Или с превод.
САЩ са открили минерални находища за 1 трилион долара в Афганистан
САЩ са открили неразработени минерални находища за 1 трилион долара в Афганистан, далеч над всякакви правени досега изчисления и напълно достатъчно фундаментално да променят афганистанската икономика и дори самата война, пише New York Times, като се позовава на висши правителствени фигури.
Неизвестните досега находища, включително огромни жили от желязна руда, мед, кобалт, злато и важни индустриални метали, като литий, са толкова големи и включват толкова много минерали, които са от жизнена важност за модерната индустрия, че могат да трансформират Афганистан в един от водещите минни центрове в света, смятат от щатската администрация.
Паметна записка от Пентагона, пише, че Афганистан може да се превърне в „Саудитска Арабия по отношение на лития” – ключова суровина за производството на батерии за лаптопи, например.
Голяма част от минералното богатство на страната е открито от малък екип от служители на Пентагона и американски геолози. Афганистанското правителство и президентът Карзай наскоро са били уведомени за откритието, съобщават държавни чиновници пред изданието.
Въпреки че ще са нужни много години за изграждането на минна индустрия, потенциалът е толкова голям, че от щатската администрация и експерти от сектора смятат, че вероятно откритието ще привлече огромни инвестиции отвън, далеч преди мините да са разработени и да са станали печеливши. Това означава създаването на работни места, след десетилетия на войни.
„Потенциалът тук е смайващ” – коментира ръководителят на щатското Централно командване в Афганистан генерал Дейвид Петреъс – „Има много „ако…”, но смятам, че потенциалът е много голям”
Стойността на новооткритите минерални залежи надминава в пъти настоящия БВП на изтощената от войни държава, чиято икономика се базира основно на производството на опиум и трафика на наркотици, както и на помощи от САЩ и други развити страни. БВП на страната е едва около 12 милиарда долара.
„Това ще стане гръбнакът на афганистанската икономика” – коментира Джалил Джумриани, съветник на афганистанското минно министерство.
Американски и афганистански висши държавни чиновници са беседвали по откритието в труден момент от войната, отбелязва NY Times. Водената от щатите офанзива в южен Афганистан постига само частични успехи. Междувременно правителството на Карзай се раздира от обвинения в корупция и създаването на протекции.
Това кара администрацията на Обама да изпитва „жажда” за всяка позитивна новина от Афганистан. От щатската администрация веднага отчитат, че откритието ще е „нож с две остриета”.
Вместо да донесе мир, новооткритото минерално богатство вероятно ще накара талибаните да се бият още по-ожесточено за да си върнат контрола над страната.
Корупцията, която властва в правителството на Карзай също вероятно ще стане още по-силна, особено ако шепата олигарси, някои от които свързани със самия президент успее да сложи ръка на ресурсите. Миналата година минното министерство на страната бе обвинено от САЩ, че е приело подкупи в размер от 30 милиона долара от Китай за да даде на Пекин правата за разработването на медна мина. Скоро след това министърът бе сменен.
Откритието може да се окаже и началото на безкрайни битки между централното правителство и местните лидери в богатите на минерали райони. Афганистан има национален минен закон, който е писан с помощта на консултанти от Световната банка, но досега никой не го е оспорвал.
„Никой досега не е „тествал” закона, никой не знае какво ще се случи, ако избухне противоборство между централното правителство и провинциите” – коментира Пол Бринкли, заместник министър на отбраната и ръководител на екипа в Пентагона, отговарящ за откритията.
В същото време щатите се опасяват, че гладният за ресурси Китай ще се опита да доминира разработването на минералното богатство на Афганистан, което вероятно ще разгневи САЩ, предвид огромните му инвестиции в региона. След като спечелиха правото да разработват медната мина Айнак в провинция Логар китайците няма да спрат и ще искат още.
Друго усложнение е, че тъй като Афганистан не е имал развита тежка индустрия досега той няма и никакви мерки по отношение на защитата на околната среда. „Големият въпрос е може ли разработването на стане по отговорен начин, по начин който е отговорен по отношение на околната среда и по социалноотговорен начин. Никой не може да каже” – коментира Бринкли.
С практически нулева индустрия и инфраструктура на Афганистан ще са му нужни буквално десетилетия да разработи колосалните залежи напълно „Това е страна, която няма минна култура” – коментира щатският геолог Джак Медлин „Имат няколко „занаятчийски” мини, но тук говорим за много, много големи мини, които ще искат повече от ситата на златотърсачите”
Находищата са разпръснати из страната, включително в южния и източния регион, на границата с Пакистан – райони, които са поле на някои от най-ожесточените боеве с талибаните.
Работна група от Пентагона вече е започнала да съдейства на афганците да съзадат план за разработването на находищата. Международни счетоводни къщи, имащи опит по отношение на договорите в минната индустрия вече са били ангажирани да консултират афганистанското минно министерство. Събират се и технически данни, които ще бъдат изпратени на мултинационални минни компании и други потенциални външни инвеститори. Пентагона съветва афганистанските власти да започнат подготовка за търгове за проучване и разработване, които да стартират от идната есен.
„Минното министерство не е готово да се справи с тази задача. Опитваме се да им помогнем да се подготвят” – коментира Бринкли.
Подобно на голяма част от новата история на страната историята с откриването на минералното богатство е една от пропуснатите възможности заради войната.
През 2004 година американски геолози, изпратени в Афганистан, като част от екипа, проучващ възможността за цялостното възстановяване на инфраструктурата се натъква на серия от интересни стари карти и данни в библиотеката в Кабул, която намеква за възможност за огромни находища на минерали в страната. Те скоро разбират, че данните са изготвени от съветски минни експерти през 80-те години, но изоставени след изтеглянето на СССР през 1989.
През 90-те страната е раздирана от гражданска война. Щатските геолози отнясат картите в САЩ и ги връщат в библиотеката в Кабул едва след началото на американската инвазия през 2001 година.
„Картите ги имаше, но разработването не се реализира, тъй като 30-35 години войната не е спирала” – коментира Ахмад Худжабре, афгански инженер, работил за минното министерство през 70-те години.
Въоръжени със старите съветски карти щатските геолози започват да правят серия от въздушни снимки на афганистанските минерални ресурси през 2006 година. Данните, които събират са толкова обещаващи, че през 2007 година геолозите се връщат за още по-детайлни проучвания, въоръжени с още по-модерна техника, като използват стар британски бомбардировач, оборудван с инструменти, които да създадат триизмерен профил на минералните залежи под повърхността. Това е най-детайлното геоложко проучване на Афганистан, предприемано някога.
Малцината американски геолози, събирали новите данни коментират, че резултатите са смайващи.
Резултатите, обаче събират прах цели две години, игнорирани от щатските власти и афганистанското правителство. През 2009 година екипът, създавал планове за бизнес развитието на Ирак е прехвърлен в Афганистан и се натъква на геоложките данни. Дотогава никой, извън геолозите не си е давал труда да погледне тази данни – и никой не се е опитвал да преведе техническите данни на „икономически език”
Скоро екипът води група от американски експерти да оцени залежите, след което информира министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс и Хамид Карзай.
Досега най-големите открития са на мед и желязна руда, а количествата са толкова значими, че могат да превърнат Афганистан в световен играч в производството и на двете. Сред другите значими открития са това на ниобий, мек метал, който се използва в производството на свръхпроводима стомана, редки земни елементи, както и огромно златно находище в населените с пущуни райони на Южен Афганистан.
През този май пък, екип от геолози е работил на пресъхналите езера в западната част на страната, където е открил огромни литиеви находища. Чиновници от Пентагона коментират, че откритите литиеви находища са толкова големи, че имат потенциала да конкурират дори Боливия – страната с най-големите доказани резерви в света.
Геолозите, които бързат да приключат проучванията си, преди да започнат евентуални процедури по проучване и разработване са сигурни, че това са откритията на живота им.
„На терен изглежда много, много обещаващо” – коментира господин Медлин – „Всъщност, е направо смайващо”