Не всички се мръщят, но никой не се усмихва - това искам да кажа.Хората не са това, което изглеждат.Естествено, че има бол усихнати хора по улиците, нима за това говорим? И аз мога да вървя усмихнат, голям праз.
Говоря за истинското състояние на хората.Първо, невероятно трудно е да се намери човек, който не е яхнал някаква роля.Ролята му се мръщи, ролята му се усмихва, ролята му се вижда.Човекът не се вижда.Това е притеснителното.
Аз самият имам широк набор от роли - нападателни, защитни, удобни и тн...Може би, за да се видя аз, трябва да се сложи скрита камера в апартамента ми без мое знание.
И второ, чак като се открие човек извън роля, трябва да се прави статистика колок са усмихнатите.
Това искам да кажа - можем да си се усмихваме колкото си искаме, но никой не би се усмихнал.
А за останалото... вече навлизаме в лични неща.Аз конкретно съм и винаги съм бил единак, така е протекло детството ми.Имам социална роля, както и още няколко роли за по-особени социални положения, но в моментите, в които не съм задължен да комуникирам с общество, съм единак.
/което е така наречената от мен базова роля...рождена роля или от сорта/
Така че различни хора, различни предпочитания.Но да намеря партньор(същополов или другополов), който да има същите стремежи като моите? Въобще не си го представям, защото си знам стремежите.