Обичате нощта и можете да различите няколко съзвездия. Искате да научите повече, но задачата ви се струва обезкуражителна - те са цели осемдесет и осем, колкото са и клавишите на пияното, а формата им е повече от странна.
Въпреки това можете бързо и лесно да въведете ред в звездите, без да преставате да се възхищавате на умопомрачителната гледка.
Първо един жизненоважен съвет. Налага се да приемете, че съзвездията са пълна бъркотия; нещата не могат да се нарекат другояче. Фактът, че системата "свържи точките с чертички" е приета в целия свят, е сам по себе си загадка. Малкото смислени очертания като Орион и Скорпион са само залъгалки, подхранващи илюзията, че там горе наистина могат да се видят митични фигури. В действителност небесният пейзаж е претъпкан с неясни светлинки, предлагащи малко възможности за свързване. Същинско нощно небе на Лудия шапкар.
Никой трезвомислещ човек не би могъл да получи лисица от едва блещукащите слънца на едноименното съзвездие. А Октант, където се намира небесният Южен полюс, е толкова блед, че сякаш изобщо го няма. Няма никаква основателна причина Водолей да бъде наречен тъкмо така, а не "миш-маш от произволни точки". Очертанията на Козирога, или Морската коза (каквото и да означава това), приличат на очертанията на щата Ню Йорк. Така че нека опростим експедицията и да се съсредоточим върху малкото приемливи места в морето от 'хаос'.
Щом се научите да различавате определено съзвездие, ще се наложи да научите и свързания с него мит, в случай че спътникът ви попита: "Това пък какво е? Какво е кентавър?" Например през летните и есенните вечери ще можете да видите бледите звезди на Змиеносеца. Имало ли е наистина такава професия? Е, може би е имало преди 2 500 години, но в наши дни едва ли някоя агенция по труда би се поинтересувала от нея. Мъкненето на влечуги е изминало пътя на сервизите за пишещи машини.
Съвременните професии не биха се възползвали кой знае колко по-успешно. Хиромант? Шофьор на автобус? Не би било кой знае какво подобрение. Така, че установения ред ще си остане и архаичните професии наред със склонността на древните да обезсмъртяват неща като мухи и змии гарантират, че небесната твърд ще си остане завинаги неразбираема.
Онези от нас, които живеят в северното полукълбо, поне виждат съзвездия, кръстени предимно в епохата на класическата древност. Макар че имената им са ни чужди, а очертанията - смущаващи, те все пак са издържали изпитанията на сто човешки поколения. Когато обаче минете екватора и се озовете в Южното полукълбо, попадате в небрано лозе. Звездите тук са кръстени сравнително неотдавна от мореплавателите от XVI и XVIIв., които не са имали класическо образование и не са се вълнували особено от това дали въображаемите обекти наистина имат нещо общо с реалното разположение на звездите. Носейки се под непознато небе, те просто кръщавали незаетите участъци недвижима собственост в него на уредите, които ги довели дотам, и на непознати местни животни и птици. Ето защо сме натоварени и с по същество празни парцели в южното небе, означени като Секстант и Тукан. Мореплавателите от миналото не биха могли да знаят, че тяхната прострастност към всякакви джунджурии ще подлуди бъдещият наблюдател в напразните му опити да накара празния район на име Прав ъгъл да изглежда като дърводелски инструмент, или път да идентифицира Помпа.
(следва)
