А нима в България е различно???
Не мога да бъда много категорична за България, въпреки че за някои прилики съм склонна да се съглася.
Поне, струва ми се, у нас (в България) все още текат някои дискусионни предавания (нямам обаче никакви наблюдения след последните избори), което поне е нещо. Тук подобна тенденция(почти) не съществува. Искаш-неискаш, гледаш абсолютно еднотипни като формат предавания, в които наистина можеш да попаднеш и на нещо ценно, но изключително рядко. Пример: много добър журналист води предаване Che tempo che fa, в което почти всеки път има гост, който е име в световен мащаб (например, световноизвестни режисьори или писатели), но предаването трае кратко, излъчва се във време, което не е удобно за гледане и не по централния канал. Същият журналист рискува всеки сезон да не му бъде подновен договорът, както често става с един друг, който направи предаване относно последните изпълнения на Берлускони и не знам, дали ще го видим отново от есента. В Che tempo che fa гостува известният писател Роберто Савиано, който след публикуването на книгата си срещу мафията (по която е създаден едноименен филм, който бе махнат "мистериозно" последната седмица в селекцията за чуждоезичен на наградите Оскар) Гоморра (съчетание на Камора и Гомор), е с назначена денонощна охрана ( от 5 или 8, вече не помня), лишен практически от личен живот. Той сподели (това по телевизията), че лично му е било казано, че няма да го убият (мафията е издала смъртната му присъда), докато за него се говори.
http://en.wikipedia.org/wiki/Roberto_SavianoПредаването само по себе си бе много добро, но за мен това остава някакъв остров на показност: толкова да кажат, че нещо уж правят. Сред останалия океан от простотия, светски клюки и безподобни глупости, подобни прояви дори изглеждат жалки. Самият писател заяви, че обществото със своето мълчание става съучастник на мафията и на престъпниците.
Тук се провеждат световни кинофестивали, ако има репортажи по телевизиите за тях, то те са за това, кой с кого е дошъл и как е бил облечен...
Въпреки това, съвременните италиански автори създават наистина добри неща, много силни в критиката си, но за тях не се говори на екрана.
Ще спомена само две имена: Нанни Моретти, който във филма си Il caimano дава безпощадна критика на Берлускони (според някои критици, филмът е допринесъл да загуби на предпоследните парламентарни избори) и друг също млад и много талантлив режисьор - Паоло Соррентино
http://en.wikipedia.org/wiki/Il_Divo_%28film%29, който във филма си Il divo прави много тънък анализ на действителния образ на друг италиански политик (постоянно на сцената след Втората световна война) - Джулио Андреотти, който успява да се измъкне от съдебното преследване в обвинение за връзки с мафията.
Та, идеята ми беше, че при нас сякаш телевизията се опитва да бъде по-ангажирана и разнообразна, но е факт, че имитираме. Все още не успяваме, но сме избрали този път. (Лично мнение, разбира се!)
Съжалявам, ако съм била твърде многословна и отегчителна.
