Какво ни измъчва?

[fishbone]

    От наколко седмици мисля да пусна тази тема-въпрос, защото въпроса има леко екзистенциален така да кажа характер, а и не само разбира се. Освен това отговорите на този въпрос могат да бъдат разнообразни и скучни и т.н...... или да пораждат други такива. Например: Защо хората продължават да грешат въпреки натрупани познания в дадена област. Защо не полагат и минимални услия да се промянат дховно или физически...или пък ако полагат какво са постигнали и защо са самодоволни от постигнатото? Защо не успяваме да разрешим много проблеми, с които се зблъскваме всекидневно? Защо хората стават все по същите? Защо е цялата тази борба за надмощие над себеподобното? Защо хората прилагат своите познания и опит но само на думи. Защо многото приказване и писане въвлича хората в грях. Защо виждаме чуждият грях и недостатък в събрата си, а в нас не?
Да ви кажа, честно и аз понякога не виждам това духвно повдигане за което всички говорят. Керванът си върви кучетата си лаят. Докога, е въпросът ми?
Не се настройвам негативно но ме боли за промитите мозъци и открадната съвест, за изроденото и егоистично поколение. Защо когато някой каже истината другите се нахвърлят като чакали отгоре му? Защото аз съм очевидец и наблюдател и всеки ден виждам всичко това и още три пъти по толкова, и не само аз разбира се вие също драги колеги, приятели и симпатизанти по форум и може би не само по форум но поне засега да. Е това е 1% от въпросите, които ме измъчват не искам тази тема да бъде отдушник за самите нас. Темата може да се казва и какво ни радва? Но първо трябва да сме наясно какво ни мъчи или измъчва.
И може би тук е мястото да цитирам думите на един от най-великите наши поети и таланти и революционери на които България дължи много но винаги след тяхната смърт, Пейо Тотев Крачолов - Яворов, а те са:
 "Аз не живея, аз горя".

[eses]

Много въпроси си задал,но за тях сякаш има един отговор.Тези хора който не търсят(нека приеме че под търсене имам впредвид - себе си) са толкова уморени от това че не виждат изход,че не могат да се справят с проблемите си,че нямат сили за каквато и да е промяна.
Тези които търсят също за много уморени, защото те знаят,а знанието и тежеста което носи то е много уморително.В един друг форум една мацка каза че е констатирала умора в сетивните и търсещи хора, и е така.Тези който търсят изведнъж получават толкова много "задачи" на главата си че се уморяват само от мислене как да ги изпълнят.Аз съм жив пример.Уморява ме всичко което знам и не ми остават сили за "практики" и по този начин напредъка е бавен.Умората според мен е проблема на хората и това че въпреки че ще ни е по лесно да променим нещата,знаем че за промяната ни трябват много сили а сме уморени.
ПС. на въпросите защо гледаме в чуждата паница,отговора е защото в нея виждаме себе си,но отказваме категорично да си го признаем.

[fishbone]

Благодаря ти eses , че благоволи да отговориш на някои от тези въроси. Идеята е такава наистина всеки да сподели, какво или какви въпроси или каквото и да е. Така поне малко от толкова много тежащият му умствен багаж ше бъде разтоеварен.
Мисля, че не умората от ежедневието епроблема и премногото знания, а мЪрзелът(основният виновник)които вероятно ще бъде отделно разгледан като-механизъм, горделивостта и високомерието произтичащо от усвоената без любов информация са главните виновници.

[lightworker]

Причината е във разума, който бива манипулиран от рептилите (или воладорес). И няма оправия, докато разумът не утихне и не даде път на безмълвието. Това ще рече всеки ден медитация, спиране на вътрешните монолози. За мързела няма какво да отваряш нова тема, защо влиза в кюпа на манипулациите.

[fishbone]

       И сега си мисля, че една от целите на онези там няма да ги определям вие ще си ги назовете е тази :   Да заличат и изкривят по професионален и утопичен начин най-красивите блага у човек. А те са именно съвестта, любовта, вярата и надеждата и редица други у всеки, като за целта насадят и продължават да насаждат своите лъжеучения какво ли не дивотии целящи само и единственно едно: да фобират хората до неузнаваемост и не на последно място обезличат.

[eses]

Мързела според мен е липса на мотивация.Мотивацията трябва да идва от вътре не отвън тогава е трайна и истинска.Относно зомбирането,мисля че е зомбиран този който е позволил, не мисля че има голям човек който поне веднъж в живота си да не е по,ислил че го зомбират, от там нататък всичко е въпрос на избор.

[fishbone]

Причината е във разума, който бива манипулиран от рептилите (или воладорес). И няма оправия, докато разумът не утихне и не даде път на безмълвието. Това ще рече всеки ден медитация, спиране на вътрешните монолози. За мързела няма какво да отваряш нова тема, защо влиза в кюпа на манипулациите.

  Причината е в грехът, който е засаден и култивиран в душата на човека. От там вече всички негови тела и обвивки биват ппостоянно деформирани. От там идва пумията. А вече кой и кога за пръв път е било това е дуг въпрос.  Може рептилиите  да са, а може и сивите гадини или някви подобни. ;DМного са в казана но повечето са смятани за...  

[konstantin2007]

      И сега си мисля, че една от целите на онези там няма да ги определям вие ще си ги назовете е тази :   Да заличат и изкривят по професионален и утопичен начин най-красивите блага у човек. А те са именно съвестта, любовта, вярата и надеждата и редица други у всеки, като за целта насадят и продължават да насаждат своите лъжеучения какво ли не дивотии целящи само и единственно едно: да фобират хората до неузнаваемост и не на последно място обезличат.

В този ред на мисли,ще ви кажа днес какво ми се случи в един най-обикновен разговор с една майка на две деца,която ме наставляваше относно детското възпитание.Та,тази майчица,откровено ми заяви,че не съм в ред и,че,цитирам"добротата и любовта са за тези които нямат никакви други качества"
   Така и не я попитах какви други...

[fishbone]

Точно от такива лукави хора(промити мозъци)- роби на греха и слуги на дявола, като въпросната майка най - много трябва да страним защото не подлежат на промяна каквато и да е тя. И трябваше да и кажеш поне, че това не са качества. Качество е да  зготви някоя манжа за бебето или детето, макар ,че на дали и това може да направи както трябва или въобще, като съдя по нейното изказване защото за да нправиш хубаво ястие и то трябва да е направено с любов. Такива хора рушат това до което се докоснат, отдето минат трева не никне. Ще и простиш ако те е засегнала и това е.

[eli]

fishbone, много силни думи, изказани за човек, който непознаваш!
И мен напоследък ме мъчи един много голям въпрос и той е: Трябва ли да бъдем добри само към тези, които са добри с нас или да даваме от любовта си на всички, дори и когато хората не я оценяват, използват я и смачкват с грубите си, непознаващи любовта сетива. Досега съм разбрала, че винаги дори и в много трудна ситуация за мен, ако дам любов успявам да променя нещо към добро, дори и съвсем малко да е пак е имало смисъл да го направя. Но напоследък установих, че всичко това ми коства много усилия и се замислих дали наистина е правилно. И че може би има някаква граница, която не трябва да се преминава и след която вредата за мен е много по- голяма отколкото ползата за другия.Че това е моя въпрос, докъде стига безусловната любов и какво е нейното истинското проявление? Как да съчетая любовта към себе си с любовта към другите в моментите, когато двете изискват различни действия?

[Mirotvorec]

 "Аз не живея, аз горя"
Докато има хора, които цитират Яворов, никой и нищо не е в състояние да ни пречупи, колкото и тежко да ни изглежда положението.  fishbone

[ThreeFaces]

eli, а защо смяташ, че да помагаш на другите е акт на безусловна любов?

Безусловнат любов е състояние, в което пребиваваш. От това състояние е възможно да наблюдаваш как някой се справя с трудностите без да се намесваш -това не означава, че не си добър човек.

Разбира се не става дума да стоиш, докато някой се дави, но като родител мога да споделя, че в едно "НЕ" може да има много повече любов, отколкото в хиляди целувки.

Ако има умора, в нещата които правим и по -начина, по който ги правим, значи грешим.
Назубрили сме нещо, но все още не сме достигнали до разбирането му -ето това може да ни мъчи.
Опитваме се да живеем по "правилния" начин, без да знаем чий са тези правила.
Можем да обвиняваме греха, страха, глупостта, дявола или извънземните, и всичко това само за да си измием ръцете, да оправдаем липсата на резултати.

А трябва ли да има резултати? Не е ли прекрасно всичко в своето несъвършенство, и не е ли точно това урока, да се научим да бъдем несъвършени?

Как ще го научим това, като дори не можем да го понасяме в другите?
Може би ако се опитаме да не се правим на учители, гурута или ангели пазители ще имаме много повече време да изживеем собственото си несъвършенство (и по този начин да го надживеем).

[Iris]

... Досега съм разбрала, че винаги дори и в много трудна ситуация за мен, ако дам любов успявам да променя нещо към добро, дори и съвсем малко да е пак е имало смисъл да го направя. Но напоследък установих, че всичко това ми коства много усилия и се замислих дали наистина е правилно. ...

Човек се калява в трудностите. Многото усилия ще дадат своя положителен резултат, но не се опитвай да определяш в какво точно ще се изрази този резултат. Правейки добро на границата на възможностите си, ставаш по-силна.

eli, а защо смяташ, че да помагаш на другите е акт на безусловна любов?
...

Вярно е, че много често в дори и наглед безкористните ни действия има капчица егоистичен елемент, но това не означава, че не трябва да предприемаме въпросните действия. А егоизмът с течение на времето ще бъде преодолян, когато човек е готов за това. Не е въпрос само на желание, въпреки че и то е нужно.

[konstantin2007]

Точно от такива лукави хора(промити мозъци)- роби на греха и слуги на дявола, като въпросната майка най - много трябва да страним защото не подлежат на промяна каквато и да е тя. И трябваше да и кажеш поне, че това не са качества. Качество е да  зготви някоя манжа за бебето или детето, макар ,че на дали и това може да направи както трябва или въобще, като съдя по нейното изказване защото за да нправиш хубаво ястие и то трябва да е направено с любов. Такива хора рушат това до което се докоснат, отдето минат трева не никне. Ще и простиш ако те е засегнала и това е.

Fishbone,отдавна съм спряла да се обиждам,засягам и т.н.Тоест,няма за какво да и прощавам на въпросната  жена.Животът си е неин.Да си го живее както иска и да вярва в каквото иска.В крайна сметка,ако не е"разбрала"или"осъзнала"нещо сега,ще го направи на по-късен етап.Това което ме мъчи,е че ежедневно ставам свидетел на такива ситуации.Говоря за възпитанието на малките,понеже в момента съвсем естествено общувам предимно с майки.
Хората почти не се замислят за това какви ценности възпитават у децата си,или по-точно пълното отсътвие на такива.Ето няколко примера:
Едно дете удря шамар на друго.Без причина,просто ей така.Реакция от родителя-никаква.На въпросът ми защо не реагират получих отговор:Не искам да и пречупвам характера(дете на 3год.)Но,тя удари другото дете без никаква причина и вие с мълчанието си я подкрепята-казавам аз.Е,и?Какво от това?Да знае да се оправя в живота после.По-добре тя да бие,отколкото нея да я бият!Но защо изобщо някой трябва да бие някого?-питам аз.Защото такъв е животът!-беше отговорът
Хората изобщо не вдяват,че те са тези които сформират и изграждат своето дете,особено през първите години.И ако ние самите ги учиме на агресия,то много ясно,че такъв ще бъде животът..
Втори пример:Едно дете дърпа от ръката на друго играчката му.Съответно второто дете започва да плаче.Майката на първото казва:Върни му играчката,щото сега ще се съдере да пищи,и ми надухте главата вече,писна ми от вас...И нито дума за това,че второто дете се"съдира да пищи"напълно в правото си,защото страда,причинено му е мъка,болка и пр.Макар,че и на нея да и дръпнат телефона от ръката примерно,и тя ще се разпищи,ама нейсе..Никакъв елемент на състрадание.Само открита досада.И съвсем естествено,въпросното дете подхвърли играчката на другото досущ като на куче..На вземи,сега и млъквай.Няма извинение,няма нищо..Говоря за 2-3-4годишни деца.После се чудим защо училищата са се превърнали в зверилници.Улицата не е виновна.Нещата се сформират още в най-най-ранна детска възраст.За съжаление хората се чифтосват и размножават,просто защото не намират друг смисъл да живеят,и не си дават сметка реално каква отговорност е това.
Това е едно от нещата които ме нараняват най-много.Начинът по който отглеждаме и възпитаваме бъдещето си.
 

[fishbone]

fishbone, много силни думи, изказани за човек, който непознаваш!
И мен напоследък ме мъчи един много голям въпрос и той е: Трябва ли да бъдем добри само към тези, които са добри с нас или да даваме от любовта си на всички, дори и когато хората не я оценяват, използват я и смачкват с грубите си, непознаващи любовта сетива. Досега съм разбрала, че винаги дори и в много трудна ситуация за мен, ако дам любов успявам да променя нещо към добро, дори и съвсем малко да е пак е имало смисъл да го направя. Но напоследък установих, че всичко това ми коства много усилия и се замислих дали наистина е правилно. И че може би има някаква граница, която не трябва да се преминава и след която вредата за мен е много по- голяма отколкото ползата за другия.Че това е моя въпрос, докъде стига безусловната любов и какво е нейното истинското проявление? Как да съчетая любовта към себе си с любовта към другите в моментите, когато двете изискват различни действия?

Ели отговарям първо на теб: Да трабва но от сърце. Защтото там се изразява мъдростта и там се изразява Божественото подобие. Нали трябва да станем подобни на Бог. Той ни е създал по Негов образ и подобие, а ние сме избягали от Него останал е само образа. Подобието го няма. Но да не се отклонявам от въпроса. Този път който си поела видимо е труден и изпълнен с препятствия но иначе е пък най прав от всички. Ако се уморяваш да даваш значи нещо не е наред, сега немога  от разтояние да кажа но определено 6те да има някаква обективна причина. Връзката е прекъсната някъде или както казваш  ти самата границта е премината и в любовта трябва да има равновесие. Трбва да се стремим към безпристрастност на нещата. И аз много често страдам от липса на любов и сърцето ми запустява. И после разбирам че, че не съм дал достатъчно и съм чакал и съм бил излъган точно затова-защото съм чакал, а не трябва да чакаме.
Разберете всяка мисъл убива едно чувство те са в постоянна борба, сърцето и разума.
За пример на безуслвна любов  може да послужи само Любовта на Бог-Отец към своите създания за тяхното изкупление не само. И Кокто всички знаем дарява или праща своят  Син на смърт и то смърт на кръст за на нас грешните и праведни люде. Няма по-голама Любов От Божията любов. Любовта не трябва да се съчетава тя се дава и отдава.