Автор Тема: Хитлер, социализмът и расовият план  (Прочетена 11418 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Хитлер, социализмът и расовият план


     Възгледите на Адолф Хитлер и Карл Маркс са плашещо сходни. (Снимков материал: Адолф Хитлер—Library of Congress; Карл Маркс—източник за обществено ползване)
Хитлер, социализмът и расовият план (Част 1)

    “Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите, с несправедливите й заплати, с непристойната й оценка на човешките същества според богатства и имоти, вместо според отговорности и действия, и всички ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена” – цитат от изнесена на 1 май 1927 г. реч на Хитлер.

 

    “Да разгледаме действителния, земния евреин – не религиозния евреин, както Бауер – а обикновения евреин. Нека не търсим тайната на евреите в тяхната религия, а да потърсим тайната на религията им в истинския евреин. Каква е светската основа на юдеизма? …Практическа нужда, личен интерес. Каква е светската религия на евреина? Пазарлъкът. Кой е светският му бог? Парите. Много добре! Еманципацията на търгашеството и парите, а следователно и на практическото, действително еврейство, ще бъде еманципацията на нашето време… в края на краищата, еманципацията на евреите е еманципация на човечеството от еврейството.”

    Човек може да помисли, че този дълъг цитат е просто поредната тирада на придобилия позорна слава Адолф Хитлер. Това, обаче, не е така. Тези думи са казани не от друг, а от самия Карл Маркс, потомък на дълга родствена линия еврейски равини, за чието забвение той полага огромни усилия.

     Да се спрем на следващия цитат.

    “Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите, с несправедливите й заплати, с непристойната й оценка на човешките същества според богатства и имоти, вместо според отговорности и действия, и всички ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена.”

     Някои може да кажат, че този цитат безспорно принадлежи на Маркс. Но те няма да са прави. Този цитат е взет от изнесена на 1 май 1927 г. реч на Адолф Хитлер – също човек от еврейско потекло.

     Има хора, за които самото предположение, че Адолф Хитлер може дори да се доближи до темата на социализма и марксистката теория, е чиста ерес. Но при един по-детайлен анализ на историческата документация може лесно да се открие уникалната черта, свързваща всички т. нар. “революционни” движения, възникнали след публикуването на “Комунистически манифест” през 1848 г. и на други подобни трудове.

     Настоящата статия е първа част от поредица, изследваща произхода на социализма, комунизма и ужасяващите тактики на “социално инженерство”, използвани в историята след раждането на международното социалистическо движение, за да постигнат крайната му цел… Утопията.

    Какво е социализъм?

     Много речници твърдят, че социализмът е демократична форма на управление, при която всеки гражданин има глас. Освен това се твърди, че всички класи и раси ще притежават равен дял.

     Самият идеал на социализма, обаче, е измислен от Карл Маркс. И така, как го е дефинирал той?

     Маркс заявява, че социализмът не е форма на управление, а състояние – контролирано и организирано състояние, което дадена нация приема по време на “прехода” от капиталистическо към комунистическо общество, където “комунистическата утопия” е крайният желан изход на цялостния преход; свят без полиция, без собственост, без религия, без класи, дори без нужда от управление, без война … земя-фантазия на вечната хармония. Но може ли това да бъде постигнато по мирен начин и просто с унищожаване на сделките за собственост на земята?

     Отговорът е “не”; “преходното” състояние има за задача да “трансформира” гражданите за бъдещата супердържава. И така, как този социалистически апарат се справя с онези, които не желаят да бъдат трансформирани?

     Маркс и други социалисти изтъкват необходимостта от отстраняване на нежелателните елементи на обществото. Повечето твърдят, че тези нежелани елементи са се появили под формата на буржоазната управляваща класа, но това не спира дотук. Социалното планиране е изисквало избор на политически курс и, по-важното, подбор кой би се вписал идеално в тази нова утопия и кой – не.

     В крайна сметка е имало критерий за подбор кой да остане и кой да бъде отстранен.

     Как е бил създаден този критерий? След внимателно обмислен процес и много дебати се стигнало до извода, че приетите днес универсални стандарти са твърде примитивни. Затова отново било решено, че трябва да се предприемат крайни мерки.

     При все, че Маркс е автор на “Комунистически манифест”, той не е бил единственият, вярващ в теориите на манифеста, нито пък първоизточникът на тези идеи. Всъщност в продължение на почти 100 години това е била примамлива идея, наред с друга силно противоречива възникваща теория.

     При положение, че социализмът е атеистичен режим, от последователите му просто се е очаквало да вярват в “еволюцията на човека”.

     Така един учен и философ с подобни теории придобил най-накрая достатъчно дързост, за да публикува идеите си; името му е Чарлз Дарвин.

    Социалният дарвинизъм и расовата евгеника

     Мнозина вярват, че Дарвиновата теория се отнася просто до физическата еволюция на човека и че Дарвин спира дотам. Но точно както теориите на Маркс не свършват с теоретичната си част, Дарвин съчинява много от убежденията си, които също имат социален оттенък. Неговият подход залага на проактивната намеса в еволюционния прогрес на човечеството, вместо на пасивната такава. Или с други думи, на необходимостта от активна намеса.

      Социалният дарвинизъм вярва, че защитата, предоставяна от човечеството на слабите, болните и недоразвитите хора, възпрепятства процеса на “естествения подбор” и оцеляването на най-пригодените, които да определят бъдещето на човечеството.

     Дарвин смятал, че ако човек спре да помага на тези “низши видове”, то процесът на естествения подбор просто би отстранил тези крайно нежелателни индивиди от популацията. Според него това действие би облагодетелствало бъдещето на човечеството и “обществото” като цяло.

     Той заявява, че “най-силните от биологичния вид трябва живеят, а най-слабите да умрат” и класифицира други раси, като чернокожи и евреи, като “низши видове” и “съмнителни видове”.

     С превръщането на пасивното решение в по-активно, Дарвин преминава по-нататък, поставяйки зловещия въпрос: “…Дали расите или човешкият биологичен вид … посягат едни на други и се заменят, така че накрая някои биват изличени? … Добре е да видим, че на всички тези въпроси е отговорено утвърдително…”

     По-подробно описание на “низшите видове” хора могат да бъдат намерени в книгата му “Произход на човека”, където той заявява следното: “В даден бъдещ период, в недотам далечното бъдеще… цивилизованите човешки раси почти със сигурност ще унищожат и заместят дивашките раси по света…”

     Запознавайки се с размислите на Дарвин, Маркс заявява: “…това е книга, съдържаща основите на естествената история  на нашите възгледи”.

    “Нашите възгледи”? Всеизвестно е, че Маркс и социалистите са мислели в цифри, поради което са споделяли възгледите си, така че очевидно това писмо е било от името на много хора, последователи на новите идеи на Маркс.

     Наскоро след това започва появата на една от най-дръзките теории в историята на човечеството.

     Четейки “Произход на видовете”, един от братовчедите на Дарвин е толкова възхитен и вдъхновен от революционните идеи, че е подтикнат да публикува и някои свои.

     Този учен отива крачка по-далеч от Дарвин в процеса на активния подбор. Той започва систематично да класифицира кой е подходящ за родоначалник на бъдещето на човечеството и кой – не. Той дава началото на научното изследване “Природа над отглеждане” и вярва в стерилизация на нежелателните, изличаване на инвалидите и замяна на по-низшите човешки “породи” с внимателно провеждано “социално инженерство”.

     Тази теория е наречена “евгеника”. Името на автора й е сър Франсис Галтън.

(Следва Част 2: Социалистическата евгеника и крайното решение)

 

Неактивен jediguardian

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 570
    • Сериалът Heroes
Re:Хитлер, социализмът и расовият план
« Отговор #1 -: Март 21, 2009, 15:11:34 pm »
Всеки знае, че крайно десните и крайно левите идеи са сходни. Представете си полукръглата зала на парламент. Сега го продължете надолу, така че да стане кръг. Ляво и дясно се събират.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Хитлер, социализмът и расовият план
« Отговор #2 -: Март 22, 2009, 23:49:02 pm »

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Хитлер, социализмът и расовият план
« Отговор #3 -: Април 01, 2009, 21:36:43 pm »


Хитлер, социализмът и расовият план (Част 2)


   Името на сър Франсис Галтън, макар и не дотам известно в наши дни като това на братовчед му, Чарлз Дарвин, е било неразривно свързвано с името на Дарвин по тяхно време. Всъщност идеите на сър Галтън помитат научния и политически свят до такава степен, че той е бил, във всяко едно отношение, точно толкова значим за революционните идеи на социалното инженерство, колкото и всеки друг по онова време, ако не и повече.
   Докато Карл Маркс пише концепцията за „диалектическия материализъм”, според която целият живот е породен вследствие на борба, Дарвин продължава да заявява в своите теории, че целият живот е в резултат на борба между видовете. Галтън, обаче, представя друга теория, с която отива още по-далеч. 
   Както бе упоменато по-рано, Дарвин не е първият учен с теории за еволюцията. В действителност през 1800 г Йохан Волфганг фон Гьоте вероятно е първият „съвременен” мислител, развил теория за органичната еволюция. Но това, което прави размишленията на Дарвин по-различни, е идеята за „естествения подбор”. За мнозина тя разрешава фундаментален въпрос в планирането на социалното инженерство.
   Четейки Дарвиновите теории, като „Оцеляването на най-пригодните”, Галтън е възхитен и се залавя да доразработи концепцията. Воден от идеята за борбата, или „конкуренция на видовете”, той вярва, че всичко и цялото познание до негово време сочи към един прост и очевиден отговор; че не става дума само за борба на видовете, но и за „борба на расите”.
   Да, за пръв път някой всъщност посочва, че не „всички хора са създадени равни”, а че човешката раса в крайна сметка е била разделена на повече и по-малко развити под-видове, които или ще допринесат към бъдещето на човечеството, или ще го поставят в опасност чрез безсмислена надпревара за ресурси.
   През 1869 г, десет години след първата книга на Дарвин, Галтън най-после поставя началото на „нова наука”, както той заявява в книгата си, „Проучвания върху човешките познавателни и възприятийни способности и тяхното развитие”. В нея той за пръв път въвежда термина „евгеника”. Взета от гръцкия език, “евгеника” произлиза от думата eu (добър, добре) и наставката –gen (роден). За някои терминът “чистокръвен” звучи познато и той произлиза оттам.
   Целта на евгениката, казва Галтън, “е изследването на факторите под социален контрол, които подобряват или намаляват расовите качества на бъдещите поколения във физическо или умствено отношение.”
   Така това търсене на подобрение на “бъдещите поколения” чрез “социален контрол”, намалявайки или подобрявайки “расовите качества” на човека, довежда до метод за оценка, наречен “биометрия”.
   Биометрията се стреми да създаде социално-физически шаблон за този метод за подобрение на видовете, с който тя измерва интелигентността и проследява расовото родословие и унаследените признаци за заболявания и умствена стабилност.
   Но преди да продължим по-нататък, нека обърнем внимание на следното: когато се повдигат расови въпроси и такива, които насърчават расовото разделение, често се приема, че подстрекателите са просто едни невежи и необразовани хора.
   Да, обаче не и в този случай: Галтън е бил уважаван учен и многостранно развита личност от английския викториански период. Той е бил антрополог, евгеник, тропически изследовател, географ, изобретател, метеоролог, прото-генетик, създател на психометрията и статистик, чийто принос към полето на съдебните науки включва процеса на снемане на отпечатъци и т.н. Той е посветен в рицарство през 1909 г. Като дете-чудо е бил изключително развит и, както се твърди по-късно, е имал коефициент на интелигентност над 190. На него се приписва авторството на над 340 ръкописа и книги през живота му.
   Много хора са поразени, четейки тази информация за евгениката, тъй като тя звучи… да, тя звучи като обичайната практика на нацистка Германия през 30-те и 40-те години на миналия век. Но евгениката не е такава. Това е било приблизително 65 години по-рано. И докато Маркс и Енгелс, както и много други социалисти, ентусиазирано аплодират това убеждение по онова време, съвременните социалисти все още твърдят, че нямат участие в създаването му.
   По свое време, евгениката първоначално е спорен въпрос. Но Т.Х. Хъксли, семеен приятел и поддръжник на Дарвин и Галтън,  известен като техен “булдог”, става нейният най-влиятелен привърженик и подкрепя теориите й в университети и научни кръгове по света.
   Галтън, Дарвин, Хъксли и Еджууд са до там убедени в солидността на теорията на евгениката, че включват семействата си в социален експеримент, при който “четирите семейства да се размножават само помежду си.”
   Те предричат, че за кратко време усилията ще произведат раса от “свръх-хора” с най-елитните характеристики на човечеството. Но се оказват неправи и експериментът се превръща в катастрофа - до две поколения опитът се проваля, като се раждат мъртви деца и умствено изостанало и физически деформирано потомство.
   Интересно е, обаче, че тази придобила широка гласност история по никакъв начин не е разубедила ревностните привърженици на тази псевдо-наука, вкопчили се в нея с религиозен плам.
   Много университети прегръщат идеята широко и престижни институции на Запад включват в своите учебни програми часове по евгеника. Не след дълго тя е превърната в уважаван предмет – почти до края на Втората световна война.

Вторият етап

   Вторият етап от развитието на евгениката продължава от 1905 до 1932 г, когато предметът навлиза в периода на своето най-силно влияние.
   През следващите години бурна вълна на подкрепа залива света, с последвали значими събития, които са изцяло подкрепяни или породени от социалистическите идеали за плановото общество, използващи евгениката като свой пътеводител към гражданството.

Хронология на развитието на евгениката

1898 г — Швеция: Социалдемократическата партия, второто най-голямо общество под влиянието на евгениката след нацистка Германия, приемащо ортодоксалните модели на марксизма и Галтън за ръководни принципи, оцелява до 1975 г.

1901 г — Великобритания: Х.Г. Уелс, автор на “Война на световете”, написва “Очаквания” (“Anticipations”) – про-евгенистично, контролирано от учените бъдеще.

1903 г — Великобритания: Джордж Бърнард Шоу, драматург, романист и отявлен социалист, написва “Човек и свръхчовек” (“Men and Supermen”), прокламирайки свръх-раса от хора, създадени чрез евгениката.

1904 г — САЩ: Чарлз Девънпорт основава Лабораторията на Колд Спринг Харбър (Cold Spring Harbor Research Facility) в Ню Йорк със средства от фондации на най-заможните фамилии в света, в това число Джон Д. Рокфелер, Андрю Карнегие и фамилията Хариман, с цел евгенични проучвания и експерименти върху хора.

1907 г — САЩ: Президентът Уилсън прокарва първите закони за стерилизацията, чрез които насилствено се стерилизират нежелани елементи като душевноболни, хора с ниски оценки на училищните тестове, углавни престъпници и склонните към насилие, и дори се прекратява живота на родени с деформации деца. Впоследствие, докато практиката набира популярност, списъкът на жертвите нараства; този закон е прокаран в 34 щата и от него пострадват над 50 000 американски граждани.

Европа и Австралия: Подобни закони вече са били приети от Великобритания, Австралия и Канада, както и из Европа.

1910 г — САЩ: Учредена е Службата за евгенична регистрация в Колд Спринг Харбър (U.S. Eugenics Records Office), която взема тъканни проби от неподозиращи американци и прилага експериментални инжекции, както и експериментална радиационна терапия върху деца и бременни жени, често завършващи със смърт.

1911 г — Германия: Фондация “Рокфелер” финансира института “Кайзер Вилхелм”, който по-късно се превръща в основния източник на средства и влияние в Националната социалистическа партия на работниците (Наци).

1916 г — САЩ: Мадисън Конрад, американски адвокат, антрополог и евгеник, написва книгата “Отмирането на Великата раса” (“The Passing of the Great Race”), която дава тласък на социалистическото движение и по-късно е определяна от Адолф Хотлер като неговата “Библия”.

1916 г — САЩ: Маргарет Сангър, феминистка и евгеник с уклон към контрола над населението, която е и в близки отношения с Х.Г. Уелс, отваря първата си клиника за контрол над раждаемостта, по-късно известна като “Планирано  родителство”, финансирана от фондация “Рокфелер”.

Учредяването на Международната конференция по евгеника

През следващите години Международната конференция по евгеника придобива огромна популярност и се превръща в публично удостоверение на теориите й. Интересен е фактът, че поривът на подкрепа от държави, неизложени на влиянието на Запада, започва по следния начин:

1912 г — Лондон: Първата международна конференция по евгеника с присъстващи от цял свят и председател — кмета Леонард Дарвин, син на Чарлз Дарвин. Събитието е посветено на сър Франсис Галтън. Сред присъстващите са социалисти като Джордж Бърнард Шоу, английският лидер на социалдемократите Сидни Уеб и Томи Дъглас от Канада. Присъстват и други изтъкнати лидери, като Х.Г. Уелс, президента Уилсън, президента Рузвелт, Емил Зола, Джон Мейнард Кейнс, Уилям Кейт Келог, Маргарет Сангър, премиера на Англия – сър Уинстън Чърчил, Синди Уеб и много други.

1921 г — Ню Йорк: Втората Международна конференция по евгеника е с председател изобретателя Александър Греъм Бел и нови участници от Латинска Америка (Мексико, Куба, Венецуела, Сан Салвадор, Уругвай) и Азия (Япония, Индия, Сиам). Основната тема е елиминирането на “непригодните” в съответните общества.

1932 г — Ню Йорк: Третата Международна конференция по евгеника е председателствана от Чарлз Девънпорт, основател на Лабораторията на Колд Спринг Харбър. Много от участниците са узрели за действия и е налице атмосфера на “осъществяване”.

През следващите месеци фондация “Рокфелер” спонсорира среща за сътрудничество между американски и германски евгеници и изпраща Чарлз Девънпорт в спонсорирания от Рокфелер институт “Кайзер Вилхелм” в Германия, заедно с двама други негови колеги.

Темата на срещата е въпрос, представен от евгениците, но за германците това не е нищо ново. Всъщност то се шири в управляващата партия на германския Райхстаг и е убеждение, доминиращо сред всички социалистически европейци, включително и сред комунистите. Но единствено Националната социалистическа партия на работниците, или нацистите, са готови да приложат “Окончателното решение”.

“В централна Европа само германците, унгарците и поляците са считани за носители на прогреса. Останалите трябва да бъдат премахнати. Главната мисия на всички други раси и народи, големи и малки, е да изчезнат в революционния холокост.” – Карл Маркс, 1849 г.

(Следва Част 3)
http://www.epochtimes-bg.com/2009-01/2009-03-30_06_d.html

Неактивен Z-931

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 729
Re:Хитлер, социализмът и расовият план
« Отговор #4 -: Април 06, 2009, 23:57:28 pm »
Цитат
“В централна Европа само германците, унгарците и поляците са считани за носители на прогреса. Останалите трябва да бъдат премахнати. Главната мисия на всички други раси и народи, големи и малки, е да изчезнат в революционния холокост.” – Карл Маркс, 1849 г.

(Следва Част 3)
http://www.epochtimes-bg.com/2009-01/2009-03-30_06_d.html

INSOMNIA

INSOMNIA,МОЖЕШ ЛИ ДА СЕ АГРУМЕНТИРАШ ЗА ТЕЗИ НЕЩА,КОИТО СПОМЕНАВАШ ПО ГОРЕ ИЛИ,КОИТО ТИ ДИКТУВАТ ДА ПИШЕШ...,ЧЕ....НЕЩО НЕ ГИ РАЗБИРАМЕ ::),
KАКВО ЗНАЧИ,ЧЕ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ЩЕ БЪДЕМ ПРЕМАХНАТИ :'( :'( :'(
« Последна редакция: Април 07, 2009, 00:17:52 am от H. »

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Хитлер, социализмът и расовият план
« Отговор #5 -: Април 07, 2009, 22:13:28 pm »
http://www.epochtimes-bg.com/2009-01/2009-03-30_06_d.html
   
Justin Stamm, Epoch Times /уважаеми,това е автора на статиите ...четете внимателно,имате два линка :)

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Хитлер, социализмът и расовият план
« Отговор #6 -: Април 07, 2009, 22:24:18 pm »
Билборд на Хитлер предизвика скандал
http://-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/43357

Неактивен Z-931

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 729
Re:Хитлер, социализмът и расовият план
« Отговор #7 -: Април 08, 2009, 09:16:29 am »
Нямах предвид,че Вие сте авторите  ,то нали знаеш един ги пише  друг ги изпълнава :-\Явно не сте ме разбрали.
Исках само да Ви кажа от време на време да разяснявате на читателите с личен коментар нещата/поне един път на шестмесичие :)/,да проявявате малко по вече креативитет и творчество,а не само да пускате линкове.
Защото Ние читателите като погледнем един такъв материал без лична обосновка си мислим ,ЧЕ ТОВА СА ПОРЕДНИТЕ НОВИ ПОРТОКОЛИ НА ПАРТИЯТА ??? /за които ни подготвят/...или на онези там...с колективното съзнание.
Може би липсата на комуникация...поражда съмнението ???
Ето ще ти дам и пример как можеш да промениш нещата...може би с една малка частица вложена от теб ще ни помгнеш да си свалим очилата 8)и да не бъдем толкова недоверчиви...нали не искаш да се превърнем в ГЕРМАНСКИ ИМПЛАНТИ.
Може би заглавието ,,Хитлер,социализмът и расовият план....,,би било по добре да го промениш на ,,Хитлер,социализмът и расвият план предпоставка за подмяна на сегашния човек с генномодифициран такъв,, или...,,Хитлер,социализмът и расовият план на демокрацията,,....и т.н....,така ще внесеш повече яснота  и ще разбулиш Изида.
Знаеш ли преди известно време четох някъде в немски сайт една много интересна публикация/търсих я за да я пусна,но немога да си спомня авторът  и не я откривам...ако я намеря ще я пусна/... та темата беше нещо от този сорт...импровизирам,,КАК БЕЛИТЕ ИМПЛАНТИ УНИЩОЖИХА ЧЕРНИТЕ...И НИ ПОМОГНАХА ДА СТАНЕМ ГОСПОДАРИ НА СВЕТА,,..та там времето се преплиташе в минало,настояще и бъдеще ...и се разказваше как след 200години ???Боговете можели да си отдъхнат  :-[след упорита борба с другите космични раси и народи и да заживеят щастливо с техните Арийски импланти необезпокоявани до следващия ПРАЛАЙ ???Можеш ли да коментираш?
Благодаря ти за линковете :)

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Хитлер, социализмът и расовият план
« Отговор #8 -: Април 11, 2009, 19:47:57 pm »

   
Презареждане на нацизма?
http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=6343725

Неактивен benoni

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 183
Re:Хитлер, социализмът и расовият план
« Отговор #9 -: Април 13, 2009, 20:03:31 pm »
Цитат
Това е кратък откъс от протоколите от разпита на високопоставения болшевишки деец Кръстьо Раковски пред следствието на НКВД преди 71 години. Тогава, в края на януари 1938-а, бившият шеф на Украинската компартия и посланик на СССР в Париж и Лондон разказва или по-точно разкрива и прогнозира неща, които може да знае единствено човек от най-висшите кръгове на тайната световна власт. Самият арестант нарича хората, които управляват света иззад кулисите, Те, Тях и т.н.

 

Както подчертава английският преводач на тази книга: „Достатъчно е да кажа очевидното – това е един от най-важните политически документи на века. Мнозина от нас са знаели фактите, изнасяни в продължение на десетилетия. Но за пръв път разполагаме с блестящо, подробно изявление на човек отвътре. Явно Раковски бе един от Тях.”

Когато това своеобразно предупреждение се появява за първи път, никой не му обръща внимание. Нататък то се превръща в преследвана и укривана книга. Ако не бе така, може би доста събития от последните 60-70 години щяха да се развият другояче или пък човечеството щеше да прогледне и да не ги допусне. Кой знае?

Важното е, че сега имате възможност да сверите собствените си представи за случилото се с някои от най-дълбоко погребаните тайни за близката история. Останалото всеки ще прецени сам за себе си. И така…

 

 

Раковски: Провалите ни, които всяка година ставаха все по-големи,  попречиха на осъществяването на онова, което Те бяха подготвили като по-нататъшен скок на революцията през следвоенния период. Колкото и неприятен да бе за политиците и икономистите от всички нации, тъй като никой не бе в състояние да си представи неговия обхват, Версайският договор бе най-решителната предпоставка за революцията.

Кузмин: Това е много любопитна теория. Как бихте я обяснили?

Р: Версайските репарации и икономически ограничения не бяха определени от изгодите за отделните народи. Тяхната аритметична абсурдност бе толкова очевадна, та дори и най-изтъкнатите икономисти от страните-победителки скоро ги изобличиха. Само Франция настоя за репарации, които далеч надхвърляха стойността на нейните национални владения. Това бе повече, отколкото би трябвало да се плати, ако някой бе превърнал цяла Франция в  Сахара. Още по-лошо бе решението  да се наложи на Германия изплащане на облигации, чиято стойност  многократно надхвърляше онова, което  страната би могла да плати, дори и  при евентуална нейна пълна разпродажба и даже ако тя би се отказала от цялото си национално производство. В края на краищата реалният резултат бе, че на практика Германия бе принудена да извърши фантастична ликвидация на активите си, за да може да плати част от наложените й репарации. А до какво доведе тази ликвидация? До недостиг на потребителски стоки, до глад в Германия и до безработица в съответната степен в страните-вносителки [на германски стоки]. И понеже те не можеха да извършват внос, в Германия също имаше безработица. Глад и безработица и от двете страни – ето това бяха първите резултати от Версай. Бе ли този договор революционен или не? Бе извършено даже нещо повече: договорът задължава налагането на еднакъв контрол на международно равнище. Знаете ли какво представлява това задължение на революционната плоскост? Това означава да се наложи анархичен абсурд, за да се принуди всяка национална икономика да произвежда достатъчно количество от необходимите стоки, като се предполага, че за постигането на това не трябва да се взимат предвид климатът, националните богатства и техническото образование на ръководителите и работниците. Средствата за компенсиране на естествените различия в почвата, климата, наличието на минерали, на нефт и т.н. в различните национални икономики винаги са били обстоятелства, заради които бедните страни е трябвало да работят повече. Това означава, че те са били принудени да експлоатират по-сериозно възможностите на работната сила, за да намалят разликата, породена от неплодородната почва. А към това се прибавят и много други неравенства, които трябва да бъдат компенсирани с подобни мерки. Да вземем например промишленото оборудване. Няма да се разпростирам по-нашироко, но контролът на работния ден, провеждан от Лигата на нациите[1] въз основа на абстрактния принцип за равна продължителност на работния ден, бе реалност в контекста на една непроменена международна капиталистическа система на производство и търговски обмен и при установеното икономическо неравенство. Защото тук става дума за равнодушие спрямо целта на труда, която е достатъчното производство. Непосредственият резултат е незадоволителното производство, компенсирано чрез внос от страни с естествено[2] достатъчна икономика, които чрез своята промишленост самозадоволяват собствените си нужди. Доколкото Европа притежава злато, този внос бе плащан в злато. После се появи забележителният  бум в Америка. Тя разменяше необятното си производство срещу злато и гарантирани със злато ценни книжа, които се намираха в изобилие. По модела на всяка анархия в производството в онзи период се появи нечувана финансова анархия. Те се възползваха от нея под претекст че я подпомагат с техните подкрепления от нова и дори още по-голяма анархия: чрез инфлацията на официалните пари (в брой) и стотици пъти по-високата инфлация на собствените Им пари – кредитните пари, т.е. фалшивите пари. Спомнете си колко систематично девалвация настъпваше в много страни – обезценяването на парите в Германия, кризата в Америка и нейните осезателни последствия... – рекордно ниво на безработица – повече от тридесет милиона безработни само в Европа и САЩ  Е, в такъв случай Версайският мирен договор и неговата Лига на нациите не послужиха ли като предпоставка за революция?

К: Това би могло да се случи и без специална умисъл. Не можете ли да ми докажете, защо революцията и комунизмът отстъпват пред логическите умозаключения? И нещо повече – те опонират на фашизма, който вече победи в Испания и Германия... Какво можете да кажете?

Р: Само ще ви кажа, че бихте били прав само ако не познавате Тях и Техните цели... Но не бива да забравяте съществуването на Тях и на Техните цели, а също и факта, че в СССР властта е в ръцете на Сталин.

К: Не виждам никаква връзка в случая...

Р: Защото не желаете. Притежавате нещо повече от дарбата да анализирате и способността да разсъждавате. Повтарям отново: според нас Сталин не е комунист, а бонапартист.

К: И какво от това?

Р: Не желаем огромните предпоставки, създадени от нас във Версай за триумфа на комунистическата революция в света, което както виждате прерасна в една колосална реалност, да послужат на едничката цел – пълната победа на Сталинския бонапартизъм... Това достатъчно ясно ли ви е? Всичко би било различно, ако в този случай Троцки бе станал диктаторът на СССР. Това би означавало, че Те щяха да бъдат шефовете на международния комунизъм.

К: Но със сигурност фашизмът е напълно антикомунистически, което се отнася и до Троцкисткия и до Сталинския комунизъм... И ако властта, която приписвате на Тях, е толкова голяма, как стана тъй, че те не можаха да избегнат това?

Р: Защото точно Те предоставиха на Хитлер възможността да триумфира.

К: Вие прехвърлихте всички граница на абсурда.

Р: В резултат на недостига на култура абсурдът и чудесата се смесиха. Чуйте ме. Вече признах поражението на опозицията. Накрая Те проумяха, че Сталин не може да бъде свален чрез coup d’etat,[3] а историческият им опит им подсказа решението да повторят с него онова, което бе извършено с царя. Но тук съществуваше една трудност, която ни се стори непреодолима. В цяла Европа не съществуваше нито една страна-агресор. Нито една държава нямаше благоприятно географско разположение. Нито пък разполагаше с достатъчно силна армия за евентуално нападение над Русия. Щом такава страна не съществуваше, Те трябваше да я създадат. Единствено Германия притежаваше съответното население и подходящо разположение, за да нападне СССР. Тя бе в състояние да победи Сталин. Ясно ви е, че Ваймарската република нито политически, нито икономически бе създадена като агресор. Напротив, самата тя бе подходяща да бъде нападната. На хоризонта на гладуваща Германия проблесна метеорът на Хитлер. Чифт пронизващи очи привлякоха вниманието върху това. Светът стана свидетел на блестящия му възход. Не твърдя, че всичко това бе плод на нашите усилия, не. Неговият непрекъснато нарастващ по обхвата си възход стана в резултат на революционно-комунистическата икономика, наложена от Версай. Версай не бе имал предвид създаването на необходими условия за триумфа на Хитлер, а за пролетаризацията на Германия, за безработица и глад. В резултат на което там би трябвало да триумфира комунистическата революция. Но доколкото, благодарение на наличието на Сталин начело на СССР и на съществуването на Интернационала, последният не успя, и в резултат на нежеланието Германия да се предаде на бонапартизма, тези необходими условия заглъхнаха в плановете на Доус и Янг.[4] Според очакванията междувременно в Русия опозицията щеше да дойде на власт,...  но и това също не се случи. Ала съществуването на необходимите условия за революция трябваше да произведе своите резултати. Икономическото предопределение на Германия трябваше да подтикне пролетариата към революционни действия.  По вина на Сталин социално-интернационалната революция трябваше да бъде възпряна, а германският пролетариат да бъде насочен към включване в националсоциалистическата революция. Това бе противоречиво, но като бяха взети всички предпазни мерки и в съответствие със здравия разум националсоциалистическата революция никога не би могла да победи там. И това още не е всичко. В съответствие с инструкциите бе необходимо троцкистите и социалистите да отделят масите с вече пробудено и цялостно оформено класово съзнание. С тази работа се заехме ние. Но през 1929 г. бе нужно нещо повече. Когато националсоциалистическата партия започна да изпитва криза на растежа и страдаше от недостиг на финансови ресурси, Те изпратиха там своя посланик. Дори знам името му – той бе един от Варбургови. В директни преговори той и Хитлер се споразумяха за финансирането на националсоциалистическата партия, която за две години получи милиони долари. Те й бяха изпратени от Уол Стрийт. Нацистите получиха милиони марки и от германски финансисти чрез Шахт[5] за издръжката на SA и SS,[6] Освен това и финансирането на състоялите се тогава избори, които предадоха властта на Хитлер, бе извършено с доларите и марките, изпратени от Тях.

К: Онези, които според вас желаят да настъпи пълен комунизъм, въоръжават Хитлер, а той пък се кълне да изкорени първата комунистическа нация. Това е нещо съвсем логично от гледна точка на финансистите, в случай че някой [изобщо] ви повярва.

Р: Вие отново забравяте Сталинския бонапартизъм. Спомнете си, че срещу Наполеон, удушвачът на Френската революция, който отмъкна нейната сила, се намираха действителни революционери – Луи XVIII, Уелингтън, Метерних и нагоре чак до царят-аристократ... Според Сталиновата доктрина това е чисто злато. Трябва да научите наизуст неговите тезиси за колониите, които се отнасят до империалистическите страни. Да, според него кралете на Афганистан и Египет обективно са комунисти, което се дължи на борбата им срещу Нейно Британско Величество. Защо пък и Хитлер да не е обективен комунист, след като води борба против автократичния „цар Коба I”?[7] Все пак налице е Хитлер с неговата нарастваща военна мощ. А и той вече разширява границите на Третия райх и в бъдеще ще стори повече... И то в такъв мащаб, че да има достатъчно сила и възможности, за да атакува и напълно да унищожи Сталин... Не забелязвате ли всеобщата отзивчивост на версайските вълци, които обаче се самоограничиха до слабо ръмжене? Това не е ли друга проява на съдбата, случайност? Хитлер ще нападне СССР и както през 1917 г., когато претърпяното от царя поражение ни даде възможност да го детронираме, така загубата на Сталин ще ни помогне да го свалим... Отново ще удари часът на световната революция. Понеже понастоящем приспаните демократичните страни ще помогнат да се проведе всеобща промяна в момента, когато Троцки ще вземе властта в свои ръце, както по време на Гражданската война. Хитлер ще атакува от запад, неговите генерали ще се разбунтуват и ще го ликвидират... А сега ми кажете, не бе ли Хитлер обективно един комунист? Да, или не?

К: Не вярвам на приказки и чудеса...

Р: Е, щом не желаете да повярвате, че Те са в състояние да постигнат онова, което вече са постигали, тогава се пригответе да наблюдавате нахлуване в СССР и ликвидацията на Сталин в рамките на година. Мислите си, че това е чудо или случайност. Хубаво, тогава се подгответе да го видите и преживеете... Но наистина ли сте в състояние  да не вярвате на онова, което ви разказах, макар то още да е само хипотеза? Ще започнете да действате в тази посока чак в мига, когато прогледнете и забележите доказателствата в светлината на моя разказ.

К: Добре, нека да говорим под формата на предположение. Какво ще кажете?

Р: Сам вие обърнахте внимание на съвпадението на вероятности, което се случи между нас. В момента не сме заинтересувани от нападение над СССР, защото падането на Сталин ще предопредели унищожението на комунизма. А неговото съществуване ни интересува въпреки обстоятелството, че [понастоящем] той е формален, защото това ни дава сигурност, че ще успеем да вземем властта и тогава да го превърнем в реален комунизъм. Струва ми се, че ви представих положението в момента съвсем точно.

К: Великолепно, решението...

Р: Преди всичко трябва да се уверим, че не съществува потенциална възможност за атака от  страна на Хитлер.

К: Ако както твърдите вие, ние бяхме Тези, които го направиха фюрер, следва, че те имат власт над него и той трябва да се съобразява с тях.

Р: Тъй като бързах, не успях да се изразя съвсем точно, а вие не ме разбрахте правилно. Ако е вярно, че Те са финансирали Хитлер, това съвсем не означава, че те са му разкрили своето съществуване и целите си. Посланик Варбург се е представил с фалшиво име, и Хитлер въобще не се е досетил за неговата раса, а посланикът е излъгал чий представител е. Казал му е, че е изпратен от финансовите кръгове на Уол Стрийт, които са заинтересовани да финансират националсоциалистическото движение с цел създаване на заплаха за Франция. Нейното правителство провежда финансова политика, която предизвиква криза в САЩ.

К: И Хитлер е повярвал?

Р: Не знаем. Не бе чак толкова важно дали той е повярвал или не на нашите обяснения. Целта ни бе да предизвикаме война... А Хитлер означаваше война. Сега проумявате ли?

К: Разбирам. Следователно, не виждам друг начин той да бъде спрян, освен чрез създаването на коалиция на СССР и демократичните народи, която би била способна да победи Хитлер. Считам, че той не би могъл да нападне едновременно всички страни в света. Най-много – всяка по ред.

http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=192


Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Хитлер, социализмът и расовият план
« Отговор #10 -: Април 13, 2009, 22:54:46 pm »
Justin Stamm, Epoch Times     
 
Томас Малтус, свещеник от 18-ти век, публикува много от идеите, които по-късно Хитлер смесва със схемите си за „господстваща раса”.

Социализмът, евгениката и контролът върху прираста на населението
(Част 3)
Окончателното решение на социализма

„Не може да има отговор, без да е зададен въпрос.” Терминът „окончателно решение” по правило си проправя път до откъсите с коментари за германските националсоциалисти. Но много малко хора знаят какъв е бил първоначалният въпрос, нито от кого е бил зададен. В допълнение, още по-малко са хората, приемащи, че Адолф Хитлер не е първоизточникът на този въпрос, нито на неговия отговор.

    По времето, когато се появяват социалните инженери през деветнадесети и двадесети век, никой от тях няма по-голямо влияние от Томас Малтус. Спорна личност днес и дори още повече тогава, Малтус написва „Есе за законите на населението” и за пръв път повдига въпроса за опасността от пренаселване. Възможният катастрофален изход става известен като „Малтусова катастрофа”.

Малтусовата дилема

    Малтус, английски свещеник и икономист, вярва, че е прозрял проблема с прираста и въздействието му върху ресурсите, околната среда и обществото като цяло. Изследването му го подтиква да заключи, че темпото, с което населението нараства, е по-бързо от способността на обществото да произвежда ресурси, за да го поддържа.

    Икономическата структура на обществото също е поставена на карта. Малтус добавя, че с непропорционалното увеличаване на трудещите се спрямо наличната работа, огромен брой семейства няма да имат средства, за да се издържат. С глад, епидемии и престъпления вследствие на едно разорено мнозинство, той настоява да се предприемат действия за „проверка на прираста”.

    Последвалите модели окуражават „доброволното безбрачие” за „лошите образци” сред населението; социални стандарти по отношение на морала на по-бедните класи и ограничение на социалното взаимодействие са някои от ранните решения. Колко ранни? Малтус започва да развива хипотезата си през 1798 г.

    В действителност Малтусовата „дилема” е въпрос. Въпрос, поставен пред обществения елит на света. Отговорите, дадени от социалните инженери, стават все по-утвърдителни с времето, но окончателно решение липсва.

Въпреки че Малтус не е много известен в наши дни, неговото влияние върху правителства, както и върху онези, които планират да свалят съществуващи правителства, е било и си остава огромно. Теориите на Малтус намират много радушна подкрепа в революционните съзнания на личности като Чарлз Дарвин (създателят на модерния еволюционен модел), Карл Маркс и Фридрих Енгелс (автори на „Комунистически манифест” и „Капиталът”), лорд Джон Майнард Кейнс (основател на Световната банка, фабиански социалист и директор на Британското евгенично общество), Мао Дзедун (последовател на Карл Маркс, основател на Китайската комунистическа партия и убиец на 60-80 милиона души от собственото си население), както и много други.

    С продължаване на задаването на въпроса за пренаселването през двадесети век, средството, което несъмнено обединява учените по темата, е моделът на евгениката. (Вж. „Хитлер, социализмът и расовият план”, Част 2)

    С началото на „Третата международна конференция по евгеника” в Ню Йорк през 1932 г са утвърдени предложените форми за контрол върху прираста и редуциране консумацията на ресурси, както следва:

1. Контрол върху раждаемостта чрез методите на стерилизация, употреба на контрацептиви и аборт.

2. Евтаназия за болните и старите.

3. Установяване на политика на едно или две деца за държавите, където това е уместно.

4. Насърчаване на въздържаност в по-бедните класи.

5. Държавно обучени организации по „семейно планиране”.

6. Ограничаване на международните преселвания.

7.  Закони за защита на околната среда и поощряване опазването на природните ресурси, което довежда до „зеленото движение”.

Както изглежда, „окончателното решение” е намерено.

    Същата година Маргарет Сангър, член на Комунистическата партия на Съединените Щати, член на Американската Евгеника и основател на „Планирано родителство”, лобира в Конгреса на САЩ от името на своите съмишленици. Тя е представител на своите дарители, настоявайки за прокарването на „политиката на две деца”, както и за закон, изискващ насилствена стерилизация на 25 милиона американци. Достатъчно шокиращ е фактът, че двата законопроекта са били почти приети от Конгреса.

    Въпреки всичко, по онова време 34 щата вече са възприели закони за стерилизацията и процедурата е насилствено  приложена на над 50 000 американци.

    Въпреки временното поражение, битката за осъществяване на социалистическите евгенични закони едва започва.

Социализмът и евгениката неразделни

     През 1924 г. Адолф Хитлер написва позорната си книга за контрола над прираста на населението и социалното планиране, „Моята борба” (Mein Kampf), отдавайки на американските евгеници своето вдъхновение и дори изпращайки признателно писмо до Медисън Конрад относно публикуването на неговата монументална, базирана на евгениката книга, „Отмирането на Великата раса”. В писмото Хитлер нарича книгата своя библия.

    Година след Международната конференция по евгеника през 1932 г националсоциалистите печелят мнозинство в Райхстага (германския парламент) и Хитлер става канцлер на Германия.

    Почти незабавно са прокарани закони, легализиращи абортите, със специална директива на кого да бъдат насилствено приложени. Германските социалисти стават едва вторите в историята, които постигат целта на плана на евгениката, след руските социалисти през 1919 г.

    През следващите месеци остатъкът от методи за контрол и редуциране на прираста на населението са осъществени един по един, с насилствените аборти, стерилизацията и евтаназията начело на списъка.

    Накрая е отчетено, че Германската социалистическа партия е извършвала по над 500 000 аборта годишно, докато е на власт. Потресаващо количество, като се има предвид, че нацистите управляват от 1933 г до 1945 г. Общо близо шест милиона аборта, насилствени и доброволни, за 12-годишен период.

    Германското министерство създава пропагандни филми, популяризиращи евгеничните практики и ентусиазирано документиращи, че подобни закони вече са прокарани в Америка и Британия. „Преглед на контрола върху раждаемостта” – списание, стартирано от Маргарет Сангър, е често цитирано от нацистката партия.

    Сангър е високо ценена от Хитлер заради работата й в евгениката и популяризирането на аборта като инструмент за контрол над прираста на населението. Хитлер, който често я нарича свое вдъхновение, подсигурява тя да работи с най-важния човек в ранното нацистко движение, д-р Ернст Рудин, за да планират своето ново общество.

Д-р Ернст Рудин

    Ернст Рудин е един от основателите на Националсоциалистическата партия, създадена през 1918 г. Като директор на издържания от Рокфелер „Кайзер Вилхелм Институт” (“Kaiser Wilhelm Institute”) и действащ като основател на Германското евгенично общество е твърде вероятно Рудин да е повлиял на Хитлер повече от всеки друг в Германия.

    Освен това, д-р Рудин е избран за председател на „Третата международна конференция по евгеника” с посетители от цял свят. И накрая, той става автор на политиката за „расово прочистване” на нацистката партия в книгата си „Закон за превенция на наследствено болното потомство”(Law for the Prevention of Hereditarily Diseased Offspring).

    През 1933 г. Рудин оглавява назначения от нацисткото правителство комитет, наречен „Експертен комитет по въпросите за прираста и расовата политика.” Това, което той пише същата година, не само се превръща в политиката на прочистване на нацистка Германия, иронично копирайки дума по дума международно приетата евгенична политика, но е и охотно публикувано в списанието на Сангър „Преглед на контрола върху раждаемостта” с бурно одобрение.

    Историята е записала ужаса, последвал след установяването на тази политика на расово прочистване.

    В следващите години социалистите от Германия правят поход из Европа и обединяват други, за да започнат война, която да сложи край на всички войни. Крайният резултат от Втората световна война е, че политиката на расовата чистка на социализма коства живота на 50 милиона души. В комбинация с касапницата на други социалистически революции, като тази на болшевиките в Русия, Червената армия на Мао, Пол Пот в Камбоджа и Кастро в Куба, броят на жертвите достига зашеметяващите над 150 милиона убити.

Дали това е утопията, за която Карл Маркс е говорил?

    За мнозина е потресаваща дихотомия да се сравняват руските и германските социалисти, сякаш сходството е само в името.

Но историята съхранява истината, както и споделените им общи цели.

„Това, което ни свързва с болшевизма, е повече от това, което ни разделя от него.” – Адолф Хитлер

http://www.epochtimes-bg.com/2009-02/2009-04-12_01_d.html
(Следва Част 4)

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Хитлер, социализмът и расовият план
« Отговор #11 -: Май 05, 2009, 14:53:27 pm »
Хитлер, социализмът и расовият план (Част 4)

Justin Stamm, Epoch Times

„Всичко, което знам е, че не съм марксист.”
Карл Маркс 

Полезните идиоти

    През 1917 г Владимир Ленин е главният лидер на болшевишката руска комунистическа партия, когато тя сваля от власт цар Николай II и заграбва властта. Ленин става председател на комунистическото ръководство, обещаващо земя, свобода и благополучие за всички.

    На селяните, дали нужното рамо за революцията, не отнема много време да осъзнаят, че са били лъгани и използвани.

    През следващите години много от тях отричат комунистическото управление и станалите селски бунтове водят до общонародна гражданска война. Ленин съзира необходимостта от енергични мерки, наречени от историята „Червеният терор”. Според изчисленията, под железния юмрук на Ленин са загинали 9 млн. души. Освен това социалистическата идеология довежда до политиката на кооперативните стопанства и изземването на зърнени култури, причинявайки безсмислената смърт на над 10 млн. души.

    Под железния юмрук на Йосиф Сталин нещата стават само по-лоши.

    С наблюдаващия това свят, какво е било отношението на хората по онова време към тази свръх-насилствена форма на управление? Удивителното е, че много привърженици на сътворения от Карл Маркс социализъм/комунизъм отричат, че смъртните случаи изобщо са се случили някога.

    Колкото и невероятно да звучи, изумителен брой западни т. нар. интелектуалци твърдят, че комунизмът не цели нищо повече от една мирна утопия, където всеки живее в мир и хармония. ;)

    Докато е вярно, че крайната „цел” на движението е мирен утопичен резултат, мнозина никога не си задават въпроса как пролетариатът се справя с онези, които не приемат елитарното ръководство или начина за постигане на утопичния завършек. Очевидно етапът на „насилствена революция”, преподаван от Маркс като необходимо условие за утопичното състояние, е бил пропуснат от тези хора. За съжаление мнозина стават жертви именно на лидерите, които са подкрепяли.

    Когато Ленин и Сталин чуват какво имат да кажат онези западни комунистически симпатизанти, те определят тези зле информирани, но полезни помощници като нещо, което би могло да се преведе от руски като „полезни идиоти”.

Уолтър Дюранти е вероятно най-известният от тези полезни… хора.

Велик лъжец

    Дюранти работи за New York Times и през 1921 г получава мечтаната от него работа в московския офис на изданието, където остава в продължение на 20 години. За цялото време,  което прекарва в Съветския съюз, не е написан нито един негативен репортаж срещу комунистическата държава или срещу комунизма. В допълнение на това той отрича най-ужасяващите зверства на Съветския съюз, включително и това за причинения глад – напълно отрича съществуването му и уверява западняците в чужбина, че подобно нещо никога не би се случило.

    През 1932 г в западните медии започват да се появяват репортажи за глад в Украйна. Журналисти като Гарет Джоунс от The Times и Малкълм Магъридж от The Guarduan правят опит да информират останалата част от света за случващото се. Двамата мъже не се подчиняват на ограниченията върху придвижването и тайно отиват да проучат условията в Украйна, за да напишат репортажите си. През пролетта на 1933 г Джоунс напуска СССР и отразява глада в Manchester Guardian, използвайки истинското си име.

    Дюранти осъжда Гарет Джоунс в New York Times. В своя статия той описва ситуацията под надслов „Руснаците гладни, но не и умиращи от глад” по следния начин: „От британски източник в американската преса се появява голяма страховита статия за глада в Съветския съюз, с „хиляди вече мъртви, а милиони заплашени от гладна смърт” ”.

    В статия в New York Times от 24 август 1933 г той твърди, че „всеки репортаж за глад в днешно време е преувеличение или злобна пропаганда”.

    Магъридж, посетил тайно Украйна за The Guardian, нарича по-късно Дюранти „най-големият лъжец, когото съм срещал в журнализма”.

    Първото сериозно изследване на украинския глад е написано едва десетилетия по-късно. Начело в това начинание застава Робърт Конкуест от института Хувър, определян в левите кръгове като човек с десни убеждения. Но когато статистиката на Съюза за смъртните случаи по време на глада е най-после представена по време на управлението на Михаил Горбачов, данните показват, че действителният брой на загиналите надвишава дори милионите от изчисленията на проф. Конкуест.

    В центъра на полемиката е самата политика на комунистическото движение и неговите методи за елиминиране на враговете му чрез геноцид.

Мирните пострадали

    Човек би трябвало да е поне малко несъстрадателен, за да е обзет от насилие. Хилядолетия наред човечеството се е опитвало да намира начини за мирно разрешаване на конфликтите, но често е прибягвало до война.  Мирът е наистина един благороден стремеж.

    Но има и такива, които се опитват скришом да завземат властта, след което се обграждат с мирни и добронамерени хора, за да прикрият намеренията си. За съжаление тези пионки на жадните за власт често биват захвърлени при първия удобен случай.

    Да разгледаме обещанията на Мао към т. нар. освободен народ.         
    Демокрация за всички, земя, свобода и така нататък. До ден днешен нито едно от тези обещания не е изпълнено, но при все това, адекватно разбиране относно факта за над 80-те милиона жертви на тази свръх-насилствена партия на комунизма липсва. Насилието продължава, като най-новите жертви на гнева на ККП са практикуващите Фалун Гонг.

    И така, как подобни зверства продължават да бъдат извършвани над невинни граждани и до ден днешен? Означава ли комунизмът свобода, мир и демокрация? Желае ли той равенство за всички чрез елиминирането на класите?

    Следва да се отбележи, че насилствената природа на „Комунистическия манифест” не е била никога тайна за света, тъй като той се разпространява от 1849 г насам. Но мнозина не осъзнават – или избират да не четат – публикуваните мисли на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, изразяващи тяхната страст към насилие… нито пък осъзнават колко е зашеметяващ броят на последователите на Маркс и Енгелс, споделящи тяхната кръвожадност.

Кръвожадността на Карл Маркс

    Нека разгледаме някои мисли на Маркс и Енгелс.

    Относно мирните движения:
„Дано дяволът вземе тези народни движения, особено в момента, когато са мирни.”

    Относно тероризма:
„Има само един начин, по който непоносимите смъртни агонии на старото общество и кървавите родилни мъки на новото могат да бъдат скъсени, опростени и концентрирани, и този начин е революционният тероризъм.”

    За диктатурите:
„Всяко временно следреволюционно политическо положение изисква диктатура, при това – енергична диктатура.”

    За демократите:
„Онези псета – демократите, и либералната измет ще видят, че ние сме единствените, които не са изглупели от ужасния период на мир.”

    За демокрацията:
„Демокрацията, както и всяка друга форма на управление, трябва в крайна сметка да се разпадне.”

    За семейството:
„След като е установено, че земното семейство е тайната на светото семейство, самото то трябва да бъде унищожено на теория и на практика.”

    За авторитаризма:
„Революцията определено е най-авторитарното нещо, което съществува; тя е акт, при който една част от населението налага волята си върху другата чрез пушки, байонети и оръдия.”

    За съветските народи:
„В руския речник няма такава дума като „чест””.

    За насилието (интервю за Chicago Tribune, 1879 г):
Въпрос: „Тогава, за да приложат принципите на социализма, неговите привърженици пропагандират ли убийства и кръвопролития?”

Отговор на Карл Маркс: „Началото на нито едно велико движение не е било поставяно без кръвопролития.”

    За равенството:
„Използвах израза „модерна митология”, за да опиша богините на „справедливостта, свободата, равенството” и т.н.”

    За китайците:
„Изглежда като историята да е трябвало първо да напие целия този народ, преди да успее да го извади от наследствената му тъпота.” 

    За расовия геноцид:
„В Централна Европа само германците, унгарците и поляците се броят за носители на прогреса. Останалите трябва да бъдат премахнати. Главната мисия на всички други раси и народи, големи и малки, е да загинат в този революционен холокост.”

    Общо взето, социализмът/комунизмът не е това, за което мнозина го считат. Дори ако човек не вземе под внимание убежденията или претекста на този „кървав култ”, а отчете единствено историческите сведения, може да стигне до извода, че комунизмът действително е начин на живот, който трябва да бъде захвърлен в аналите на историята.

    Лъжата изглежда е най-силното му оръжие – да лъже относно намеренията си, както и да отрича миналото си. Да вземем например безочливото изявление на Маркс: „Всичко, което знам е, че не съм марксист.”

    Наистина, колкото по-нагла е лъжата, толкова повече хора се опъват да я оспорят. Но тези лъжи трябва да бъдат извадени наяве.

    В историята на социалните инженери за контрол над населението и мечтаната „Научна диктатура”, не всички са били полезни идиоти, които са били лъгани. Някои са били лъжците, държащи конците на куклите. Да разгледаме този цитат на Маргарет Сангър, основателка на Планираното родителство през 1939 г: „Ние не желаем да се разчуе, че искаме да изличим чернокожото население”.

http://www.epochtimes-bg.com/2009-02/2009-05-05_01_d.html



Неактивен lokmar

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 239
Re:Хитлер, социализмът и расовият план
« Отговор #13 -: Май 29, 2009, 20:37:58 pm »
 ;D  ;D ;D  Аз какъвто съм неудачник де е Сатаната? :P  ;) 
« Последна редакция: Май 29, 2009, 20:38:58 pm от lokmar »

Неактивен bullevrz

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 5
Re:Хитлер, социализмът и расовият план
« Отговор #14 -: Юни 12, 2009, 22:56:26 pm »


      То расовият план и сега го има: 
http://podblanc.com/russian-beheading

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27