Щастливи числа, нещастни числа, специални числа - колко много хора вярват, че могат да разчитат на тях.
Става дума за древно суеверие, достигнало до наши дни.
Ако се върнем назад в 550г. преди Христа, ще намерим Питагор и неговите ученици да се занимават с математика заради самата нея. Те се интересували от всичко във Вселената, на което можело да се припише някакво число. Това бил начин да се свържат някак разнородните части на мирозданието, да се изобразят планетарните движения чрез нотна гама и да се превърнат числата в геометрични тела. За разлика от нас те не смятали, че числата са атрибути на нещата. Те вярвали, че всичко
е число. Числата имали свой вътрешно присъщ смисъл. Те не изразявали отношения между нещата. От тези религиозни вярвания следвал подтикът да се изследват числата във всички възможни аспекти, в търсене на случайни връзки между числата в различни сфери на живота. Някои числа имали добри свойства, други - лоши. Някои трябвало да бъдат пазени в тайна, а за други можело да се говори пред всички.
Любимата игра на Питагор и основа на религиозното учение е редицата на "триъгълните" числа.
Триъгълните числа се получават, като подредим един под друг редове, всеки следващ от които съдържа една точка повече от разположения над него.
Това било особено просветляващо за питагорейците, тъй като гърците обозначавали числата чрез буквите от азбуката си, което скривало за тях закономерностите в редиците от числа, видими за нас от пръв поглед. Графичното представяне от Питагор довело до по-нататъшното развитие на идеята: 1 - точка, 2 - линия, 3 - триъгълник и най-простата равнина фигура, заграждаща някаква площ, 4 - символ на най-простото тяло, пирамида, състояща се от четири триъгълни стени и имаща четири върха.
Така с стигнали и до "квадратните" числа - 2, 9, 16, 25..., които се получават при подреждане на точките в квадратни масиви. Питагорейците не пропуснали да забележат, че те се получават при сумирането на последователните нечетни числа:
4 =1+3
9 =1+3+5
16=1+3+5+7
25=1+3+5+7+9
36=1+3+5+7+9+11
и. т.н.
Тези примери показват как Питагор и учениците му постепенно стигнали до своя първи скок на въображението, който се състои в това да разглежда числата като геометрични тела. След това обаче направил още по-впечатляващо откритие. Забелязал, че настройките на гръцките музикални инструменти зависи от прости числови отношения, като 1:2, 3:2, 4:3, 8:9. Това били единствените музикални интервали, които гърците смятали за съзвучни и приятни за ухото. Въздействието на това откритие върху мисленето на Питагор имало всеобхватни последици. Той сметнал, че е открил, че промените във възприятията посредством човешките сетива зависят от математиката. Нещо повече, появата на сходни числа в описанието на музикалните интервали и движенията на планетите убедило питагорейците, че между тези привидно разнородни явления съществува тясна връзка.
Онова, което лежи в корените на нумерологията, е вярата, че в числата, без връзка с нищо друго, има дълбок вътрешен смисъл, че седемкратността е споделено качество, свързващо заедно всички неща, които се повтарят седемкратно, независимо дали става дума за седем булки и седем братя или за седемте дни в седмицата. От тук има само малка стъпка до убедеността, че някои числа например 13, са нещастни, а други, като 7, са благоприятни. Питагорейците присвоявали на определени числа специални атрибути, като доброта или справедливост, което ги превръщало в символи по няколко начина. Ето един типичен коментар:
"Най-удобната цифра е 7, тъй като в природата изгодните случаи за реализиране , свързани с раждането и навлизането в зрелост, идват на седмици. Да вземем например мъжа. Той може да бъде роден след седем месеца, първите му зъби се появяват след нови седем месеца, достига зрелост към края на втория седемгодишен период и има брада към края на третия." (Александър от Афродизия, коментатор на Аристотел. В своята "Метафизика", 30. според "History of Greek Philosophy" Guthrie, W., том 1, 1962г.)
Някои числа били особено почитани заради специалните им качества. "Идеалните" числа например получили името си заради своето забележително свойство да са равни на сумата от своите делители, с изключение на самите себе си. Първото идеално число е 6 = 1+2+3, а второто 28 = 1+2+4+7+14. Следващите две са 496 и 8128. Тези числа били известни на старогърците. Днес обаче знаем за съществуването на само 33 такива числа и на никой не е известно дали те са безкрайно много, каквито са простите числа (Евклидово доказателство за противоречие с крайният брой на простите числа).
Питагорейците били силно впечатлени от т.нар. "приятелски" числа. Две числа се наричат приятелски, ако всяко от тях е равно на сумата от делителите на другото (без самото число). Смятало се, че те в известен смисъл имали един и същи "родители", поради което небесате ще се отнасят по-благосклонно към неща, изброими чрез двойки на такива приятелски числа. Например 220 и 284 са приятелски числа (открити са повече от хиляда "приятелски" числа. Следващите по големина са 1184 и 1210, 2620 и 2924, 5020 и 5564). Можете да разделите 220 без остатък на 1,2,4,5,10,11,20,22,44,55 и 110. Съберете делителите и ще получите 284. От своя страна 284 се дели без остатък на 1,2,4,71, и 142, чиято сума е 220.
Още най-ранните еврейски учени обожавали да използват вярата на питагорейците, като тест за проверка на текстовете на техните свети писания или за извличане от тях на някакъв скрит смисъл.
В Битие, глава 32, стих 14, се използва "приятелското" число 220, когато Яков дава на Исав 220 кози.* На подобен приятелски жест чрез ответен подарък от 284 "неща". (* Всъщност точния цитат в българския превод на Библията е: "двеста кози, двайсет козли, двеста овци, двайсет овни", при това в следващия стих 15 се продължава: "трийсет дойни камили с техните камилчета, четирийсет крави, десет вола, двайсет ослици, десет осла.)
Издирването на скрити цифрови послания постепенно се развило до възможно най-крайни форми в учението Кабала с божествеността на седемкратните повторения. Ето един пример за нумерологичната алтернативна медицина, способна да изцелява малария:
"
...вземи седем семена от седем палми, седем трески от седем креди, седем гвоздея от седем моста, седем лъжици пепел от седем пещи, седем шепи пръст пред седем врати, седем парчета катран от седем кораба, седем щипки кимион и седем косъма от брадата на старо куче, и ги вържи във вързоп, стегнат с пресукана бяла връв, носен на врата в отвора на ризата." (Trachtenberg. "Jewish Magic and Superstition". По Pickover, C. "The Loom of God", New York, 1997, с. 80)
(следва)