Автор Тема: Защо има тайни общества  (Прочетена 4561 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен energy.3

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 3
Защо има тайни общества
« -: Май 03, 2009, 01:58:59 am »
   Някой замислял ли се е защо има тайни общества ? Колко процента от вашето обкръжение би приело някаква нова идея ? Не мислите ли че всеки възприема света до границите на собственити си познания ,а те едва ли са много ? Това е като да повериш управлението на самолет на първокласник ! :'( :'( :'(

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:Защо има тайни общества
« Отговор #1 -: Май 03, 2009, 10:35:39 am »
Когато искаш да промениш нещо на тая проклета космическа буца...
...някои казват, че трябвало да промениш себе си - това е бул-шит, защото е очевидно, че...

Имаш нужда от ресурси и сила.


За да направиш нещо голямо, ти трябват хора.

Само че...ако тези хора споделят идеята ти, със сигурност ще ти откраднат мечтата.Просто защото са повече от теб.
Значи имаш нужда от хора, които имат друг интерес в твоята мечта.Примерно пари, храна и подслон.

Хората, които ги бива да манипулират, като теб, и които също имат големи мечти, трябва да привлечеш, като им обещаеш, че покрай твоята и те ще изпълнят своите мечти.(това представлява роднинството между тайните общества)
Не бива да споделяш твоята мечта!

Но...как да не споделяш мечтата си и да натрупаш работници и сила едновременно?
Като лъжеш :) И като не казваш всичко :)

Така се ражда пирамидата :)

И всяко тайно общество е пирамида :)




И понеже хората мечтаят много, има много тайни общества.

И понеже мечтите на хората са много и големи, тайните общества са много и са крупни като октоподи.


И...когато едно от тях постигне мечтата си, то се оказва с много сила, с много народ и с една мечта в ръцете.Сега накъде?

Към следващата ;)

Но този път на светло, защото постигнатата първа мечта, ресурсите и силата му вече го позволяват.

Като илюминати например.

Неактивен vallex

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 35
  • Понякога седя и си мисля, понякога само си седя.
Re:Защо има тайни общества
« Отговор #2 -: Май 13, 2009, 15:45:20 pm »
Едно нещо се пази в тайна, когато някой определен не иска друг определен да знае за това нещо.

А защо не иска - е като че ли истинския въпрос..?

"Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места." - А.А.

Неактивен A познай кой

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
Re:Защо има тайни общества
« Отговор #3 -: Май 13, 2009, 17:16:17 pm »
Елементарен въпрос.Защото това е най-лесният начин да се добереш до световният контрол.
...и нека Силата бъде с теб. Аз ще се завърна ;) Дано през 2012 всички умрем.

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:Защо има тайни общества
« Отговор #4 -: Май 14, 2009, 13:00:47 pm »
Как ли е възникнало тайното общество.По логичен път.

Ако човеците са плод на еволюция и постепенно са се развили до сегашното ниво, без да сме имали извънземен контакт и контрол, нещата би трябавло да са както следва.

Човекът си живее.Това, което има, използва по някакъв начин.Ако няма нещо и го иска, отива и си го взима.

Става ясно, че ако сте повече, можете по-ефективно да искате и да взимате повече.Затова, ако искаш нещо голямо, или повече, воден от интереса си се групираш с онези, които искат същото, за да сте повече.

Ок.Хората започнали да образуват по-големи маси, за да си набавят повече и за да се справят с останалите, ако има повече групи, които искат едно и също.


Само че,

ако искаш днес едно, а утре друго, логично е, че трябва да си сменяш групите.
И може би така, за да си запазят силата, групите са започнали да искат комплексни неща и повече неща едновременно.

Ясно е обаче, че ако имаш повече желания, нямаш интерес открито да обявяваш от коя група си.Това би те ограничило, защото идентифицирането с група, орязва желанията ти и спектъра ти на действие.

Бройката на хората започва да се увеличава и силата на групите започва да се изравнява.Тоест започва да се изравняват способностите на другите да взимат едно и също количество и да искат еднакво големи неща.Това означава, че ако отделни единици искат повече, защото са се развили по-бързо от останалите, те няма да са достатъчни, за да образуват достатъчно силна група.

Логично, вижда се, че въпросът е в това не кой колко е силен, а кой какво иска.И дали някой ти съперничи в желанията.Пявява се идеята да се вилияе върху желанията на групите.

Това повлича със себе си редица неща - пирамидалност(за интер-групово влияние на желанията), организация(за целенасоченост), конфиденциалност(за запазване на предимството на широк спектър от желания и стремежи).


В крайна сметка хората се развиват дотолкова, че почти всичко базово е достъпно.Икономика, производство, пазари, транспорт...
Тогава логично е, след като почти всички желания са оеднаквени и много от старите желания са отпаднали, като например териториалното разширяване, нуждата от повечето групи да отпадне.

!!! Тоест, нуждата от държави, националности, групи хора и културни построения да отпадне - желанията и стремежите на народите са повече от еднакви, повече няма смисъл от идентифициране с групи.

!!! Но групи все още има.И водачите на тези групи отдавна не изпълняват желанията на тялото на групите.

!!! Хмм, това изглежда странно, защото преди малко се разви една група хора, която искаше повече и искаше да може повече от станалите...защото останалите не бяха развили такъв широк спектър от желания и тн...  :-\ Хмм...

И онази група от хора беше стигнала до извода, че желанията на групите трябва да се контролират.Хмм, в същото време все още има групи от хора, от които няма нужда.

Тук има нещо гнило  :-\



А...ако сменим началните условия - че човекът не е плод на еволюция и е имал постоянен извънземен контрол...


Нещата остават същите.Но са се случили по-рано.С тази разлика, че групите са създадени изкуствено, именно за да е възможно съществуването на тайните групи.

И...ако условията за съществуване на тайни общества са нарочно създадени...това би трябавло да означава, че тайните общества са нарочно създадени.

А кой може да има интерес да има тайни общества? Отговорът е елементарен, както каза А познай кой.
« Последна редакция: Май 14, 2009, 13:04:54 pm от Спорт-Здраве4 »

Неактивен ndm

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 10
Re:Защо има тайни общества
« Отговор #5 -: Май 15, 2009, 10:26:06 am »
Бавно вървяха робите един след друг и всеки носеше шлифован камък. Четирите редици, всяка една, дълга километър и половина – от каменоделците до местото, където започваше строителството на града-крепост, - бяха охранявани от пазачи. На всеки десет роби се падаше по един въоръжен воин-надзирател. Встрани от вървящите роби, на върха на една тринадесетметрова ръкотворна планина от шлифовани камъни, седеше Кратий – един от върховните жреци. Вече четири месеца той мълчаливо наблюдаваше какво става. Никой не го отвличаше, никой не смееше даже с поглед да прекъсне неговите размисли. Робите и стражите възприемаха изкуствената планина с трон на върха като неизменна част от пейзажа. И на човека, ту седящ неподвижно на трона, ту разхождащ се по площадката на върха, вече никой не обръщаше внимание. Кратий си бе поставил задачата да преустрои държавата - поне за хиляда години да укрепи жреческата власт, подчинявайки ù всички хора на Земята, като направи всички, включително и държавните глави, роби на жреците.

***
Един ден Кратий слезе долу, оставяйки на трона свой двойник. Жрецът смени дрехата си, свали перуката и заповяда на началника на стражата да го оковат във вериги като прост роб и да го включат в една от редиците - до един млад и силен роб, който се казваше Нард.
Вглеждайки се в лицата на робите, Кратий забеляза, че погледът на този младеж бе изпитателен и оценяващ, а не блуждаещ и отчужден, както у мнозина. Лицето на Нард бе ту съсредоточено-замислено, ту развълнувано. "Значи, той мъти някакъв план" – разбра жрецът, но искаше да се увери доколко точно е преценил.
Два дни Кратий наблюдава Нард, мълчаливо мъкнейки камъни; седеше с него по време на ядене и спеше до него на наровете. На третата нощ, веднага след командата "Заспивай", Кратий се обърна към младия роб и шепнешком, с мъка и отчаяние, каза, сякаш на себе си: "Нима така ще продължава до края на живота? "
Жрецът видя как младият роб трепна и моментално се обърна към жреца – очите му блестяха. Те святкаха даже при мъжделивата светлина от светилниците в голямата барака.
- Това няма да продължава дълго. Обмислям един план. И ти, старче, можeш да вземеш участие - прошепна младият роб.
- Какъв план? – равнодушно и с въздишка попита жрецът?
Нард разгорещено и уверено започна да обяснява:
- И ти, старче, както и аз, съвсем скоро ще бъдем свободни хора, а не роби. Сметни само: на всеки десет роба се пада по един пазач. И за петнайсет робини, които ни готвят и шият дрехи, наблюдава един. Ако в уговорен час всички се нахвърлим върху стражата, ще я победим. Нека са въоръжени, а ние оковани. Ние сме по десет на всеки един, пък и от веригите става оръжие за предпазване от меча. Нападаме всички пазачи, връзваме ги - и завладяваме оръжието.
- Ех, момко, - пак въздъхна Кратий и отново вяло рече: - твоят план е недомислен: тия, близките пазачи, дето са до нас, може и да разоръжиш, но скоро господарят ще прати нови - сигурно цяла армия - и ще убие въстаналите роби.
- Аз и за това съм помислил, старче. Трябва да се избере такова време, когато няма да има армия. И това време настава: всички виждаме, че армията я готвят за поход. Готвят провизии за три месеца. Значи, след три месеца армията ще бъде където трябва и ще влезе в бой. В сраженията тя ще отслабне, но ще победи, пленявайки много нови роби. За тях вече се правят нови бараки. Ние трябва да почнем да разоръжаваме стражата веднага след като армията на нашия владетел влезе в сражение с другата армия. На вестоносците ще им трябва месец, за да занесат съобщението за незабавно връщане. Отслабналата армия ще се връща поне три месеца. За четири месеца ще успеем да се подготвим за срещата – ще бъдем не по-малко от войниците в армията. Пленените роби ще поискат да бъдат с нас, когато видят какво е станало. Всичко съм го предвидил точно, старче.
- Да, момко, ти с тоя план и своите мисли наистина ще можеш да разоръжиш стражата и да одържиш победа над армията – отговори жрецът вече насърчително и добави: - Но какво после ще правят робите и какво ще стане с господарите, надзирателите и армията?
- Виж, за това не съм мислил много. Засега ми идва само едно на ум: всички, които са били роби, ще станат свободни; а всички, които днес не са роби, ще станат роби, – сякаш мислейки на глас и не съвсем уверено каза Нард.
- А жреците? Кажи ми, млади човече, към робите или към свободните ще причислиш жреците, когато победиш?
- Жреците? За това също не съм мислил. Но сега си мисля: нека жреците си останат жреци. Тях ги слушат и робите, и владетелите. Въпреки че често е трудно да ги разбереш, те са безвредни. Нека си разказват за боговете, пък нашия живот ние по-добре знаем как да го живеем.
- Най-добро е за предпочитане, - отговори жрецът и се престори, че ужасно много му се спи.
Но Кратий не можа да заспи през цялата нощ. Той размишляваше. "Разбира се – мислеше си Кратий, - най-лесното е да съобщя за заговора на владетеля, да хване младежа-роб, явно той е главният подстрекател. Но това няма да реши проблема. Робите винаги ще имат желание да се освободят от робство. Ще се явят нови водачи, ще разработят нови планове, а щом е така, главната заплаха за държавата винаги ще присъства отвътре".
Пред Кратий стоеше фундаментална задача: да разработи план за поробването на целия свят. Той разбираше: да се постигне тази цел само с физическо насилие не е възможно. Трябва психологическо манипулиране на всеки човек, на цели народи. Човешката мисъл трябва да се трансформира - да се внуши на всеки, че робството не е най-висшето благо. Трябва да се задейства самоусъвършенстваща се програма, която да дезориентира цели народи в пространството, времето и понятията. Но най-главното е в адекватното възприемане на действителността.
Мисълта на Кратий работеше все по-бързо, той престана да усеща тялото си, тежките окови на ръцете и краката. И внезапно, като светкавица, възникна програмата. Още неясна и необяснима, но вече осезаема и изгаряща въображението със своята мащабност. Кратий се почувства като единовластен господар на света.
Жрецът лежеше на нара, окован във вериги. И се възхищаваше от самия себе си: "Утре сутринта, когато подкарат робите на работа, аз ще направя условния знак и началникът на охраната ще се разпореди да ме изкарат от робската редица, да ми свалят оковите. Ще детайлизирам програмата, няколко думи – и светът ще почне да се променя. Невероятно! Само няколко думи – и целият свят ще ми се подчини: на мене, на моята мисъл. Бог наистина е дал на човека сила, на която няма равна във Вселената, тази сила е човешката мисъл. Тя произвежда думи и променя хода на историята.
Необикновено благоприятно стечение на обстоятелствата. Робите подготвят план за въстание. Този план е рационален и явно може да им донесе положителен резултат, макар и временен. Но аз, само с няколко фрази, ще поробя навеки не само тях, внуците им и правнуците им, но ще превърна в роби и всички земни владетели за хиляди години напред".
На сутринта, по знака на Кратий, началникът на охраната свали оковите му. Още на другия ден, на наблюдателната му площадка бяха извикани останалите петима жреци и самият фараон. Пред събралите се, Кратий започна своята реч:
- Това, което ще чуете сега, не бива да бъде записано или преразказано от никого. Наоколо няма стени и затова никой друг, освен вас, няма да чуе думите ми. Аз измислих начин за превръщане на всички хора, живеещи на земята, да станат роби на нашия фараон. Да се направи това с многочислени войски и изнурителни войни е невъзможно. Но аз ще го сторя само с няколко изречения! Ще минат само два дни след произнасянето им – и вие ще видите с очите си как светът ще започне да се променя. Вижте: долу дълги върволици оковани във вериги роби носят по един камък. Охраняват ги много войници. Колкото повече роби, толкова по-добре за държавата – така сме мислили винаги. Но колкото повече са робите, толкова повече се налага да се опасяваме от бунт. Постоянно усилваме охраната. Принудени сме добре да храним робите си, инак не могат да извършват тежката физическа работа. Въпреки това, те са лениви и склонни към бунт. Гледайте ги как бавно се мъкнат, а измързеливилата се стража не ги подгонва с камшиците и не бие дори здравите и силни роби. И няма да има нужда от никаква стража. Надзирателите също ще станат роби. Ето как може да стане това. Нека още днеска глашатаите разнесат указ от фараона, в който ще бъде казано: " От утре сутринта на всички роби се дава пълна свобода. За всеки камък, доставен в града, свободният човек ще получи по една монета. Монетите могат да се обменят за храна, дрехи, жилище, дворец в града или за целия град. Отсега вие сте свободни хора!"
Когато жреците осъзнаха казаното от Кратий, един от тях – най-възрастният – каза:
- Ти си демон, Кратий! Замисленото от теб ще зарази с демонизъм всички земни народи.
- Нека да съм демон. И нека замисленото от мен хората да го наричат в бъдеше "демокрация".

* * *
На залез слънце указът бе оповестен пред робите. Те бяха напълно изумени и почти всички не спаха през цялата нощ, представяйки си новия , "щастлив" живот.
На следващата сутрин жреците и фараонът пак се качиха на площадката на изкуствения хълм. Картината, която видяха очите им, надминаваше всяко въображение! Хиляди хора, довчерашни роби, в надпревара мъкнеха същите камъни, както и преди. Плувнали в пот, мнозина носеха по два камъка. Други, които носеха по един, тичаха, вдигайки прах след себе си. Някои надзиратели също мъкнеха камъни. Хората, въобразили си че са свободни, понеже са им снели оковите, се напъваха до пръсване да получат колкото повече от мечтаните монети, за да могат да си уредят щастлив живот.
Кратий прекара още няколко месеца на своята площадка, доволно наблюдавайки ставащото долу. А измененията бяха колосални. Част от робите се обединиха в малки групи, измайсториха колички, и натоварвайки ги догоре с камъни, облени в пот, ги бутаха.
"Те още много приспособления ще изобретят, – с удоволствие си мислеше Кратий. – Ето, вече и вътрешни услуги възникнаха: разносвачи на вода и храна. Част от робите ядат без да спират, не желаейки да губят време да ходят до бараките за обяд и разплащайки се със снабдителите чрез получените монети. Гледай ти – даже лекари появиха сред тях: помагат на пострадалите направо в движение - също за монети. И регулировчици на движението си избраха. Скоро ще си изберат и началници, съдии. Нека си избират – нали си мислят, че са свободни, а същността не се промени, както и преди мъкнат камъни..."

Така и продължават да тичат те през хилядолетията – прашни, потънали в пот, мъкнейки тежките си камъни. И днес потомците на същите роби продължават безсмисления си бяг....

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27