Вече съм писала из форумите, че без егото не можете да съществувате, поне не извън психиатрична институция. То играе различителна роля, за да можете да отделите себе си като личност от останалите. То е полезен, разграничителен инструмент. Уравнявайки егото със суперегото е пълна глупост. Четка баданарка, която замазва с негативни краски нещо, което не може да бъде нито негативно, нито позитивно. Егото си е просто его. Отричайки, че имате его вие отричате, че имате личност или индивидуалност.
Играчът и наблюдателят са две интересни егови роли на дадена инкарнация.
Играчът в „играта” има ( почти задължително) болезнено наранимо суперего или комплекси а най-често, смехотворната комбинация от двете. Наблюдателят на „играта” има его и не го отрича.
Някои хора се закичват (сами разбира се) с медалите на индивидуалността, но не понасят да бъдат самотни или сами. Самотата ги влудява, прави ги несигурни. Те трябва ежедневно да получават признание, потвърждение от приятели, роднини, познати и непознати. Много самопровъзгласили се индивидуалисти, всъщност са енергийни вампири, които не могат да дишат без енергията на другите, въобще без енергиен обмен. Какъвто и да е. Те непременно трябва ( и търсят) да общуват и непрекъснато го правят, защото това е тяхната дрога, техният хероин. Те ще ви засипват с разговори, лекции и поучения ( предимно за вас самите), които лекции, сами те наричат дарения и даване/отдаване , събуждане, отваряне на очи....(комплекс + суперего в действие) ... Булшит. Червената лампичка веднага светва, когато някой ми казва, че ми дава. Какво ми дава? Мнение.. Защо ми е неговото мнение изобщо? Ами на мен не ми трябва, но на него му е необходимо да го раздава, щедро...на бидони..
Индивидуалистът и изследователят затова СА такива, защото нямат нужда да „взимат” или „даряват” непременно мнението си от/на другите ... Те изследват... Изследването НЕ изисква даване на мнение. Вампирите може да се самозаблуждават колкото си искат, но не могат да заблудят истинския индивидуалист и изследовател. Защото, едно е да играеш играта, а съвсем друго е да я наблюдаваш отстрани ( и естестествено да създаваш илюзията, че също играеш, защото знаеш как да манипулираш инкарниралите се недоразумения по пътя си) . Когато играеш играта, само се заблуждаваш, че я наблюдаваш. Изследваш... грънци.
Такива са капаните на егото преди езотерична еякулация. Аз съм индивидуалист, аз съм изследовател, аз не играя игри, аз само давам...аз изразявам себе си, аз оставям следи....аз докосвам...аз се опитвам да провокирам.....Не думай.. Баси. Тука има доста „аз”- а май? Цела навалица от аз-чета. Ма на кой му дреме какво си ти или не си ? И защо би му дремало...Играчът си е играч, наблюдателят няма нужда от игри.. Играчът е бръшлян, който трябвада се закача за всичко, за да може да вегетира. Само така той може да съществува, играейки, закачайки се и смучейки необходимите му сокове...
Наблюдателят е снизходителна усмивка, която само друг наблюдател може да усети. Нещо като мона Лиза - хем се смее хем не се. Невероятно облекчение е да оставиш света намира. Да му позволиш да бъде. Защото той е точно такъв какъвто е и не може да е друг. В света нямам ако-та, ма-та и но-та. Светът не знае тия опции. Те са само за играта. Играчо, твоята арогантна позиция, че си обърнал огромното слънце на знанието с хастара навън и сега разхвърляш светлината му, е просто тъпа и смешна, но и логична и разбираема.
Наблюдателят на играта позволява на нещата да се случват край него, без да си въобразява, че трябва или има (нуждата) правото да променя.. Да променя хора, да променя мислене, да „събужда”, да назидава... дори да изказва менние. Самата мисъл, че би могъл да накараш или провокираш хората да се променят, е супер-егова и арогантна. Провокират се комплексарите, недорасляците, децата... Наблюдателят вече е бил в играта и на него правилата или по-скоро липсата на правила в играта, са му ясни и смешни. Той не се хваща в капана на духовното онаниране. Дръж си лекциите за себе си, плиийз, играчо..
Капаните на супер-его-чалгата са именно тези : супервъобразилият се енергиен смукач непрекъснато реве като ощипана невеста ( типичната игра на жертвата) , как всички искали да го променят, да го анализират, как всички му поставяли епитети, опитвали да го сложат в рамки, да го принизят до тяхното конформистко мислене и начин на живот, да го уеднаквят със социума (него... точно него, тцтцтцтц...от който социум, бай дъ уей той не е част .... ъъъ уж), а той е странен, уникален и не е такъв, той е индивидуалист и какво прави индивидуалистът......точно същото, от което реве - опитва се да слага рамки на другите, да ги причислява към една или друга социална ктегория, да им дава оценки... да ги анализира...Е.. смукач, номера минава, ако участваш в играта, защото участниците правят точно това, те слушат и после взимат участие. Ти им подаваш кокала и те го загризват яко... И когато жертвата захапе кокала, ти се хващаш за духовното си удължение в сладък оргазмичен екстаз О...Йес... йесс!.... Смях... смях, защото след духовния оргазъм, неусетно някак, ти сам загризваш кокала, който други ти подхвърлят и така се хвърляш в соц. Океана, от който иначе парадираш, че не си част, осигурявайки на друг играч един бърз тек..
Суперегото не е проблем за наблюдателя на играта. Защото на него не му дреме, кой какво его има, дали някой е с комплекси, дали си играе игри, дали се изживява като нещо си... кой какво казал, защо го бил казал... Наблюдателят наблюдава ( името му показва) и събира необходимата му информация. Той не изпитва нуждата да онанира над човешки поведения. Какво значение има, че Евгени бил казал еди си какво? Как го бил казал и какво изразявал...Наистина, какво от това? Изказването на Евгени променя ли моя мироглед, аз трябва ли да съм съгласен с Евгени, а ако не съм, трябва ли да уведомя Евгени, че е на „грешен” път? Не, не и не! От къв зор? Оставям шибания Евгени на мира и на собствените му фантазии. Щом така е решил. Защото само набюдателят знае, че всичко е точно така, както е и не може да бъде по друг начин. Или той позволява на Евгени да бъде какъвто е. Защото ако каже на Евгени мнението си, това няма да промени Евгени и затова наблюдателят не се впуска в безмислени полемики.
Наблюдателят знае още нещо, което играчът не знае. Че количеството не е задължително еквивалент на качество. Но участникът в играта не мисли така, той смята, че количеството му придава спец. аура.. Ако изговори една лавина от думи, това непременно го прави интелигентен, ценен, стойностен, даващ... оставящ следи...докосващ... събуждащ.. Амин! Да живее Интернет, че така не ни се налага да си бършем задниците с толкова плява, която се изписва във виртуалното пространство.
Думите за играча са от грандиозно значение. Той задълбава в тях, защото универсалният език му е чужд. Има хора, които имат дар слово и такива, които имат дар думи. Първата категория нямат нужда от вербален бълвоч, другите не могат без него. Бълват яко. Конвейрна продукция.. дали някой ги разбира, няма значение. Който не ги разбира, е естествено недорасъл за техния интелект хахаха. ;D Те трябва да онанират постоянно, дълго и болезнено.... с думи. Не със смисъл.
Може да се пише до посиняване за играча и наблюдателя. Това беше моят начин, накратко да опиша моето виждане за само две от многото фасети на егото.
Егото си е хубаво нещо, не бързайте да го събличате, че може да се окажете голи. Не, че има нещо лошо да сте голи, но да му се не види, винаги ще се намери някой „загрижен” играч да се опита да ви го сложи (палтото на раменете).
И още нещо, за да станеш наблюдател, ТРЯБВА да си бил играч, но да си се дипломирал от играта. Не можеш да седиш на двата стола . Ако си мислиш, че го правиш успешно, най-вероятно си траеш, че гъза ти се е изръбил от седене на двата ръба.
Както винаги, всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, но ако има саморазпознали се , честито! Постът ми не е нито обръщение, нито анализ на конкретни личности, защото това не е моя работа, да анализирам хората, какви са и как си живеят живота. Системата е назначила рутинни играчи за тая работа. Те трябва да поддържат полярността. Аз давам примери за две егови състояния. Вие сами решавате, дали да четете и как да тълкувате написаното. Е, това си е индивидуална, егова работа...
