Щастие

[Спорт-Здраве4]

Напоследък си мисля...

Че преследването на богатство предпазва от щастие.Един търси богаство в парите, друг търси богатство в нищетата и мизерията, трети търси богатство в информацията и интелекта, друг търси богатство в простотата...

Може би...богаството не е нещо, което бяга, за да бъде преследвано.Може би нищетата не е вид "естествено състояние", за да идва винаги неканена.
Може би нещата не действат така.

Може би липсата на стремеж носи щастие.Затова ли щастието просто се изпитва, просто Е, и въобще всичко около него е просто? Но е така, че щастието омръзва.И може би омръзва, когато стремежите отсъстват твърде дълго.

Можи би е добре човек да редува моменти на щастие и моменти на стремежи, за да не омръзва нищо.
А може би не е така, защото други търсят богатство в стремежа.Но нима горното не се отнася и за това?


Дали съществува човек, който днес се стреми към богаство в парите, а утре се стреми към богатство в нищетата? Не искам да вярвам, че на Земята няма човек, който всеки ден се стреми към богатство в нещо различно, а всеки други ден не се стреми към нищо.

Не е ли интересно, че стремежът към нищета където и да е, винаги е презиран? Сякаш стремежът към нищета в интелекта, стремежът към нищета в парите, към нищета в нищетата не представлява едно друго състезание на едно друго ниво, също като стремежа към богатство.

И нима и в двете състезания е невъзможно да има победител? Има победители...И може би единствените щастливи в тези състезания са онези в публиката.Ако никой не търси нищета в стремежа към нищета, разбира се.



Това е единственият начин, по който мога да преразкажа думите на Ницше за величието в падението, който ми хрумва за сега...тъй като се завърза малко отвлечена дискусия за това в друга тема.

[xthing]

Интереното следва да е какво става ,като се стремими просто към щастие ?

[Спорт-Здраве4]

Златен си 

[merulious]

Айде, то стана ясно, че явно има много да наваксвам в дефинициите, но тва тъй наречено щастие още от време оно не ми е било ясно какво представлява, тъй че да ви помоля, ако на някого му се занимава, да даде някаква поне приемлива дефиниция. Кой знае, може би все пак от години се плацикам в него без да зная 

[Iris]

Не виждам проблем човек да е щастлив и в същото време да има своите стремежи. Обаче въпросният човек не трябва да обвързва щастието си с това, доколко успява или неуспява да реализира стремежите си. Човек няма нужда от причина за да бъде щастлив. Това е състояние на съзнанието и от тази гледна точка е във възможностите за контрол на самия човек. Ако нещо в обкръжението ни не ни харесва, можем да направим опит да го променим (поне в известни граници), но не бива да сме нещастни, защото другите хора, които наред с нас определят външното ни обкръжение, мислят и упражняват свободата си по различен начин. Човек е господар на собствената си вселена. Това, което е извън него, той може да използва, но то не е само негово и не зависи само от него.

Колкото до това, какво е щастието: за мене щастието е състояние на цялостна хармония, на равновесие. Щастие, което нарушава вътрешното равновесие на човека е временно и рано или късно ще отстъпи мястото си. Например любимият ми отбор отбелязва гол. Това щастие произтича изцяло от астралния план. То е като вълна, която идва и отминава, и докато отмине, замъглява мисълта ми, т.е. аз ставам зависим от него, попадам под негов контрол.
Щастието е също удовлетвореност, не само от постигнатото, но и от възможността нещо да бъде постигнато. Говоря за вътрешни постижения, т.е. индивидуално развитие, а на външен план, човек да прави най-доброто според възможностите си. Ако човек прави най-доброто според възможностите си, той би трябвало да се чувства щастлив, без значение дали това ще е достатъчно да реализира целите и желанията си. Разбира се човек никога не трябва да спира да разширява съзнанието и способностите си, и да преследва своите целите, ако смята, че си заслужават, но не и да бъде нещастен заради това. Ако човек допусне, че целите, които си е поставил могат и да не се осъществят, т.е. да не се чувства зависим от тяхното осъществяване и приеме тази негативна възможност със спокойствие, то той ще премахне една сериозна преграда стояща между него и реализирането на съответните цели. Ако искаш да спечелиш, трябва да си готов да понесеш без страх и без притеснение всички последствия от една евентуална загуба. Така е и с целите, които си поставяме.

Самото осъзнаване, че човек сам по себе си е една вселена съдържаща като потенциал цялата безкрайност и всичко съществуващо в творението, би трябвало да послужи за неизчерпаем източник на щастие. Човекът е вечен и с безкрайни възможности за развитие. Всичко което му се случва е временно и сравнено с това е маловажно, въпреки че също си има своето значение.

[Спорт-Здраве4]

Всъщност така е! Лично за себе си аз стигнах до извода, че винаги съм се плицикал в него, но упорито отказвах да го унифицирам.

Просто престанах да правя неща, които не ме карат да се чувствам щастлив.Просто щастието е движеща се мишена...не можеш да му заложиш капан, или да го причакваш през деня.Трябва да го следваш в ден, в нощ, в кочина, в град, в село...в състрадание, в отмъстителност, в здраве, в болест, в отрова, в извисяване, в деградация...

О, колко съжалявам хората, които ще противоречат на това.

И понеже пазарът е пълен с бул-шитски книги за щастието, написани от някакви нищожества, лепнали си снимката на първата старница или на задната корица, за да може всеки да види в очите им жалкото им същество...сега ще напиша нещо, което никога никъде не е писано.

ДВЕТЕ ИСТИНСКИ ПРАВИЛА НА ЩАСТИЕТО

ПЪРВО ПРАВИЛО: Факт - Когато физическото тяло гладува лечебно, то преживява всичките си болести отново, за да изчезнат завинаги.Факт - същото става и с фините тела - когато човек гладува лечебно, умът му и емоциите му преживяват всичките си стари болести отново, преди да изчезнат завинаги.НИКОГА НЕ ПОДТИСКАЙ СИМПТОМ, защото животът, това е СИМПТОМ !

ВТОРО ПРАВИЛО: По дяволите, от ПЪРВО ПРАВИЛО следва, че не можеш да сгрешиш в проявата си! Стига да си искрен! Но не бива да си искрен, ако лъжата ти носи щастие! Тъй като ЖИВОТЪТ Е СИМПТОМ, не го ПОДТИСКАЙ, за да се излекуваш от всичко, предпазващо те от щастието!

А на обикновения човек ще кажа:
Програмирани типе, признай, че си щастлив в своята програма! Аз те наричам невеж, наивен и ленив - какъв е проблемът за теб да си признаеш, че си такъв, след като си щастлив в своята наивност! Никога няма да си щастлив, преди да признаеш щастието си.Аз те наричам жалък и нещастник - какъв е проблемът да си признаеш, че си такъв, след като не признаваш щастието си в своята наивност!

Аз зная, защо не си признаваш.Ако признаеш, че си програмиран, вече няма да се чувстваш щастлив в своята програма.Защото си страхливец - страх те е, че ще загубиш щастието си, но виж! Ти също си и глупак, защото страховете ти са неоправдани! Щастието е вечно променящо се, то никога не седи в едно нещо.Ти си БИЛ щастлив в своята програма, но заради страха да не загубиш щастието си, сега имаш фалшиво щастие...защото щастието не се задържа в нищо и за теб отдавна е време да се раздвижиш към нещо друго.
Винаги ще лъжеш, че си щастлив, защото щастието ти е изкуствено.Ти сам го направи изкуствено, когато се изплаши, че ще го загубиш и остана обвързан с онова, което ти го даваше на времето.

Стахът от промяна е страх от загуба на щастието.Никога нещастникът не го е страх от промяна, но винаги щастливия(който скоро започва да се залъгва за щастието си, поради липса на промяна).

[Radiance Dawn]

Щастието се помещава в емоциите и представлява реакция на личността.
Радостта е качество на душата и се постига в ума, когато се осъществи съгласуваност емоции/мисли.
Блаженството е в природата на Духа и се постига, когато осъзнаем единството си с Източника.