Автор Тема: Речник на Космическите термини  (Прочетена 18018 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Речник на Космическите термини
« -: Август 17, 2009, 01:16:00 am »
        Тъй като немалко теми от любимия ми сайт XNETBG.COM  са  свързани с Космоса, космическите технологии и изследвания,  и науките които го изучават, реших, че ще полезно да се знаят и научните термини, които са свързани с тези теми, за по-ясното им разбиране и употреба. Далеч съм от мисълта, че немалко от учестниците във форума  знаят тази терминология, но съм сигурен, че има и такива, които не са ги чували, по простата причина,че професиите и хобитата им нямат нищо общо да речем с ядрената физика, астрофизиката, астрономията, астробиологията и т.н.Аз самият също не знам доста от тази терминология, но „искам да съм в час”, за да мога да общувам по темите, които ми харесват.Така, че моят интерес по тази тема, и изграждането на речника, ще е голям.А и народната мъдрост гласи „Човек се учи докато е жив”. Това е само началото на речника. Надявам се, че  този речник ще бъде  допълван периодично от колегите-участници във форума и  интересуващи се от голямата тема за Космоса.
        Доста мислих как да озаглавя тази тема : Речник на галактическите, физическите, астрофизическите и т.н. термини.И накрая реших да избера прилагателното Космическите, защото е най-универсално.Космосът включва в себе си и галактиките, слънчевите системи, мъглявини, звездни купове и всички физични закони-знайни и още неоткрити и т.н.
        Засега речникът няма да е по азбучен ред, тъй като ще се изгражда.Но по-важно е съдържанието.
        И така, нека да започнем и заедно да изграждаме речника на Космическите термини. :hi: :greeting:
  
   Астрономия (от гръцки език: αστρο-νομία — „закон на звездите“) е наука, изучаваща небесните тела и явления извън пределите на земната атмосфера като звезди, планети, комети, галактики и реликтовото излъчване.
   Небесно тяло се нарича обект от естествен произход, видим в небето. Небесни тела са обекти като звезда, планета, спътник, астероид, пръстен, както и системи, изградени от тях.
   Звезда-небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий. Тази енергия се разпространява в пространството под формата на електромагнитно излъчване. Цветът на една звезда се определя главно от нейната температура.Най-горещите звезди имат синкав или синкавобял цвят а най-хладните-червеникавооранжев или червен. В зависимост от температурата на повърхността си повечето звезди са причислени към 7 спектрални класа O,B,A,F,G,K,M. На тези класове съответстват следните температури 50000, 15500, 8500, 6600, 5500, 4100, 2800 К-келвина.
     Слънцето е звезда от спектрален клас G, в центъра на нашата Слънчева система.Температурата на повърхността му е 5500 Келвина.Планетата Земя е разположена в орбита около Слънцето, както и множество други планети, астероиди, комети и космически прах. Главната звезда в една планетарна система бива наричана „слънцето“ на системата (или „слънца“ на системата в случай на повече от една звезда). Енергията идваща от слънцето под формата на слънчева светлина подържа почти целия живот на Земята чрез фотосинтезата, освен това то е определящо за състоянието на климата и времето.
    Гравитация-естествено явление, при което две тела с дадена маса се привличат едно друго. Тя е едно от четирите фундаментални  взаимодействия и се изразява със силата на привличане между телата. Еквивалентният български израз е всеобщо привличане. Макар да е най-слабото от всички взаимодействия, то играе съществена роля при обекти с огромна маса, каквито са планетите например
Светлинна година (символ ly) е единица за дължина, представляваща разстоянието, което светлината изминава за една година във вакуум. Официално под "година" се разбира юлианската година, която се равнява на 365 дни и 6 часа. Използва се в астрономията за измерване на разстояния от порядъка на тези между звездите и галактиките. Светлинна година (ly)Разстоянието, което изминава светлината (със скорост 300 000 км/секунда) за една година. Една светлинна година е еквивалентна на 9.46053x1012 километра[1], 5 880 000 000 000 мили, 9 460 730 472 580,8 км.,  63.240 астрономически единици, или 0.3066 парсека. 3.6 светлинни години се равняват на един парсек (пс, ps). Разстоянието от Слънцето до Земята светлината изминава за 8 мин.
    Парсек (означение pc) е мерна единица за разстояние, използвана в астрономията. Тя се равнява на разстоянието, от което средният радиус на земната орбита (една астрономическа единица) се вижда под ъгъл от една дъгова секунда, тоест има паралакс от една секунда. От това определение идва и наименованието на единицата ("паралакс от една дъгова секунда"). Парсекът е равен приблизително на 3,26 светлинни години или на 206 265 астрономически единици.
   Астрономическа единица (международен символ AU) е единица за дължина, приблизително равна на средното разстояние между Земята и Слънцето. Понякога се означава на кирилица с АЕ. Възприетата през 1976 г. стойност на астрономическата единица в системата на астрономическите константи е:1 AU = 149 597 870 691 ± 30 m или приблизително 150 милиона километра.
    Вселена-обикновено означава целия пространствено-времеви  континуум, в който    съществуваме, заедно с цялата енергия и материя в него. Според астрономите, познатата вселена съдържа поне 7 x 10 на 22 степен звезди.
    Атмосфера-общото име за слоя газове, обгръщащ тяло с достатъчно голяма маса. Газовете се привличат от гравитацията на тялото, и се задържат, ако са достатъчно студени и привлича-нето е достатъчно силно. Някои планети се състоят почти изцяло от газове и така имат извънредно дълбока атмосфера.
    Газов гигант-представлява голяма на размери и маса планета, по-голямата част от обема на която бива заеман от газове като водород и хелий в течно или газообразно състояние. За газовите гиганти се счита, че имат ядро, състоящо се от силикатни скали и метали. То трябва да е достатъчно голямо, за да може силната му гравитация да позволи първоначалното концентриране на материал. Такива са Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Ледените гиганти, като Уран и Нептун са подклас на газовите гиганти ; отличават се от газовите с по-ниската си маса и с високото си съдържание на скали и лед.
     Планета (от гръцки planeetes — странник, пътешественик)-тяло с маса достатъчна за да приеме кръгла форма под действието на силата на гравитацията, което обикаля около звезда, съставено е от скали,газове, лед, и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции. До 1990 г. са известни само девет планети (всичките от нашата Слънчева система). Към 3 ноември 2004 г. са известни вече 133, като всички новооткрити планети са екзопланети (тоест планети, намиращи се извън Слънчевата система). Международният астрономически съюз признава 8 планети в нашата Слънчева система (подредени по нарастващо разстояние от Слънцето):
1.    Меркурий
2.    Венера
3.    Земя
4.    Марс
5.    Юпитер
6.    Сатурн
7.    Уран
8.    Нептун
През 2006 г. считаният за 9-та планета в Слънчевата система Плутон (♇) и считаният за негов спътник Харон са класифицирани като планети-джуджета. Юпитер е най-голямата, с маса 318 пъти масата на Земята, а Меркурий е най-малък, с маса 0,055 пъти Земната маса.Планетите в Слънчевата система могат да бъдат разделени на две категории според съсатва си : Земеподобни: това са планети близки по състава до Земята; такива са Меркурий, Венера и Марс.Газови гиганти: това са планети, които са съставени предимно от газове и са много по масивни от земеподобните ; такива са Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Ледените гиганти, като Уран и Нептун са подклас на газовите гиганти; отличават се от газовите с по-ниската си маса и с високото си съдържание на скали и лед.
Слънчевата система се състои от: Слънцето и всички обекти на орбита около него, включително астероиди, комети, планети, спътници, междупланетарен прах и газ. Слънцето, звезда от спектрален клас G2, която съдържа 99,86% от масата на системата.
Астероид-това са малки обекти с твърда повърхност на орбита около Слънцето. Астероидите още се смятат за малки планети или планетоиди, много по-малки от същинските планети. За повечето астероиди се смята че са останки от протопланетарния диск които не са били погълнати от планети или изхвърлени извън Слънчевата система по време на нейното формиране. Някои астероди имат собствени спътници. Почти всички астероиди се намират в астероидния пояс на елиптични орбити между тези на Марс и Юпитер.
Реликтовото излъчване-електромагнитно лъчение, идващо от всички посоки на небесната сфера, със спектър на абсолютно черно тяло с температура ~3 К. Това лъчение ни дава информация за състоянието на младата Вселена, а самото му съществуване се счита за доказателство на теорията за Големия взрив. За пръв път е предсказано от космолога Георги (Джордж) Гамов през 1948 г., по-късно, през 1964 г., Дороцкевич и Новиков доказват, че то трябва да има спектър на абсолютно черно тяло с максимум на излъчването в микровълновия диапазон на електромагнитния спектър. В крайна сметка е открито през 1965 г. от Арно Пензиас и Робърт Уилсън, за което всеки от тях получава 1/4 от Нобеловата награда по физика през 1978.
Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената. Разширяването на Вселената, което следва от уравненията на общата теория на относителността, бива потвърдено с наблюденията за раздалечаване на галактиките.Връщайки се назад във времето, стигаме до извода, че Вселената трябва да е била или много малка, или дори да е събрана в точка -   т.нар. сингулярност. Теоремата на Хокинг-Пенроуз показва, че от уравненията на общата относителност следва, че такава точка, даваща начало на пространството и времето, трябва да е съществувала. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-висока температура и по-висока плътност. Терминът „Големият взрив” се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената (закон на Хъбъл), така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция, обясняваща произхода и еволюцията на Вселената.
Теоремата на Хокинг-Пенроуз-Роджър Пенроуз е математик и теоретичен физик, роден през 1931 в Колчестър, Есекс, Англия. Работил е както в английски, така и в американски университети. От 1973 г. е професор в Оксфорд. В сферата на математическата физика работи върху различни приложения на Общата теория на относителността. Теоремата на Пенроуз-Хокинг за сингулярностите разкрива основни характеристики на черните дупки.Най-известният му принос в математиката, ,,Мозайката на Пенроуз", слага началото на цяло ново поле за изследване, наречено ,,квазикристали". Научнопопулярната му книга ,,Новият разум на царя", издадена и на български, разглежда увлекателно и задълбочено въпроса дали е възможно създаването на изкуствен интелект.
   Закон на Хъбъл (Закон за разбягването на галактиките)-според него разстоянието от нас до дадена галактика е правопропорционално на скоростта, с която тя се отдалечава от нас.Той е формулиран през 1929 г. от Едуин Хъбъл, който е наблюдавал червеното отместване в спектрите на галактиките. Според него това червено отместване се дължи на Доплеровия ефект и оттам той прави извода, че галактиките се отдалечават. На негово име е кръстен и най-големият за сега земен телескоп в космоса-Хъбъл.
   Доплеров ефект-промяната на приеманата от наблюдателя честота или дължина на вълната, когато източникът и/или наблюдателят (приемникът) се движат по направление един към друг. Честотата се увеличава, когато източникът и наблюдателят се доближават, и намалява, когато се отдалечават.
    Червено отместване-отместването на спектралните линии на химичните елементи към червения край на спектъра, т.е. увеличаване на дължината на вълната. Причините за това могат да бъдат няколко : 1.Гравитация, източникът на сигнала изпраща сигнала в посока обратна на гравитационното поле, например източникът е на пода, а приемникът на 2 метра височина. 2.Доплеров ефект, източникът на сигнала се отдалечава от приемника. В нерелативисткия случай (малки скорости), относителното изменение на честотата е v/c, където v е скоростта с която се отдалечава източникът. 3.Разширяването на Вселената, източникът на сигнала е на голямо разстояние от нас, за времето на разпространение на лъчението Вселената се е разширила многократно и това е "разтегнало" вълната.
   Черна дупка-струпване на огромна маса в малък обем с толкова силно гравитационно поле, че втора космическа скорост е по-голяма от тази на светлината. Поради това дори и светлината не е в състояние да преодолее тази скорост, оттам и името „черна“ дупка.
   Телескоп (други имена: далекоглед, остар. пусула (от итал. bossolа -компас), е уред за наблюдаване на астрономически обекти. Обикновено под телескоп се разбира оптичен телескоп, но съществуват и телескопи за по-голямата част от спектъра на електромагнитно излъчване, както и за други видове сигнали.Оптичните телескопи са уреди, които фокусират светлината, като увеличават видимия ъглов размер и видимата яркост на отдалечени обекти. За тази цел те използват един или повече оптични елементи (лещи и/или огледала). Те събират светлината във фокус, където изображението може да бъде наблюдавано, фотографирано или изучавано.
Магнитното поле на Земята-една от двете компоненти на електромагнитното поле, която се появява при наличието на променящо се във времето електрическо поле. Освен това магнитно поле може да се създаде от електрически ток или от магнитния момент на електроните в атомите на постоянен магнит. Основна характеристика на магнитното поле е неговата сила, определяна от вектора на магнитната индукция. В SI магнитното поле се измерва в тесла (означение Т). Магнитното поле се формира от изменящо се с времето електрическо поле, от собствените магнитни моменти на частиците (при постоянните магнити) или от електрически ток. В някои прости случаи полето може да се определи по закона на Био-Савар или от теоремата за циркулацията (наричана също закон на Ампер). В по-сложни случаи се търси като решение на уравненията на Максуел. Магнитното поле се проявява чрез въздействието му върху магнитните моменти на частиците и телата, върху движещи се електрически заредени частици (проводник, по който тече електрически ток). Силата, действаща върху движеща се в магнитно поле заредена частица, се нарича сила на Лоренц. Тя е пропорционална на заряда на частицата и на векторното произведение на полето и скоростта на движение на частицата.
Законът на Ампер (открит от Андре Мари Ампер) показва зависимостта на интегралното магнитно поле около затворен контур, създавано от електрическия ток, преминаващ през контура. Законът е магнитен аналог на закона на Гаус и е едно от четирите уравнения на Максуел, образуващи основата на класическия електромагнетизъм.
Уравненията на Максуел или уравнения на Максуел-Херц-система от четири уравнения, обобщени от Джеймс Кларк Максуел, които описват поведението на електрическото, магнитното и електромагнитно полета, както и взаимодействието на последните с веществени среди. Четирите уравнения на Максуел показват : 1)взаимната зависимост на електрическото и магнитно полета ; 2) съществуването на електромагнитни вълни ; 3) крайната скорост на разпространение на електромагнитните вълни ; 4)разпространението на електромагнитното поле със скоростта на светлината, както и природата на светлината като електромагнитна вълна.
Сила на Лоренц-силата действаща върху заредена частица, причинена от електрическото, магнитното или електромагнитно полета на средата, в която тя се намира. Лоренцовата сила се изразява с уравнението на Лоренц-Кулон (понякога наричано само уравнение на Лоренц) :
 
Електрично поле (или електрическо поле)-една от компонентите на електромагнитното поле, съществуваща в пространството около заредени частици. Електричното поле може да се появи и като резултат от действието на променливо магнитно поле. В областта от пространството, отдалечена на достатъчно голямо разстояние от заредената частица или частици, създаващи полето, електричното поле има структура на плоска вълна. То не може да се наблюдава непосредствено, а само чрез някакви прибори или пробен заряд. Основното действие на електричното поле е да придава ускорение на тела или частици, притежаващи електричен заряд.
Меркурий е най-близката до Слънцето и най-малката планета в Слънчевата система. Видимата величина на планетата варира между −0,4 и 5,5; Меркурий се наблюдава винаги в непосредствена близост до Слънцето и поради това рядко бива наблюдаван с телескопи (най-голямата му елонгация е 28,3°). Меркурий няма естествени спътници. Единият от двата космически апарата, посетили планетата, е Маринър 10 (1974–75 г.), който успява да заснеме само около 40–45% от повърхността на планетата. Другият апарат е МЕСИНДЖЪР, който успява да картографира други 30% от повърхността на Меркурий по време на полета си около планетата на 14 януари 2008 година. Космическият апарат ще направи още две прелитания около планетата, за да картографира цялата повърхност.Физическите характеристики на планетата са подобни на тези на Луната. По повърхността на Меркурий има множество кратери, и също няма никакви естествени спътници и почти никаква атмосфера. Има голямо планетно ядро от желязо, което създава магнитно поле със сила около 1% от тази на магнитното поле на Земята. На него се дължи и високата средна плътност на планетата. Температурата на повърхността варира от −180 до 430°C.
Венера е втората по ред планета от Слънцето и носи името на богинята Венера от римската митология. Тя е земеподобна планета, много близка по големина и общи качества до Земята; понякога е наричана „планетата-сестра на Земята“. От всички планети в Слънчевата система Венера има най-малък орбитален ексцентрицитет равен на 0,7% (нейната орбита е почти идеално кръгла). Венера е била известна на древните вавилонци (около 1600 г. пр.н.е.) и вероятно е била позната и в праисторически времена поради високата си яркост. Неин символ е стилизираният образ на огледалото на богинята Венера: окръжност с малък кръст отдолу (♀).Средната температура на Венера, по данни на НАСА, е 464 °Венера има бавно ретроградно въртене (обратно на часовниковата стелка), което означава, че тя се върти от изток на запад вместо от запад на изток както повечето други основни планети (Плутон и Уран също имат ретроградно въртене, въпреки че оста н
« Последна редакция: Август 18, 2009, 22:59:29 pm от marhs »

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Речник на Космическите термини.
« Отговор #1 -: Август 17, 2009, 01:17:50 am »
Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от земеподобните планети в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има живот. Земята е формирана преди около 4,54 милиарда години и скоро след това придобива единствения си естествен спътник-Луната. Астрономическият символ на Земята е окръжност с кръст, представляващ един меридиан и екватора. В един от вариантите кръстът е над окръжността (⊕ или ♁). Формата на Земята се нарича геоид. Земята прилича на огромно скално кълбо, въртящо се в пространството около оста си, но това кълбо не е правилно, тъй като Земята е сплескана откъм полюсите и повърхността ѝ е релефна.Въртенето на планетата създава екваториалната изпъкналост, затова диаметърът на екватора е с 43 km по-голям от този на полюсите.
Луната-единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система. Традиционните български имена месец и месечина вече са архаизми и днес се използват единствено поетично. Нейният символ е полумесец . Средното разстояние между Луната и Земята е 384 403 километра. Лунният диаметър е 3476 километра. Първият космически апарат, който каца на Луната, е Луна 2 (1959), а първите фотографии на невидимата от Земята страна са направени от Луна 3 през същата година. Първият космически апарат, осъществил успешно меко кацане на лунната повърхност, е Луна 9, а първият, който успешно влиза в орбита около спътника, е Луна 10. През 1969, Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната. След края на програма Аполо човешкото изследване на спътника е прекратено, въпреки че след това няколко спускаеми и орбитални апарати са пратени до Луната с изследователска цел. Въпреки всичко няколко страни са заявили че имат планове за изпращане на хора до Луната към 2020 година.
Марс е четвъртата планета от Слънцето в Слънчевата система. Тя носи името на бога на войната от римската митология Марс поради факта, че изглежда червена на нощното небе. По тази причина е наричана още „Червената планета“. Марс има два естествени спътника: Фобос и Деймос, които са малки по размери, с неправилна форма и за които се счита, че са прихванати от гравитацията на планетата астероиди. Символът на планетата е стилизирано изображение на щита и копието на Марс (♂).Марс е земеподобна планета с рядка атмосфера и повърхност едновременно напомняща за ударните кратери на Луната и за вулканите, пустините, долините и полярните шапки на Земята. На Марс се намира най-високия връх в Слънчевата система - Олимп. В допълнение към географските му особености е и периода на завъртане и сезонните цикли, които са много подобни на Земните.След първото прелитане край планетата, направено от Маринър 4 през 1965 г. се предполага, че на повърхността на Марс има вода. От всички земеподобни планети, Марс е най-вероятното място, където може да се открие вода или дори живот.В момента около планетата обикалят три космически апарата: Марс Одисей, Марс експрес и Марс Риконисънс Орбитър. Това е повече от всяка друга планета в Слънчевата система, с изключение на Земята. Повърхността на планетата приютява два марсохода от програмата Марс експлорейшън ровър (Спирит и Опъртюнити). Откритията направени от тези апарати и от изпратените преди говорят, че на планетата някога е имало водна покривка. Наблюденията сочат, че има малки гейзероподобни потоци, който нарязват повърхността. Наблюдения направени от апаратът на НАСА Марс глобъл сървейър дават доказателства, че части от южната полярна шапка са намалели. Предполага се, че преди милиарди години на Червената планета са съществували благоприятни условия за възникването на живот. По непотвърдени данни, днес някои учени по света смятат, че на Марс съществуват примитивни форми на живот населяващи дълбоки пещери на планетата и живот, които може да се е зародил под замръзналите части на полюсите. По-смели хипотези дори предполагат, че животът в нашата система се е зародил точно на Марс и пренесен, чрез метеорити на Земята е еволюирал във формите, в който го познаваме днес.
Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система. Юпитер и другите газови гиганти в Слънчевата система (Сатурн, Уран и Нептун) са известни още като юпитероподобни планети, планети-гиганти. Планетата носи името на бога Юпитер от римската митология. В гръцката митология това е главният бог гръмовержецът Зевс.Юпитер е 2,5 пъти по-масивен от всички останали планети в Слънчевата система взети заедно — толкова масивен, че барицентърът му със Слънцето лежи над повърхността на Слънцето (на 1,068 слънчеви радиуса от центъра на звездата). Юпитер е 318 пъти по-масивен от Земята, има диаметър 11 пъти по-голям от земния и обемът му е 1300 пъти повече от земния. Юпитер се върти най-бързо от всички планети в Слънчевата система, в резултат на което полюсите ѝ са видимо сплеснати. Най-известната забележителност на повърхността ѝ е Голямото червено петно, антициклонална буря с размери, по-големи от тези на Земята. Юпитер е постоянно покрит с плътен облачен слой. Приема се, че на една от луните на Юпитер - Европа съществува огромен подводен свят. Под дебелата ледена обвивка на нейната повърхност астробиолозите по цял свят смятат, че е възможно зараждането на примитивен живот. Днес се приема, че подобни условия, които съществуват под леда на Европа са съпровождали и нашата Земя по пътя на дългата ѝ еволюция. НАСА планира през последните години безпилотен космически кораб да достигне и изследва загадъчната планата. според астробиолозите двоиката спътници на Юпитер Европа и Йо при сближаването си могат да обменят по между си различни химични елементи и по този начин да благоприятстват зарадането на живот.
Сатурн е шестата планета от Слънцето. Тя е газов гигант и е втора по големина в Слънчевата система след Юпитер. Сатурн е известен най-вече с пръстените си съставени от лед и космически прах. Сатурн носи името на римския бог на посевите и на земеделието Сатурн, съответствие на бога Кронос в древногръцката митология . Символът на планетата е стилизирано изображение на сърп (♄).Сатурн е съставен от водород, хелий и следи от други елементи.[2] Вътрешността на планетата е съставена от малко ядро от скали и лед, оградено от тънък слой метален водород, който е ограден от дебел външен слой газове. Скоростта на вятъра на Сатурн може да достигне до 1 800 km/h, много по-бързо от ветровете на Юпитер. Планетата има магнитно поле със средна сила между това на Земята и много по-силното магнитно поле около Юпитер. Сатурн притежава голяма система от планетни пръстени, съставени най-вече от лед примесен с малки частици космически прах. Открити са шестдесет естествени спътника около планетата. Титан, най-големият около Сатурн и втори в Слънчевата система (след Ганимед около Юпитер) е по-голям от планета Меркурий и единственият естествен спътник в Слънчевата система притежаващ значителна атмосфера.Планетата Сатурн се разпознава благодарение на характерните седем пръстена.
Уран е седмата планета от Слънцето. Тя е газов гигант и е трета по размери и четвърта по маса в Слънчевата система. Уран носи името на бога на небето от древногръцката митология Уран. Нейния астрологичен символ е ♅, а за астрономически цели се ползва символа  . Сър Уилям Хершел оповестява откритието на планетата на 13 март 1781, с което разширява границите на познатата Слънчева система за пръв път в модерната история. Това е първата открита планета с помощта на телескоп. Атмосферата на планетата съдържа основно водород и хелий, както и вода, амоняк и метан заедно със следи от други въглеводороди. Атмосферата на Уран е най-студената в Слънчевата система с минимална температура −224 °C. Облаците са структурирани на слоеве, като по-ниските съдържат много вода, а по-високите метан.
Нептун е осмата планета от Слънцето и най-външния газов гигант в Слънчевата система. Тя е четвъртата по размери и третата по маса. Поради значителната ексцентричност на орбитата на Плутон, Нептун понякога е най-отдалечената от Слънцето планета. Нептун носи името на римския бог на морето Нептун. Символът на планетата е стилизирано изображение на тризъбеца на Нептун .Атмосферата на Нептун е съставена основно от водород и хелий със следи от метан. Метанът в атмосферата е причината за синия цвят на планетата, но понеже цветът на Нептун е много по-ярък от този на Уран, който има същото количество метан се смята, че има друга съставка, която му придава такъв наситен цвят. Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система достигащи до скорост от 2 100 км/ч. Единственият апарат посетил Нептун е Вояджър 2 който се сближи максимално с планетата на 25 август 1989 г. При преминаването си е заснел в южното полукълбо Голямото тъмно петно подобно на Голямото червено петно на Юпитер. Температурата на високите му облаци достига до −218 °C, една от най-ниските в Слънчевата система, заради отделичеността на планетата от Слънцето.
Плутон е втората по големина планета-джудже , обикаля около нашата звезда за почти 250 години, така че от откриването й до сега тя не е изминала дори 1/4 от пътя по орбитата си. Плутон е един замръзнал безжизнен свят в покрайнините на слънчевата система. До 24 август 2006 г. Плутон се смяташе за деветата планета от слънчевата система. Поради малките си размери, наклона на орбитата спрямо слънчевия екватор и ексцентричната си орбита, заради която понякога се намира по-близо до Слънцето от Нептун, се спореше дали Плутон трябва да се разглежда като планета. Промяната на статута му от планета в планета-джудже се дължи на това, че наскоро бяха открити 3 небесни тела, подобни на него, които претендираха да бъдат десета планета и учените решиха, че е по-добре да махнат него, отколкото да добавят други планети. Небесното тяло носи името на римския бог на подземното царство Плутон. Символът на планетата е комбинация от първите букви (на латиница) от името на американския астроном Пърсивал Ловел. В средата на века бе установено, че блясъкът на Плутон се променя с период 6.4 дни. Смяташе се, че това е период на околоосно въртене на планетата. През 1978 г. американският астроном Кристи обърна внимание, че фотографският образ на планетата е удължен и голямата ос на образа се върти със същия период. След време се изясни, че това удължаване на образа се дължи на спътник, разположен много близо до планетата. Спътникът бе наречен Харон (по името на митичния лодкар, превозващ душите на умрелите през реката Стикс в царството на мъртвите). Той се намира на разстояние около 20 000 км от планетата и има размери около 1000 км. Планетата вероятно не е много голяма. Следователно Плутон, последната от планетите на Слънчевата система, може да се смята за двойна планета
« Последна редакция: Август 19, 2009, 21:13:04 pm от marhs »

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Речник на Космическите термини.
« Отговор #2 -: Август 17, 2009, 01:18:46 am »
Кафявите джуджета са звезди с маса между 1 и 8 процента от тази на Слънцето. Те се образуват от колапсиращ облак звезден прах и газ. Тяхната маса ги нарежда между звездите и планетите — прекалено малки са за звезди и прекалено големи за планети. Температурата на повърхността им е относително ниска и се колебае в границите 800–2500 градуса по Целзий. Те имат изключително ниска светимост и поради тази причина едва през 1995 г. бе потвърдено съществуването им чрез наблюдение. Тяхната маса се оказва недостатъчна за поддържането на продължителен ядрен синтез в ядрото им. В началото на съществуването си кафявите джуджета получават енергия от синтеза на т. нар. тежък Водород (Деутерий) в хелиеви ядра. Този процес продължава няколко десетки милиона години. След това кафявите джуджета продължават да излъчват слаба светлина поради топлината, образувала се при освобождаването на гравитационна енергия в процеса на тяхното бавно свиване.В наши дни броят на откритите кафяви джуджета бързо се увеличава и се счита, че са разпространени из Вселената колкото и нормалните звезди.
Магнитосфера е област от пространството около астрономически обект (небесно тяло), в която е зададено магнитното поле на това тяло. Освен Земята, в слънчевата система Меркурий, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун имат магнитосфера. Марс има само остатъчно магнитно поле, дължащо се на струпвания от магнитни скали в мантията на планетата.
Орбитален апарат-космически апарат, който обикаля в орбита около планета или естествен спътник без да каца за да изследва повърхността от разстояние.
Орбита е траекторията която описва обект в движението си около друг обект под действието на консервативни сили като гравитацията и електромагнетизма.
Втора космическа скорост е физическа величина, която при дадено гравитационно поле и определено положение в него представлява минималната скорост, която трябва да има обект без допълнителна тяга, намиращ се в това положение, за да преодолее полето и да се отдалечи до безкрайност. Приема се, че върху обекта действува само силата на гравитацията (изключват се силите на триене, породени от наличието на атмосфера или електромагнитните сили). Обектът се приема с пренебрежимо малка маса и размери спрямо тялото, пораждащо гравитационното поле. Често за начална позиция се приема повърхността на дадена планета или естествен спътник. За повърхността на Земята втора космическа скорост е 11,2 km/s. На височина 9000 km над земната повърхност обаче, втора космическа скорост е само 7,1 km/s.
Екзопланета или извънслънчева планета е планета, която се намира извън Слънчевата система (т. е. в орбита около друга звезда, а не Слънцето). Към 13 август 2009 има открити 373 извънслънчеви планети (вижте списъка на звезди с извънслънчеви планети). Всички известни екзопланети са членове на планетни системи в орбита около някоя звезда. Откриването на извънслънчеви планети повдига и въпроса дали някои от тях не могат да поддържат извънземен живот.

Неутронна звезда или  Пулсар е най-често звезда в края на своята еволюция, с маса над 10 пъти по-голяма от масата на нашето Слънце. При нея веществото е подложено на такъв невероятен натиск, че налягането на електронния газ не е в състояние да спре гравитационния колапс. Атомните ядра се разпадат до протони и неутрони, а протоните се свързват с електроните и се превръщат в неутрони. Така неутронните звезди са изградени изцяло от неутрони като плътността на веществото в центъра на неутронните звезди е огромна - 1012kg/cm3.Масата на 1 cm3 неутронно вещество е 109 тона. Диаметърът на неутронните звезди е само около 10-15 км, а скоростта с която се въртят около собствената си ос е невероятна - правят една обиколка само за части от секундата. Магнитното поле образувано от тях е изключително силно - индукцията му на повърхността на звездата достига до 108 Т. За пример: обект, който е попаднал в обхвата на гравитационното поле на звездата ще бъде привлечен и ще се сблъска със звездата със скорост от 150 000 км/с.Неутронните звезди излъчват в направление на магнитната си ос мощно електромагнитно лъчение предимно в радиодиапазона. Поради въртенето им, наподобяващо морски фар, се наричат още пулсари.
Извънземен живот е живот, който е възможно да се е зародил извън пределите на Земята. Сродното понятие извънземна цивилизация се използва за предполагаеми интелигентни форми на извънземен живот. Науката, която се занимава с възможностите за развитие на живот на други планети се нарича астробиология. Засега няма категорични научни доказателства потвърждаващи съществуването на такъв живот и той се споменава основно в научно фантастичната литература или уфологията, но статистически погледнато неговото съществуване е възможно. Извънземният живот може да съществува не само под формата на човекоподобни същества, а също така и бактерии, различни микроорганизми, растения и други. За да преценят възможността за живот на друга планета, учените разглеждат наличието на някои химични елементи и течности, най-вече вода, тъй като се знае, че тя е благоприятна среда за създаването и развитието на живот. Счита се, че вода съществува или е съществувала на планети или спътници от слънчевата система като Марс, Венера и Европа. Идеята за съществуването на извънземни цивилизации се е зародила много отдавна. Още в древните Индия, Египет, Китай, Вавилон, Асирия и Шумер се споменават вярвания в живот извън пределите на Земята, но е трудно те да бъдат разграничени от вярванията в божества. Едва в древна Гърция тези вярвания придобиват по-конкретна форма. Талес и Анаксимандър вярват, че една безкрайна Вселена трябва да има и безкрайно много населени светове, множество други планети, подобни на Земята. Дори Талмудът споменава за съществуването на 18 000 други светове, макар да не дава обяснения за тяхната същност. Подобни твърдения се срещат и в индуизма и исляма.С навлизането на християнството, идеите на Аристотел и Птоломей са широко приети, но противно на очакванията, католическата църква всъщност никога не заема твърдо становище по отношението за извънземния живот. През 1277 година френският епископ Етиен Тампие и по-късно кардинал Николай Кузански споменават, че е възможно Бог да е създал повече от един населен свят.
« Последна редакция: Август 17, 2009, 11:11:17 am от marhs »

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Речник на Космическите термини.
« Отговор #3 -: Август 17, 2009, 01:25:00 am »
Астробиологията представлява мултидисциплинарна наука.Тя обединява в себе си познанията по: биология, астрономия, геология, химия и космонавтика. Астробиологията се занимава с изучаването на възможностите за живот на други планети и космически тела в Слънчевата система и Вселената. Основна задача на астробиологията е доказването чрез научни методи как се е зародил животът на нашата планета. Чрез опитни постановки и сложни научни анализи се правят изводи относно възможността и вероятността във Вселената да възникне и просъществува живот. Това е и нейна главна цел от основаването ѝ като самостоятелна наука през 60-те години на 20-ти век. Като основоположник на астробиологията се приема големият американски учен Карл Сейгън. Благодарение на неговите работи, астробиологията се утвърждава в научния свят. Друг утвърден учен с интереси в астробиологията е Йосиф Шкловски. Той също допринася за популяризирането на дисциплината в тогавашния СССР. По негова инициатива през 1975 г. се провежда Бюрканската среща, в едноименния град в Армения. Именно там се обсъждат важни въпроси сързани с развитието на астробиологията, астрономията и търсенето на извънземен разум във Вселената. Днес ние познаваме живота на въглеродна основа, но това не означава, че живот може да има само на това ниво- въглеродното. Възможно е според много учени живот да съществува и на базата на силиций, бор, сяра, магнезий, натрий и др. Тези теории за сега са само в сферата на спекулациите и не са научно защитени от никого.
Още планети отвъд Плутон-през 2003 г. е открит обектът 90377 Седна, обикалящ Слънцето на разстояние три пъти по-голямо от това на Плутон (13 милиарда километра). Седна, носеща името на богинята на морето, е с размери 1180-2360 km. Диаметърът ѝ не е известен с точност, но за него се предполага че е между ½ и ¾ този на Плутон. Информационните емисии по света обявиха Седна за десетата планета, без тя да получи такова признаниние от астрономите. Други възможни планети са 90482 Оркус — обект с орбита и маса близка до тези на Плутон, 50000 Кваоар и 20000 Варуна.
Астероидният пояс е област в Слънчевата система, простираща се най-общо между орбитите на Марс и Юпитер. За нея е характерна най-голямата концентрация на астероиди. Поясът бива наричан още основен пояс, за да се разграничи от области с множество малки планети, като пояса на Кайпер например. В обществото е разпространена погрешната представа (донякъде подхранвана от научнофантастичните произведения), че астероидният пояс е "гъсто населен" с астероиди, които търпят чести сблъсъци. Всъщност той е почти празен и астероидите в него са разпръснати в много голям обем.Познати са десетки хиляди астероиди, а за общия им брой се счита, че е поне няколко милиона. Около 220 от тях са по-големи от 100 km. Най-големият известен е 1 Церера, чийто диаметър е почти 1000 km. Общата маса на всички тела в астероидния пояс е около 2,3×1021 килограма (над 1/3 от която е масата на Церера), по-малка от масата на Плутон.Астероидния пояс е сравнително активна в астрономическия смисъл на думата среда, със чести (пак в астрономическия смисъл на думата) сблъсъци между астероиди. В зависимост от скоростта, с които два астероида се сблъскат, един или двата от тях могат да се разпръснат на малки парчета (формирайки астероидно семейство) при сблъсък с висока скорост или могат да се слеят в по-голям астероид при нискоскоростен сблъсък.Поради огромните разстояния между астероидите в пояса не съществува опасност за сблъсък с космически апарати, преминаващи през пояса. От друга страна, апарати, чиято е мисия е изследване на астероиди, трябва внимателно да се насочат към целта си, за да я открият.
Кометите са астрономически обекти със сравнително малки размери, подобни на астероидите, но съставени предимно от летливи вещества като например различни видове лед (въглероден диоксид, метан и вода), както и прах, и примеси от други минерали. Поради това те понякога биват наричани "топки от мръсен сняг".Кометите обикновено се движат по високоексцентрични елиптични орбити, чийто афелий често лежи отвъд орбитата на Плутон. За тях се приема, че произхождат от облака на Оорт, където температурите са достатъчно ниски, така че да позволят съществуването на водата, метана и въглеродния диоскид в твърдо агрегатно състояние. Някои комети след многократни преминавания през вътрешната част на Слънчевата система са загубили външния си слой от летливи елементи и в някои отношения са неотличими от астероиди.
Перигей (от латински perigeum по гръцки περιλή — "λή" означава "земя") е перицентърът на околоземна орбита - най-близката до Земята точка на орбитата на небесно тяло.
Апогей (от гръцки език άπόγαιον) е апоцентърът на околоземна орбита - точката от орбитата, която е най-отдалечена от центъра на Земята. В астрономията терминът се отнася само за тела, които се движат по затворена орбита около планетата.
Метеоритът в българския народен език се среща словосъчетанието: "огнебесгур" (от огнена + небесна + сгур) или "божа сгур", "божа огнесгур", "небесна шлака" и др. е твърдо метеорно тяло с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга планета или спътник). Метеоритите са с неправилна многостенна форма, със заоблени ръбове, покрити с тъмна кора и вдлъбнатини. Имат размери от няколко милиметра до няколко метра, тежат от няколко грама до няколко тона. Биват железни (>90% метал), железно-каменни (~50% метал), каменни (<10% метал). Съдържат главно силиций, алуминий, желязо, калций и кислород. Метеоритите най-често падат поединично, тъй като са неразрушили се при навлизането си в земната атмосфера тела. При падането на големи метеорити се образуват метеоритни кратери.
Болид (от гръцки βολις) може да означава или космическо тяло, което се сблъсква със Земята, или извънредно ярък, подобен на огнена топка, метеор, независимо от това дали накрая се сблъсква с повърхността.Самият обект е метеорит, а светлинната следа е метеор (или падаща звезда). Ако метеорът е достатъчно ярък, за да хвърля сенки и експлодира, той е болид. Според друга дефиниция метеорът е болид, ако при преминаването му се чува звук.
Естественият спътник е небесно тяло, което е в орбита на дадена планета. Често срещано наименование на естествените спътници е "луна" (без главна буква).В Слънчевата система има около 140 естествени спътника в орбита около деветте планети. Предполага се наличие на много повече, които се намират в орбита около планети от други слънчеви системи. Газовите гиганти имат обширна система от спътници, някои от тях с размери, сравними с тези на Земята. Меркурий и Венера нямат спътници, Земята има един (Луната), Марс има два, а Плутон има три, един от които - Харон - е с големи размери и понякога Плутон и Харон биват разглеждани като двойна планета.
Мъглявината представлява междузвезден облак от прах, газ и плазма. Тя може да се види благодарение на излъчваните или поглъщани от нея вълни и частици, което я отличава от околната междузвездна среда. Видове мъглявини :По излъчване-Първият признак, по който се делят мъглявините е това дали излъчват или поглъщат светлина, като се наричат съответно светли и тъмни мъглявини.
« Последна редакция: Август 17, 2009, 10:27:40 am от marhs »

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Речник на Космическите термини.
« Отговор #4 -: Август 17, 2009, 01:37:48 am »
Светлите мъглявини се виждат благодарение на собствената или отразената в тях светлина от близки звезди. Естеството на светлите мъглявини, източниците им на енергия, която бива излъчена, зависят от произхода на мъглявината и могат да бъдат различни. Понякога в дадена мъглявина има няколко причини, поради която се излъчва енергия.Мъглявината Конска глава (IC 434) е тъмна мъглявина.Тъмните мъглявини не светят, но могат да бъдат видени, понеже поглъщат светлината от обекти, намиращи се зад тях. Тъмните мъглявини представляват плътен облак от газ и прах, непрозрачен за светлината. Обикновено тези мъглявини се виждат на фона на светли мъглявини. Някои тъмни мъглявини могат да бъдат наблюдавани на фона на Млечния път.По състав : Разграничаването на мъглявините на газови и прахови е до голяма степен условно, тъй като всяка мъглявина се състои както от прах, така и от газ. Това деление е възникнало по исторически причини, в зависимост от метода на наблюдение и по това дали мъглявината излъчва или поглъща светлина.Наличието на прах се вижда най-ясно при тъмните мъглявини, които поглъщат светлината на обектите зад тях. Прахът се вижда и в светлите мъглявини, които отразяват или разсейват светлина от близки или намиращи се в тях звезди.Излъчването от газ, който се намира в мъглявината, е в следствие на неговата йонизация. Причината за тази йонизация може да бъде ултравиолетовата светлина на някоя звезда в мъглявината, нагряването в следствие от ударната вълна на избухнала свръхнова или мощният слънчев вятър от звезда на Волф-Райе.
Свръхнова звезда се отнася до няколко вида звездни експлозии, пораждащи изключително ярки обекти, които постепенно избледняват в течение на няколко седмици или месеци. Съществуват два начина за пораждане на свръхнова : Тип I: Бяло джудже в следствие на акреция на материал от съседна звезда придобива достатъчно материал, за да достигне критична маса, и поражда термоядрена експлозия. Тип II : Масивна звезда, изчерпала наличните елементи в ядрото ѝ, необходими за протичането на термоядрен синтез, се сгъстява под силата на собствената си гравитация. В двата типа експлозията изхвърля по-голямата част от материала на звездата в околното пространство с голяма скорост, пораждайки ударна вълна, която впоследствие формира видимия остатък от свръхновата. Известен остатък от свръхнова е SN 1604, чиято снимка е видна отдясно. Експлозиите на свръхнови са източник на практически всички елементи във Вселената, по-тежки от кислорода и са единственият източник на елементи по-тежки от желязото. Експлозиите изхвърлят тези тежки елементи в междузвездното пространство, обогатявайки с нови елементи и сгъстявайки газовите облаци, които впоследствие образуват нови звезди. Химичният състав на Слънчевата система също включва примеси от предишни свръхнови, за някои от които се счита че директно са повлияли върху възможностите за развитие на живот на Земята.„Нова“ (от латински) отразява внезапното появяване на нова ярка звезда на небосвода. Представката „свръх“ се използва за разграничаване от звезди чиято яркост понякога нараства чрез съществено отличаващи се механизми от свръхновата, но в много по-малка степен. Свръхновата всъщност не е нова звезда, а е по-скоро аналогична на края на съществуването на звездата (или бялото джудже).
Бяло джудже-звезда с маса, непревишаваща границата на Чандрасекар, лишена от собствен източник на термоядрена енергия.Белите джуджета са компактни звезди с маси, сравними с тази на Слънцето, но с радиуси стотици пъти и светимост, съответно десетки хиляди пъти, по-малки от слънчевите. Плътността на белите джуджета е от порядъка на 109 kg/m3 — милиони пъти по-висока от тази на звездите от главната последователност. Броят на белите джуджета е около 3-10% от звездите в галактиката.
Сириус или α (α CMa, Alpha Canis Majoris) от съзвездието Голямо куче е най-ярката звезда на небосклона. Името произлиза от древногръцкото Σείριος. Нейната звездна величина е -1,46, почти два пъти по-ярка от Канопус, следващата по яркост звезда, което я прави петият по яркост обект след Слънцето, Луната, Венера и Марс (когато планетата е в противостояние е в списъка с обектите, по-ярки от Сириус). Сириус е и една от най-близките до нас звезди - намира се само на 9 светлинни години от Слънчевата система.Това, което невъоръженото око възприема като една звезда е действително бинарна звездна система, състояща се от бяла главна звезда от спектрален тип A1V, наречена "Сириус А”и бледо бяло джудже компаньон от спектрален тип DA2, наречено " Сириус Б”."Сириус" изглежда светъл поради двете му вътрешноприсъщи сияния близостта му до Земята. На разстояние от 2,6 парсека (8.6 светлинни-години), системата "Сириус" е една от нашите близки съседи. Сириус А е около два пъти по-масивна от слънцето и е с Абсолютно Величина на Видимост равна на 1,42. Тя е 25 пъти повече, отколкото на Слънцето, но значително по-ниска в сравнение с други ярки звезди като Канопус или Ригел. Системата е на възраст между 200 и 300 милиона години. Той е първоначално състощ се от две синкави ярки звезди. По-масивната от тях - Сириус Б, използвала ресурсите си и става червен гигант преди да разпръсне своите външни пластове и да се превърне в сегашното си състояние на бяло джудже, което е станало преди около 120 милиона години."Сириус" е известен също разговорно като "Кучешка звезда", което се отразява на неговата известност в съзвездието, Голямо Куче. Тя е предмет на повече митове и фолклор от всяка друга звезда с изключение на Слънцето. Изгрева на Сириус отбелязал прилива на Нил в Древен Египет и "Кучешките дни ” на лятото за древните гърци, а за Полинезийците то отбелязва зимата и е важна звезда за плаване в Тихия океан.Поради своята яркост, Сириус лесно може да бъде наблюдавана с невъоръжено око, стига да не е закрита от облаци или да изчезва напълно на фона на градските светлини.
Паралакс е видимото изместване на положението на наблюдавания обект, дължащо се на наблюдението на обекта от две различни точки. Звездният паралакс се вижда, когато гледаме дадена звезда от двете противоположни страни на орбитата на Земята при обикалянето ѝ около Слънцето. Или казано по друг начин: ако се намираме на тази звезда и измерим ъгъла между лъчите, които водят от нея до двете противоположни страни на орбитата на Земята, то този ъгъл се нарича паралакс.Паралакс е наличен при фотоапаратите с отделен визьор. Образът, наблюдаван през визьора, който е в страни от обектива, е малко по-различен от заснетия от обектива. Т.е. разминаването при близки снимки, което се получава проради разликата в разположението на обектива и визьора
Кълбовиден (още сферичен) звезден куп е кълбовидно струпване на звезди, които се въртят по орбита около центъра на галактическо ядро. Звездите в купа са силно свързани с много силно гравитационно взаимодействие, което обуславя формата и относително високата звездна плътност към центъра на купа. Кълбовидните звездни купове, които населяват халото на галактиката, са значително по-стари от разсеяните звездни купове, които населяват галактичната равнина. Звездите от звездните купове вероятно са образувани в най-ранната епоха след Големия взрив, което ги прави важен източник на информация за младата Вселена.Кълбовидните звездни купове са сравнително често срещани обекти в Млечния път. В нашата галактика са известни около 150 кълбовидни звездни купа, има предположения за още около 10-20. Големите галактики, обикновено, съдържат по-голям брой: например Андромеда съдържа вероятно около 500 кълбовидни звездни купа. Някои гигантски елиптични галактики, като M87, вероятно съдържат до 10 000 кълбовидни купа.
Галактика е гравитационно свързана система от звезди, междузвезден газ и прах, плазма и невидима тъмна материя. Освен това, в тях има и различни видове звездни купове и мъглявини, като повечето от звездите в галактиките са част от система от две или повече звезди.Типичните галактики съдържат от един милион до хиляда милиарда звезди, гравитиращи около общ гравитационен център. Различават се различни типове галактики в зависимост от формата и структурата им. Учените са дали имена на над 200 000 галактики. Думата "галактика" идва от гръцкия израз за нашата собствена галактика, "галаксиас" (γαλαξίας) или "киклос галактикос", което означава "млечен кръг". В гръцката митология всемогъщият бог Зевс поставил сина си от смъртната Алкмена, Херкулес, да суче от Хера докато тя спи и така, пиейки божествено мляко, да стане безсмъртен. Хера обаче се събудила и разбрала, че кърми чуждо дете, отблъснала го от себе си и тогава струйка мляко опръскала нощното небе.
Андромеда (M31 по каталога на Месие, NGC 224 по Нов общ каталог) е спирална галактика от тип S0, подобна на нашата галактика Млечен път, чиито звезди се състоят съответно от: 1) спирални ръкави - млади звезди от Главната последователност, т.е някъде преди средата на своя еволюционен път. 2)ядро - предимно свръхгиганти и гиганти, т.е звезди в края на своя еволюционен път. Андромеда се намира на около 2,5 млн. светлинни години от Земята в съзвездието Андромеда, от където произлиза и името ̀и (което на български не е официално зададено чрез Астрономическия календар на БАН). Тази галактика, заедно със Малкият и Големият Магеланов облак са единствените галактики, който могат да се наблюдава с просто око, като мъгляв обект.
Тъмна материя е понятие от астрофизиката и космологията, означаващо материя, която е недостъпна за наблюдение със съвременните методи (нито излъчва, нито отразява достатъчно електромагнитни вълни) и е с неизвестен състав, но може да бъде индиректно засечена заради гравитационните си въздействия в/у видимата материя. Иначе казано, се приема, че във Вселената има нещо, което не се вижда с обикновени и радиотелескопи или както и да било, но е с много голяма маса, която личи само по неговата гравитация. Според Стандартния Модел на Космологията, тъмната материя е много голяма част от масата на наблюдаемата Вселена.
   и продължава...
« Последна редакция: Август 17, 2009, 01:39:00 am от marhs »

Неактивен Nightwish

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 191
    • Мистерика - блог за непознатото
Re:Речник на Космическите термини.
« Отговор #5 -: Август 17, 2009, 08:14:13 am »
Браво за труда ! :yes:

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Речник на Космическите термини.
« Отговор #6 -: Август 17, 2009, 08:25:23 am »
Благодаря  :hi:. Това е само началото :)
« Последна редакция: Август 17, 2009, 13:32:47 pm от Mirotvorec »

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re:Речник на Космическите термини.
« Отговор #7 -: Август 17, 2009, 13:33:35 pm »
Определено смятам, че това е една от най-полезните теми тук!   :yes:
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Речник на Космическите термини.
« Отговор #8 -: Август 17, 2009, 14:03:29 pm »
Астрофизиката е клон на астрономията, който изучава преди всичко свойствата на астрономическите обекти във Вселената (плътност, температура, химичен състав и други). Такива обекти могат да бъдат звезди, комети, планети, галактики, междузвездната среда.Астрономията е една от най-древните науки. Астрофизиката, за разлика от нея, е сравнително нова наука. Името ѝ е предложено през 1865 година
Теоретична астрофизика-теоретичната астрофизика се занимава с изучаване на състава и еволюцията на Вселената като система, като създава аналитични модели и теории и ги съпоставя основно с наблюдения тъй като експериментите са значително затруднени поради големината и отдалечеността на обектите. Постиженията на науката и техниката спомагат за усъвършенстването на тези модели и по-добри статистически предвиждания. Едни от тези теории са тази за тъмната материя, Големият взрив, ΛCDM (ламбда-CDM).
Космология е теорията за едромащабната структура и история на Вселената, по-специално за нейния произход и еволюция. Тя се изследва от астрономията, философията и теологията. Космологията е също така наука за изследване историческата еволюция на физичните закони и поради това играе особена роля при изследване на модели от типа на струнната теория и на различни други модели от физиката. Например в струнната теория космологията показва евлоюцията на вселената и физичините закони чрез преминаването и нагаждането им към различни форми на Калаби-Яу през различните етапи на фазовите преходи на вселената.
Теория на струните (наричана по-рядко и струнна теория) е модел от теоретичната физика, която се стреми да обясни всички налични в природата сили и елементарни частици. Нейни градивни елементи са едноизмерни обекти (струни) вместо безизмерни точки (частици) които са основата на стандартния модел от физика на елементарните частици. По тази причина теория на струните е в състояние да разрешава проблеми, възникващи от това че квантовата механика разглежда елементарните частици като точковидни обекти. Очаква се струнната теория да разработи една разумна теория на квантовата гравитация. Нещо повече, предполага се че струнната теория ще може да унифицира известните ни в природата сили: гравитационна, електромагнитна, силно ядрено взаимодействие и слабо ядрено взаимодействие, като ги опише с един набор от уравнения.Теория на струните разглежда не само едноизмерни струни, но и многоизмерни обекти. Тя предполага съществуването на 10 или 11 измерения на пространство-времето, в противовес на класическите 4 измерения (пространствени – x, y и z, и време t). Основната идея на всички струнни теории е че основните градивни частици на действителността представляват струни със свръхмикроскопични размери (вероятно с дължината на Планк – около 10-35 м), които трептят със специфични резонансни честоти. Така всяка частица трябва да се възприема като микроскопичен едноизмерен трептящ обект, вместо като точка. Този обект може да трепти в различни модове (както струните на китарата могат да възпроизвеждат различни тонове), като всеки мод се явява различна елементарна частица (електрон, фотон и др.). Струните могат да се делят и да се сливат, което е еквивалент на това частици да поглъщат или излъчват други частици, подобно на ядрените реакции между елементарни частици.Теория на струните разглежда както отворени струни, които имат две определени крайни точки, така и затворени струни, чиито краища се съединяват. Тези два типа се държат по различен начин, генерирайки два различни спектъра. Така например в повечето струнни теории един от модовете на затворена струна се явява гравитона, а един от модовете на отворена струна е фотона. Тъй като двата края на отворена струна винаги могат да се съединят, то няма теория на струните без затворени струни. Най-ранния модел теория на струните - бозонната, включваща само бозони, описва при достатъчно ниски енергии теория на квантовата гравитация. Този модел обаче, има някои ограничения. Както самото име предполага, спектъра от частици на тази теория обхваща само бозони, частици като фотона, които грубо казано са съставляващи на радиацията (излъчването), но не и на материята, която е съставена от фермиони. Теории на струните, които включват и фермиони са познати като теории на суперструните. Съществуват няколко разновидности на тези теории (виж Теория на суперструните), но всички те представляват гранични случаи на една по-нова теория М-теорията.

Стандартен модел е теоретична конструкция във физиката на елементарните частици, описваща електромагнитното, слабото и силното взаимодействие на всички елементарни частици. Стандартният модел не включва гравитацията.Стандартният модел се състои от следните положения : Цялото вещество се състои от 12 фундаментални частици -фермиони: 6 лептона (електрон, мюон, тау-лептон, и три вида неутрино) и 6 кварка (u, d, s, c, b, t), които могат да се обединят в три поколения фермиони. Кварките участвуват в силните, слабите и електромагнитните взаимодействия; заредените лептони (електрон, мюон, тау-лептон) — в слабите и електромагнитните; неутриното-само в слабите взаимодействия. Всичките три типа взаимодействия възникват като следствие от постулата, че нашият свят е симетричен по отношение на три типа калибровъчни преобразования. Носители на взаимодействията са частиците: 8 глуона за силното взаимодействие (група на симетрия SU(3)); 3 тежки калибровъчни бозона (W+, W−, Z0) за слабото взаимодействие (група на симетрия SU(2)); един фотон за електромагнитното взаимодействие (група на симетрия U(1)). За разлика от електромагнитното и силното, слабото взаимодействие може да смесва фермиони от различни поколения, което води до нестабилност на всички частици, с изключение на най-леките, и до такива ефекти като нарушение на CP-инвариантността и неутронни осцилации. Досега всички предсказания на Стандартния модел са били потвърждавани експериментално, понякога с фантастична точност от милионн части от процента. Едва напоследък започнаха да се появяват резултати, в които предсказанията на Стандартния модел леко се разминават с експеримента. От друга страна, очевидно е, че Стандартният модел не може да е последната дума във физиката на елементарните частици, тъй като съдържа твърде много външни параметри, а освен това не включва гравитацията. Затова търсенето на отклонения от Стандартния модел е едно от най-активните направления на научните изследвания в последните години. Очаква се експериментите на Големия адронов ускрител (LHC) в CERN да са в състояние да регистрират множество отклонения от Стандартния модел.
Ядрената физика е клон на физиката, изследващ ядрото на атома, най-често във връзка с ядрената енергия.
Елементарна частица-това е сборно понятие - всички частици, от които са съставени други, по-големи частици и за която не е известно дали имат вътрешна структура, т.е. са съставени от други частици. В Стандартния модел като елементарни частици се разглеждат кварките, лептоните и калибровъчните бозони. Атомите са съставени от други, по-малки частици-електрони, протони и неутрони. Протоните и неутроните от своя страна са съставени от още по-елементарни частици, наричани с общото име кварки. Днес са известни няколко стотици елементарни частици — фактически повече от атомите в периодичната система на елементите. До 1970-те години се е считало, че един от най-важните въпроси на атомната физика е кои частици са елементарните, с други думи фундаменталните частици-от които са съставени всички други частици в природата и които не са изградени от други, по-малки частици. Днес подобни опити за единно обяснение на всички частици и явления в микро-света са обединени в теория на всичко. Такава е например суперструнната теория, но тя е все още много далеч от каквото и да е експериментално потвърждение. Днес основната парадигма относно елементарните частици е, че всяка теория като стандартния модел има максимален мащаб на енергиите при която тя е валидна. При изучаването на по-високи енергии (което съответства на по-малки разстояния) е необходима нова теория, която може да съдържа нови частици или други обекти, например "струни". Тази нова теория е подложена на едно много силно ограничение: старата теория, наречена още ефективна теория, заедно с нейните частици, трябва да се получи като нискоенергетична граница на новата. Понякога това може да означава, че "старите" частици са съставни и са изградени от "новите" такива, но може и "старите" (нискоенергетични) частици да съответствуват на "новите", но да придобиват нови свойства, например ненулева маса. Двете явления се срещат и в стандартния модел, при преход от по-високи енергии към по-ниски. Пример за първото е изгражденето на адроните от кварки и глуони, а пример за второто е придобиването на маса от кварките чрез механизма на Хигс или придобиването на маса от адроните.
Гравитонът е хипотетичен квант-носител на гравитационното взаимодействие-елементарна частица без електрически заряд със спин 2 и две възможни направления на поляризация.В настояще време отсъства пълноценна теория на квантовата гравитация, но се счита за възможно квантуването на слаби възбуждания на гравитационното поле. В рамките на такава линейна теория, гравитонът е именно това възбуждане. Поради факта, че гравитационното взаимодействие е изключително слабо, експерименталното наблюдаване на отделни гравитони е все още невъзможно.Хипотезата за съществуването на гравитони се появява благодарение на успеха на квантовата теория на полето (и особено на Стандартния модел) при моделирането на останалите фундаментални взаимодействия с помощта на подобни частици: фотоните в електромагнитното взаимодействие, глуоните в силното взаимодействие, W и Z бозоните в слабото взаимодействие. По аналогия, за гравитационното взаимодействие също трябва да има частица.
Фермиони се наричат всички елементарни частици с полуцял спин (1/2, 3/2, 5/2,...). Например електрон, протон, неутрон, неутрино, кварк и т.н. Кръстени са на известния физик Енрико Ферми, който пръв разработва статистиката на частиците, подчиняващи се на принципа на Паули.
Принципът на Паули, известен също като принцип на забраната е принцип в квантовата механика, формулиран от Волфганг Паули през 1925 г. Според него в дадена квантова система не е възможно да съществуват едновременно два фермиона с еднакво квантово състояние, т.е. да се характеризират с четири еднакви квантови числа. Принципът е един от най-важните във физиката, защото основните частици на заобикалящата ни материя (протони, електрони и неутрони) са фермиони.

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Речник на Космическите термини.
« Отговор #9 -: Август 17, 2009, 14:06:54 pm »
Лептонът е елементарна частица, която не влиза в силни взаимодействия.Лептоните имат спин ½ и притежават заряд 1, 0 или −1. Това са семейство частици, различни от бозоните и кварките. Заедно с кварките те се групират в групата на фермионите според принципа на Паули като група, отделна от тази на бозоните.Наименованието на лептоните идва от гръцкото λεπτόν, което означава малък, тънък. Това название е характеризирало лептоните до момента на откриването на лептона таон, който има маса почти два пъти по-голяма от тази на протона.
Кварки в ядрената физика се наричат вид елементарни частици, считани засега за неделими или „най-елементарни“.Заедно с лептоните те са един от двата вида фермиона със спин −½. Обектите, съставени от кварки се наричат адрони, като най-известните примери са протонът и неутронът. Кварките се различават от лептоните по наличието на допълнително квантово число, наречено цвят. Освен това лептоните имат цял електрически заряд (−1 или 0 в единици електронен заряд), докато кварките имат дробен електрически заряд (  или  ). Според Квантовата Хромодинамика (КХД) всеки обект който има цветен заряд различен от нула, не може да бъде наблюдаван в свободно състояние. Това свойство се нарича конфайнмънт (от англ. confinement). Те са затворени в безцветните адрони. Ето защо до настоящия момент отделни кварки не са наблюдавани. Експерименталното потвърждение за тяхното съществуване е чрез наблюдаване на струи (на англ. jets) от адрони с общо начало. В детекторите за елементарни частици винаги се наблюдават поне две струи. Отчитайки и закона за запазване на импулса индиректно се наблюдават обектите кварки.Кваркова структура на протон: 2 горни и един долен кварк.Кварките взаимодействат чрез цветните взаимодействия. Техните съответни античастици са познати като антикварки. Кварките съществуват в шест разновидности : Горен (u)-Антигорен кварк ; Долен (d)-Антидолен кварк ; Странен (s)- Антистранен кварк ; Чаровен (c)- Античаровен кварк ; Дънен (b)- Антидънен кварк ; Върховен (t)- Антивърховен кварк. (Не се смейте за някои назнавия на разновидностите на кварките, така са дадени научно).
Адрони-във физиката на елементарните частици най-общото определение за адрон е частица, която взаимодейства силно. Такива са всички фундаментални частици (протон, неутрон и други) които имат структура. Адроните се разделят на два основни класа: мезони и бариони. Всички те са изградени от кварки, но се различават по вида и броя им. Кварките в адроните се свързват чрез обмен на глуони. (Адронен колайдер??)
Неутриното е елементарна частица. Открита през 1931 г. при β разпад. Бележи се с ν. Има една втора спин ( ) и следователно е фермион. Неговата маса е изключително малка в сравнение с другите частици, тъй като последните експерименти в тази област (виж. Super-Kamiokande, Sudbury Neutrino Observatory и KamLAND) доказаха, че тя е различна от нула. След като е електронеутрален лептон, неутриното не участва нито в силно, нито в електромагнитно взаимодействие, а само в слабо и гравитационно.Заради едва забележимото участие в слабото ядрено взаимодействие, неутриното преминава през материята почти незабелязано. За частиците неутрино, произведени от слънцето (енергия от порядъка на няколко MeV), ще е необходима стена, дебела около една светлинна година (~1016 м) и направена от олово, за да задържи половината от тях. Ето защо засичането на неутрино е предизвикателство, изискващо огромни по обем детектори или силно концентрирани лъчи от неутрино частици.
Бозони тe са елементарните частици с цял спин. Тъй като вътрешното движение на бозоните се описва от обикновените координати, то те имат цяло число ћ. Например фотон, пион, промеждутъчен (векторен) бозон, глуон и т.н.В зависимост от броя на състоянията с еднакви квантови характеристики, елементарните частици се подчиняват на две статистически описания. За групата на бозоните не се отнася принципът на Паули и поради това произволен брой от тях могат да заемат едно и също квантово състояние (казваме, че колективното поведение на ансамбъл от бозони се описва от статистиката на Бозе-Айнщайн), а другата - фермионите - остават поединично в дадено квантово състояние (ансамбъл от тях се подчинява на принципа на Паули и статистиката на Ферми-Дирак).
Глуони във физиката на елементарните частици се наричат реални векторни калибровъчни бозони, които са носители на силните взаимодействия на цветните заряди в квантовата хромодинамика. За разлика от неутралния фотон (преносител на електромагнитното взаимодействие в квантовата електродинамика, който не си взаимодейства с другите фотони), глуоните взаимодействат помежду си.
Фотон (от гръцки φωτός - светлина) е елементарна частица, преносител на квант енергия на електромагнитното излъчване. Отличава се от другите елементарни частици по това, че има нулева маса в покой, което означава, че във вакуум се движи със скоростта на светлината. Като всички кванти, фотонът притежава двойствена природа - свойствата на частица и вълна едновременно. Това явление се нарича корпускулярно-вълнов дуализъм. Вълновите свойства на фотона се проявяват чрез рефракция от леща и деструктивна интерференция.Освен енергия фотонът има импулс и поляризация. Той следва законите на квантовата механика, което значи, че тези характеристики нямат ясно определени стойности за даден фотон. По-скоро те се определят от вероятността да бъде измерена известна поляризация, позиция или импулс. Например, въпреки, че фотон може да възбуди дадена молекула, често е трудно да се определи предварително коя точно.Гореспоменатото определение на фотона като носител на електромагнитното излъчване често се употребява от физиците. Обаче в теоретичната физика той често се смята за преносител на всякакви електромагнитни взаимодействия включително магнитни полета и електростатично отблъскване на едноименни заряди.Идеята за фотоните намира приложение в много области като например във фотохимията и при микроскопи с висока разделителна способност.
Бариони във ядрената физика са елементарни частици, включващи протона и неутрона (с общото име нуклеони), както и известен брой по-тежки, нестабилни частици, наречени хиперони. Терминът барион идва от гръцкото barys, означаващо „тежък“, тъй като това са частици, по-тежки от останалате.

Антиматерия - това е материя, съставена от античастици. Античастиците са също частици, но различното при тях е, че ги изграждат антикварки, а не кварки. Елементарните частици лептони, които не са изградени от кварки - те имат антилептони. Електроните имат антиматериален аналог наречен антиелектрон или позитрон. Протоните - антипротони, а неутроните - антинеутрони. Намерен е и антиматериален аналог на неутриното, чийто античастица е антинеутриното.Ако частица и античастица влязат в контакт, те се анихилират и цялата им маса в покой се превръща в енергия, която довежда до възникването на други двойки частици и античастици или отлита под формата на електромагнитно излъчване. При тези реакции масата в покой не се запазва, въпреки че отношението маса-енергия (E=mc²) остава постоянна.Ако една частица не е електронеутрална, нейната античастица има противоположен ел. заряд. Частиците и съответните им античастици имат равна маса. Въобще всички античастици имат противополжни квантови числа (това включва заряда но не и масата). Някои учени смятат, че е възможно да съществуват цели галактики и планети от антиматерия, но това все още не е доказано със сигурност. Четвърт грам антиматерия се анхилира с мощност, равна на 5 килотона. Предполага се, че при Големия взрив всичко се е появило в две- материя и антиматерия.
Анихилация (на латински: nihil, пълно унищожение) се нарича процесът на превръщане на двойка частица-античастица при техния сблъсък в други частици с по-малка или нулева маса, например фотони. Сумата от квантовите числа на началната двойка е нула. Поради запазване на енергията и на импулса сборът на квантовите числа на получените частици е също нула.Най-добре изучена е анихилацията на електрон-позитрон. При ниски енергии се получават фотони, а при високи енергии се получават и по-тежки частици като адрони.
Вакуум в Космоса,е отсъствието на вещество в определен обем от пространството. Думата идва от латински - vacuum (pl. vacua) и означава празно пространство. Колкото и да е 'празно' едно пространство обаче, абсолютен вакуум няма, затова се говори за различни степени на вакуум.Вакуум в техниката е всяка област, в която налягането е по-ниско от атмосферното налягане. Инженерите измерват степента на вакуум с единици за налягане. В системата SI единицата е паскал (съкратено Pa), но по-често вакуумът се измерва в милиметри живачен стълб (mmHg) или torr, като 1 mmHg или 1 torr е равен на 133,3223684 Ра. Често се използват и барометрични единици или проценти от атмосферното налягане.
Вълната е периодична или непериодична промяна на физическите параметри на дадена система, причинена от действие или взаимодействие, която се разпространява с крайна скорост, зависеща от характеристиките на средата. Различават се механични вълни, които се разпространяват в материални среди, и електромагнитните вълни, които се разпространяват извън каквато и да е среда. Механичните вълни се делят още на напречни и надлъжни, в зависимост от траекторията, която описват трептящите частици спрямо посоката на разпространение.




« Последна редакция: Август 17, 2009, 14:09:46 pm от marhs »

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Re:Речник на Космическите термини.
« Отговор #10 -: Август 17, 2009, 14:11:10 pm »
     
    На тези класове съответстват следните температури 50000, 15500, 8500, 6600, 5500, 4100, 2800 К-келвина. Един Келвин е равен на 273.15 градуса.Значи температурата на нашето слънце, което е от спектрален клас  G  е 1502325 градуса.
 

Цитат
The Sun has a spectral class of G2V. G2 means that it has a surface temperature of approximately 5,780 K (5,510 °C)
В текста по-горе има малка неточност.
Температурата на повърхността на Слънцето не е 1.5 млн градуса Целзий, а само 5500.

Работата е там, че отношението Келвин - Целзий градуси е следното:
0 Келвина = - 274 Целзий (което е прието за Абсолютната Нула!)

1 Келвин = - 273 Целзий
274 Келвина = 0 Целзий

и тн, Когато добавяме 1ца Келвин градус, в същото време добавяме и 1ца Целзий.
Т.е. тези градуси са равни. Разликата е единствено в позицията, къде се приема 0-ла.

За да превърнем от Келвин градус в Целзий градус,
е достатъчно да прибавим (-274°)
(А в горния текст авторът вместо това е умножил по 273!!!)
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Речник на Космическите термини.
« Отговор #11 -: Август 17, 2009, 14:23:43 pm »
Цитат
The Sun has a spectral class of G2V. G2 means that it has a surface temperature of approximately 5,780 K (5,510 °C)
В текста по-горе има малка неточност.
Температурата на повърхността на Слънцето не е 1.5 млн градуса Целзий, а само 5500.

Благодаря за корекцията.За повърхността да, т. е малко над 5000 градуса целзий.Но може би имал предвид вътрешността на Срънцето, където чред термоядрени процеси, са превръща водород във хелий и там температурите са много по-..... :hi:

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Re:Речник на Космическите термини
« Отговор #12 -: Август 17, 2009, 15:54:54 pm »
В ядрото на Слънцето е 15.7 милиона градуса.


А и 5500 умножено по 273.15 прави точно 1502325 градуса.
Колкото е и в цитата.
« Последна редакция: Август 17, 2009, 15:57:24 pm от Tangrata_ »
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Речник на Космическите термини
« Отговор #13 -: Август 17, 2009, 16:49:19 pm »
В ядрото на Слънцето е 15.7 милиона градуса.
А и 5500 умножено по 273.15 прави точно 1502325 градуса.
Колкото е и в цитата.

Ок-редактирах го.:)В тона на речника -дай разяснение как при термоядрените процеси се получават тези 15.7 милиона градуса, и каква е градусовата аплитуда в ядрото.  :hi:
А колко е температурата на мантията на Слънцето-между ядрото и повърхноста?(щото от 15.7 милиона градуса до 5500 градуса разликата си е космическа)-таман ще допълним написаното. :)
Защо да не разширим разясненията към някои термини. :drinks:

И така-значи 1Келвин е равен на 1Градус. И 5500 келвина си означават 5500 градуса-така ли да го разбираме?
« Последна редакция: Август 18, 2009, 23:08:37 pm от marhs »

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:Речник на Космическите термини
« Отговор #14 -: Август 17, 2009, 23:21:20 pm »
Свръхгигант-голяма категория звезди, чиято светимост е от 10 до 100 пъти по-голяма от светимостта на Слънцето и техните радиуси са от 10 до 100 пъти по-големи от радиуса на Слънцето. Звездата се превръща в гигант, когато се изчерпи нейния запас от водород, необходим за поддържане на ядрените реакции в нейното ядро, и започналия преход към новото енергетично равновесие ( звездата започва да "гори" хелий ) предизвиква значително разширение на външните слоеве. Повърхностната температура пада, но голямото увеличение на повърхността предизвиква усилване на нейната светимост. След като изгори хелия звездата продължава да се поддържа с ядрени реакция докато стигне до желязото.След това реакциите спират. Примери за такива звезди са Капела, Алдебаран и Арктур.Гигантите понякога се наричат и масивни горящи звезди, които са много масивни и ярки в сравнение със Слънцето, въпреки, че не са достигнали този късен стадий от своята еволюция.
Северната полярна звезда на Земята е имала важно значение за ориентирането от палеолита до днес. През XX и XXI век най-близката до северния небесен полюс видима звезда е Полярната звезда (α от Малка мечка). Бледата λ от Малка мечка е още по-близо до полюса, но тя е от 6,4 звездна величина и може да се наблюдава само с бинокъл или телескоп.Според астрономическия институт на Московския университет[2], много древни народи отдават специално значение на полярната звезда заради нейната неподвижност в центъра на хоровода от звезди. Персите я наричат „Заповядваща на всички военачалници“, китайците - „Небесен император“, мордвинците - седалище на Нишки Пас (бог на небето, слънцето, огъня и светлината).Съвременните астрономи могат доста точно да изчислят разположението на звездите в минали епохи, което според учените на университета може да се използва за датиране на преданията. Те посочват, че в митовете на чукчите „вождове/предводители на звездите“ са наричани Вега и Арктур, които са били полярни съответно преди 13000 и 7000 години. Като доказателство за съхранимостта на толкова древни предания е посочен палеоазиатския епос за Враната.
Змиеносец е съзвездие, видимо от северното полукълбо. Заобиколено е от съзвездията Змия, Скорпион и Херкулес. В съзвездието Змиеносец има много двойни звезди, но компонентите им могат да се видят разделени само в зрителното поле на по-мощни телескопи. То е част от зодиака, но няма съответстваща зодия и астрологически символ.Латинското название на съзвездието е Ophiuchus.Древногръцката митология свързва Змиеносеца с името на Асклепий, бога-лечител, син на Аполон и нимфата Коронида. След като убил жена си за измяната ѝ, Аполон предал младенеца Асклепий за възпитаване на мъдрия кентавър Хирон. След като пораснал и се обучил на лечителското изкуство, на Асклепий му дошла дръзката мисъл да възкресява мъртвите, за което разгневения Зевс го поразил с мълния и го поместил на небето.
Бик или Телец е зодиакално съзвездие, видимо от Северното полукълбо. Лежи на еклиптиката (зодиакално съзвездие). Бикът е едно от най-древните съзвездия. Формата му е определена още от Вавилонците, които смятали, че той е бикът, който оре небесната бразда, по която минава Слънцето (еклиптиката).Името на съзвездието е превод от латинското му название - Taurus ("Бик").
Близнаци е зодиакално съзвездие, видимо в Северното полукълбо през зимата. То е част от зодиака и има астрологичен знак  .Името на съзвездието е превод от латинското му название - Gemini.
Андромеда е голямо съзвездие в северната небесна полусфера, лесно за разпознаване по трите най-светли звезди α, β и γ, разположени на почти права линия, която се чупи при по слабата звезда δ. Наречено е по името на царкинята, дъщеря на Касиопея и Цефей. Според гръцката митология Андромеда била принесена в жертва на морското чудовище Кит, но била спасена от Персей.Най светлите и звезди са : 1) Ярките извезди са : α And /Алферац или Сирах/ - синьо-бяла звезда от 2.1 звездна величина, спектър А0. Пълното ѝ име, дадено от древните арабски астраноми е «Сиррах ал-Фарас», което означава "пъпа на коня", тъй като по-рано звездата е била включена в квадрата, образуващ съседното съзвездие Пегас. Сега тя символизира главата на Андромеда. Тя е спектрално двойна, с период от 97 дни. β And /Мирах/ - оранжево-червена звезда от 2.3 зв. вел., спектър М0. Името е получено от неправилно произнасяне на арабска дума, означаваща "бедрена препаска" и 2) Двойната звезда γ And /Алмаак/- една от най-красивите и ярки двойни звезди. Отдалечена е от нас на 355 св. години. В малък любителски телескоп ясно се различават двата компонента на ъглово разстояние 10", от 2.3 и 4.8 зв. величина, ефектно контрастиращи в жълт и син цвят. Вторият компонент на свой ред също е двойна звезда, но тъй като ъгловото разстояние между неговите компоненти е само 0,5", визуалното разделяне може да се извърши само с голям телескоп при перфектни атмосферни условия. Името на звездата произхожда от арабската дума за степен рис /каракал/
Везни е зодиакално съзвездие, видимо от северното полукълбо. То е част от зодиака и има астрологически знак.Името на съзвездието е превод от латинското му название - Libra.
Водолей е зодиакално съзвездие, разположено малко на юг от небесния екватор, през което Слънцето преминава от края на февруари до средата на март. То изобразява човек, изливащ вода от амфора. Понякога се свързва с образа на Ганимед - виночерпеца на олимпийските богове. В съзвездието Водолей няма ярки звезди, образуващи характерна фигура. Двете му най-ярки звезди са едва от трета величина. В тъмна и ясна нощ впечатление донякъде прави Y-образната група, образувана от няколко по-слаби звезди, представляваща амфората на водолея. Водолей наброява 158 звезди, видими с просто око /т.е. до шеста величина/.
Вълк е южно съзвездие, едно от 48-те съзвездия, описани в древността от Птолемей, и сред 88-те съвременни съзвездия, използвани от Международния астрономически съюз. Съзвездието се свързва с легендата за Ликаон, царят на Ликосура. Зевс не одобрявал постъпките му и заплашил, че един ден ще слезе на земята, ако това се повтори. Ликаон решил да види какво ще стане и повторил грешката. Зевс слязъл на земята като обикновен човек; всички разбрали и му се кланяли освен Ликаон. За да се увери, че това е Зевс, той го завел в кухнята, заколил един роб, като едната половина сварил, а другата-изпекъл и предложил на Зевс да яде от него. За наказание Ликаон бил превърнат във вълк.
Воловар е голямо съзвездие, видимо от северното полукълбо. Според древногръцката митология Воловар символизира Аркас, син на Зевс и Калисто. Когато Хера разбрала за похожденията на Зевс превърнала Калисто в мечка. Аркас без да знае, че това е собствената му майка понечил да я убие, но Зевс ги спрял, като ги издърпал на небето и ги превърнал в красиви съзвездия - Калисто в Голямата мечка, а Аркас в нейния пазител Воловар. Според една друга легенда -това е Икарий. Той бил любезен с Дионис, който дал на овчарите му вино. Те се напили и убили Икарий, защото си помислили, че ги е отровил. Дионис се ядосал и наказал града Атина с епидемия, а Икарий поставил на небосвода като съзвездието Воловар.
Гарван е малко южно съзвездие. Само 11 от неговите звезди са видими с невъоръжено око (т.е. по-ярки от 5,5 величина). Съзвездието е сред 47-те съзвездия, описани от Птолемей и 88-те съвременни съзвездия.
Голямата мечка или Колата е съзвездие, което се наблюдава в северното полукълбо на Земята.Подреждането на най-ярките звезди от това съзвездие образува характерна фигура, оприличавана на черпак или волска кола, откъдето и идва традиционното му българско име Колата, а по-популярното днес Голяма мечка е превод от латинското му название Ursa Major. Съзвездието може да се види най-високо в небето през пролетта и най-ниско през есента, когато според индианските легенди мечката търси място да легне за своя зимен сън. Съзвездието се движи около Полярната звезда и по всяко време на годината и денонощието е над хоризонта.
Малката  мечка е съзвездие в северното полукълбо. То е едно от 88-те съвременни съзвездия, а също така е и едно от 48-те съзвездия, описани от Птолемей. То е известно с факта, че се намира на мястото на северния небесен полюс, въпреки че това ще се промени след няколко века, благодарение на прецесията на земната ос. Разположението на седемте най-ярки звезди на Малката мечка наподобява вида на черпак. Звездата в края на дръжката на черпака е Полярната звезда - Северната звезда. Полярната звезда може да бъде открита и ако се следва мислената линия, преминаваща през двете звезди, които оформят края на "черпака" на намиращата се наблизо. Смята се, че съзвездието е дефинирано през 6 в. пр. Хр. от гръцкия астроном Талес Милетски, но със сигурност е било използвано и преди като пътеводител от мореплавателите.В древни времена, Малката мечка била наричана "Драконовото крило" и се смятала за част от съзвездието Дракон. Древногръцкият поет Аратус наричал съзвездието Κυνόσουρα (куносоура), което означава "кучешка опашка". Името по-късно е адаптирано към латински и променено на Cynosura.
Еридан е съзвездие в южното небесно полукълбо, едно от 48-те съзвездия, описани в древността от Птолемей, и сред 88-те съвременни съзвездия, използвани от Международния астрономически съюз.В съзвездието Еридан се наблюдава двойната звезда Акамар. Нейната видима величина е 2,88, а на съставните ѝ звезди - 3,2 и 4,3. Те са от спектрален тип, съответно, A5 IV и A1 Va. Разстоянието до Земята е 161 светлинни години.
Касиопея е северно съзвездие. То е едно от 48-те съзвездия, описани от Птолемей в древността, както и едно от 88-те съвременни съзвездия, признати от Международния астрономически съюз. Наречено е на царица Касиопея от древногръцката митология - съпругата на цар Цефей и майка на Андромеда (на които са наречени съответно съзвездията Цефей и Андромеда).
Дева е зодиакално съзвездие, видимо от северното полукълбо. То е част от зодиака и има астрологически знак.Името на съзвездието е превод от латинското му название - Virgo. Според някой интерпретации съзвездието изобразява Астрея – дъщеря на Зевс и Темида. Астрея е позната като богиня на справедливостта и се свързва с това съзвездие, поради наличието на блюдата на съзвездието Везни в близост, с които по мнението на повечето управлявала света с нейната мъдрост, докато човечеството не станало коравосърдечно и тя, възмутена се завърнала на небето.
Козирог е зодиакално съзвездие, видимо от северното полукълбо. Най-високо е над южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през нощите от август до октомври. Съзвездието Козирог е заобиколено от съзвездията Водолей, Микроскоп, Стрелец, Южна риба и Орел. То е част от зодиака и има астрологически знак. В ясна и безлунна нощ в съзвездието могат да се видят с просто око около 50 сравнително слаби звезди.Името на съзвездието е превод от латинското му название - Capricornus.
Овен е зодиакално съзвездие, разположено малко на север от небесния екватор. То няма характерна фигура. Трите му най-светли звезди образуват леко извита дъга. През това съзвездие Слънцето преминава от края на април до средата на май. Първи знак в зодиака. Съзвездието има важно астрологическо значение, защото в античността в него се е намирала точката на пролетното равноденствие, т.е. точката, в която Слънцето пресича небесния екватор при
« Последна редакция: Август 19, 2009, 21:19:35 pm от marhs »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27