„Възможно е да се мине към национализация на банките..."заяви международният финансов експерт проф. Димитър Иванов
ЛЮБА МАНОЛОВА
14 април 2009 г.
„Светът и България ще живеят в условията на глобална криза поне още 10-15 години" - обяви международният финансов експерт проф. Димитър Иванов на дискусия в София. - Кризата ще продължи до установяване на нов финансов ред, а това ще отнеме много години", поясни икономистът, като припомни, че голямата депресия в САЩ е продължила от 1929 до 1941 година.
Все още никой не се наема да прогнозира колко ще трае икономическата криза, как тя ще се разгърне и отрази на България. Стигна се дотам синът на несъстоялия се монарх Симеон Сакскобургготски, Кирил да ни уверява в интервю с журналистката Алексения Димитрова от в. „24 часа", че кризата ще ни удари леко!
В момента политиците ни мислят за избори, за това отново да се намърдят във властта, но не и да създадат антикризисна програма, с която да дадат отпор на задаващата се криза.
Наричат страната ни "болния Човек на Източна Европа" - /статия от 30 май на Мери Стокс в "RGE Monitor" - бел. Л. М./. Друга публикация в "Emerging Markets", бе озаглавена: "Двете нови членки на ЕС: Нещата, които се разпадат".
В страна, в която са налице: свиване на благосъстоянието на населението, рязко намаляване на покупателната му способност, застой на икономическата активност и кредитната дейност, както и реална опасност от масови фалити на фирми и свиване на заетостта - да се говори, че кризата ще ни удари леко е повече от дебилно и престъпно, но явно синът на Симеон Борисов е получил задача да помогне на ударилият дъното рейтинг на баща си и неговото движение НДСВ.
Не можем да очакваме да ни се размине спад в цените на имотите с 15-20 на сто, както и намаляване на стойността на спестяванията с 20 на сто на фона на проблеми с кредитната задлъжнялост на банките и теглилите заеми, които реално трудно ще бъдат в състояние да ги връщат.
Правителството не предприе нищо за посрещане на кризата - задоволи се с приказки, как ние сме добре и как България остава встрани от нея.
В края на мандата на това правителство можем вече да потвърдим, че е налице забавяне на структурната реформа, висока инфлация, която е преди всичко вътрешен продукт на забавянето на структурната реформа, огромен размер на дефицита по текущата сметка в резултат на грешната икономическа политика и изкуственото повишаване на цените на имотите.
Необоснованото вдигане на цените на разходите за горива, транспорт, храни няма как да не повиши инфлацията, тъй като доходите също ще трябва да се вдигнат, за да не мине критичната граница ниската покупателна способност на населението. Доходите на хората в една държава се свързани малко или много с производителността на труда, която все повече намалява. На едно от последните места по доходи е България към настоящия момент в рамките на Европейския съюз, независимо дали правителството го признава или не.
Икономическият екип на кабинета „Станишев" си избра ролята на зрител и не санкционира, а още по-малко пък регулира, или озапти изкуственото завишаване на цените на имотите. А именно този процес рано или късно ще повлече банките надолу към лоша или липса на ликвидност, той като ипотеките, взети срещу изкуствено завишени цени на имоти нито се обслужват, а още по-малко пък ще се връщат и подобрят кредития им рейтинг.
Moody's ясно заяви, че в България рискът от банкова криза е най-голям. Пазарният дял на банките у нас, чужда собственост, след придобиването на ДЗИ Банк и на СИБанк е повече от 87-88 на сто, като процент от активите на цялата ни банкова система към 2007 г.. Това реално означава само едно, че "вратата за заразата" от световната финансова криза е широко отворена. Всяка загуба на международните регионални банки, представени у нас, като Raiffeisen, OTP, Pireus, EFG, UniCredit, KBC, NBG - поради тяхното голямо присъствие на кредитните пазари в Централна и Източна Европа, ще повлияе върху затягането на тяхната ликвидност от страна на централите им.
Налице са и дълбоки несъответствия между активите на банките и раздадените кредити. При действалия в последните години модел за ипотечно кредитиране в България и свръхразвитието на строителния бранш, неминуемо ще се окаже, че рейтинговите агенции не са оценявали адекватно риска, а ипотечните брокери не са имали интерес да правят цялостна и задълбочена проверка и анализ на финансовото състояние на заемателя.
На фона на намаляващия икономически растеж горното обстоятелство означава сигурни загуби за банките, силно свиване на възможните кредити, продължаващо повишаване на лихвените проценти. Левон Хампарцумян, председателя на Асоциацията на търговските банки у нас призна, че вече "достъпът до ликвидност е затруднен или е по-скъп".
„Експозициите на европейските банки към американски ипотечни облигации възлизат на 2 трлн. долара или почти толкова, колкото са експозициите на банките в САЩ", поясни проф. Димитър Иванов по време на дискусия за влиянието на световната финансова криза върху българската икономика, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси /ВУЗФ/ съвместно с Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски". Завличането на европейската банкова система започна от американската връзка с тамошни ипотечни облигации и кризата неминуемо удари силно различни финансови институции на Стария континент.
В интервю със Светла Бъчварова за сайта mediapool, проф. Димитър Иванов обясни дали има опасности за българската банкова система по следния начин:
„В световен мащаб финансовата криза показа ясно, че финансовата индустрия като цяло не може да се саморегулира и че е важно да се подобри контролът и регулаторната рамка на поведението на банките.
Спомняте си случая с "изчезналите" милиарди евро на "Сосиете женерал"? Същата банка бе определена за банка номер едно на Франция за 2006 г. У нас, за съжаление, при първия опит да се заговори какви ще са последствията от кризата за банковата система премиерът по най-глупав начин "отпрати" дискусията към ДАНС. Какво му каза ДАНС за Първа инвестиционна банка?
В Европа и във Великобритания по 24 часа на ден се водят дискусии за състоянието на банковата система, на отделни банки и Гордън Браун не е и помислил да ангажира MI5, за да разследва кой води тези дискусии."
Неадекватно правителство неадекватни реакции на премиера - така накратко може да се характеризира поведението на управниците по настъпващата финансова криза.
Откъде трябва да очакваме удара?
Спрените средства по еврофондовете съвсем очаквано ще доведат до огромни загуби за бизнеса. Правителството се опита да отклони вниманието на гражданството от кризата по спрените еврофондове за земеделието, но това не означава, че тази криза си отиде.
Известно е, че повечето бенефициенти от земеделците са изпълнили условията по подписаните договори точно, акуратно и в договорените срокове, а реално се оказа, че държавата няма да изпълни поетия ангажимент - да изплати договорената субсидия. Това, според финансовия експерт проф. Димитър Иванов, натовари бизнеса с допълнителни разходи по лихви за ползваните банкови кредити. След новината, че страната ни изгуби правото си най-малко на около 220 млн. евро от еврофондове, бъдещето на България, на фона на световната финансова криза, е повече от тревожно. Бизнесът няма никаква алтернатива, заради факта, че в страната вече е налице трайно кредитно засушаване, а правителството не разполага с антикризисен план за действие.
Липсата на каквато и да е възможност да изплащат кредитите по ипотекираните си домове вкара земеделци и банки в дупка, от която безхаберието и отричането на управляващите едва ли ще ги извади.
Още от края на миналата година се забеляза отчетливо понижение на икономическия растеж до година, до максимално ниво от 4 процента и рязък спад в основните сектори на икономиката ни. Това даже да не се взема под внимание, съществува и е реалност, която рано или късно политиците ни ще трябва да признаят.
Най-силен спад заради кризата вече е налице в секторите строителство, недвижими имоти, финанси, туризъм, които в момента формират 60 процента от БВП на страната.
Козметичните мерки да се приема някаква Стратегия за развитие на туризма, като се включи в него и непознатия и непопулярен голф едва ли ще дръпне туризма напред. Единственото, което може да се случи е да се отложат поне до приключване на изборите и формиране на следващо правителство, фалитите на фирми, затварянето на хотели и цели комплекси в най-известните курорти.
Правителството не подкрепи по никакъв начин кредитната система, въпреки съветите на финансови експерти. Препоръките бяха да се намали данъчната тежест, да се вземат мерки за разсрочване на плащанията при ипотечните кредити на семействата. Това предложи проф. Иванов преди време, но нямаше кой да го чуе.
МВФ официално призна, че глобалната икономика навлиза в рецесия и че тя ще продължи през цялата 2009 г.. България, която сега е на последно място по стандарт в Европа, е на път да се окаже още по-бедна след ударите на кризата, в случай, че не се вземат адекватни и спешни мерки. Очаква ни много по-нисък от планирания от правителството растеж за България. Кризата готви свръхнегативен икономически шок, като дефлацията ще предизвика намаляване с над 10 процента на икономическия растеж на развитите икономически страни. Срутват се цели национални финансови системи, през ден се менят прогнозите на основните финансови институции. През следващата година се очаква реален ръст на България най-много 4 процента, което се премълчава от политиците ни.
Икономическият екип на правителството не може да не е наясно, че чуждестранните банки в България са по-застрашени от фалит дори от американските банки. На 20 най-големи банки в Европа не им достигат 150 милиарда евро, за да погасят подписаните кредити за над 3 трилиона евро. Това предупреди в едно от десетките интервюта, които даде по кризата проф. Димитър Иванов, бивш икономически съветник на президента Първанов.
87 на сто от собствеността в банките е на чужди финансови институции, главно европейски. А по-горе стана дума на какъв хал са точно европейските банки, повлечени надолу от американските ипотечни облигации. Какъв разработен експертен ход има правителството до изборите, ако европейските банки дръпнат собствеността си от българските банки? Очевидно - никакъв.
Бюджетният излишък не е буфер, той е отложено плащане и би следвало да се харчи по контролирани от парламента програми. При този кабинет, използването му бе далеч от парламента и твърде непрозрачно. Факт е, че страната се нуждае от антикризисни мерки, събрани в специален закон, от спасителен план, който да е извън бюджета и отлагането му далеч не означава, че нещата ще се решат от само себе си.
Икономиката ни работеше по модел, твърде близък до американския - покупателната способност да е в зависимост от кредити, но това може да е временно положение, но и постоянно. Потребление, основано главно на кредити създава фалшива представа за високи доходи.
Едно евентуално очаквано повишаване на цените на петрола през лятото, без да е предвидено в настоящия бюджет, ще доведе до повишаване на инфлацията и излага на риск възможността за прехрана на много голям процент от българското население. При очаквания темп на растеж на брутния вътрешен продукт - възстановяване на доходите ще може да има след 3,5 - 4,5 години! Това обстоятелство обрича на провал следващото правителство на България поради заложените твърде лоши финансови и икономически показатели от настоящия кабинет.
„Банките са платежоспособни, но не са ликвидни, а когато няма пари за кредити - бизнесът спира", предупреди проф. Иванов. - Ако правителството не предприеме сериозни стъпки и не промени политиката си, Европейската комисия ще бъде принудена да приложи безпрецедентни мерки към нашата страна. България има ненужно и необосновано висок ДДС в сравнение с много други членове на ЕС. Изобщо не представлява проблем ДДС да се намали на 18 процента, но никой не го прави. Акцизите на горивата също може да бъдат намалени за сметка на част от бюджетния излишък, но едва ли ще се случи преди изборите.
От две години инвестициите силно намаляха, но правителството не го признава. Десетки молове и офиссгради са обявени за продажба, но купувачи липсват. По същия начин стои и проблемът с потенциалната продажба на десетки хотели по Черноморието и и в други курорти.
„Глобалната криза вече застрашава не само икономическата, но и националната сигурност на държавите, тя сваля правителства, заяви в ефира на ТВ Европа икономистът от Лондон проф. Димитър Иванов. Той дори допуска, че и в България може да се стигне до частична национализация на банки: "Няма да се учудя, ако в следващите месеци започнат преговори за навлизане на държавата в някои банки"...
Правителството мълчи, крие и лъже за кризата, която ни връхлита. Докъде ще доведе това - в близките месеци ще стане ясно.
http://www.lubamanolova.info/140409-a.html
