За произхода на гр. Враца
Л У Д О Т О Е З Е Р О
Изворът, който носи това име, трябва да е бил основната причина за възникването на първото селище и трябва да се свързва най-вече с траките. Мистичните древни обитатели на нашите земи - траките, са вярвали в задгробния живот и са свързвали изворите с началото на пътя към отвъдния свят. Те са мислели , че оттам се влиза в подземното царство, където след смъртта започва същинският живот. Известна е легендата за Евридика и Орфей, който слязъл да я търси точно в подземното царство, през отвор/пещера/, подобен на Лудото езеро.
Лудото езеро извира в цепнатина /пещера/ при последния ляв завой, в подножието на по-голямата от двете скали на Вратцата. Твърди се, че е наричано също Дяволското /Н. П./ или Голямото езеро. Има сведения, че много пъти ненадейна вода от Лудото езеро е излизала и заливала днешния град, който тогава е бил в ждрелото между сегашните ресторант “Чайка” и Червения площад. Макар че от много време е каптиран и водите му се използват за градския водопровод, имало е години, когато изворът безконтролно се е изливал на пътя и го е подривал. По тази причина са взети мерки за включване на водите му в коритото на река Лева, както и да бъдат извеждани със специален канал /под Хижата/ в друга част на града. Този извор е бил в древността основният водоизточник на стара Враца, а чрез специални съоръжения, надземни канали и водопроводни тръби в по-късни времена е бил довеждан чак до днешния град. Водите му сега са каптирани, поради което остава скрит за гражданите, но каптажите му се виждат от дясната страна на пътя по посока на Згориград, непосредствено преди пролома. Предвид карстовия характер на Врачанската планина, водата вероятно се събира като в резервоар в някое огромно пространство или пещера и в определен момент прелива, като по гравитачен път или по закона на скачените съдове се излива на най-ниско място. При дъждовни години един силен поток се появява и в друга цепнатина на голямата скала. Още има свидетели на времето, когато цялото население на Враца се е съсредоточавало при Лудото езеро, за да намали последиците от потопа. Описани са случаи, когато с големи количества вълна са правени опити да се затисне извора и да се спре водата. Съществуват различни легенди за катастрофални наводнения, които са отнасяли града, но по-интересни са легендите, че при строителството на каптажите, а и по много други различни поводи, покрай него са намирани, изхвърлени или подкопани от водата култови предмети, древни монети, накити, пръстени и др., което означава, че там са се извършвали култови и религиозни ритуали.
В езиков план думата “езеро е..... друг начин за наричане на много голям и силен извор на река” /23, 482/ и произхода на думата трябва да си търси в глагола “извирам”, а не във “взирам се” и “взор”. Така разбираме, че под името Лудото /Дяволското, Големото/ езеро се крие понятието Лудия/Дяволския извор, име, което напълно съответсва на традициите за именуване на извори. В близкия на Враца регион съществуват поне шест водоизточника, които населението нарича Лудото езеро и това е именно определението за буен извор. Ако е вярно твърдението, че изворът при Вратцата е бил наричан и Дяволското езеро – това вече може да се смята за топоним.
Каква дума са използвали трибалите за голям и буен извор, не ни е известно. Можем само да гадаем и как местното население е наричало извора при скалите. Вероятно името се е загубило през вековете, но е възможно и да се е запазило, както и да се крие зад някой друг местен топоним, така както са се запазили Гламео/Гламея и Пиздинкьовец. Може да е било преведено на латински, гръцки или славянски и така да е оцеляло, а днешното му име да е само отглас от древните времена.
Началото на този извор, което всъщност е неговият край, но е начало на поток или река, а за траките границата на преход към света на прадедите покровители, е било едно от основните места за свещенодействие в района. В по-късната епоха до него сигурно е бил изграден храм, а за опазването на свещенния извор и храма е съградено и първото укрепление. Понеже в традициите на траките върховен жрец е бил местният владетел, това укрепление трябва да е било и неговата резиденция. Като естествено укрепено място най-близкият район около него е бил използван от роднини и приближени на владетеля, както и от хора, които са го обслужвали и пазели. Така е възникнало поселение с допълнителна крепостна стена за обикновеното население, както и за населението от близката околност, което в случай на нужда се е събирало в крепостта. Така владетелската резиденция вече се е явявала цитадела на крепостта./Н. П./ В по-късната епоха, траките които са населявали врачанското поле и са живеели в своите селища - ауле, са били принудени от обстоятелствата да се заселват по високи и непристъпни места, които също са укрепвали. Смятам, че крепостите при Гламео, Късинец, Мазната стена, Божия мост, Чиренското кале /Милин камък/, над Стефанка и вероятно при Паволче са били част от ранна тракийска крепостна система, която е затваряла от всички страни врачанското поле и нейният център е била древна Враца. Така те са служили не само като наблюдателни постове за следене на пътищата, но и за опазване на населението от равнината. Макар че сегашните останки изглеждат ранно- или късносредновековни, те най-вероятно са построени и върху стари тракийски укрепления. До тях много често има езически храмове и там по-късно са изградени църкви и манастири. Южната страна на крепостта откъм Згориград също е била защитена с тракийска крепостна стена и това личи от останките вляво, непосредствено след Вратцата. Предполагам, че във времена на големи нашествия крепостта преди прохода е използвана за защита на цялото останало население от равнината. В тази територия при спешни нужди е можело да се поберат 10–15 хиляди души /има сведения, че неголямата по територия Враца е заварена с близо тринадесетхилядно население при Освобождението през 1877 г./.Това обяснява наличието на толкова много и разнообразни крепостни зидове на няколко нива, описани от Каниц и др., които са съществували до Освобождението и са изглеждали безмислени със своите “ребра” в различни посоки. Разбира се, някои от описаните съоръжения са от по-късно време и по други причини, но е факт, че за много изследователи са изглеждали необясними. За местното населението от края на ХІХ век също са изглеждали безмислени, поради което са разрушени и използвани при строителството на къщи и огради, а към днешна дата, с малки изключения, вече не съществуват, за да бъдат проучвани.
Извършените до 1965 г. археологически разкопки в района на прохода потвърждават една такава хипотеза - че е имало трибалска крепост и трибалско селище от най-ранната тракийска епоха. Това само означава, че най-вероятно те са си имали и тракийско име, което се е изгубило във времето. Нещо повече, откритите гробници под Могиланската могила безспорно доказват, че това е било крепост на владетели от най-висок ранг, които можем да наречем тракийски царе, при всички условности на тази дума. Ако това са били трибалски царе от определено време, то и крепостта, която те са обитавали, е била в това време със статут на главно селище на племето трибали, което в модерните времена се нарича столица.
