Електронният концлагер
Това е статия за постепенното превръщане на САЩ в "електронен концлагер". Поглед отвътре на бивш руски гражданин, офицер от американската полиция.Чрез съвременните технологии в САЩ са създадени обширни електронни досиета, в които се съхранява информация от най-лични, интимни подробности от живота на всеки гражданин, живеещ в тази страна. На много хора им е известно, че всеки ден от живота им се записва, анализира и сортира до най- малката подробност.
Как мислите, колко хора искат да знаят за вашия живот и да получат информация как сте изживяли деня си? Колко материал за вас под формата на файлове де съхранява в памет на неизвестен за вас компютър? На кого е нужна тази информация и защо?--------
При първоначалното записване при лекаря всеки пациент подписва документ, с който разрешава на медицинското учреждение да предава поверителна информация за него на медицински и други подобни учреждения. Без подписването на този документ лекарят няма да приеме пациента.
Всичко е ясно. На медицинското учреждение действително му е необходимо разрешението на пациента, за да даде данни за него на медицинската лаборатория, болниците, държавните учреждения или ако пациентът подаде документи за инвалидност. Какви са другите подобни учреждения в документа не се уточнява.
Всички медицински данни автоматически се предават в полицията и ФБР. Поликлиниките имат поне трима до пет клиенти, на които продават списъци с имена, адреси и телефони.
Като правило тези клиенти са търговски фирми, банки и други компании. Те, влагайки информацията в бази данни, вече я продават на други фирми.
Например, списък с имената и телефоните на 1000 души може да струва от 200 до 500 долара. Специализираните адреси, да речем, на хора, болни от диабет, или списък на хора, които харчат не по-малко от 1000 долара дневно за скъпи дрехи, могат да струват и по долар за адрес.
В зависимост от това от какво сте болни десетки компании (благодарение на адресния списък) веднага ви изпращат писма с предложение да купите всичко, което може да облекчи вашата болест: от медицински препарати и витамини до специални дрехи.
Информацията за вашето посещение при лекаря и за вашите медицински проблеми в края на краищата става известна на всички медицински учреждения, 15-20 търговски фирми и на всички основни държавни бази данни, които в Америка са над 19 000.
Ако тази информация се разпечата в пределите на само една база данни, се получават не по-малко от два листа печатен текст на ден. Още на другия ден ще получите маса писма с предложението "купете".
Или да вземем като пример позвъняването в застрахователната компания. Преди да ви дадат цената на застраховката ви за годината, застрахователната компания ще провери медицинската конфиденциална информация.
Ако характерът на вашето заболяване може да се отрази някак на управлението на автомобила ви, то цената, без обяснения, ще бъде по-висока.
Освен това застрахователната компания ще провери криминалната история, ще вземе информация от Националния център за произшествията, от съда и от трите национални кредитни бюра (за да се убеди във вашата платежоспособност) и чрез Интернет ще се свърже с още 10-15 организации. На оператора от застрахователното агентство за цялата тази процедура ще му е нужен не повече от половин час. След това той ще знае за вас всичко, даже и името на кучето ви, което обича да се вози в кола и може да издраска тапицерията.
И докато името ви се намира в активния въпросник в компютъра на застрахователния агент, неговият компютър автоматически ще ви продаде с всичките ви достойнства и недостатъци на още 10-15 различни заинтересувани организации.
Те, на свой ред - на други, а другите - на трети. А на другия ден в пощенската си кутия ще намерите писма от 4-5 застрахователни компании, които ще ви предложат по-ниска цена.
Същото става и след като купите лекарства по рецепта от вашия лекар.
Информацията за вашата покупка автоматически се предава в Националния информационен център (NCIC), който е пряко свързан с 19 000 други държавни агенции и с базата от техни данни.
Ако лекарството е сънотворно, успокояващо или болкоутоляващо и съдържа наркотични вещества, информацията за това се предава в отделите за борба с наркотиците.
Всеки бизнес, свързан с производство и/или продажба на химически вещества, е под постоянен контрол на правоохранителните органи. Защото има прости лекарства, които, смесени с определени химикали, могат да се превърнат в най-силни отрови или взривоопасни вещества.
Посредством своята кредитна или дебитна карта сте купили лекарство в аптеката, а след това, освен другите стоки, сте купили и галон избелител и средство за чистене на канализацията.
Откъде да знаете, че купеното от вас лекарство, смесено с избелител, при определена температура на нагряване се превръща във взривно вещество. В програмата на компютъра обаче тази информация е заложена.
Вие, обикновенният законопослушен гражданин на Америка, даже не подозирате, че вече са започнали скрито дознание и пълен анализ на вашия възможен криминален профил - още няколко минути след като сте платили продуктите на касата на магазина.
С това се занимават засега само компютрите - без намеса на хора. По време на автоматичния анализ компютърът намира информация с 30-годишна давност: като ученик от 7 клас сте направили взривен пакет и сте го взривили в училищния двор. Активизирала се е програмата за тревога "червен флаг" и сега вече вашия профил ще го изучават следователи.
Вие не разбирате защо по маршрута работа — аптека — универсален магазин — дом са се появили коли на пътно-патрулната служба и полицаи. Защо именно вас спират за превишена скорост, когато току-що са ви задминали две возила със скорост, много превишаваща скоростта на вашия автомобил. А утре край дома ви ще правят профилактичен ремонт на техниката на АТС и телевизионната кабелна компания. Боклукът ви ще бъде щателно разглеждан и т. н.
Всяко късче информация си има цена. По цените от 1997 година, за да се узнае размерът на заплатата ви, качеството на кредитната ви история и количеството кредитни карти, информационният брокер вземаше по 75 долара. Наименованието и количеството на вашите акции, сметките ви и други ценни бумаги - 200 долара. Списъкът на всички входящи и изходящи телефонни позванявания - 200 долара. Вашата пълна медицинска история – 400 долара.[1].
Прекрасен пример за описаното по-горе е филмът от 1998 по сценарий на Дейвид Маркони "Враг на държавата" («Enemy of the State»), в главните роли са Уил Смит и Джийн Хекман.
Там е показано колко бързо можеш да узнаеш всичко за човека – от местонахождението му във всеки момент, номерата и остатъка по всичките му банкови и кредитни сметки до най-малките подробности в биографията му.
Достатъчен е един хакер с целенасочена задача, за да измени биографията на този човек, да разбие живота му, да го направи просяк и като капак на всичко – да насочи към него ФБР и полицията. Много неща във филма са променени. Например, на Агенцията за национална сигурност (NSA) не ú е необходимо да натъпче героя с десетки скъпи датчици – достатъчен е само един.
А най-големият ужас е в това, че за да установиш местонахождението на всеки американец, изобщо не са нужни датчици. Главният герой имаше мобилен телефон.
Докато този телефон е в джоба на собственика си и е включен, операторът от телефонната станция може да прослушва разговорите на абоната. СИМ-картата във всеки телефон е едновременно и приемник, и предавател.
По-сложно е да се определи местонахождението на абоната, ако той не използва мобифона си. Но и тази задача е решима. Достатъчно е да имаш мостра от гласа на абоната и приблизителното му местонахождение - тоест страната и града.
Супермощен компютър с програми за идентификация на гласове със скорост от типа на 950 000 гласа в минута в петмилионен град ще намери абоната за 5-7 минути.
Изминаха 10 години от времето, когато анализът и даже изводите не се правят от хора, а от компютри. Създадени са свръхмощни компютри и програми, способни не само да сортират и анализират информация. Те без участието на оператор са способни да създават цял ред профили на един и същи човек, да правят собствени изводи и, което е най-страшното - да дават на държавните и правови органи препоръки.
А водещите популярни политически ток-шоу програми, например, това на Бил Махер, открито наричат това война против американския народ и цялото човечество.
През септември 2006 при мен за помощ по юридически въпрос се обърна един от моите близки приятели.
Той ми показа няколко писма и каза: "Това е сметка за месечна вноска на нов "Лексус", който не съм купувал. Тези седем писма са сметки за плащане с кредитни карти, от които някой е изтеглил 150 хиляди долара. Това е писмо от банка, което предупреждава, че ако не погася дълга, ще ми отнемат къщата за дългове. Всичките ми кредитни карти са блокирани, банковата ми сметка е замразена."
Последното писмо беше призовка за съда във връзка с нарушаване правилата на уличното движение в състояние на алкохолно опиянение. То предписваше да се заплати глобата 2700 долара в съда, а в съда да се донесе квитанцията.
Днес в Америка съществува нов вид кражба - кражбата на информация за личността.
От свое име страничен човек си поръчва документи и кредитни карти на името на пострадалия. Крадецът живее под името на пострадалия и не се лишава от нищо. Открадвайки чуждата личност, той оставя пострадалия насаме с дълговете и търси нова жертва.
Във връзка с кражбата на личността срещу моя приятел беше възбудено углавно дело. Крадецът беше задържан след 72 часа - висок слаб брюнет с издължено лице на около 42 години на име Джон Смит, ерген, от щата Калифорния.
Преди да вземем заповед за обиск, трябваше да сверим данните с базата данни на NCIC. Всички документи на задържания бяха иззети и сверени с държавната база данни, след което следствената група беше напълно объркана.
От снимката на монитора им се усмихваше Джон Смит на 64 години, с посивяла коса, пълен и с кръгло лице, женен. Решиха да вложат снимката на задържания н програмата за търсене и сравняване. Приблизително след час базата данни изкара още 4 имена, включително това на моя приятел, със снимката на слабия брюнет, задържан в Лас Вегас.
Но вината му не беше доказана, защото се беше умножил по четири – след 72 часа го пуснаха поради неустановена самоличност. Щателната проверка показа, че неговите познания в компютърната област са крайно повърхностни. Единственото, което следствената група можа да направи, беше да върне "Лексуса" на дилъра.
Измина половин година - пострадалият все още се разправя с банки и кредитното бюро. Следствието продължава. Десетки светли компютърни умове и досега търсят източника на престъплението.
Усъвършенстваната до краен предел национална система за разследване има и маса неразкрити престъпления и не намерени изчезнали без вест хора. Защо има такова несъответствие - поради едностранчивост или поради несъвършенство на системата за разследване и идентификация? Защо американските учени твърдят, че при желание САЩ могат да приключат с престъпността до 98%?
По всяка вероятност следствието е попаднало на следите на по-големи от Джон Смит играчи. Напълно възможно е зад него да стои добре организиран престъпен синдикат, а Смит да е малка примамка, отвличаща вниманието на правоохранителните органи. Джон Смит можеше веднага да бъде осъден поне по два члена: лишаване от персоналност на други граждани и използване на техните имена и сметки за придобиване на материални ценности в особено големи размери.
В други случаи престъпникът е намерен, идентифициран, постоянно наблюдаван, но не го арестуват. Лично в мен този подход винаги е предизвиквал недоумение, особено когато става дума за арест на престъпник, преди това съден за убийство или за въоръжен грабеж. На доводи съм се наслушал от моите началници: "Докъде ще стигне с подводница?", "Нека убие още някого и ще получи максималното наказание", "И на него ще му дойде редът". Най-парадоксалните обяснения бяха: "за арестуване - ще го арестуваме, но къде ще го сложим? Краят на финансовата година е."
Да, американските убийци и грабители не можеш да ги слагаш по двама в килия. Те не са ти риба в консервна кутия. Те имат права.
Веднъж казах на моя началник: "Ами ако жертва на същия този стане твоето дете или твоята жена?" Той сви рамене и спокойно каза: "Какво мога да направя? Ако така е писано, значи така е писано".
Наистина, какво може да направи, когато местата в американските затвори катастрофално не достигат?
През 2002 година в Южна Невада е в първата си фаза на строеж нов затвор със строг режим с 2500 места. Но това не запълва дефицита.
Към 2010 година, при неговото окончателно завършване, той ще побира 10 500 затворници, което по сметките на статистиците ще покрие до 80% от нуждите.
През 2005 година Южна Калифорния за двойна цена взе под аренда затвора «Джин» от Южна Невада. А със спечелените пари Управлението на затворите на Невада ще наеме места в затворите на други ведомства.
А останалите правонарушители?
Останалите правонарушители, така да се каже, ги "затварят" в домовете им. Намират се под електронен домашен арест и търпеливо очакват да се освободи място в затвора. Срокът на очакване на престоя в затвора под домашен арест не се зачита за излежан.
Металопластмасова гривна с микрочип се слага на крака на затворника малко над глезена. Да я постави и снеме може само полицай от Управлението на затворите. Контролът над местонахождението на собственика на гривната се осъществява от централния диспечерски пункт.
На затворения в дома му се разрешава да се движи в пределите на жилищния комплекс на разстояние не по-далеч от 50 метра от своя дом. Ако ги надвиши, електронният датчик може незабавно да предаде сигнал за тревога в диспечерския пункт. Същото става и ако собственикът на гривната се опита да я свали.
И в двата случая поведението му се оценява като опит за бягство и той рискува да получи допълнителна присъда от 6 години. Освен това съдът може да измени и режима на присъдата. Ако живее сам, според еднократна телефонна договореност с диспечера, той може да отиде в продоволствения магазин за 1 час. По всяко време при него може да дойде подвижна лаборатория и да му направи анализ за наличие на алкохол или наркотици. При положителен резултат от анализа присъдата му може да се увеличи с 2 години. Втората и основна причина за радикално разминаване и ръст на престъпността, по мнението на политиците, учените и някои средства за масова информация, е нежеланието на американските власти да приключат с нея или да спрат растежа ú.
От политическа гледна точка плашенето на населението с растящата престъпност е изгодно за всяка власт, тъй като държи нацията в страх и покорство. Освен това държавната полицейска и правова машини са едни от основните източници на доходи във фонда на държавния бюджет - както от законопослушни данъкоплатци, така и от престъпния свят.
Е, стават и грешки.
Например, Лин Бауер, старши офицер от вътрешната служба при Държавното управление на затвора в Невада с 12 годишна безупречна служба, се оказа сериозен правонарушител с друго име, търсен от ФБР. Разследването продължило 12 години, защото на никого не му дошло на ум да сравни отпечатъците на пръстите с помощта на аналитична програма. "Лин" беше намерен през 2004 година, но не и арестуван. Десет минути преди ареста той избяга в неизвестно направление.
По статистически данни, публикувани на сайта americaru.com, от 14 февруари 2007 година сътрудниците на ФБР ежемесечно губят три ноутбук компютъра и три пистолета.
/следва продължение/
