Топли беседи
Държавните глави сериозно са решили да преборят глобалното затопляне
В понеделник, 7 декември в Копенхаген започна работа 15-тата конференция на ООН, посветена на проблемите в изменението на климата. Съобщения за бъдещото мероприятие се появиха в различни средства за масова информация дълго преди официалното откриване на срещата. Журналистите окачествиха конференцията едва ли не с главното събитие на годината. Въпреки това, много граждани се отнасят скептично към срещата, основно, защото нямат особено ясна представа с какво ще се занимават политиците в датската столица.
За участие в конференцията, която медиите наричат "среща", ще пристигнат 110 световни лидери, които ще останат в Копенхаген до 14 декември. От "сериозните" играчи на световната политическа арена обещали да дойдат почти всички. Дмитрий Медведев, вярно, няма да се появи - вместо него Русия ще бъде представяна от съветника на президента по климата Александър Бедрицкий, назначен на този пост на 27 ноември. В последният ден в Дания ще пристигне и първият вицепремиер Игор Шувалов. Отсъствието на Медведев на "събитието на века" обясни един от сътрудниците на администрацията на президента. "Русия отива на срещата с неутрална позиция, ето защо неговото присъствие не е необходимо".
Универсални единици
Държавните глави не са учени, затова те няма да дискутират причините и последствията от климатичните изменения. Ръководителите на различните страни ще обсъждат най-вече икономически въпроси, а именно - за намаляването на емисиите на парникови газове. Въглероден двуокис, метан, азотен окис - всички тези и др. вредни за екологията вещества се отделят при различните производства и при транспорта. С други думи - пагубните емисии неизбежно съпровождат икономическия ръст на държавите.
За необходимостта от съкращаване на емисиите от парникови газове говорят вече не едно десетилетие. Под такъв натиск през 1997 година бил приет знаменития "протокол от Киото". Документът, който встъпи в сила през 2005 година, предписва на развитите страни да съкратят количеството на отделените парникови газове. Киотският протокол предвижда относително гъвкава регулация на този процес - страните, които "превишават" запланираните за отделяне в атмосферата вещества могат да си закупят правото да превишат нормата от тези страни, които се движат с изоставане от графика. Правата за допълнително замърсяване получили названието "емисионни квоти".
Квотите трябваше да станат удобен механизъм за "финна настройка" на Киотсия протокол. Така или иначе, това предизвикало много въпроси. Критиците смятат, че използваното за пресмятането абсолютно количество излъчени газове, вместо излъчване средно на човек от населението, дава необосновано преимущество на малките развити държави. В днешно време тройката лидери по отделени газове са Китай, САЩ и ЕС (ако разглеждаме страните в Европа поотделно, то на трето място ще бъде Русия). Сметките на глава от населението дава съвсем други шампиони - Катар, ОАЕ и Кувейт.
Има още една претенция към квотите - те се пресмятат, изхождайки от нивата на изхвърлени парникови газове през 1990 година (грубо казано, ако страната е съкратила нивото на изхвърлените под нивата от 1990 година, то на тази страна се зачисляват излишни, незапълнени квоти). За последното десетилетия страните по света са се развиваха по различни начини. Китай направи гигантски промишлен скок, а за същото време интензивността на производството в Русия почти не се изменила. Вярно, Китай, както и Индия през 1997 година бяха вписани в списъка на развиващите се страни, следователно пропускат задължения свързани с Киотския протокол. А Русия, която натрупала рекордно количество незапълнени квоти, не може да ги продава. Такъв документ за продажба подписал Владимир Путин съвсем малко преди настоящата конференция (2.11.2009). До този момент, предприятията, които желаят да продават емисии, трябвало да подават заявки в Министерството на Икономическото Развитие, където просто били съхранявани в папките и шкафовете. Към момента има натрупани около 40 такива молби.
При всички случаи, с всички свои недостатъци, протоколът от Киото ще просъществува до 2015 година. А след това щафетата ще бъде поета от нов документ. Именно неговото съгласуване се явява основна цел на копенхагенската конференция. Всички страни, представителите на които са пристигнали в Дания (или предстои да пристигнат) са съгласни, че емисиите на парниковите газове трябва да се съкратят и във връзка с това много от тях са донесли със себе си планове за борба с тази заплаха. Не всички от тях обаче направили това охотно. ЮАР например публикува своите планове за съкращаване на емисиите ден преди конференцията.
Основните аргументи на различните държави силно се различават. Така например, световната общност не е решила още колко допълнителни градуси към средногодишната температура да се считат за критически (а точно този параметър е решаващ за пресмятане на допустимите обеми парникови газове, които да се изхвърлят). Развитите страни са за два градуса, а развиващите са за половин. Има и още разногласия. Представителите на тези два лагера не могат да се разберат за това кой е отговорен за вредните емисии и последствията от тях. Отговорността, както сериозните хора я приемат, се измерва в парични знаци. Китай, който по традиция оглавява блока на развиващите се страни, повдигна въпроса за заплащане от западните на такси за "износ" на въглероден двуокис. С други думи казано - купувачът на китайска стока ще заплаща символична добавка към цената заради образуваните в процеса на изработка вредни газове.
Друга инициатива на развиващите се страни е създаването на "специален фонд", средствата от който ще се употребяват за борба с изменението на климата. Да се запълни фонда с 200 милиарда долара е задължение на развитите индустриални страни. Развиващите се страни имат намерение да използват този фонд за внедряване на съвременни екологични технологии на своя територия. Това предложение не предизвика негативни реакции от страна на развитите, но все пак те уточнили, че си оставят правото да определят размера на вложенията и да контролират работата на фонда.
Някои страни нямат определена позиция относно необходимите мерки, които трябва да се вземат. Една от тях е Русия. Единна стратегия за екологично развитие в Русия няма както по отношение на сътрудничеството с други държави, така и вътре в страната. Ръководителят на програма "Климат и Енергетика" Алексей Кокорин напомни, че руското правителство и досега не е подписало "Екологичната доктрина на Руската Федерация" - документ, който регламентира държавната политика в областта на екологията.
Експертите предупреждават, че голямото количество разногласия в позициите на различните държави, участващи в конференцията, няма да позволи подписването на заветния документ за 12 дни работа. В най-добрия случай те ще се договорят за основната концепция на документа. И ако по-нататък не възникнат неразрешими противоречия, то сменника на Киотския протокол ще бъде подписан през 2010 година на срещата в Мексико.
Както вече отбелязахме, научните аспекти на климата няма да бъдат основна тема за обсъждане в Копенхаген. Парадоксално, но факт - участниците на тази конференция претендират, че ще се съсредоточат върху това как точно да се борят с климатичните изменения, които са предизвикани от действията на хората. Между другото, антропогенния характер или обективността на това явление се потвърждава не от всички учени. Точно такова впечатление оставят у нас наскоро случилите се събития.
В края на ноември, няколко дена преди началото на срещата, в мрежата бяха изложени документи, откраднати от сайта на "Центъра за Изследване на Климата" при един английски университет. Неизвестни хакери откраднали от сървърите мегабайти с лична кореспонденция и други данни, които имат отношение към климатичните изследвания и глобалното затопляне. Съдържанието на някои от тези документи ни кара да предполагаме, че данните за ръста на температурите вече много години се фалшифицират.
Учените се оправдаха, с аргумента, че използваните от критиците цитати са извадени от контекста. Притеснени от тази ситуация, скептично настроените към климатичните промени оказаха натиск върху климатолозите, за да бъде показана цялата истина, на което администрацията на университета отговаря, че са онищожени огромно количество "сиви" данни, получени при замерванията на климатичните параметри. Този факт в контекста на "климатгейт" изглежда като косвено доказателство за фалшифицирането на резултатите. Може би при други обстоятелства изтриването на тонове обработени вече цифри и графики не би изглеждало толкова странно.
В първия ден от работата на конференцията един от главните фигуранти в скандала направи сензационно изявление. Според Фил Джоунс (Phil Jones), бившия ръководител на "Центъра за Изследване на Климата", който след създалата се шумна ситуация подаде оставка от своя пост, злощастните документи попаднали в мрежата преднамерено. Това не било "внезапен успех" на противниците на идеята за "глобалното затопляне", а планирана акция, ръководена от сътрудници на Федералната Служба за Безопасност (ФСБ на Русия). Хакерите били родом от западносибирския град Томск, а целта на тази операция била за "осигуряване на благоприятни условия за Русия на конференцията". Както обясни Джоунс, "климатгейт" или ще забави процеса на договаряне, или ще позволи на Русия да изтъргува за себе си по-изгодни условия. Ако все пак глобално затопляне няма, то няма и необходимост от ограничаването на парниковите емисии. Впрочем, тази версия изглежда доста съмнителна, тъй като задълженията на Русия по вече подписаните договори и така са повече от изгодни. Както показват сметките на британското министерство на енергетиката, съкращаването на емисиите с 25% от нивото от 1990 г., което трябва да се реализира до 2020 г. (а точно това е писано в представения на Русия план), в крайна сметка означава, че изхвърляните средно годишно газове трябва да се увеличат с 14% спрямо нивата от 2007г.
Каквото и решение да бъде достигнато на копенхагенската конференция, то ще има много сериозни последствия за бъдещето на Земята. Даже ако той бъде подписан след една година, предвидените в него клаузи неминуемо ще затормозят икономиките на много държави. Например, на Китай за реализация на собствените си планове за ограничаване на вредните газове, ще трябват 30 млрд долара.
А дали тези скъпоструващи опити ще доведат до реален ефект на планетата - не е известно. Но при всички случаи внедряването на нови технологии ще повлияе не само на показанията на термометрите. Измирането и влошаването на здравето на животните, дишащи замърсен въздух и рибите, плуващи в отровени води се признават за съществен проблем и от привържениците и от противниците на глобалното затопляне.