Къде да проверим? Има ли някъде сигурна”банка” където се пазят ( и предоставят свободно) досиета на учени, в какви тайни общества и организации членуват и кой ги финансира? Аз лично не знам, къде бихмогла да намеря „достоверна” информация за подобни сведения. Не е ли по-добре, като за начало, да прочетем какво е написано и да преценим сами, интуитивно, със собствената си логика, мисъл и усещане, кое да приемем и кое не? Иначе бих се отказала от най невероятния дар, който ми е даван в човешки облик: да мисля, да мисля сам, а не да разчитам на : Позоваване на Авторитет, Етикетиране, Емоционално Мислене, Скачане към Заключения, ако трябва да посоча само една част от изредените.
Все пак, нали ако един ум не е нито третокласен, нито второкласен, той е щастлив да бъде просто в употреба.
Не мога да се съглася, че за да прегледам даден текст адекватно, и да го осмисля със собствения си ум, ми е необходимо да търся непременно конспиративни източници, потвърждаващи, че текстът е вероятно плод на учени, финансирани от тайни огрганизации , т.е. да попадна в другата статистическа графа: свръхгенерализирането.
Аз лично съм съгласна с повечето от изредените неща, понеже са проверени и изследвани лично от мен. За това за мен е очевидно, че има една основна тенденция, ако щете и конспирация, в световен мащаб, а именно да се отнеме завинаги способността на човека да мисли самостоятелно. Да му се отнеме последната свобода. На него му се внушава постоянно, че за всичко, той трябва да се опира на авторитети и да следва като овца „знаещи” и „лидери”.
Всъщност, изреденото по-горе не е масово популярно сред хората, а само в определени тясно специализирани среди, като психолози и т.н., което ме навежда на мисълта, че ако беше анти-човешка манипулация, би било точно обратното. Бихме го гледали като реклама по тв, биха ни тъпкали главите всеки ден, нон стоп, за да ни го внушат. Биха го добавили и като задължителна част от образователната програма. Методи колкото щеш.
Понеже някой учен е разработил с течение на години практика и наблюдение над обществото, съответни характеристики и типажи на поведение, които несъмнено водят човека до заблуди, този учен е НЕПРЕМЕННО член на тайно общество. А и да е, какво ме интересува, кой какъв е. Не е важна личността, важно е какво казва. Дали това, което казва интуитивно е потвърдено в мен или отхвърлено.
Аз нямам претенциите да знам кой е „скрития замисъл”. Бих могла да знам, само ако ЗНАМ. Мога да мисля, да предполагам, да подозирам, но не и да ЗНАМ. Но личната ми логика не вижда в гореизброените: „неудобни неща”, „болестни състояния” или „заболявания”, а по-скоро определени типажи на поведение, често срещани в обшществото, които промотират емоционалното мислене, убийствено популярно в нашия свят.
Този, който мисли емоционално, непременно търси емоционални причини и също така емоционални оправдания за престъпното си поведение. Расовата омраза, религиозната, това е все емоционално и стадно „мислене”, резултатите от което са кървавите кланета (жертвоприношения) в световен мащаб. Ако на тези модели на поведение им се обърне повече внимание, вместо да се скача моментално срещу тях, че са конспирация, хората биха могли да научат много полезни неща. Като това, да мислят самостоятелно и да разсъждават със собствения си мисловен унстумент. Резултатите ще бъдат - умерени човешки отношения и относителна толерантност в съвместното съществуване. Но, предполагам, целта е точно обратната.
Негативното мислене е толкова често облечено в „светли дрехи”, че само дълги години на горчив опит и будно съзнание, са в състояние да го различат от искренното, добро намерение.
