Разликата между спиритизма и естественотото ясновидство

[хадзапи]

Всъщност всички се вълнуват от въпроса за отвъдния свят, но кой може да даде окончателен отговор? Кой- религиозните водачи, наизустили пасажи от някакви текстове, за които никой не знае дали са измислици, дали са преписани от други източници и манипулирани за техния народ или са напълно изопачени? Едва ли. Не мислите ли, че свещените текстове са създадени така, че да възхваляват духовните лидери, да затвърждават позицията им, а в същото време зарязват хората с нерешените им проблеми?

...
И точно тук е противоречието: нима големите пророци, мормоните и всички останали не са получили религиозното си знание чрез контакти с духовния свят и духовните същества? Нима всички световни религии не се основават на изказвания, пренесени от "другия" свят?

Мнозина хитри църковници обаче, опровергават това с "аргумента", че по онова време духовете-ангели и архангели били добри, а днес хората общували със злите. тази "логика" наистина няма смисъл да се коментира. Значи преди 2000 г. Бог е говорел на хората, а сега не! Да не е умрял? Или заспал? Или може би няма желание да общува повече с нас?

Ако някога е говорил с хората чрез ангелите и останалите посредници, днес трябва да е същото. неприятното при църквите, синагогите и джамиите е в това, че те притежават свещени писания, които с течение на вековете са били значително редактирани - от тях са изваждани и прибавяни части, които да затвърдят властта им. това наистина е проблем.

Днес Бог, който учи хората посредством медиумно общуване, е същият както в миналото. Сегашните текстове се отнасят до нашето време, те са актуални и не са отживелица. става дума за изказвания, които засягат съвременните вероизповедания и тяхната цензура. много ясно, че за утвърдената религия и нейните висши пастири те ще са лоши, нали разклащат вярата на покорните и готови да плащат овчици?

Може би в този дух трябва да разбираме пасажа от Новия завет:
"И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват..."

Това, което днес наричаме "религия" е атавистична концепция, която автоматично се нахлузва на новородените. От своя страна те, независимо на коя религия принадлежат, продължават да повтарят все едни и същи фрази и молитви с упованието, че вероятно са правилни, защото някой някога ги е записал черно на бяло. Днешните религии са се превърнали в човешки религии и заслепяват търсещите. Почти всяка от тях твърди за себе си, че казва единствената истина и осъжда останалите вероизповедания и духовни пътища. Дори в християнството, което има много привърженици, ежедневно се проклина и съди, а в черепните кутии на висшите духовни пастири - от всички религии - не може да проникне идеята, че Творецът е любящ Бог - едновременно баща и майка.

В книгите и каменните светилища човек може да срещне истината единствено в ограничена форма, защото тя е в сърцето и то отваря пътя към духовния свят и към това, което наричаме Бог.

Истинският търсач, или още по-добре намирач  на истината иска да знае лично и търси директната връзка, а не буквоядната вяра. Знанието може да бъде пренесено, но не и истината, която човек трябва да открие сам.

Църквите не могат да отрекат съществуването на духовния свят, защото това би означавало да отрежат клона на който седят. Те често обвиняват в поклонничество на дявола противника си, който твърди, че има връзка с небето, опровергавайки го с пасажа от Библията: "Ще прибегнете ли при мътвите заради живите?"

Тези думи често се използват от пиетистите, свидетелите на Йехова и разни др. фанатици. Според тях да си езотерик и да се интересуваш от живота след смъртта е "дяволска работа"; само тяхното учение било правилно. Ама че нахалство и каква странна форма на любов към ближния1

С "мъртвите" Библията вероятно има предвид не физически, а "духовно" умрелите хора, т.е. тези без вяра, "духовете на мрака", които са се откъснали от божественото. Тя забранява човек да се допитва до падналите, "злите духове", демоните и тъмните същества (с които писанието се занимава), но не и до ангелите и починалите ни любими хора. Ясно е, че "запитвачите на мъртви", които се споменават, са тези, които общуват с безплътни същества, за да задоволяват алчността и властта си. Това е нещо, което днес се нарича класическа "черна магия"; тя не служи в полза на другите - да речем за лекуване или повишаване на съзнанието - а за умножаване на личната власт и собственост, т.е. за напълно себични и произволни цели.

Пред търсещия духа и любовта човек е отворен друг "добър" път и в това няма нищо нередно.  По тази причина Библията казва човек да насочва въпросите си към Бога и свитата му, а не толкова към хората - точно обратното на папата, който призовава: Не искайте опрощение на греховете си от Бога, а от мен!" (Папа йойн Павел ІІ на 12.12-1984 г. в "Лос Анжелис Таймс")        

За мен нещата са ясни. Няма защо да се допитвам до човек, който никога не е прониквал в отвъдното (по време на сегашния си живот). Хипотезите не са ми достатъчни, а още по-малко интелектуално-научните превземки на шепа самопровъзгласили се "гении". Не, нещата са ясни: като истински жив и мислещ човек аз трябва на практика да се опитам да разбера нещо за отвъдния свят, трябва да се допитам до него. Ако там живеят нашите починали близки и другите безплътни същества, е близко до ума да се обърнем към тях, нали? Кой по-добре би могъл да ни открие нещо повече осквен тези, които го обитават?

Грубо можем да различим 2 вида общуване с отвъдния свят:

- спиритизъм, при който дадено същество обладава медиума и действа чрез него (пише или говори) и

- естествено ясновидство, при което още от раждането си човек има способността да чете мисли, да вижда и да общува с духовния свят.


СПИРИТИЧНИ МЕДИУМИ И ТЕХНИКИ


1. Сигнал чрез почукване.

Духовните същества или починалите заявяват присъствието си с почукване, повдигане или разклащане на масата; почукването се използва като език за комуникация (подобно на морзова азбука) за предаване на послания от дух. свят. Говорим за най-ниската форма на общуване, която в голямата си част принадлежи на миналото.

В тази група влизат физикалните медиуми. Съществата, които се появяват, карат столове и др. тръбести обекти да се реят във въздуха. Не е изключено по време на сеанса от един участник към друг да се местят най-различни предмети.

По принцип този метод не е нещо невиждано и е по-скоро детинщина. Чрез него се проявяват само нискостоящи същества. Висшите не се нуждаят от "фокуси", за да удовлетворят човешкото търсене към необичайното.



2. Дъска Уиджа, махала и др...

Тук става дума за местене на стъклени чаши и Дъска Уиджа, т.нар. планшета. Това е дъска, на която има изписани числа, символи и всички букви от азбуката. Върху нея има малка дървена пластина със закрепена стрелка. Очите на питащия са завързани и той докосва пластината с един пръст, която започва да се движи от буква на буква, образува думи и цели изречения след това.

Подобнта е и техниката на местене на стъклена чаша. Тя също се движи с един пръст към буквите и числата, изписани върху гладка маса. пДвата варианта не се препоръчват, тъй като почти без изключение става дума за низки същества.

Същото се отнася и до махалото. Ако напр. човек го използва, за да избере подходящо хомеопатично или от Баховата цветотерапия средство, или търси подпочвена вода, съществата, което "управлява" махалото обикновено е с по-висша природа, тъй като водещата причина е изцелението, което е блатороден импулс.

Въпреки всичко висшият дух.свят не използва този начин на комуникация. Повечето хора си служат с махало, за да получат отговор на ежедневни въпроси, като: "Кое кисело мляко да купя?" Ясно е, че няма да получат отговор от кой знае колко висше същество.




3. Пишещи медиуми.

Хората, които разкриват дух.свят чрез писане, се нар. пишещи медиуми. Различават се 2 типа:

- при първия посланията се приемат и записват в пълно съзнание;

- при втория ръката е водена и човек знае, че пише, но не знае какво пише.

При автоматичното писане напр. често се случва да се води дух. разговор и внезапно да почувствуваме остра необходимост да вземем химикалка или молив. Обикновено записаното е нещо, което е свързано с темата и преди това за нас е било непознато.


Интервюирах Патрик, 16-г. момче-медиум от Мюнхен, който пише автоматично и обяснява случващото се по следния начин:

"Чувствувам внезапен подтик да взема молив. Може да се случи и посред нощ - да се събудя и някакъв вътрешен глас да ми каже, че трябва да стигна до масата и да взема нещо за писане. След това изписвам няколко страници. Думите са залепени една за друга и текстът често е разкривен, това не е моят почерк. Усещам как невидимата сила, срещу която не мога да се съпротивлявам, ме завладява. По-късно върху хартията винаги намирам мисли, свързани с Бога, спиритизма и поведението на хората. Родителите ми не знаят какво да мислят. Винаги подписвам текстовете с името Дориан. Това е духът, който пише чрез мен."

Световно известен пример за автоматично писане е напр. Якоб Лорбер (1800-1864), роден в Щайермарк. Той е бивш учител по музика, концертиращ музикант и композитор в Грац. Нарича себе си "пишещия слуга на Бога". На 40 г. чул вътрешен глас, който му казал: "Вземи калема и пиши!" Гласът го съпътствал до края на живота му. За 24 г. Лорбер създава уникална и обемиста творба, която днес обхваща 25 тома по 500 стр. (без допълнителните по-кратки тесктове).

Съвременни книги, възникнали с автоматично писане, са напр. класиките "Пътешествие в света на чудесата" и "Разговори с Бога" от Нийл Доналд Уолш.



4. Рисуващите медиуми

са художници, които рисуват картини, инспирирани от някое дух. същество - както и тези, които могат да виждат починали или ангели от отвъдните селения и духовните сфери и ги пресъздават в творбите си.

[хадзапи]

5. Говорещи медиуми.

- медиуми в полутранс и

- медиуми в дълбок транс

Първо за медиумите в полутранс, днес те обикновено са наричани ченъл медиуми (от англ. - канал), тъй като са "канали" за духовните същества и приемат техните послания. Мислите предавани по този начин, са толкова силни, че изцяло заглушават техните собствени. Съществото, така да се каже, се вселява за известно време в тялото, като медиумът запазва пълно съзнание и си спомня всичко.

...
През последните 10 г. книжният пазар наистина се наводни от ченълинг-книги. Едни до други се редят послания от Христос, Дева Мария, индийски гурута и морално високо развити извънземни цивилизации. Между тях има много ценни неща (послания, разяснения, призиви, предупреждения), както и тривиални, субективни брътвежи, според това какво дух. същество се крие зад тях. Ето защо не е излишна малка предпазливост или дистанция и обективна гледна точка, за да не изпаднем във фалшива зависимост.

Другият проблем при ченъл медиумите или медиумите в полутранс е, че те винаги са в непълен транс, т.е. остават в съзнание и могат да "заразят" посланието със собствените си мисли.

2-ят вид говорещи медиуми са т.нар. медиуми в дълбок транс. Той възниква, когато душата изцяло излезе извън тялото - и остане свързана само чрез сребърна нишка - след което в него се вселява друго същество. То говори чрез тялото. Поведението и гласа са различни от тези на медиума в нормално състояние, те принадлежат на другото същество. Когато сеансът завърши, медиумът не си спомня нищо от случилото се и научава за него от евентуално направения аудио или видео запис.

При медиумите в дълбок транс е сигурно, че няма никаква лична намеса в предаваното съобщение, но веднага трябва да допълним, че днес те почти не съществуват, защото духовните същества не желаят да общуват с "човешки радиоапарати", а съзнателно да работят с медиума.

...
Ето един пример на медиум в дълбок транс -
Отнася се до католическия свещеник Йоханес Гребер и класическото му произведение "Общуване с божествения свят - преживяванията на един католически духовник", в което подробно описва подготовката на много младежи за медиуми и техните сеанси.

Той обичал да работи най-много с едно обикновено момче, което чиракувало в работилница. Когато веднъж сеансът започнал, то седяло на един стол; след това изведнъж се наклонило напред, а след няколко секунди отново се изправило и затоворило на свещеника с променен глас. По думите на Гребер става дума за много напреднало същество, което съобщава, че ще бси над срещата. То щяло да позволи на различни същества да говорят чрез момчето, за да може Гребер (който по онова време още не бил толкова опитен в комуникацията с духове) да разбере какви типове същества населяват отвъдното и какво се случва там.

Всъщност съществото, което свещеникът нарича "ангел", заговорило през устата на детето:

"Медиумът, през когото говоря, е готов за мен, но по божия воля ще има и други духове, зли и добри, нисши и висши, които ще дойдат в него и ще говорят. Така ти се дава възможност да изучиш различните видове същества. Според това, което говорят и правят, ти ще преценяваш на кое място в отвърдното се намират. Преди всичко трябва да добиеш представа за пътя, по който минават низшите духове, докато го завършат. За теб личните изживявания в духовния свят са от огромно значение и умножават знанията за отвъдната област много повече от устните поучения. Духовете, които ще се проявят чрез сегашния медиум, не са тук по свое желание. Те се подчиняват на един друг дух, който определя кой да се появи и колко да остане. При всички контактьори, служещи на доброто, има подобен контрол. Както и при всички сеанси, в които срещата с духовете става по Божия воля. Там, където той липсва, не се случва нищо хубаво и добро. Те се появяват само, където всичко става според казаното от Бога и където има дух, който да контролира реда. При повечето контакти днес липсва подобен контрол, поради което те са станали сборище на нисшите духове. Още сега ще ти кажа кои духове ще се вселят в медиума и как да се държиш с тях. По-късно ще можеш сам да ги различаваш и ще знаеш как да постъпваш във всеки един случай.

В момчето започнали да влизат безплътни същества и да говорят на Йоханес Гребер. Между тях имало висши същества, които се вселявали с думи на благодарност към Бога, казвали някои важни неща и благославяйки, отново изчезвали. Имало и страдащи духове, които разстроено искали от Гребер да се моли за тях.

След това дошли низките духове, които проклинали съдбата си, ругаели Гребер и хулели всичко свещено. Когато свещеникът ги подканвал да се помолят заедно с него, те с омраза и подигравки отказвали. Когато настоявал да произнесат думата БОГ, те моментално напускали медиума. По-късно свещеникът забелязал, че обикновено низшите същества идват на сеанси, в които присъстващите са с низши подтици - т.е. със съвсем прозаични намерения като пари, секс, наследство и др. подобни.

След това в момчето се вселяват духове, които изобщо не знаят, че вече не са между живите. Те още вярвали, че са на Земята и продължавали да се занимават с това, с което приживе са се занимавали. Гребер ги нарича привързани към Земята духове.

Най-ужасяващото нещо, което свещеникът вижда, са духовете на престъпниците. Те не се откъсвали от местата на престъпленията и постоянно преживявали сцените, които някога са извършили - като непрекъснато повтарящ се филм. Престъпникът виждал жертвата си, която го гледала и го тласкала към отчаяние. Същото се случвало и с душите на лихварите, които докарали съгражданите си до глад и мизерия. Накъдето и да се обърнели, те виждали жертвите си.

Самоубийците от своя страна непрестанно били преследвани от чувства на отчаяние и усещания, съпътстващи тяхната смърт. Появили се т.нар. закачливи духове, които изпитвали удоволствие да развеселяват свещеника с шеги и лъжи.

...
Не е необходимо медиумът в пълен транс непременно да е в седнало положение; той би могъл да лежи или да се движи. Гребер наблюдава това по време на друг сеанс в църквата си, когато след като духът се вселява в момчето, заявява, че иска да се разходи из нея.

Когато доближава олтара, той отбелязва, че в основата му има скелет - което по-късно се потвърдило, - а след това сяда на органа и изсвирва една песен. На въпроса на свещеника коя е тя, дух. същество (чрез момчето медиум) отговаря, че това е "песента на живота на Гребер" и пояснява, че човешкият живот е нещо като картина. Той може да се нарисува с цветове, но може да се нарисува и със звуци. Всеки цвят представлява определен тон и всеки тон - определен цвят; има ясновидци, които могат да виждат тоновете като цветове и не определят хармонията (или дисхармонията) по слух, а с виждане на цветовете на звуците. така всяка "картина на живота" може да бъде изсвирена, сякаш от партитураV

...
Поради факта, че днешните сеанси са движени най-вече от любопитство, жажда за власт или финансови интереси, дух. същества са предимно от по-нисша природа, защото "Подобното привлича подобно". (Начин да се познае какво същество се е отзовало, може да бъде и състоянието на медиума след сеанса - по-зареден или по-изтощен.) Независимо от това днес има все по-малко медиуми с дълбок транс, тъй като начинът, по който дух. свят общува днес с хората, се е променил. Ето защо аз споделям мнението на критиците, които препоръчват да се въздържаме от този метод на работа (спиритичните сеанси). Ние повече не се нуждаем от тях.

[хадзапи]

6. Апорт медиуми (пренасящи медиуми)


Те също са медиуми в пълен транс, които дуф. свят използва, за да внасят предмети отвън в затворени пространства или да ги изнасят навън. Понякога транспортират нещо от затворени съзове върху масата или го връщат обратно. В случая съществото, обладало медиума, използва негоната жизнена сила, наречена Од. Следователно предметите, които се местят, в даден момент трябва да се дематериализират (да станат субтилни), а след това отново да се материализират (от латински: материализация, обличане в материя).

Има и такива, които са в състояние да правят това в пълно съзнание, напр. личности като Сай Баба, или - китайските супердеца.

Феноменът в случая се изразява в това, че медиумно надарени хора могат за малко или за продължително време да създават определени неща от фини субстанции или да преоформят познатата ни материя (миризми, цветове, скъпоценни камъни, пепел и др.). Почти всички култури имат име за "фината субстанция", която аз лично смятам за жизнена енергия - Од, ектоплазма, биоплазма, прана, оренда, флуид, астрална светлина, мана (по ХУНА), етер, ки, чи, оргон (по Райх), Акаша, жизнен дъх, Врил, биофотони (по Поп), космическа жизнена интелигентност (по Лорбер), Materia prima и др. Процесът на сгъстяване на "божествения праелемент" чрез духовните сили се нарича преципация.

Космическата "субстанция" е и храната на на известната си със стигмите си Тереза Нойман от Конерсройт, за която е доказано, че живее в прод. на 35 г. без никаква храна и вода. Единственото нещо, което приемала сутрин, е една тънка оризова католическа нафора. Тя преживява състояния на билокация (физ. поява на 2 различни места) и левитация по време на молитва. Известни са много подобни примери.

Извън църквата се случва също хора да живеят без физ. храна и да се "изхранват" само с фина енергия. В книгата си "Светлинна храна" австралийката Ясмухеен твърди, че до момента на отпечатването на книгата й не е яла и повякога не е пила вода в прод. на 2 год.

...
Аз лично познавам 4 доверчиви личности, които не са яли нищо от повече от 1 г. и живеят от космическата прасубстанция - светлинната храна.

Биофизикът Петер Ферейра съобщава за едно германско момче, което междувременно е на 4 г.и до ден днешен не е поемало никаква храна.) До отпечатването на книгата не можах да намеря време, за да открия детето).


7. Медиуми на материализацията


Дух. същества използват енергията на този тип медиуми, за да се материализират пред очите на присъстващите. Понякога само отделни части на тялото, напр. очите или главата, а понякога целите. Това може да продължи, докато съществото стане напълно видимо и материално.

В такива моменти, тялото на медиума олеква почти наполовина, както са установили учените, присъствали на подобни сеанси, с помощта на везна.

Като най-ярът пример бих искал да спомена бразилският медиум Карлос Мирабели (данните са от 1925-1930 г.), който извършва невероятни неща пред очита на стотици свидетели. Очевидци на следващите примери са 557 човека, между тях 2 университетски професора, 72 лекари, 18 аптекари, 12 инженера, 36 адвоката, 8 преводача, 3 селски стопани, 5 химика, 20 писатели, 89 държавници (между тях и тогавашният президент на републиката, който е председател на съдебен състав в процес срещу Мирабели), 25 офицера, 52 борсови посредника, 128 търговеца, 9 индустриалци, 18 журналисти и мн. др.

Мирабели е смятан за универсален медиум, защото владее всимки феномени, познати на спиритизма. Като говорещ медиум в пълен транс освен майчиния си език и различни местни диалекти той говори 24 чужди езика без никакъв акцент. Между тях са китайски, еврейски, африкански диалекти и арабски. Държи лекции на различни теми, за които в съзнание не знае нищо - напр. медицина, право, социология, икономика, политика, философия, музика... - и винаги заявява, че получава информацията от дух. същества, които говорят чрез него и ги нарича по име.

Мирабели е и пишещ медиум. В състояние на транс той пише на 38 различни езика и то с бързина, която е непостижима за нормален човек. За 15 мин. напр. изписва 5 стр. на полски на тема Възраждането на Полша, за 20 мин. - 4 стр. за Велика Германия - нейното разрушение и възстановяване, за 40 мин. 25 стр. на персийски на тема Несъстоятелността на великите империи, за 12 мин. на 5 стр. на японски за Руско-Японската война, за 15 мин. 8 стр. на китайски за Защитата на будизма, за 15 мин. на староегипетски за Основите на законодателството и за 23 мин. 3 стр. с египетски йероглифи, които до днес не са разкодирани.

Всичко това се случва при най-строги мерки за сигурност и пред много свидетели. Наблюдавалите го учени го описват по следния начин:

"Изпаднал във върховен екстаз медиумът с висок глас умолява за божествено присъствие и в транс започва да пее религиозен химн. Ръката улавя молива, пуска го, после отново го хваща и започва трескаво да пише. Моливът препуска по хартията без да спре. Без да забавя писането Мирабели обръща глава нагоре. С грейнал поглед поглежда над себе си, където твърди, че вижда дух. си наставник, който движи ръката му и нежно му говори."

Мирабели е и физичен медиум: в негово присъствиев една аптека стъклата на витрините излизат от рамките си, един подвижен в челюстта череп долита от лабораторията, застава във въздуха, лети насам-натам и пада на земята. Мирабели играе билярд без да докосва щеката.

Всичко това е потвърдено от свидетели.

На сеанс в Сао Висенте, на който присъстват повече хора, той седи на стол, който преди това щателно е претърсен; столът започва да се движи заедно с Мирабели, който е протегнал ръце встрани, се понася във въздуха и лети в залата.

Той и е пренасящ медиум. От куфар дематериализира един револвер, който по-късно се появява в друг дом. Но не само предмети се разтварят във въздуха и по-късно се появяват на километри от мястото. Самият той също става невидим пред очите на присъстващите и  минути по-късно се появява на 90 км. по-далеч, откъдето се обажда до мястото на изчезването си. При един от сеансите го завързват на стол, той изпада в транс и без да докосва превръзките, изчезва пред очите на зрителите. Когато започват да го търсят, го намират в една от съседните стаи, където все още в транс пее химните си.

Още по-впечатляващи са уменията му като медиум на материализацията. До ден днешен те се смятат за най-силните в тази област, което е документирано и недвусмислено потвърдено.

При транс в лабораторията на студентска комисия в Сантос, на който присъстват редица известни личности, Мирабели изпада в пълен транс. Изведнъж очите му се опулват, сякаш някой го задушава. В залата се чуват 3 последователни удара и един детски глас казва "Татко".

Д-р Ганимед де Соуса, един от присъстващите, развълнуван заявява, че е разпознал гласа на наскоро починалата си от грип дъщеря. Докато останалите седят в очакване, до Мирабели се появява малко момиченце. Не на себе си бащата напуска кръга, заговаря дъщеря си, отива при нея и я прегръща. Хлипайки, д-р Соуса непрестанно повтаря, че това е дъщеря му и че роклята е същата, с която са я погребали.

Присъстващите се доближават и лично се уверяват, че могат да докоснат момичето. Един от тях, Корнел Виана, пристъпва до нея, хваща я за ръката, измерва пулса и й задава въпроси, на които тя отговаря с механичен, тъжен глас, но все пак вярно. Привидението е фотографирано.

След това момичето започва да се рее във въздуха, мята се като риба във вода, присъстващите я последват, а когато се приземява, отново се уверяват, че е от плът. Ръцете на Мирабели извършват същите движения като на детето. Привидението трае 36 мин. на дневна светлина, в присъствието на образовани мъже, които потвърждават, че пред тях е имало човешко същество от плът и кръв, което наскоро е починало. Малко по-късно, материализирайки се от облак, се появява и починалият отец д-р Хосе де Камарго Барос, който поздравява присъстващите със силен глас и сваля баретата си. Той също можел да бъде докоснат и е прегледан от д-р Ганимед де Соуса - гърло, зъби, д-рът преслушва сърцето и дишането...

Пасторът поговорил с някои от присъстващите на чист португалски, след което се стопил във въздуха.

Предполагам, някои си мислят, че това са пълни глупости. Докладът на разледващата комисия обач, съдържа 34 фотографии, от тях 18 с образи на явили се духове, между които е и момичето. На някои от снимките ръцете на Мирабели липсват, на други зад него се вижда сянка.

Вероятно част от читателите не вярват в казаното. Но веднъж баща ми е посещавал медиум в пълен транс и също е видял фигура, оформила се от облак, която не е била от твърда материя. Въпреки това, като се опитал да я докосне, усещането било като за вода, но по-жилава.

...
Независимо от възторга на хората от каквато и да било форва на спиритизъм, трябва да стоим далече от него. Да се общува с дух. свят чрез медиуми винаги е екзотеричен път, т.е. външен. Човек е зависим от медиума! Ако той не прихване нищо, няма да получим никаква информация. във всички случаи това е половинчато решение.

Тъй като присъстващите са информирани от същество, което не виждат, то би могло да е някое "дяволче", което си преправя гласа и  част от казаното да е дезинформация.

Съответно целта е сами да постигнем описаните способности, за да сме свободни. Разликата между спиритичните медиуми и хората с вродени ясновидски способности е, че на медиумите се явява чуждо същество, а ясновидецът борави със собствения си дух. В крайна сметка ние трябва да развиваме собствения си дух.

[хадзапи]

ЕСТЕСТВЕНО ЯСНОВИДСТВО



Медиумно надарените хора обикновено имат жива вътрешна връзка - независимо дали ще го наречем дух, висше Аз или божествена искра, в следствие на което, колкото повече работят над себе си, способностите им се засилват.

Различни видове медиумност

Не всяко дете с дарба трябва да вижда аури или духове на починали. Областите, в които тя може да се прояви, са толкова, колкото и самите деца. Формата на медиумност зависи от задачата на душата в настоящата инкарнация.  

1.Разчитане на аури и ясновидство

Силата, която ни оживява, от която сме съставени и тече през нас, т.е. финото тяло, не свършва с границите на физ. тяло, а излиза (се излъчва) от него. Това, което ясновидецът вижда, наричаме аура. Тя е известна още от древността като свещено сияние (ауреола, глория).

Финото тяло (енергийното тяло), което по принцип се нарича душа, трябва да бъде подразделено поне в 2 различно трептящи енергийни полета, които с годините са носили различни имена. Днешните дух. учени говорят за емоционално енергийно тяло (астрално тяло, защото остава в астралното ниво, наричано още междинен свят), което като безсмъртен дух-тяло (от латински mens: дух) преминава в по-висшия "дух. свят", "царството на светлината" или "небето". Етично високо развитите души имат допълнително високовибриращо дух. енергийно тяло, което се развива в сегашната смяна на епохите или някои деца, които се раждат днес, притежават. Всички заедно образуват многократно споменатата аура, която обединява тези различни вибрации и проникващи се едно в друго енергийни тела.

Какво вижда ясновидецът в аурата?

Хората, които умият това, разпознават в хармоничната аура хармоничното същество на човека. Ако тя е дисхармонична, значи той е дисхармоничен. Душевните настройки се отпечатват в аурата с различни цветове. Ако сме  ядосани, тя става червена, ако сме завладени от религиозни чувства, става виолетова.

За ясновидеца са видими всички причини, които човек някога е заложил - мисли, действия, надежди и желания - и затова донякъде може да прецени какво ще е следствието. Или по друг начин казано, ако види семето, може да предположи реколтата - в случай, че съответният човек не промени нещо с избор. Точните прогнози се правят трудно. Ако причините вече съществуват, те ще доведат до съответните последствия, но ясновиждащият обикновено има на разположение само отделни картини, за които не може да каже точно кога ще се изпълнят.

Освен цветовете, структурата (в периферната й част плавна или назъбена) и консистенцията (разредена, замъглена, с ясни цветове или тъмни петна) ясновиждащите съзират в аурата и лъчисти завихряния, които се наричат чакри (от санскрит: колела).

За да живее тялото се нуждае от космическа енергия, която постъпва в него чрез тях. Различават се 7 основни и 5 второстепенни чакри.

Съвременните дух. науки разбират чакрите като  вибриращи тела, които приемат, трансформират и разпределят всякакъв вид енергия - космическа, животинска, растителна и минерална. Те буквално са смятани за колела (чекръци), през които влиза енергията. Колкото по-бързо тече тя, толкова по-бързо се въртят чакрите. Има лявостранно и дясностранно въртене. Когато енергията на чакрите се върти по посока на часовниковата стрелка,, се приема космическа енергия, която се разпределя в тялото. Когато тя се върти обратно на часовниковата стрелка, най-фините енергии навлизат в съзнанието. Тъй като всяко от енергийните тела трепти по различен начин, чакрите имат различен цвят. В тялото постоянно навлиза нова енергия, излишната се отдава и благодарение на цветовете в аурата да се провери състоянието на всяка една чакра. Асо някоя от тях работи ("излъчва") по-силно или по-слабо, това води до неравновесие в общата система и енергийни блокади.

Основните чакри са:
1) коренната чакра, между половите органи и ануса, на перинеума;

2) сексуалната чакра, в областта на половите органи;

3) пъпната чакра, в областта на пъпа;

4) сърдечната чакра, в областта на сърцето;

5) гърлената чакра, в областта на гръкляна;

6) третото око, в средата на челото между веждите
и
7) връхната или коронната чакра, на върха на главата (фонтанелата), т.е. над по-грубите тела.

Освен тях има и второстепенни, които са важни най-вече за съвременната езотерика: чакри по дланите, коремна чакра, далачна и тимусна.


Виденията (пророчествата) и четенето в хрониките на Акаша също се смятат за част от ясновидството:

Видението "се случва" на определен човек. То идва отвън или отвътре. Пример за външни видения са, напр. появите на Богородица , т.е. когато човек "видимо" получи послание от нефизическо същество, което трябва да предаде на останалите.

Вътрешните видения понякога идват насън, при дълбока медитация, често пъти при нещастни случай или клинична смърт. За хората с такива преживявания е трудно хронологично правилно да подредят картините, които виждат.
...
Друг случай напр. е четенето в хрониките на Акаша, при което ясновидците получават достъп до информации за другите хора. За разлика от пророците те не виждат картини, а проникват в самите хроники.
...

Земното магнитно поле от своя страна съхранява информация за всимки земни същества и следователно случващото се тук е отражевие на онова, което съществата носят в себе си. Хрониките на Акаша са световната памет, съхраняваща всимки данни за живите същества.

Енергийният модел на всяка една мисъл е като база данни. В случая няма значение дали запечатването е било предизвикано от природно бедствие, животно или човек. Тъй като всичко е енергия, нещата зависят от необходимото количество активирана енергия, която се запечатва. Колкото по0силен е избликът от чувства, толкова по0силен е записът на модела в хрониките на Акаша.

Има хора, които не виждат само аурите на хората - т.е. личното енергийно поле - а имат достъп и до информацията в земните хроники, откъдето черпят знания за състоянието на даден човек или на света изобщо.

Ако едно дух. същество представи пред някой картина от бъдещето, също говорим за хроники на Акаша. Тя би представлявала моментна снимка на колективната база данни за мига, в който е била показана. Ясновидецът вижда последтвията (предизвикани от заложените причини), които ще се реализират, ако хората не поемат по друг курс.

...

В това се състои двойнственият характер на пророчествата - те едновременно са предсказание и предупреждение: ако подействат като предупреждение, ще се окажат неточни като прогноза. В случай че предсказанието накара човек да осъзнае начина си на действие и от този момент той го промени, се залагат нови причини, които променят данните в хрониките на Акаша. Последствията ще бъдат различни, което значи, че предсказанието е изиграло роля на предупреждение.

От тази гледна точка бъдещето прилича на постоянно променящ се виртуален модел, променим от мислите, чувствата и действията на хората. Бъдещето ни не е произволна съдба, планирана от някакъв Бог и съответно непроменима, а е следствие от причините, които залагаме!

Всеки починал, когато премине в отвъдното, има възможност да чете в тях и да види предишните си животи, фазата на развитие и общото състояние на нещата, за да реши дали още веднъж да слезе "долу" или не. Може би ще е привлечен от родната си планета, а може би го очакват съвсем други неща.

[хадзапи]

Явяване на Богородица.

То се случва на много места по света. пред деца, а понякога и пред възрастни стигматици (хора, които носят раните на Христос от кръста) се явяват същества, които наричат себе си дева Мария, архангел Михаил или И. Христос. В случая не е важно дали привиденията са тези, за които се представят или са маскирани извънземни, или същества от по-висшите сфери... целта на подобни явления винаги е да се предаде важно съобщение и да се покаже, че егоистичното и себичното поведение не остават без последствия.

Прави впечатление, че в повечето случаи Дева Мария е виждана от деца.

Най-известното Богоявление е това във Фатима. На 13.05.1917 г., пред 3 деца (Лучия, Франциско и Хасинта) в Кова да Ирия, близо до португалското село Фатима се явява Дева Мария, която съобщава важни неща за състоянието на света и предстоящите последствия от егоистичното човешко поведение.

На 18.06.1961 г. в малкото планинско градче Сан Себастиян де Карандабал в Северна Испания пред 4 около 11-г. момичета се появяват 2 същества, които се представят за архангел михаил и Дева Мария. При това и много от следващите видения (до 18.061965 г.) те пророкуват и Дева Мария предупреждава за "божие наказание", ако хората не се одръпнат от пътеката на деструктивността.

Във франкофонската територия Херолдсбах, където често се явява Богородица, между 1949 и 1952 г. 5 момичета отправят подобни настоятелни предупреждения.

Защо съществата се явяват пред деца и то най-вече пред момичета? Отговорът е ясен. Ако бяха възрастни, много скептици щяха да коментират, че всичко е било нагласено и че са казали това, което им се иска да бъде.

А защо пред момичета, а не пред момчета? Ами, момчетата мислят за лудории, докато момичетата не са толкова безскрупулни. В тях - най-вече в тези от откъснатото планинско село - има нещо невинно и чисто. Това оказва много по-силен ефект върху вярващите.

Възможно ли е ясновидските феномени да имат физическо изражение? Италианският лекар Джузепе Йозеф Калигарис се интересувал от духовни въпроси и прави революционно откритие. В германското списание Matrix 3000 бе пулбикувана статия от Норберт Цирхут, който разказва невероятни неща за професора.

Калигарис, роден през 1876 г., като син на видно лекарско семейство, пълвоначално е професор по неврология към университета в Рим. Запален от един свой пациент, който твърди, че когато притиска кожата си на определени места, получава ясновидски способности, той се посвещава на работа, която след време го прави известен. За 30 г. изследвания той открива фина координатна система от точки, които нарича "прозорци към Космоса". Ако човек стимулира тези точки, развива паранормални способности. Калигарис разяснява прецизната координатна система от активни точки, които нарича Plaquen, на 700 стр. в 15 тома. Той ги нарича "прозорци към Космоса", а в същото време Plaquen като "магични огледала" отразявали космическите събития в безброй рефлекси, в които Калигарис вижда влиянието на Космоса върху земния живот.

Това съвпада с теорията на квантовата физика и гледната точка на Рупърт Шелдрейк за морфогенетичните полета.

Калигарис доказва, че по повърхността на човешкото тяло има "радари" към Космоса, които едновременно действат като приемници и предаватели. Той развива уреди, които стимулират и по собствените му думи "запалвали" тези Plaquen. Когато дадена точка се запали, човек може да види напр. Земята преди нейното възникване, хора на други планети, обратната страна на луната, центъра на нашата Галактика и мн. др... Стимулирайки активните точки - напр. върха на средния пръст - човек би могъл да развие ясновидски способности и да види миналото и непосредственото бъдеще. Стимулирането на други Plaquen събуждат паранормални способности като телепатия, четене на мисли и др.

Калигарис открива, че съществува директна връзка между органите, системите, мисленето и психиката. Изследователската му работа анализира влиянието на мисълта върху функцията на определени органи и факта, че от кожата чрез мозъка съществува директна връзка с човешките органи, с което подкрепя т.нар. Нова медицина на д-р Райк Гирд Хамър.

Д-р Хамър, теолог и лекар (полага държавен изпит на 24 г.), притежател на редица медицински патенти, заболява от рак след убийството на сина си и в последствие открива радикално нома терапия, която нарича желязното правило на рака" и се оказва успешна в около 80% от случаите. Тъй като убиецът е не само виден аристократ, но и Велик Майстор на италианската масонска ложа Р2 ("Пропаганда Дуе"), а от друга страна, развитото от д-р Хамър лечение засяга медицината като цяло (затова е наречена Нова медицина), той става "враг на благородниците", и е масирано преследван от полицейски служби, съдилища, преса и онкоболни. След задържането му в Германия, присъди в др. европейски държави и отнемане правото му на лекарска практика, се оказва, че след 60 г. той е вървял по стъпките на проф. Калигарис. След дългогодишната си работа като доктор, доцент и университетски преподавател проф. Калигарис също е наречен "шарлатан"; професурата му е отнета и му е наложена забрана да упражнява професията си. Ясно е и в двата случая защо.

2. Ясно чуване.

Под това се разбират най-вече 3 неща:

1) долавяне на вътрешния глас, като той би могъл да е ангелът-хранител;

2) долавяне на чужди гласове, - т.е. не на собствените мисли - които разказват и предават послания и

3) чуване на случки и ситуации, ставащи някъде надалеч. Напр. чуване на разговор между двама души (от семейството или приятелския кръг), които се намират в друг град.


3. Ясно мирисане.

Жизнената сила на всяко същество има специфична миризма. Тя е различна при всеки. както двама души никога не могат да имат напълно еднакви лица, така не съществува еднакво ухание. Болестта или наближаващата смърт напр. имат характерна миризма.

По миризмата на Од животното може да открие своя господар навсякъде по света, стига той да не се разболее, защата в противен случай тя избледнява. Може да се каже, че и аурата има своя миризма. Така полицейските кучета улавят следите на престъпника.

В крайна сметка по миризмата на Ода всяко живо същество "маркира" един вид карта и дори десетилетия по-късно медиумът може да открие къде се е намирам човекът.

Думите "Не мога да търпя нечия миризма" не се отнасят толкова до потта, колкото до миризмата на аурата (Ода). Днес тя е маскирана от индустриални благовония (дезодоранти, парфюми и др.)


4. Ясно чувстване/психометрия.

тъй като всеки предмет, до който човек се е докоснал, носи неговия енергиен "пръстов отпечатък", ясночувстващият може да получи информация за човека, който някога го е държал в ръце.

Често пъти ясночувстващите помагат на полицията. За да може медиумът да влезе в контакт с търсеното лице, е достатъчен някакъв негов предмет. При някои хора дарбата е толкова силна, че дори могат да виждат през очите на другия. Те се озовават на престъплението, разхождат се в далечен град, или преживяват събития, случили се векове или дори хилядолетия преди това, само като докосват определени предмети - напр. древна ваза или камък от антична постройка.

Интуицията и предчувствието също могат да бъдат причислени към ясното чувстване.


5. Медиумно музициране.

Под това в общия случай се разбира някой човек да изпадне в трансово състояние и да се остави дадено същество да композира от негово име. Но в случая става дума по-скоро за спиритизъм.

...

Нека споменем и медиумното изкуство. Някои художници сънуват картините си - може би пейзаж, геометрични фигури, отвъдни сфери, цветове, които никога преди не са виждали - и се опитват след това да ги възпроизведат. Вероятно има и режисьори, които по подобен начин предават на екрана свои сънища, видения или концепции.

[хадзапи]

6. Пътувания на душата/астрални пътувания.

Астралното тяло, заедно с етерното е наричано душа. Душата (в случая астралното тяло) може да се отдели от физ. тяло, още по време ва земния живот - не само със смъртта: по време на сън или със съзнателно влизане в транс. Това може да се случи със или без загуба на съзнание и спомняне. Много пъти подобни астрални пътешествия се превръщат в сънища; напр. в сънищата, в които човек сънува, че лети. Има хора, както и деца, които в това състояние прекосяват цели континенти и дори др. планети.

Тази енергийна област, в която душата пътува, се нарича астрална област или междинно царство. Това отвъдно ниво е между физ. и дух. свят ("небето"(. То е място за престой на много починали, които все още не осъзнават, че не са между живите. Там пребивават и много самоубийци, тъмни души, природни духове и елементали (гноми, елфи, феи...), а понякога и дух. същества, които приемат формата на хора и се явяват на спиритични сеанси. Не става дума за висша енергийна или още "сияйна" област. Някои от спиритистите вярват, че контактуват с "ангели" и др. висши дух. същества, но реално това са създания от астрала.

Хората, избродили тази междинна "територия", я описват със странни местности и неестествени геометрични форми. Аз лично многократно съм влизал в астралната област и мога да потвърдя думите им.


7. Изкривяване на вилици/сила на мисълта

Вероятно повечето от вас са чували за Ури Гелер. той е човекът, който може да изкривява вилици със силата на мисълта, но използва уменията си за друго. Гелер търси залежи на злато, диаманти, въглища и петрол. Тестван е в различни университети и изследователски институти, които научно доказаха дарбите му.

Способностите на Ури Гелер дремят във всеки човек. Всичко е въпрос само на концентрация, вяра и упражнения. Забелязал съм, че децата по-лесно могат да изпълняват такива "чудеса".

...
Преди повече от 10 г. в Нова Зеландия се запознах с една учителка, която ми разказа следното: В час по трудово обучение малко момиченце си отрязало половината от пръста. Закарали го в болница и след няколко дена то отново се върнало на училище. учителката го дръпнала настрана и много поверително му разказала, че пръста му отново ще израсте, но само в случай, че не каже на никого. Тя споделила, че това е нейна лична голяма тайна и не трябва да я издава при никакви обстоятелства. Какво се случило? За 2 г. пръстът отново пораснал.

Защо учителката е искала детето да не казва на никого? Защото реакцията на другите би  повлияла отрицателно и дори пагубно върху убеждението на малката. Другите деца и възрастните биха й казали, че пръстът й никога няма да порасне и тя вероятно повече нямаше да го вярва.

Естествено силата на вялата може да се използва и негативно. Много хора се разболяват или пострадват от рак от страх да не им се случи нещо подобно; други са дори убедени, че ще заболеят от рак, защото брат им имал, и леля им...

В случая виждаме действиета на Принципа на засмукването - защото колкото повече се страхуваме от нещо, толкова по-бързо то идва до нас. Интензивността на енергията привлича в живота ни болестта или нещастието.

Телепатията е обичаен начин за общуване между дух. същества, а някога ще стане така и за нас, хората.



Обобщение


1) Спиритизъм, предизвикан от хора - клатене на маса, дъска Уиджа, почукване и т.н., от които е по-добре да се въздържаме, защото те не придвижват хората от новата епоха напред. Това се практикува най-вече от младежи и то от любопитство. На подобни сеанси се отзовават нисши духове, които често остават при питащите и след това. Последствието: обсебване от духове, което води до заболявания, мания за преследване, нервност, мисли за самоубийство и емоционални разстройства. Принципът е: "Никога не мога да се освободя от духовете, които викам." Съществата не идват от само себе си, а са призовани от хората.

2) Спиритизъм, предизвикан от дух. свят. Даден човек започва спонтанно да пише автоматично и получава послания от отвъдното или от др. същества. В случая е необходима подготовка за медиум с дълбок транс, който се ръководи от финия свят. Дух. същество обучава дадения човек и го използва за пренос на информация.

Тук също сме изправени пред проблема, че доколкото медиумът не е ясновидец, не знае кое е съществото, което говори през него. Възможно е то да се представи за друг и да казва неистини.
...

Това, което изцяла се препоръчва, са  - естествените медиумни способности на ясното виждане, ясното чуване, ясното чувстване... Тъй като в повечето случаи те са вродени и не са повлияни отвън, аз малко патетично ще ги нарека "дадени от Бога". Надареният по този начин човек не се нуждае от помощно средство, за да разбере нещо за другите или за да влезе в контакт с дух. свят. Ясновидците виждат с кого общуват.

...
Тяло, дух и душа

Тялото е смъртният аспект на живота. Сама по себе си душата е емоционален носител на информация. Тя складира всичко, което някога сме преживели, всички мисли, думи, дела и познания. Духът е нещо, което оживява душата, той е в основата на всичко. Духът е материята на живота, на Космоса. Той е жизнената сила, от която всичко е съставено и която се крие във всички нас. Излиза, че душата е "таратайката" на духа, а тялото е "таратайката4 на душата. (В този смисъл душата съща е смъртна, но тя умира в отвъдното (някога(, след което остава само безсмъртният дух).

Можем да го кажем и по друг начин: ако тялото е ледено кубче, водата е душата, а парата духът.




От Ян ван Хелсинг - "Децата на новото хилядолетие"