В началото имало само едно съзнание, един Дух, една Сила, едно единство. Обгърната в това Единство била енергията, която по-късно свързала всички неща, целия живот, всички мисли, всички действия... и направила всичко единно.
В самотата си Единният дух започнал да се движи в себе си и сътворил големи чудеса. Пантеон от въглеродни газове се завихрили във и около себе си, докато се превърнали в слънца. Чрез ядрена реакция светлината, мракът и газообразните вещества се превърнали в сияние, а светлината се превърнала в цвят. Изначалната маса и изначалният Дух си взаимодействали, докато се раждал космосът, създавайки вселени във вселени, светове в светове, измерения в измерения. И въпреки това имало само един Дух, една енергия, един закон, които задвижвали всичко, свързвали в едно всички системи, докато станат цялостни и завършени. И всичко сътворено било хармонично, като симфонии от небесна музика.
Трилиони галактики се вихрели и припламвали една в друга, една около друга и отделно една от друга. Слънца изригвали и угасвали, а на тяхно място се раждали други. Космическата пустош се раздвижила. Великата мисъл се активирала. Седем дълги периода Божеството се движило и след седмия - спряло.
Суровата вселена вече била стабилна и хармонична. Царяла пълна хармония, пълен мир. Но все още съществувала някаква непълнота. Великият дух изпитвал някаква летаргия, някаква самота в своето Единство... някаква скованост... и остра нужда. Божеството почувствало нужда да усети себе си. То изпитало нужда да запълни празнотата в себе си. Доловило необходимостта да ЧУВСТВА. Усетило, че творенията му значат малко или нищо без чувството вътре в него. Божеството обикнало творенията си и видяло, че са добри, но за да не бъде само в единството си, обърнало се навътре в себе си и си казало: „Ще създам венеца на творението. Ще създам живот по свой образ и подобие." И така се родили отделни души в състояние на божествено съвършенство и подобие. Трилиони души с божествения образ, чиста бяла светлина, се пръснали из вселената, после се разделили и тръгнали по двойки. Двойките се докосвали една друга, можели да се преплитат и сливат помежду си, без да губят усещането, че съществуват по двойки.
Великият дух създал двойките като духовни партньори. Всеки индивид в двойката бил едновременно мъжки и женски и следователно цялостен в себе си. Всяка отделна душа съчетавала двата пола и следователно никой от тях не доминирал и не бил неравностоен спрямо другия. Съзнавайки собственото си съвършенство, Великият дух пожелал децата му да се осъществят един чрез друг и като партньори по душа да се доказват един друг. Така били създадени по двойки и обвързани от самото начало на времето и така щели да останат във вечността. Заедно те сияели като хиляди слънца, всяка от тях отделно сияйно същество... деца на светлината... рожби на Божеството. И тези рожби, тези партньори по душа били сътворени от Божеството с полярност вътре в себе си, с положителното и отрицателното, с ин и ян, подобно на природните сили, които властват из вселената и управляват всички дейности. Защото без полярност - мъжко/женско, положително/отрицателно, светло/тъмно, горе/долу - не може да има нито действие, нито сътворение. Защото благодарение на полярността има творчество - живот... било той духовен, научен, философски, математически или материален. Така душите деца на светлината били създадени да общуват както помежду си, така и с Божеството, което било техен създател и Велик дух, обединяващ всичко в едно.
Милиарди години - обясняваше Джон - тези души еволюирали, натоварени от Божеството да творят заедно с него физическия живот трилиони двойки души се стрелкали, мятали и кръжали в пространството, докато някои стигнали до планетата Земя, а други до различни планети в галактиката, за да изпълнят задълженията си в други светове. Някои останали в божествено състояние, служейки единствено на волята на Великия дух, и сред тях били душите на име Михаил, Ариел, Рафаил и Гавриил. Общували помежду си като високо развити вибрации на светлина и сияние. Били зрели, цялостни и божествени във волята си, служейки само на Великия дух, който ги бил създал, прозрачни създания от чиста светлина. Имали електромагнитни криле и гръбнаци от седем ярки светлини във вертикален ред, известни като чакри или органи на душата. Архангелите бдели над душите, които били изпратени със задачи на земята. Те наблюдавали как душите, създадени една за друга, със собствени оттенъци на светлина, цветови спектър и електрически осцилации, описват непрекъснати кръгове, както се движат планетите, с ин и ян като полюси на цикличното им движение. Ин бил женският аспект на всяка душа, а ян - мъжкият. Ин бил полюс на привличащата енергия, а ян — на активната енергия. И двата били равнопоставени, защото без единия от тях не можело да има дейност - никакъв живот. И така, при всяка душа се затварял пълният кръг, защото всяка душа била хермафродит.
И всяка двойка хермафродитни партньори си имала уникална електромагнитна честота, с която били обвързани и двамата.
Целта им била да свидетелстват за Божеството и да служат на Божията воля, която на свой ред да служи на тяхната по-висша същност. И за да стори това, Божеството дарило децата на светлината с най-големия дар -свободната воля, способността да се освободят и да изберат своя господар.
Първата вълна души, които достигнали земната сфера, претърпели метаморфоза. След навлизането на светлината им в земната сфера техните кристални образи започнали да приемат магнитните честоти на земята. Докато се спускали в древните блата и джунгли на земята, те се превърнали в зрели ангелски същества с електромагнитни криле, които отразявали електромагнитните линии на земята. Било им възложено да се грижат за планетата Земя в Слънчевата система. Трябвало да сътворяват формите на живот на земята, изразявайки собствената си индивидуалност в този процес. Божията светлина започнала процеса на жизнения цикъл, а нейните души деца на светлината били тук, за да го индивидуализират физически. Свободни били да властват над всички форми на живот. Били тук, за да създават нови видове и да подпомагат еволюцията на създадения от тях живот.
И така, душите, изтъкани от светлина, започнали да създават живот. Един ден можел да продължи хиляда години. Времето не значело нищо за тях. Те съсредоточавали заедно електромагнитните честоти на целите си същества, докато обектът на физическото им творчество не започвал свой собствен живот. Гущерът растял и ставал грамаден. Можел да развие и криле, ако пожелаели. После бавно му пониквали пера, преливащи в цветовете на дъгата. Хилядолетията преминавали в еони. Главата му бавно се вдигала нагоре, докато най-сетне в изблик на ярост гигантският оперен многоцветен гущер размахал криле и полетял - завършено творение на невидимите души деца на Божеството. Макар че не усещали времето и пространството, може би били изминали десет хиляди години.
Така еволюирали стотици хиляди същества. В процеса на движението на времето и пространството, в процеса на еволюцията на творенията им в земната сфера изпратените на земята души постепенно били запленени от физическата земя. Започнали да се приближават твърде много до физическата сфера. Тъй като Божеството ги било определило да творят заедно с Него и защото имали Божествени способности, те материализирали форми на живот, които ги запленили. И тъй като били любопитни и имали свободна воля, те се влюбили в собствените си творения. Творели с всички Божествени енергии във вселената, с които разполагали. Животът се превърнал в своеобразно игрално поле. Творели създания само с ин енергийна честота; създавали само ян енергийни честоти; създавали смесици от ин и ян, от положителното и отрицателното. Създали пищно разнообразие. После били съблазнени от своите красиви творения, смятайки, че в много отношения са създали по-голяма красота от Великия дух. Така се превърнали в бунтари, като се доближили още повече до физическите си творби и се отдалечили от Върховното божество, докато в крайна сметка били напълно привлечени от физическите си творения и всъщност извършили грях, оставайки във физическата сфера. Покосени от творческите сили, които сами били задействали, те се слели с творенията си, вместо да съхранят единението си с Върховното божество. Някои от създадените същества били красиви и хармонични, отражение на творците си, а други били толкова грозни и чудати (отразявайки привързаността на създателите си), че трябвало да бъдат заличени. Някои души се опиянявали от способността си да материализират живот и не искали да се бавят, а творенията им отразявали тяхната дисхармония и се изплъзвали от контрол.
Архангелите Михаил, Ариел, Рафаил и Гавриил наблюдавали с разочарование развитието на виртуалния балет на изкривената еволюция. Наблюдавали своите братя души как, изгубили контрол, започват да се въплъщават в съществата, които всъщност трябвало да контролират. Това бил първият грях. Толкова много се отклонили от правия път, че се превърнали в онова, което създавали, забравяйки своята божественост, и за пръв път усетили физическа болка и страх. Изгубили съзнанието си на деца на светлината и пропаднали изцяло в материалната сфера, усещайки не само болка, но и чувственост.
Това станало известно като бунта на Луцифер или влиянието на Луцифер. Луцифер означава „носещ светлина", каквито били тези души на Висшето божество, но когато по своя собствена воля съгрешили, те създали вътре в себе си свое собствено морално бойно поле. И така концепцията за злото всъщност се отъждествявала с акта на отдалечаване от Върховното божество по собствена свободна воля. Влиянието на Луцифер не произтичало от едно зло създание, а по-скоро било колективна грешка, извършена от душите, които забравили, че били създадени да служат на Божеството с искрена любов към всичко.
Това била първата проява на насилие, на отстъпление от Божиите закони. Душите започнали да спорят и да се карат помежду си, като същевременно продължавали да създават все повече чудати и изкривени същества, отражение на самите тях. Създали огромни, безполезни и почти безмозъчни същества като динозаврите. Започнала борбата за оцеляване на най-силните, като задействала за пръв път на земята закона за причинно-следствената връзка или закона за кармата, тъй като цялата излъчена енергия винаги се връща обратно. Създанията като че ли притежавали вродени демонични сили, но всъщност се борели със себе си. И вършейки това, спрели да се припознават помежду си.
Избухнали стълкновения и убийства, след като нововъплътените души попаднали в капана на по-силната физическа същност на животинските форми, което им причинило силна болка. Архангелите наблюдавали разочаровано, но не се намесвали.
Това били плодовете на техния труд. Това били падналите ангели. Архангелите наблюдавали какво става със свободната воля, когато излезе извън границите на Божията воля. Но не се намесвали. Знаели, че Великото божество - творецът - ги обича всичките. Падналите ангели може и да са се чувствали отделени и низвергнати от Върховното божество, но не през цялото време.
Съществували други същества, в други светове, в други форми, с други възможности и технологии - други братя, които били отишли по-напред по пътя на Великия дух. Имало и такива, които били изпаднали в подобни обстоятелства, като тези на земята, и трети, които били още по-зле. Във всички тези случаи задачата на всяка отделна душа била да си спомни за собствената си Божествена природа и да се върне към нея.
Върховното божество и архангелите разбирали, че ще трябва да разчистят хаоса, създаден от душите. Трябвало да се сложи край на безмерната лудост, градяща бъдещето си на земята. По неодухотворените форми на живот, живеещи в панически страх и изкривяване, трябвало да бъдат пометени. На тези същества им била прекъсната жизнената сила и така бил сложен край на множенето им. Така изчезнали огромните животни, известни като динозаври. Тъй нареченият Ледников период не е бил причина за изчезването им. Той е бил инструмент, с чиято помощ те изчезнали, защото жизнената им сила била отнета от архангелите, които трябвало да създадат по-съвършена среда за духовните си братя, за да постигнат изкупление.
Трябвало да има инструмент за изкупление на душите им във физическата сфера. И така, от калта те създали ново същество, което да еволюира до човешки индивид... приматът.
По-нисшите примати започнали да еволюират в предшестващи човека форми. Възвръщайки реда, архангелите трябвало да създадат съвършена форма, за да се върнат душите към своята божественост. Но формата и душите трябвало да еволюират заедно. Изгубените души сега не съзнавали, не знаели нищо за божествения си произход, не познавали силата и способностите си. Това състояние на съществуване го наричат ад в днешния свят. Адът бил запратен във външния мрак. Адът бил отрязан от сиянието на Върховното божество. Адът бил форма на духовна амнезия. Това състояние преди всичко било резултат от падението във физическата и материалната сфера. Душите запазвали донякъде интелекта си, но не и духовността си, следователно не били в съзвучие с Божията воля.
И така, нисшите примати станали първоначалното средство за еволюцията на човека и завръщането му към Божеството - първата стъпка към изкуплението.
Едновременно с това в други части на вселената, в съседните галактики, еволюирали други същества. Някои развили по-висша духовност, други - по-висши технологии, трети и двете. Извънземните, както започнали да ги наричат, създали големи кораби, с които пътували между планетите. Пътували с тези големи машини, носейки със себе си своите култури, принципи и идеи. Стремейки се да продължат делото на Великото божество творец, те наблюдавали ситуацията на планетата Земя и се опитали да ускорят процеса на еволюция. Притежавали големи познания по генно инженерство и знаели, че процесът на изкупителната еволюция ще продължи много дълго, ако се остави изцяло на приматите. Така извънземните дали своя принос за ускоряването на еволюционния процес, като използвали технологията на кристалите, генното инженерство и кръстосването с приматите - физически и психически. Този процес всъщност е липсващото звено в еволюционната верига на земята. В резултат на физическите и психическите въздействия изведнъж се появил човекът без видима междинна връзка с приматите, които го предшествали. В резултат на приноса на извънземните душите си възвърнали съзнанието. Колкото повече се осъзнавали, толкова по-цялостни ставали и все повече божествеността на душата оформяла физическото тяло така, че формата му да отразява отново пробудената божествена душа, а физическото тяло да изразява съвършения баланс на мъжкото и женското начало, ин и ян, положителната и отрицателната искра, която била същината на Божеството.
Така се появил АДАМОВИЯТ род, който се развивал и еволюирал милиони години. От него възникнали първите общности, обичаи, закони и вярвания, докато започнала да се оформя основна цивилизация. И с помощта на втората вълна от извънземни се появила люлката на първата процъфтяваща човешка цивилизация. Цивилизацията се наричала Лемурия и точно тя се споменава в Библията като Райската градина. Сега средство за връщане към Божественото бил лемуриецът. Извънземните ускорили еволюционния модел на земните хора.
