Цивилизационният код на РусиялСергей ХЕЛЕМЕНДИК
/Продължение/
Издръжливост и оцеляване Руснаците оцеляват там, където повечето европейци нямат никакви шансове. И не просто оцелява, но и се радват на своя живот. Европа никога не го е разбирала и дори не се и опитва. За руската непридирчивост и издръжливост европейците употребяват клишето „диво” и отъждествяват руснаците с бушмени, които живеят в бараки. „Горна Волта с ракети” – така високомерно наричаха СССР през 80-те години.
Веднъж говорих с възрастен италианец, на когото не му провървяло в младостта - след войната попаднал в съветски плен и се оказал в лагер, близо до Москва, заедно с още три хиляди души. Твърдеше, че от три хиляди са оживели само двама - той и приятелят му от Румъния. Настъпила зимата, станало студено, италианците лягали по наровете и тихо умирали. Хранели ги лошо, както всички, дървените бараки били още по-лоши. Гладът и студът, вечните спътници на руския живот, се оказали смъртоносни за италианците. Близо до оградата руските ЗЕК-ове режели дърва, от немските военнопленници, с които се отнасяли по-строго, отколкото с италианците, оцелели около 80%. Италианците – не.
Всеки, който въздиша по това, че китайците ще овладеят Сибир, нека прочете горния абзац поне два пъти.
Колективизмът Това тайнствено свойство на руската цивилизация счупи зъбите на най-добрите умове от различни епохи, които се опитваха да го постигнат и разберат, в това число и много руски умове. Руският колективизъм е загадка на природата. Ако се срещнат по улиците на Виена или Париж, руснаците се гледат сериозно и настръхнало, като вълци, съперничещи си за територия. Но си остават несъизмеримо колективни същества в сравнение с приветливо бъбривите един към друг европейци. Струва си да поговориш с руснаци и да си пийнеш, и те откриват душата си и често са готови жертвено да помогнат на ближния. Тази руска готовност за мигновено сближаване и взаимопомощ от векове озадачава европейците.
В края на 80-те пътувах във влака от Москва за Братислава заедно с един приятел от младежките години, също Сергей. Когато влязохме в купето, там вече имаше друг човек, оказа се художник, който отивал във Виена да си продава картините. Поздравихме се, художникът веднага измъкна водка, пийнахме по веднъж, после излязох навън да подишам. Върнах се след десетина минути, бутилката беше празна, моят приятел Сергей измъкваше от чантата коняк, художникът разпалено говореше за проблемите си с жената и тъщата. През нощта пиян, художникът падна от горния нар, счупи си две ребра, митничарите в Чопа*, недоволни от това, че не може да ги разбере, взеха собствените му картини заедно с разрешението от Министерството на културата за изнасянето им, от което на художника му стана още по-зле. На гарата в Братислава ние със Сергей го заведохме в медицинския пункт, после да му направят рентген, където се изясни суровата правда за ребрата му. После го настанихме във виенския вагон и художникът продължи по-нататък, без картините, със счупените си ребра. „Старче, ти във Виена ще си нарисуваш още картини” - успокояваше го моят приятел Сергей. Това диващина ли е? В европейския смисъл – да. Но на нея се е крепил, крепи се и ще се крепи руският свят. А как е с Европа, не знам.
Героичният патриотизъм Руският патриотизъм е загадка на квадрат. За разлика от европейците, руснаците от векове смятат родната си държава за хищник, подтисник и заклет враг. Мнозина руснаци люто мразят държавата и особено конкретни нейни представители. Но ако започне война, руснаците грабват оръжието и воюват за родината. И такава родина, която от векове живее в руската душа, няма никъде в Европа, и още по-малко в Америка. Способността да се воюва за Русия, колкото и жестоко да се е отнесла с поданиците си, това е най-важната разлика – от геополитическа гледна точка - между Русия и Европа. Героите и мечтателите в Европа многократно са се лъгали в своите надежди и мечти по отношение на руснаците. Кой знае защо Наполеон е бил съвсем уверен в неизбежното въстание на подтиснатите крепостни роби. Хитлер не се съмнявал, че след глада от 30-те години Украйна ще започне война срещу Русия и ще му стане реален съюзник. Стратезите на райха пресмятали бъдещите украински дивизии, но сбъркали. Европейските „ловци” винаги са се опарвали от героичния руски патриотизъм като прободени с вила.
Изобретателността От векове се носят легенди за нея. С тежък чук и малко напопържане руснаците успешно дялкат и най-сложната техника - вярно, не задълго. Но в руския свят промените никога не са задълго. Продължителни са – и това винаги е вярно – самите промени. Руската изобретателност е безгранична, лишена е от предразсъдъци и в бъдещото устройство на света ще играе една от главните роли.
Пренебрегване на човешкия живот Още една фундаментална черта на руската цивилизация, осъждана от Европа през столетията. Нейните корени са в аскетизма и жертвоготовността на източното християнство с неговия култ към умъртвяване на плътта още приживе, от една страна, и в суровия руски живот – от друга. Живот, където войната е норма, а отсъствието й е нарушаване на нормата.
И досега Русия, в значителна степен, е цивилизация на воини. Затова руснаците се отнасят различно към смъртта, по-леко умират, и по-леко убиват.
Смешението на обществените роли Култовият уестърн „Великолепната седморка” или японската калка „Седемте самураи” може да се приеме за илюстрация на изконното разделение на ролите. Селяните работят земята, хранят се от нея, хранят и воините каубои, самураи и т.н. Т.е., някой воюва, някой работи. В Русия тези роли винаги са били смесени и преплетени – животът принуждава руснаците да съвместяват обичайния труд с войната в качествено по-голяма степен, отколкото се случва в Европа, където още от ранното средновековие воините формират съсловието на аристократите, рицарите, дворяните, и на по-ниско ниво – наемните войници.
В гимназията прекарах два месеца в Соловецкия манастир на Бяло море, като реставратор. Тогава още не беше публикуван „Архипелаг ГУЛаг” и ужасите на сталинизма бяха недостъпни за вниманието ми, но самият манастир ми направи впечатление за цял живот.
Здравомислещият човек никога не би си сложил палеца в устата на монасите, които са го построили! Соловецкият манастир е величествена непристъпна крепост, изградена по непостижим начин от камъни с големината на тежкотоварен камион, крепост, която никой не е завземал, която векове монасите и селяните защитавали, дошли тук да отработят обета, даден на Бог. Когато манастирът е заплашен от немирните по онези времена шведи, монасите оставили настрани книгите, а хората – чуковете и лопатите. И да благослови Господ подвига на православното воинство!
От векове руският човек се самовъзприема като боец, войник, воин или военноначалник. През съветско време военната подготовка на мъжкото население бе тотална и всеобща. Авторът на тези думи, випускник на Московския университет, имаше военен билет, както и милиони негови съвременници. В него пише – командир на мотострелкови взвод. И въпреки че през моята младост подготовката на военни кадри беше карикатурна, почти анекдотична, в случай на война стотици хиляди от тези „запасняци”, командири на взвод, можеха да бъдат изведени под оръжие за броени дни. И от тези, които оживеят, можеха да излязат истински офицери. Въпросът е дали такава всенародна професионална армия е по-добра от професионалните наемници в днешната епоха на малки и големи войни. За Русия вероятно това е по-добре.
Цивилизацията на властта Русия и руснаците знаят за властта много повече от европейците. За руснаците властта е сила, силата е власт. Законът е неотделим от властта и силата за руснаците.
Руснаците никога не са вярвали и не вярват в закона като самостоятелен феномен. Законът е царят, боляринът, председателят на колхоза, милиционерът - ако са силни. Закон с дупки в него ще прави това, каквото му бъде заповядано, защото законът е като тайга. Европа нарича всички тия неща тирания, деспотизъм, диктатура, авторитаризъм. Правилно ги нарича, но от върха на европейската камбанария. Въпросът е кога от камбанарията ще се чуят мелодичните извивки на моллата, който зове немците да побързат за утринната молитва в джамията.
Цивилизация на крайностите Руснаците притежават изострен ум, на който е достъпно всичко в света, на практика - дори и най-дребните детайли. Но в руския свят обикновено не стига време за малки детайли.
Не е вярно, че руският свят е черно-бял, той използва всички оттенъци на цветовете, но поради описаните вече цивилизационни особености на руснаците, те обикновено нямат възможности или желание да разглеждат целия спектър. Затова са и справедливи забележките на западни наблюдатели, че това е народ на крайностите, който не умее да намира златната среда. Понякога наричат това свойство руски фанатизъм. И въпреки че руският бог обича троицата, руснаците много по-малко отколкото европейците търсят трета, четвърта или десета алтернатива. Или ти, или твойта, или ние - или те, или пан - или пропал.
Руската собственост Засега Русия не е дорасла до отношението към собствеността, формирано през вековете в Англия или Швейцария. Или дори в Чехия.
Собствеността в Русия съвсем не е свещена, законът не я защитава реално, та дори и особеният руски закон, приличащ на тайга.
Днес законите в Русия като никога са много. И въпреки че някои действат доста редовно, примерите за отнемане на собственост в руската история, в това число и в новата, са хиляди пъти повече, отколкото примерите за нейното запазване. В Русия дори за наследствената собственост се иска доста власт и сила, за да я запазиш. Властта се сменя, заедно с нея се сменят и собствениците й. Вероятно това най-добре го разбират Михаил Ходорковски или Борис Березовски. Да не говорим за по-дребните фигури.
Самите руснаци сега гениално обясняват отношенията на собственост в Русия. Когато пада убит поредният бизнесмен, а това става рутинно и всеки ден, всички в хор твърдят, че не искал да дели. И почти винаги това е и най-правдивото и изчерпателно обяснение на случилото се. В Русия днес все още е неизбежно да делиш собствеността си с всички. Е, разбира се, в различни обеми. Някой дели по–успешно, някой не успява да разбере с кого е по-добре да дели, не се ориентира добре... Руснаците делят, това е. Въпреки външно впечатляващия бум на пазарни отношения. Да, може да е формиран пазарът в Русия, но това е руски пазар с руски отношения към собствеността. Тя днес може да е при теб, а утре може въобще да няма нито собственост, нито теб самият. На европейците не може да им се обясни същността на тази особеност на руската цивилизация. Това е извън рамките на европейските познания за света – на тях дори фантазия не им достига.
Европейците по правило се препъват веднага пред първия опит да им се обясни какво е това фирма-еднодневка, и скършени, капитулират пред мощта на руската мисъл. Пазарните отношения в Русия на ниво голям бизнес изглеждат така: ще ти продам това, ако имаш не само пари, но и брониран джип, петдесет охранители, голям чадър в президентската администрация, хора в банките, безброй контролни органи, подкрепа от силовиците. И ако не удариш по нашите хитри схеми и всичко направиш както трябва, справедливо, човешки. А ако ги нямаш тия работи, или нещо не го умееш както трябва, или пък ако имаш само пари, то аз това не само че няма да ти го продам, а по-скоро ще ти взема парите, а ти, убог и непълноценен, няма да мътиш на хората главите! Намерил кого да шашардисва с парите си!.. Пари тук всички имат, много са като калта.
Цивилизация на справедливостта Особеностите на руската власт и руските закони правят всички руснаци особено чувствителни към справедливостта. Понякога казват, че на руснака справедливостта му е по-скъпа от свободата. Тези думи не са лишени от смисъл. Традиционното обръщение на руснака към началника или съдията съдържа изискването „разсъди според съвестта си”. Това е непреводимо на повечето европейски езици, където се разсъждава задължително според закона. Но руската съвест винаги е била по-високо от закона. Аз бих казал, че за руснака свободата, от една страна, и справедливостта-съвест, от друга, са равни по значение ценности. Руската свобода да „промениш участта си”, да избягаш в Сибир, при казаците, в Америка, изисква руска справедливост за осъществяването й. Защото там, при казаците, няма закони - има само справедливост, ако ти провърви да срещнеш добри хора. Справедливостта прилича на красотата в своята непостижимост, затова не се наемам да съдя що е това руска справедливост. Тя е. Тя е и друго, различно от това при китайците или испанците. Нея повече я чувстват, отколкото да я разбират. Особеното на руската справедливост е, че тя не разчита на вярата в закона, както често става в Европа. При руснаците справедливостта е едно, законът е друго. И затова ролята на конкретните носители на съвест и справедливост в Русия е огромна. Сталин бил суров, но справедлив – така мислят мнозина в Русия, особено по-възрастните. Умря Сталин – умря справедливостта. Появи се Путин, удава му се да е силен и справедлив в очите на мнозинството руснаци. Неслучайно новата партия „Справедлива Русия” изначално бе готова да стане партия на Путин. Създателите на проекта искаха най-доброто за лидера на Русия и се обърнаха към справедливостта като най-важното. Е, наистина, после всичко излезе другояче...
http://www.novazora.net/2009/issue08/story_05.html
