Когато бъде зададен въпросът "Откъде се е пръкнала идеята, че генът, културата и расата трябва да бъдат пазени и съхранявани?" , някои дават отговора, че това нещо е характерна черта за начина на мислене на рептилите и съществата от сириус и тъй като цивилизацията ни е рептило-сириусоидна, тя копира разбиранията на извънземните градинари.
В езотеричен план пък чистотата на расата, запазената култура и народ са само част от сцената - полезни събития, които допринасят за опита на инкарнациите и преживяването на йерархията и дуализма в тази част от Вселената. Това са просто обикновени условия, които Висшите Азове използват за трупане на опит.
И ако национализмът всъщност не е нищо конкретно в смисъла на някаква Вселенска панацея... То тогава защо е бил създаден преди, а сега усърдно се разрушава?
Някои отново ще отговорят - това е "създаване на ред от хаоса", всеизвестната масонска максима (и на тайните общества като цяло вероятно, а защо не и по-широко понятие, след като работи във всички посоки?) Тоест разрушаването на национализма и всяването на хаос има за цел да предвижи задкулисната световна игра в някаква посока. Тоест градинарите се грижат за градината си.
Но... очевидно е, че това се случва само с някои народи. Също така, първоначално е имало нужда от създаването на ред и именно на национализъм, защото градинарите обмислят всичко и този ред, макар и временен, е трябвало да има адекватна форма.
Тогава какви са истинските плюсове на национализма - онези, които не обслужват програмата "временен ред, който да послужи за основа на хаоса, от който ще изникне крайната цел"?.
В този ред на мисли, при услровие, че има такива скрити плюсове, а същевременно национализмът, погледнат отгоре не е нещо особено, а просто част от сцената... не би ли трябвало да се стигне до извода, че за едни народи национализмът е полезен, но не и като общопланетно състояние? Какво мислите вие?
