Защо отказах мъжете и се върнах към цигарите – 1 
Калина Игнатова
Чували ли сте израза „Е, какво толкова, все нещо трябва да ме убие"?
Това е псевдо хумористичен начин да заявиш на околните: „Да, аз имам порок, но ми е само един. Пък и не е чак толкова сериозен. "
Чувала съм да го казват алкохолици със смекчаващото вината обстоятелство, че те, вярно, пийват без мярка, но пък този порок ги пазел от по-страшния - да изневерят на жена си или пък да я бият редовно, примерно.
Чувала съм да го казват пристрастени пушачи, те пък се оправдават с „Е, това да не са наркотици, бе. Да, вреден навик е, но има къде по-страшни неща".
В един хубав пролетен ден (всяко прозрение изисква като начало хубав пролетен ден) си дадох ясна сметка колко пъти дневно паля цигара и, срещайки укорителните погледи на непристрастените, използвам тази тъповата реплика „Е, какво толкова, все нещо трябва да ме убие".
В пристъп на човеколюбие, желание да направя света по-добро място за живеене и грижа за собствената ми кожа в едно, взех твърдото решение да откажа цигарите и да се отдам на далеч по-малко фатален порок - мъжете.
Събрах, както изисква Кодекса на Вечното Женско Приятелство, всичките си дружки и обявих тържествено своето важно житейско решение. Всички те, лишени от ННН (Нестихваща Никотинова Нужда), и опирайки се на Кодекса, подкрепиха решението ми с две ръце и решиха да помагат коя с каквото може. Време ми било, смятаха те, да държа ръцете си заети не с цигара, а с мила, нежна, но мъжествена, силна и ласкава мъжка ръка.
Речено сторено, както се казва във всяка порядъчна приказка.Заредиха се срещи, мъже кино, кино, кино... кино... нищо необичайно, ще кажете. Твърдо решена да успея пълноценно да се отдам на новия си порок, не се отказвах, не спирах нито за миг с плановете за още срещи, мъже, вечери, закуски и кино, кино... Толкова много, че Холивуд не може да ми смогне.
Уви, оказа се, че новият ми порок не просто би могъл някога под някаква форма да ми навреди. Вредеше ми веднага. Ден след ден. Усещах пораженията в дишането си, в цялата си двигателна способност, в малкото ми, но смея да твърдя качествено, сиво вещество.
На една от последвалите ежеседмични момичешки сбирки, свиквани съгласно изискванията на Кодекса, извадих и разопаковах чисто новата си кутия цигари.
Запалих с такова удоволствие, както никога до този момент и заявих, че се връщам съзнателно и готова да посрещна всички последствия от решението си към предишният си мил мой порок.
Настана същинска Троя. Бях заплашвана с дълга и нелицеприятна верига от саморазправи. От разпъване на кръст до някои все още неползвани в съвременния свят китайски мъчения. Изправена като пред Страшен съд имах нужда от спешна защита.
Трябваше подробно да информирам Комитета по наказанията какво е довело моята (руса в миналото) главица до този неблагоприятен обрат на събитията. Вижте и вие:
ДЕЛО: НАРОДЪТ СРЕЩУ МЕН
ДОКАЗАТЕЛСТВЕН МАТЕРИАЛ В ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ
НЕВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО №1
Петко - сайт за запознанства.[/b]
Петко е на 38, служител в Министерство на... ще го спестя. Нямам представа от къде е, но ако го попиташ, ще каже: „Аз ли, ми живея на Попа".
Той: Много съм хепи да те чуя и по тилифона.
Аз: И на мен ми е приятно.
Той: Да се видим вече, а?
Аз: Ще се радвам.
Той: Окси, на ЕнДиКа в осим.
Аз: Ок, ще бъда там. (Три минути по-късно се зачудих как по дяволите разбрах къде е това там.)
Четири часа и едно ново червило по-късно:
Той: Едно Можито за мене и за дамата кафе и минерална вода
Аз: ...??!!...!!..!...
Петминутен разговор за времето и се пренасяме в кулминацията.
Той: Виж ся, тебва ми жена, дето да готви, пере и глади. И чисти, де. Всичко останало е моя работа. Също така държа да си обезкосмена навсякъде.
(Поглежда към ръцете ми и остава доволен. Аз пък се проклех за първи път в живота си, че съм се запознала някога с кола маската.)
Аз: А за теб какво остана, кое е това „всичко останало", дето ще е твоя работа?
Той: (леко объркан от въпроса) Ми всичко, дето е мъжка работа. Нал' се сещаш. За мъжкото мъжко нещо говоря. Не да се хваля, ма оплаквания не съм имал, даже съм надминавал очакванията на всички досега.
Аз: .......................(завъртат се колелцата на мисълта ми - за секс говори, а кафето ми още не е донесено. Да не говорим, че кафе не пия)..............................
Той: Виж ся, не искам ногу, бе. Да готвиш всеки ден, събота - пържоли задължително. Аз ще си върша мойте неща и във всеки ден от цикъла ти ще се прибирам с голем шоколад. Ти доволна, аз доволен. Ще си живееме щастливи като прасета.
Аз: .....(щастие... прасета... секс...брррррррррррррррррррр) А бе пич, ти дали си наред?
Той: Е кво ся да се праим на луди. На 30 си, ясно е, чи придиряш да са жениш. Ей ме, готов съм. Зимай ма и да се приключва.
Аз: брррррррр?
??!!!!!!!!!........... $&%**(*^#%#^*(((@#^#%^%............... и неща, които подлежат на цензура.
Край на срещата.
(Бел.ред:
Продължението обаче следва)http://www.webcafe.bg/id_1351497119_Zashto_otkazah_majete_i_se_varnah_kam_tsigarite_%E2%80%93_1
