Темата за поколенията трябва да има една езотерична тема и една философска тема, защото въпросът е прекалено всеобхватен.
Предварително общовалидно пояснение:
Хората са различни и тази тема се занимава с нещата, в които те са еднакви, като ги нарича с обобщителни местоимения за множествено число.Пълните изключения не са обект на тази дискусия.
Теоретично-езотерична обосновка:
Факт 1: Нашето физическо тяло е резултат от своите външни обвивки (материални тела с много по-малка плътност от лесно видимата материя)
Факт 2: Нашето мислене се корени в нашите външни обвивки (прави се разлика между съзнание и мислене, която разлика е обект на обсъждане на други теми)
Факт 3: Нашето физическо поведение (плътно-материално поведение) е сложна система от символика, описваща по косвен начин състоянието на нашите фино-плътни обвивки, което ще рече и на нашето мислене.
Едно от най-очевидните човешки поведения е стареенето.Стареенето представлява резултат от мисловен модел, който приближава индивида към смъртта.Този мисловен модел също така на първо място видоизменя фините обвивки на човека, и те на свой ред изменят видимото физическо тяло.
Грешна е прадставата в нашето общество, че колкото е по-възрастен даден индивид, толкова по-способен е да мисли и толкова по-умен е.Това едновременно е обществен мит, социална норма и егрегор.
Използва се като обществен мит в качеството си на средство за объркване на населението и прикриване на истините за реалността.
Използва се като обществена норма в качеството си на рамка, която да придаде на обществото лесно управляема конструкция.
Използва се като егрегор в качеството си на всеобщ мисловен модел, даващ фалшива увереност на онези, обладаващи престорена умствена стабилност.
Чрез просто наблюдение върху природата се установява следното: Колкото по-близо е до смъртта дадено нещо, толкова повече се вкочанява, изсъхва, става негъвкаво и чупливо.Колкото е по-близо до живота, толкова по-жилаво е, по-воднисто и по-гъвкаво.
Така колкото повече остарява човешкият ум, толкова повече се вдървява, вкочанясва, става негъвкав и сух, неспособен за сложни движения и продължителна употреба.
Само че както уточнихме в теоретично-езотеричната обокновка, нещата са взаимосвързани.Умът и мисленето са функции на фините човешки обвивки.Плътното материално тяло също - така остаряването проличава на всички нива на съществуване - физическо и умствено.
Вездесъщият управител на умствените -> ще рече фино-плътните -> ще рече плътно-физически аспекти, е съзаннието.
Стига съзнанието да е убедено в дадени концепции, цялото стълпотворение на съществото следва тази програма.
(ВНИМАНИЕ: Тук 40-60+ може да разделят "концепции" по позната им система истинни и неистинни.Няма значение какви са концепциите - всичко, което съзнанието възприема, е положително(истинно), защото съзнанието не работи с отрицания(приложна психология).Тоест съзнанието създава и проявява истината)
Нещо повече - влиянието на съзнанието е заразно.Концепциите, възприети от съзнанието, имат тенденцията да се разпростират върху съседните съзнания и така да се подсилват.
Не сте съгласни? Знаете ли, че ако поставите дюля между круши, дюлята ще узрее почти 5 пъти по-бързо, отколкото ако е поставена далече от крушите? А знаете ли, че дюлята няма да узрее навреме(няма да узрее според научно предвидения срок), ако е поставена сред други дюли?
Това е ботанически факт, за който науката няма обяснение.Езотериката, както винаги, отново я изперварва в това отношение.
Нима не знаете, че който общува с възрастни, расте по-бързо на акъл и който общува с деца, си остава дете.
Какво се получава:
Когато много индивиди са поставени близо един до друг, те създават общо аурично поле.Това означава, че те създават около себе си обобщение на груповата информация, която се пропива във фините обвивки на всеки един.
И когато цяла една човешка раса е индоктринирана в концепциите за остараване, когато всеки индивид възпитава децата си чрез собствения си пример на остаряване, когато обществото е възприело обществения мит, норма и егрогор на остаряването и когато информацията постоянно засилва присъствието си чрез своето общовалидизиране в общественото аурично поле, тогава естествено, че СТАРОСТТА И СМЪРТТА ще са нещо нормално и закономерно.
Затова липсата на СТАРОСТ и липсата на СМЪРТ никога не е наблюдавана в обществото - винаги извън общото аурично поле.
Тоест ние спокойно можем да разглеждаме старостта като един психо-патоген.