Автор Тема: Демокрацията “за нас” не означава непременно и демокрация “за всич  (Прочетена 3447 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Демокрацията “за нас” не означава непременно и демокрация “за всички останали”

 

    В България, особено през последните години, не всички ченгета са комунисти и не всички комунисти са ченгета. Едно от нещата, които създават у публиката трайното усещане, че са едно и също обаче, е последователното желание и на двете групи – или поне на техните “политически ръководства” – да пренебрегват, заобикалят, манипулират базисните демократични принципи и в крайна сметка – да ги нагаждат изцяло към собствените си групови, тяснопартийни и тясноведомствени интереси.

    Поредното доказателство е ченгеджийско-комунистическата истерия около необходимостта от ограничения на демократичните свободи, за да могат да се разкриват тежки престъпления срещу личността като зачестилите напоследък отвличания.

    “Не може да се води следствие пред окото на камерите” – произнесе се дълбокомъдро министър Михаил Миков, като размаха пръст на журналистите. Айде сега, в целия цивилизован свят може, в България – не! Ами не може, защото това, което камерите евентуално ще разкрият, е некадърността на подопечните на министъра служби да се справят с шепа гангстери, чиито полицейски досиета са като събраните съчинения на Вазов, по двадесет и няколко тома. И част от които са колкото гангстери, толкова и ченгета или поне сътрудници на службите.

    Другото, което окото на камерата евентуално ще разкрие, е как съответните служби заобикалят закона, защото не го познават добре или въпреки, че го познават добре.

    Ако за момент възприемем министър Миков като добронамерен и искрено загрижен за разкриваемостта на престъпленията човек, можем да си представим дори, че точно затова – за да не живеят неговите подчинени с постоянното чувство на вина, че постоянно нарушават закона – той напоследък иска Парламентът да разреши безконтролно подслушване и следене на гражданите в електронното пространство. Толкова настойчиво иска, че кара подопечните си депутати да нарушават закона – или поне парламентарния правилник – за да уредят тази санкция.

    Само че личните качества и намерения на Миков в случая нямат никакво значение. Важното е, че системата, която той управлява, и без това е доста безконтролна, затова част от обществото, онази, която се чувства гражданин, разбираемо се страхува от нея, вместо да и се доверява. И разбираемо се страхува от възможността системата да стане още по-безконтролна, защото тогава ще трябва да се струхава още повече.

    Само комунистите не се страхуват, както стана ясно от факта, че БСП веднага подкрепи доста безумните и неефективни идеи за промени в законодателството, лансирани от министър Миков.

    Ама то не е защото всички комунисти в България са ченгета или всички ченгета са комунисти. То е заради наличието между тях на една особена интерференция в мисленето, при която водещ е принципът, че демокрацията “за нас” не означава непременно и демокрация “за всички останали”.

  http://asenov2007.wordpress.com/2009/04/22/%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D1%87%D0%B5%D0%BD/
« Последна редакция: Май 24, 2009, 15:48:17 pm от H. »

Неактивен 4i4obil

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 109
Сещам се за Чърчил - цитирам грубо: "Демокрацията не е наи-добрата обществена система, но по-добра не е измислена."
Мдааа ...
Може би съм непоправим идеалист, но не вярвам, че човекът не е успял да открие начин да живее добре със себеподобните си и планетата като цяло.
Няма да крия, че не изпитвам особено уважение към Елинската "култура", нищо че имам няколко грчки капки в кръвта си :P. Звучи несериозно повече от 2000 години да не е измислено нищо читаво, нали?! Да не забравяме, че "демокрация"-та се крепи на робските гърбове. ...и то верно си имаме реална демокрация :D, а вероятно се сещате и кои са робите?!

Тук във форума открих доста интересни неща за устройството на Българската държава в по-стари времена. Приканвам към създаване на нарочна тема, в която да се съберат и обобщят всички достъпни и достоверни сведения с които разполагаме. Всичко това трябва да се обсъжда и анализира, така че да можем да изградим стройна концепция за държавата, която искаме. Едва ли съм единственият готов да работи за "оправянето" на нещата.

Следваща стъпка (ако мога така да я нарека) би било създаване на човешка (предпочитам го пред "гражданска") организация, която в малък мащаб да "упражнява" новата-стара система с цел да се премахнат повече недостатъци (знам че не могат да се елиминират всичките :) ). По-нататък може да се мисли за нещо по-голямо и популярно.
Едва ли има нужда да споменавам, че трябва да се "пипа" много внимателно и умно, че миризливия не спи ;). Вижте какво стана с "Атака", не ги защитавам, но примера е, така да се каже, христоматиен ... как набързо ги укротиха с 2-3 скандала.

Никой няма да свърши нашата работа.

Неактивен emilkos

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 276
  • Леле, к'во станА
Подкрепям с две ръце   :drinks:
В кръга на шегата: "Ние създадохме тази каша, ние трябва да си я оправим"
 ;D  ;D  ;D  ;D
« Последна редакция: Октомври 20, 2009, 17:40:04 pm от emilkos »

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Амбивалентна носталгия

Под надслов "Посткомунистическата носталгия" като усещане за загубата на обществената сплотеност" проф. Мария Тодорова публикува в германския всекидневник ТАЦ обширен коментар.
 

Мария Тодорова е професор по история в университета в Илинойс /САЩ/, авторка е на редица книги по социалната и културната история на Източна Европа.  През октомври се очаква да излезе новата й книга "Да си спомним комунизма". Ето част от коментара, озаглавен "Амбивалентна носталгия":

"Нека разгледаме как българското общество днес оценява собствената си комунистическа история. 1989 г. се окачествява в България не като революция, а като "промяната". Наистина юбилеят не е в центъра на общественото внимание, но не може да не направи впечатление, че споменът за ерата на комунизма в различни области се съхранява по твърде своеобразен начин. Например в архитектурата: онези антифашистки монументи, които не бяха демонтирани след 1989 г., получават значително по-високо внимание отколкото по времето когато са изградени. Заедно с паметниците на "жертвите на комунизма" едва сега те придобиват онзи почетен статут, които реал-социалистическото правителство налага със заповед.

Преработката на миналото

В сферата на юридическото преодоляване опитът комунистическото правителство с помощта на разкрития да бъде определено като престъпно, за разлика от в други източно-европейски страни, не беше успешен. Наистина бяха отворени секретни досиета, бяха започнати съдебни дирения срещу бивши комунистически политици, бяха върнати частна собственост и земи, но желаната функция на катарзиса не бе постигната с тези мерки. Наистина сега мнозинството сред българите смята комунистическия режим за рестриктивен по отношение на политическата и икономическата свобода, но продължава да вижда в него фактор, гарантирал индивидуалната сигурност. Влошилият се стандарт на живота след 1989 г. и съмнителните пътища, по които новите елити придобиват богатствата си, допринасят съществено за това възприятие.

Пренаписването на историята

В областта на историческата наука след 1989 се случиха много неща. Дотогава проектът за "пренаписване на историята" бе ограничен само върху мас-медиите, мемоарите и популисткото тълкуване на историята. Когато необратимостта на промяната пролича ясно, бързо нарастна и броят на публикуваната научна литература, оценяваща комунистическото време по новому. Рамките на теоретическите тълкувания стига от тоталитаризма /с нарастваща критика по адрес на приложимостта му/, през държавен капитализъм, патернализъм, икономика на дефицита, ускорена модернизация, елитаризъм, та чак до дадаизъм.

Специфичен спомен

Специфичната форма на спомена в България днес се смята за "посткомунистическа носталгия". Но оплакването на загубите, свързани с рухването на държавния социализъм, не имплицира автоматически желанието, той да се завърне. Само дето не всичко в него се сатанизира. Идеологическото преодоляване на мейнстрийма обаче би ни накарало да повярваме, че съществува само един общ пакет: че пълната трудова заетост не може да се постигне без съкращения, че междуетническият мир не може да се наложи без принудителна хомогенизация и че безплатното здравеопазване не е възможно без тоталитаризъм./.../

Искам да завърша с един виц, който разкрива амбивалентността на позициите спрямо комунистическото минало и възпроизвежда традиционните за българите отговори на българите след комунизма: "Една жена скача посред нощ от кревата, втурва се в банята, за да погледне аптечката. След това търчи в кухнята и отваря хладилника. Втурва се към прозореца и поглежда към улицата. След което облекчена се завръща в спалнята. На въпроса на мъжа си "Какво става?" тя отговаря "Сънувах страшен кошмар. Присъни ми се, че все още можем да си позволим да купуваме лекарства, че хладилникът е пълен и че улиците са сигурни и чисти?." "Защо да е кошмар?", пита мъжът й. "Мислех, че комунистите са пак на власт":)
 http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4554990,00.html

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Равенство и неравенство в България


ПЪРВОНАЧАЛНО модерното развитие се осъществява в Западна Европа, а след това и в Северна Америка. В последните десетилетия на ХIХ в. все още три четвърти от съвременните държави не съществуват. Те се появяват и разгръщат във времето, когато в развитите западни страни се извършва втора индустриална революция. Често обаче изостават с няколко столетия в сравнение с тях и се опитват да ускорят своето развитие. То в а ускоряване най-общо става чрез два алтернативни модела, които по своите характеристики са радикални версии на аналогични, но по-умерени модели в развитите западни държави. Първият е етатистко-преразпределителен, характерен е за периода след Втората световна война до 70-те години на ХХ в. и е радикална версия на социалната кейнсианска държава в развитите страни през този период. Вторият е либерално-пазарен, характерен за условията на трета индустриална революция и глобализация през последните 3-4 десетилетия.

Всеки от тези два модела на догонващо развитие се опира от своя страна на различни модели на равенство и неравенство, които са много по-крайни версии на отношенията на равенство и неравенство в развитите западни държави през съответните периоди.

...................................................................
http://bg.mondediplo.com/spip.php?article462

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Остава ни надеждата, че ще преборим болестта. Дано!

А какво казва Доктора?


Трябва да се оперират гангренясалите места.

С хирургически методи - режеш и хвърляш, режеш и хвърляш. Да не ти е жал за гангренясалото изхвърлено. То здраво няма да стане. До тук добре. Това е от гледна точка на здравото спрямо болното. Да, но от "болна" гледна точка това е неправилно - не ние сме болни а вие. Е, дуализъм, нали?

Че е нужна операция никой не спори. Въпросът е : у кого е скалпела? И какво ще режем : здравото или гангренясалото? Засега по всичко личи, че се реже здравото.
И икономиката гангреняса, за морала да не говорим въобще - само неморалните хора говорят за морал, моралните го утвърждават с действията си. Селското стопанство бере душа с експеримента на който е подложено. Експеримент с название "А бе тъкмо научих моето магаре да не яде и то взе че се гътна". Горе-долу това е всичко. Ами хората? - ще пита някой. Какви хора?!? В лабораторията са само лаборантите и опитните мишки. Хора няма. Опитните мишки и те са на път да се "гътнат". А след това? След това какво?! Лаборантите ще заемат мястото на опитните мишки. А кой ще заеме мястото на лаборантите? А бе вие досадници много питате и всичко искате да знаете. От коя лаборатория сте вие? Я си дайте документите за проверка .

Звучи ви до болка познато, нали? Е, под слънцето - нищо ново.

      Същите лица и персонажи.
      И всеки, в миг на просветление, извикал - Царят е гол, бива третиран с лабораторния скалпел по системата "Да изрежем здравото, за да остане болното".
      И операцията се прави под наркоза, нали? Наркоза с наименование "Избори". Защото има и други наркози - "Който не скача е червен", "Демокрация", "Диктатура на пролетариата", и т.н.
      Даже и един изтъкнат лаборант-стажант Иван Кръстев критикува нежелаещите да се подложат на наркозата "Избори", поради опасения за непродуктивността на последната, давайки за пример древна Гърция, където тя (наркозата) е давала прекрасни резултати.
      Този стажант Кръстев е чел, но недочел. Забравяйки (умишлено) факта, че в древна Гърция държавните дела са се обсъждали свободно и от всеки на Агора`та, и то ежедневно.
      Че никой не е бил преследван за свободата на изказванията си. Напротив. Тези, които са нямали собствено мнение са били наричани идиоти ( нямащ собствено мнение), но в никакъв случай не е било ограничавано свободата им на изказване.
      Даже е било насърчавано всячески.

    * Насърчение да имаш собствено мнение.

    * Че Държавните дела са били обществено дело и дълг на всеки. И т.н.


Това което лаборант-стажант Иван Кръстев е пропуснал да каже (или не го знае въобще, или не са му го казали) е произхода на думата ДЕМО КРАЦИЯ. ДЕМОС + КРАТОС. Преведено на български - НАРОДО УПРАВЛЕНИЕ. (Кратос=разделение; в смисъл - разделение на отговорности)

И че в Атинската лаборатория понятие като "лабораторни мишки" не е съществувало.
Че между различните звена на тази лаборатория не е съществувал антагонизъм, както в Софийската лаборатория - това за пример.
Добре, де - чува се гласец от залата - защо тогава са тези избори?
Добър въпрос. (Кой пита?) А ми за илюзия (Мая).
За да имате илюзия, че нещо зависи от вас. Че сте "неразривна" част от това народоуправление. Че сте независими (защото от вас нищо не зависи)

А илюзията е точно противоположна на реалността - нали?, господин лаборант-стажант Иван Кръстев. С други думи илюзията е виртуална реалност. За по-мързеливите, нежелаещи да отворят Английско-българския речник, ще поясня какво този термин означава в частност. ИЗМИСЛЕНА РЕАЛНОСТ. Илюзия, претендираща да бъде реалност, измествайки истинската реалност при тази си претенция.

Добре де, къде е изхода от тази ситуация? (А бе за каква ситуация става дума?)

Изхода бе споменат в началото на статията.

Изхода е в ХИРУРГИЧНА НАМЕСА. Със скалпел!

Режеш и хвърляш, режеш и хвърляш загнилото. От болно здраво не става.
И не забравяйте скалпела.
На болните скалпел не се полага нито по право, нито по наследство. Защото колкото по-дълго отлагаме операцията, толкова повече гангрената ще се разпространява по здравите части.

И повече ще приемаме ИЗМИСЛЕНА РЕАЛНОСТ за ИСТИНСКА!

http://karutzar.blogspot.com/search/label/%D1%87%D0%B5%20%D1%89%D0%B5%20%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BC%20%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27