стъпка по стъпка да подготвим основните сектори на икономиката за оживяване за следващите 4-5 години минимум. В това отношение, постигането на едно честно разбиране у нас, и пак повтарям - на един национален консенсус по отношение на истинската природа на кризата в България, а не само и единствено тази външната, - ще бъде от фундаментална важност с оглед на следващите стъпки и приоритети по начин, по който нещата да не могат да се повторят и най-вече да подготвим основите на една друга, конкурентна в дългосрочен аспект българска икономика. Има и неразбиране относно необходимото “лекуване” на икономиката.
“Лекуването” се състои в редукцията на равнищата на задлъжнялост, които са понастоящем в сектора на бизнеса и на домакинствата. Началният етап на това лекуване е намаляването на задълженията вътре във финансовата система. Някои от тези задължения няма да могат да бъдат възстановени. Оттук, ясно е, че банките ще се нуждаят от допълнителен капитал за да “покрият” активи, които са били “паркирани” в “по-сенчести места”. Вторият етап на лекуване ще включи реалната икономика. Множество фирми ще трябва, и този процес всъщност е започнал, да разпродадат редица неефективни подразделения, да редуцират инвестиции, да е “отворят” за дялови капитали. Всичко това ще бъде съпроводено с разместването на цели пластове от хора, капитали, сфери на влияние и сектори в българската икономика. Това ще е тежък и отговорен процес.
И затова аз считам, че тези хора, които ще изведат България от кризата, следва да бъдат в немалка степен хора на новото българско Възраждане. Те следва да поставят всички проблеми на страната не само в контекста на досегашното ни развитие, но и с оглед на динамично променящите се геополитически и геоикономически “пластове” в световната и регионалната икономика и политика. В краткосрочен аспект, още отсега следва да се започне работата по приключването на бюджет 2009 и по бюджет 2010, по инвестиционната програма на правителството, по реформата в публичния сектор, по програма за изчистване и преструктуриране на задълженията на българския бизнес и по една нова инвестиционна регулативна рамка, която да включва и цялостната система по използване и реализиране на средствата от европейските фондове. Официалният процес и процедури на присъединяване към еврозоната следва да бъде контролиран и българската кандидатура за ЕРМ-2 следва да бъде поставена конструктивно и позитивно. Заедно с това следва да се готви програма за препроектиране на институциите и затова и аз, и някои от основните опозиционни партии настояхме да се замразят всички назначения на ръководни постове в ключовите български институции, до след формирането на новото правителство.
Въпреки непрестанните твърдения за стабилността на българската икономика и банкова система, правителството се готви да поиска заем от Международния валутен фонд? Как оценявате това и какви биха били последствията за българската икономика и българските граждани?
Аз съм за използване по целесъобразност на новия финансов инструмент на МВФ - т. нар. “гъвкаво финансиране”, което ще даде възможност на едно мъдро следващо правителство да потърси един качествено нов баланс между отразяването на ударите на кризата и продължаване процеса на реформи и модернизация на икономиката.
Според вас, как да превърнем България отново в положителен пример, както призова бившият премиер Иван Костов?
Това наистина следва да бъде стремеж на всеки истински патриот, родолюбец. Споделяйки редица от тезите на г-н Иван Костов, аз мисля, че България преди всичко следва да се пребори и да излезе успешно от дълбоката системна криза, в която сме попаднали: криза на държавността, криза на икономиката; криза на нашата международна репутация. И това може да стане, само с мобилизирането на цялото богатство на българския национален експертен потенциал. Нямаме време за губене.
Вие заедно със свои съмишленици създадохте гражданско сдружение ГЛАС. Защо?
Още от преди повече от 7-8 години аз, заедно с група от мои съмишленици, застанахме зад идеята за мобилизирането на националния граждански експертен потенциал в името на решаването на важните цели пред България. Искахме да активизираме гражданското общество, особено тези негови формации, които биха желали техният глас да бъде чут, да бъдат активни участници в обществено-политическия живот. Минахме през различни етапи и форми, за да достигнем днес до Сдружение ГЛАС. Нашата цел е истинското възраждане на България - по-богата, по-справедлива, по-модерна и по-уважавана в света България. И всичко това да се опитаме да постигнем чрез създаването и развитието на нов тип политика, отворена към гражданите на страната. Създадохме ГЛАС и поради една друга много важна причина: страната е изправена пред огромни проблеми, пред системна криза. А това изисква гражданско активизиране и обединяване. Състоянието на България, страхът от безнадеждността, липсата на хоризонти - налага един цялостен нов проект, нова идея за управлението и развитието на страната. И това не е един социален експеримент.
Значи Сдружението ще се включи в предстоящите парламентарни избори?
Тези избори могат да дадат една нова съдба и бъдеще на мислещите българи, на тези, които искат да кажат своето не на политическата корупция и мафия, на олигархократичната власт, на некомпетенността и политическата безотговорност. Аз лично смятам, че лявото политическо пространство в България ще плати огромна цена за “удоволствието” да имаше Станишев и компания на върха на тройната коалиция. Ние ще апелираме много силно, използвайки нашата експертна репутация, доверието към нас, ще призовем гражданите на България да дадат откровено своите чувства и оценки по отношение на начина, по който ги управляват.
Вашето име е на човек, доказал, че може и силно искащ в България да се формира национално-програмно правителство след изборите? Ако политическите партии се споразумеят за подобен тип правителство, бихте ли приели да го оглавите?
Вижте, “Къщата” на България е в много лошо състояние. Всички нейни сектори: икономика, социална система, образование, здравеопазване, пенсионна система, съдебна система, вътрешна сигурност и т.н. В тази тежка, уникална за България и света ситуация и криза - едно политико-партизанско правителство няма да може да спаси нито страната ни, нито гражданите. Убеден съм, че моята и на ГЛАС идея за обединяване на богатството на българския национален