Автор Тема: Пентагонът  (Прочетена 2205 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Admin

  • White Force Fighter
  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 760
  • Пол: Мъж
  • MAY THE FORCE BE WITH YOU
    • Light Motion Design Studio
Пентагонът
« -: Юли 16, 2005, 11:18:27 am »
Председателят на Комитета на началник-щабовете на САЩ генерал Ричард Майерс остро разкритикува Русия и Китай, предаде Би Би Си.

Според генерала две много големи държави се опитват да сплашат по-малки страни, визирайки Русия и Китай и останалите членки на Шанхайската организация за сътрудничество - Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан.

Миналата седмица на срещата на организацията в столицата на Казахстан – Астана бе приет документ, в който към САЩ е отправен призив за определяне на дата за изтегляне на американските бази от Узбекистан и Киргизия.

От външното министерство на Узбекистан настояват, че американската база на територията на страната била разрешена, само докато продължавала операцията в Афганистан.

Според Майерс обаче приетият документ не е особено полезен. Генералът подчертал, че САЩ не възнамеряват да изключат Централна Азия от сферите на интересите си, тъй като тя е важна за тях не само заради операцията в Афганистан.

Безопасността и стабилността в Централна Азия са важни цели и всеки, който е в състояние да допринесе за тяхното постигане, трябва да бъде приветстван, заявил Майерс.

Китайските медии коментират, че Шанхайската организация за сътрудничество е в състояние да осигури мира и стабилността в региона.

Американците крият истинските си намерения зад борбата с тероризма, коментира централният китайски вестник “Женмин Жибао”.

-------------------

Оставам тази новина без коментар! Просто ще замълча! >:(
VOX UNIUS - VOX NULIUS
-------------------------------
The change is in your mind!

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 675
  • Пол: Мъж
  • WATCHER
Относно: Пентагонът
« Отговор #1 -: Март 25, 2006, 14:32:58 pm »
Пентагонът: Русия ни е издала на Ирак.

Москва: Измислици!

25 март 2006 / News.dir.bg
Пентагонът съобщи, че Русия е предоставяла на Ирак разузнавателни данни в първите дни от американската инвазия през 2003 г.    
На 2 април 2003 г. иракският външен министър съобщил на Саддам Хюсейн, че руското разузнаване е предало информация за американските планове чрез руския посланик в Багдад. Информацията е, че американските сили се придвижват да обградят Багдад от юг, изток и север, че бомбардировките ще се концентрират върху столицата, и че атаката няма да започне преди 15 април с.г. В действителност Багдад пада около седмица преди тази дата. Данните от руснаците са подхранвали съмненията, че атаката от Кувейт е диверсия. Руското външно разузнаване окачестви днес като измислици тези твърдения. Не за пръв път се отправят подобни безпочвени обвинения по адрес на руското разузнаване, заяви за АФП говорителят Борис Лабусов, предаде БГНЕС. Не смятаме за необходимо да коментираме подобни съчинения, добави той.

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Относно: Пентагонът
« Отговор #2 -: Март 26, 2006, 01:07:01 am »
Руснаците шпионирали US-плановете за войната в Ирак, давали ги на Саддам

Много от информациите обаче се оказали неточни и подвели ираксия лидер, който водел защитата срещу американците хаотично


25.03.2006

Руското правителство е предоставяло на сваления иракски диктатор Саддам Хюсеин разузнавателна информация за придвижването на американските военни в първите дни след нахлуването в Ирак през 2003 г., твърди доклад на Пентагона.

В документа, който е изготвен в два варианта - секретен и публичен, са цитирани два документа, според които руснаците са събирали информация от източници в американското централно командване.

Данните били предавани на Саддам чрез Владимир Титоренко, тогавашния руски посланик в Багдад.

В некласифицираната версия на доклада, озаглавен "Проект "Иракски перспективи" (вж. пълния документ на англ. език в сайта американското Общо командване (JFCom.mil), PDF формат) не се дават оценки за значимостта на цитираните документи или за тяхната надеждност.

Случайно или не, но разузнавателните сведения на руснаците са били от полза за усилията на американските военни да дезинформират иракския режим.

Саддам е бил подведен, че преминаването на US войници през Кувейт е само заблуждаваща маневра, всъщност оттам дойде основния удар, който бе подкрепен от специални части, навлизащи от Йордания и парашутни десантчици в северен Ирак.

Невярна се оказа и информацията, че атаката на Багдад няма да започне преди 15 април, когато е трябвало да пристигне 4-та пехотна дивизия.

Всъщност нападението започва седмица по-рано, когато дивизията все още не е стъпила на иракска земя, тъй като планираното й преминаване през Турция не е разрешено от Анкара.

Точни обаче са били данните, предупреждаващи Саддам, че основната цел на американците преди Багдад ще е Кербала, както и че те няма да се опитват да окупират градовете по пътя им към столицата, а да минават покрай тях, тъй като стратегията им е разчетена на изненадата и бързината на придвижване.

Докладът изтъква също, че главната причина за успеха на САЩ във войната е било хаотичното командване на Саддам, който в голяма степен не е осъзнавал истинската опасност, заслепен от собствената си пропаганда.

Кевин Уудс, ръководителят на екипа, изготвил доклада, споделя, че самият той е бил изненадан от разкритието, че руснаците са предавали разузнавателна информация на Саддам, но няма основателна причина да се съмнява в достоверността на изводите си.

Нормално е Русия и други страни, които не са част от "Коалицията на желаещите" да опитват да се сдобият с разузнавателни данни за американските военни планове, отбелязва АП, добавяйки че това важи в още по-голяма степен за операцията в Ирак - страна, с която Москва има отдавнашни политически и икономически връзки.

Все пак досега от Пентагона не са признавали, че руснаците са ги шпионирали успешно, изтъква агенцията.

"Това не е първият случай, в който се отправят такива безпочвени обвинения към руското разузнаване. Не смятаме за необходимо да коментираме подобни лишени от смисъл твърдения", заяви говорителят на службата за външно разузнаване на Русия Борис Лабусов.

Според мен това са абсолютни глупости, абсурд, коментира Мария Захарова, говорителка на руската мисия в централата на ООН в Ню Йорк.

Тя подчерта, че Вашингтон не е показал на Москва цитираните в доклада документи.

Някой иска да каже нещо и дори го направи, но няма доказателства да го потвърди, каза още Захарова.

musica universalis

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 332
Re:Пентагонът
« Отговор #3 -: Декември 28, 2009, 00:18:51 am »
ВОЕННО-ПРОМИШЛЕН КОМПЛЕКС И
ИКОНОМИЧЕСКО РЕГУЛИРАНЕ В САЩ


доц. д-р Петър Стоянов, СУ

По принцип зараждането на военно-промишления комплекс (ВПК) в САЩ се счита, че води началото си от периода на Втората световна война. Но в прощалната си реч през 1961 г. президентът Дуайт Айзенхауер предупреждава за израстването на такъв със студената война, имайки предвид нарастването на връзките на професионалните военни с оръжейната индустрия, с което се увеличава тяхното влияние върху «всички градове, парламенти и федерални служби в страната». Ако обаче националната сигурност на САЩ е единствената причина за милитаризирането на американското общество, тогава краят на студената война би трябвало да доведе до трайно разоръжаване. Но след промените от 1989 г. малко се чувства това. Действително президентът Бил Клинтън след встъпването си в длъжност през 1993 г. намалява бюджета за отбрана и пренасочва през следващите години милиарди за намаляване на дълговете. В американската оръжейна промишленост се извършва серия от сливания на компании вследствие на съкращаване на поръчките. След това ВПК се възражда като птицата “феникс” от пепелта. През 1999 г. американският Конгрес за пръв път приема повишаване на разходите за въоръжаване. Оръжейният концерн “Дженерал Дайнамикс” обявява, че администрацията на Клинтън със съкращаването на разходите за въоръжаване е деморализирала и застрашила националната сигурност на страната.
През 1997 г. към основателите на «проекта за новия американски век» се отнасят Доналд Ръмсфелд и Ричард Чейни, произлизащи от един особен кръг на неоконсервативната републиканска партия. В предизборната си кампания през 2000 г. Джордж Буш издига лозунга за нова вълна на въоръжаване. Над 100 млн. дол. се изливат в предизборната кампания на Буш от оръжейната промишленост - повече от който и да е предишен кандидат в историята на американските президентски избори. През 2003 г. САЩ само надхвърлят вече 43% от разходите за въоръжаване в света и днес се движат около 50-те процента. Новият бюджет на Пентагона предвижда за 2004 г. разходи в размер на 268,2 млрд.дол. Най-силно при това нарастват, както при Рейгън, разходите за снабдяване с оръжие и военни изследвания. От встъпването в длъжност на администрацията на Буш всяка година средно с 10% повече се разходват за разаботването на нови оръжейни системи, като за бюджетната 2004 г. те са над 136 млрд.дол.
Петте оръжейни гиганта на САЩ заангажират общо над 540 хил. д сътрудници. Само с производството на оръжие те са реализирали през 2002 г. 80 млрд. дол. оборот. През първата половина на 2003 г. оборотът на този олигопол нараства с 22,6% спрямо същия перод на предишната година (вж таблица 1).

Табл. 1. Оборот на водещите американски оръжейни концерни през 2002/03 г.


Компания (дял на оръжейните сделки
през 2000 г.) Годишен оборот през 2002 г. в млрд. дол. (промяна спрямо предходната година) Оборот през първото полугодие на 2003 г. в млрд. дол. (промяна спрямо предходната година)
БОИНГ (в оборота на концерна 42%)
Оборот на оръжейните сделки
54,1 (-7,1%)

25,0 (+9,4%)
25,0 (-9,5%)

12,8 (+9,5%)
ЛОКХИЙД-МАРТИН (90%) 26,6 (+10,8%) 14,8 (+20,5%)
НОРТРОП-ГРУМАН (85%) 17,2 (+32,3%) 12,5 (+53,1%)
РЕЙТИОН (62%) 16,8 (+4,6%) 8,6 (+7,8%)
ДЖЕНЕРАЛ ДАЙНАМИКС
(75%) 13,8 (+14,7%) 7,4 (+11,3%)

Войната в Ирак служи не само за свалянето на режима на Садам Хюсеин и за нов геополитически ред в Близкия изток, но де факто и за нарастване на сделките на американската оръжейна промишленост. Американските въоръжени сили сега попълват своите запаси от изстреляни ракети и муниции с поръчки за милиарди.
Концерните подсигуряват своите интереси чрез една скъпа лобистка система във Вашингтон. Те разпределят своите предприятия по цялата страна и с това могат да залагат на подкрепата на голям брой представители в Конгреса, които не само “мислят” за работните места в своите избирателни окръзи, но и за дарения за изборните кампании в своите щати. Заедно с огромната бюрокрация в сферата на отбраната, оръжейната промишленост успешно води борба от края на студената война насам срещу дивидентите от мира. Рядко се появява пред обществеността, залага на поверителни разговори, на влиянието на бивши офицери и на дарения за предизборни кампании.
Петте големи оръжейни концерни на САЩ са предприятия в сферата на електрониката, чиито продукти все повече намират приложение в гражданската сфера. Дали радар за метеорологията, лазер за CD или DVD-плейър или в медицината, за свързващи хай-тек материали за въглеродни влакна – всички тези продукти са разработени първо за военните. Силициевата долина възниква в голямата си част като обслужваща военната промишленост. Калифорнийската долина дължи своето легендарно издигане в бастион на американската компютърна промишленост на производителя на оръжие Локхийд-Мартин. В оръжейната индустрия през 80-те години той със своите 25 хил. д е най-големият работодател и снабдява по договор утвърдени предприятия като «Интел» и «Хюлет-Пакард», както и множество стартиращи фирми. Близо 4 млрд. дол. пари на Пентагона потичат през 1993 г. към близо 900 фирми в Силициевата долина и Сан Франциско. Олигополът снабдява множество субдоставчици чрез субконтракти и с това в отделни щати, като напр. Калифорния той е станал инструмент на структурната политика. При един американски боен самолет делът на субдоставчиците в стойността на продукта е нараснал за периода 1990-2000 г. от 50 на 70%. Субсидиите за оръжейната промишленост следователно служат и на целия високотехнологичен сектор на САЩ, те са субсидии в борбата със световната конкуренция.
Известният гигант на самолетостроенето “Боинг” стои днес в центъра на дъжд от касите на Пентагона. Боинг трябва да балансира загубите, които компанията понася в гражданското самолетостроене от 11 септември 2001 г. насам. През 2003 г. делът на сделките с въоръжение в оборота на компанията е нараснал на над 55%. В Южна Калифорния предприятията на Боинг са най-големият работодател в региона. Затова допринася и Министерството на отбраната, което възлага от май до август 2003 г. три нови поръчки за няколко милиарда долара на световната компания от Чикаго.
От разкрития на отделни депутати в Конгреса и от конкурента «Локхийд-Мартин» станаха известни в края на 2003 г. много подробности относно лобизма на концерна «Боинг» във Вашингтон. През май 2003 г. американската армия е възложила на «Боинг» да преустрои 100 джъмбоджета от типа 767 в танкерни самолети, които трябва да бъдат наети на лизинг от ВВС за 6 години и накрая да бъдат купени. Размерът на поръчката възлиза на 26 млрд. дол. За лобирането в Белия дом «Боинг» спечелва на своя страна още през декември 2001 г. говорителя на републиканците в камарата на представителите Дж. Денис Хастърт. Последният представлява в Конгреса родния щат на «Боинг» Илиной. При разговор с влиятелния конгресмен, президентът Буш дава през 2002 г. зелена светлина за сделката. В замяна Хастърт дава подкрепата си за втория рунд за намаляване на данъците в Камарата на представителите. «Боинг» и неговите служители са предоставили между другото за президентската предизборна кампания през 2000 г. дарения в размер на 2 млн. дол. в лагера на Буш.
По изчисления на Американската сметна палата цената за лизинга на 100-те танкерни самолета е надвишена с 26 млрд.дол. Пълното модернизиране на съществуващия танкерен флот на ВВС би струвало по-евтино с 8 млрд. дол. Информацията идва в един критичен момент, защото проектът трябва да се прокара и през още четири отговорни комисии на Конгреса. Там се надига сериозна съпротива предвид на злоупотребата с цената. «Боинг» редуцира общата цена на 21 млрд. дол., при което в нея калкулира в договора и печалба до 15%. Доналд Ръмсфелд успява с това да прокара проекта през три от четирите комисии. През август все пак независимата Бюджетна комисия оповестява, че комплектното закупуване на нови 100 танкерни самолета би струвало пак под свалената цена от лизинговия договор. Няколко републиканци в Сената начело с противника на Буш Джон Маккейн, се опитват да възстанат срещу това. На 4 септември 2003 г. Комисията за армията в Сената отхвърля одобряването и натоварва вместо това Пентагона с нов анализ на разходите. ВВС трябва да вземе на лизинг само 25 самолета и по-късно да закупи останалите 75 самолета. Така проектът е застрашен да се забави с година. Междувременно се кандидатира европейският «Еърбас» с ново по-конкурентно предложение.
Сенаторът Маккейн използва този случай за да създаде трудности на своя «интимен» противник Буш с компроментиращи подробности от вътрешни документи на «Боинг». Вследствие на това заместник-ръководителят на отдел “Въоръжения за ВВС” Дарлийн Брайан издава поверителни сведения на компанията за конкурентните предложения на «Еърбас». Предложението на европейския конкурент са първоначално далече под цената на «Боинг». Американският концерн преформулира под натиска на Пентагона предложението си и с това успява да получи поръчката на американските ВВС. През януари 2003 г. Дарлийн Брайан се премества от службите на Пентагона в топмениджмента на световната компания. Маккейн също публикува кореспонденция за интензивни контакти между мениджмента на «Боинг» и тогавашния секретар на ВВС Джеймс Роуч. Довереният на министъра и бивш мениджър по въоръжаването обещава на ръководството на компанията в Чикаго, че Доналд Ръмсфелд ще се включи лично в процедурата по разрешаването на сделката. С това трябва да се увеличат шансовете за благословия от страна на Белия дом и Конгреса.
Сянката върху имиджа на «Боинг» е голяма, тъй като «Локхийд-Мартин» обявява през юли 2003 г. кражбата на вътрешен фирмен материал от страна на конкурентите. Затова Пентагонът се вижда принуден да приложи наказателни мерки спрямо «Боинг» в размер на 1 млрд. дол. (Трябва да се припомни също, че през 1998 г. «Боинг» печели с помощта на крадени материали държавна поръчка за над 21 сателитни носители, докато Локхийд-Мартин получава такава само за 7 стартови установки за ракети. Като санкция Пентагонът оттегля през юли 2003 г. поръчката на 7 стартови установки за Боинг», така двата конкурента сега могат да извършват 14 извеждания на спътници). Все пак производителят на самолети получава от Пентагона още два проекта за милиарди. През май 2003 г. американската армия дава на компанията своя проект «Future Combat System”, който е за период от над 10 години и се оценява предварително на близо 15 млрд. дол. Съдържанието на проекта е изграждане на всеобхватна дигитална мрежа на американската армия. Общата стойност на договора според съобщения в пресата може да нарасне през следващите години на над 100 млрд. дол., ако се въведат бойни самолети без екипаж. В края на август с.г. «Боинг» е натоварен с разработването на нова самолетна бомба, от която ВВС на САЩ ще закупи 24 хил. броя на обща стойност от 2,5 млрд. дол. Поръчките за милиарди от Пентагона трябва да позволят на «Боинг» да удържи съревнованието в глобалната конкуренция на европейския «Еърбас» в сферата на гражданското самолетостроене.
Американската външна политика и политика за сигурност преследва освен геостратегически, но и значителни икономически цели, т.е. регулиране на икономическото развитие на страната. Администрацията на Буш застъпва при това интересите на едрия бизнес. Според традиционната идеология на републиканците, държавата трябва да се оттегли от пазара и да намали данъчното бреме върху частните доходи, за да се засили динамиката на икономиката. Но за икономическите отрасли, които се намират в силна международна конкуренция, администрацията на Буш прилага масивно “дефицитно разходване”: подкрепят се преди всичко оръжейната промишленост и селското стопанство. Военното производство при това формира базата на цялата самолетна и космическа индустрия в САЩ, като ангажира до 800 хил. високоплатени сътрудници. Около 1/3 от неговите продукти се закупуват от Пентагона, с което се засягат сделки на много компании с гражданската авиация (вж също цифрите за Боинг в таблицата).
Комбинацията от намаляването на данъците и милиардите субсидии има значително икономическо въздействие. Политиката на администрацията на Буш води всяка година до гигантско задлъжняване на федералния бюджет, което през 2004 г. се очаква да нарасне на над 540 млрд. дол. Икономистът Джон Кенет Голбрайт вижда тук обществено-политическа стратегия в действие. Националната сигурност според нея служи като обществена легитимация за масивното задлъжняване на държавата, което трябва да възпрепятства в бъдеще трайното развитие на социалната държава. Вместо спешно да се съставят необходимите социални програми за долните слоеве от населението, федералната политика стимулира нарастването на благосъстоянието на гражданите чрез намаляване на данъците и субсидиите. Печелещи са милиони американци от горната 1/3 в пирамидата на доходите: предприемачи, мениджери, високо платени специалисти от индустрията и офицери от армията. Въздействията на разпределянето в американското общество отдавна са лесно различими: през 1979 г. на върха на доходите в САЩ (1% от заетото население) са хората с нето доход, който е половината от нето доходите на долните 40%; през 2000 г. този 1% на върха получава вече нето толкова, колкото долните 40% взети заедно (*средният годишен нетен доход на върховите печелещи през 1979 г. е бил 290 хил. дол, през 2000 г. - 863 хил. дол.; средният годишен нетен доход на долните 40%: 1979 г. е 12 600 дол., 2000 г. - 13 700 (по изчисления на Congressional Budget Office).
Печелещите познават тези въздействия на разпределението на американската политика. Предизборният тим на Джордж Буш очаква нов рекорд в даренията в историята на САЩ през настоящата предизборна кампания в края на 2004 г.: очаква се 170 млн. дол да напълнят касите на кампанията за Буш, т.е. още повече отколкото през 2000 г. Губещите от политиката на разпределение все пак са болшинството от избирателите. Така Буш рискува с едностранното разпределение отдолу нагоре своето повторно избиране. Надеждата на правителството е във съживяването на икономическия растеж, което би дошло добре за цялото население и за пазара на работната сила. Повече от година преди началото на новата предизборна кампания президентът Буш обещава на американците «работни места и растеж» (реч пред служителите на компанията «Тимкън Ко.» в Охайо на 24.04.2003 г.). Тази концепция се ражда обаче още при Роналд Рейгън.
http://geopolitics.hit.bg/vpk.htm

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 332
Re:Пентагонът
« Отговор #4 -: Юли 13, 2010, 21:51:12 pm »
Зелено чудовище

Гълтачите на газ в Пентагона получиха заповеди да опазват околната среда. Ефектът може да бъде огромен.

Автор: Ноа Шахтман

Американските военни съвсем не стоят без работа - на главата им са спасяването на Афганистан, помощта за Хаити, борбата срещу пиратите и изтеглянето от Ирак. Но сега им се възлага нова мисия: да водят кампанията за намаляване на вносния петрол в интерес както на националната сигурност, така и на спасяването на планетата. Министерството на отбраната със сигурност има парите, технологията, интелектуалния капитал и пазарното влияние, за да доведе природозащитното движение до успех или провал. ;) А когато даде задача на най-големите си умове, получава дълъг списък с революционни за света идеи - интернет например. Но дали Пентагонът наистина ще прегърне екологията, когато има толкова много на плещите си?

Вземете за пример Афганистан. След 8 години на битки и независимо от десетилетията на напредък по разработването на алтернативна енергия и горива американските военни все още водят война така, сякаш петролът е неограничен ресурс, при това безплатен. Вятърът свисти в Кемп Ледърнек, основната база на морските пехотинци в Южен Афганистан. Но там няма вятърни турбини. Слънцето пече над 300 дни в годината над нарастващия брой военни бази и купища смачкани метални товарни контейнери. Но в Ледърнек има едва шепа слънчеви панели, захранващи няколко джаджи. Почти 200 дизелови генератора работят непрестанно. Заради загуби, лоша инсталация, неефективност и излишъци цели 89% от произведеното електричество се похабяват. Това е една от причините, поради които американската армия гори по 22 галона дизел на войник дневно в Афганистан на цена от над 100 хил. долара годишно.

Преди няколко десетилетия Министерството на отбраната беше световен лидер в разработката на нови източници на енергия. През 1961 г. военноморските сили поръчаха първия в света атомен самолетоносач. Три години по-късно започнаха да търсят начини да черпят от геотермална енергия около полигона на авиацията на флота Чайна лейк в Калифорния. Но отне 29 години, преди геотермалната централа в Чайна лейк да развие пълния си капацитет. Само няколко от останалите разработки на алтернативна енергия на Пентагона са по-успешни - голямата инсталация от слънчеви панели във военновъздушната база Нелис и мащабната вятърна турбина в залива Гуантанамо например. Доскоро обаче тези проекти бяха изключение, а не правило. Енергийната ефективност често остава на заден план след други тактически и стратегически съображения.

Един нов вид екологично настроени лидери в Пентагона подеха амбициозни проекти, за да променят това. Военните изследователи, които проправиха пътя за интернет, сега са съсредоточени върху водораслите като ресурс за биогориво и ново поколение слънчеви панели. Един от най-големите проекти за слънчева енергия в света е планиран за основния тренировъчен център на армията във Форт туин, Калифорния. Милиарди долари под формата на финансови стимули бяха похарчени, за да направят военните съоръжения по-зелени. И все пак става дума за трансформирането на една организация, която в момента консумира 1 млн. барела петрол на всеки 3 дни. :o

През последните години Министерството на отбраната предупреждава отново и отново за опасностите от климатичните промени и рисковете от уповаването на нестабилни петролни политически режими. Проблемът е, че именно там, където военните използват най-много петрол - за двигателите на различните бойни машини - се натъкват и на най-големите препятствия пред техническата и институционалната реформа.

Наскоро Пентагонът си постави амбициозната цел да ограничи емисиите си на парникови газове с една трета до 10 години. В тези сметки обаче не влизат военните бази в Ирак и Афганистан, както и реактивните самолети, корабите и наземните превозни средства, които поглъщат до 75% от горивото на армията. Само един бомбардировач B-52 например гори 13 250 литра гориво на час полет. Почти всички усилия да се направят военните превозни средства по-екологични се сгромолясаха. През 2004 г. армията се отказа от проекта си за Humvee хибрид вероятно защото електрическите предавки не бяха достатъчно надеждни (армията спря част от проекта миналата година). През 2006 г. военновъздушните сили проведоха само един тестови полет на B-52, използвайки синтетично гориво, направено по технология, разработена над 60 години по-рано от нацистка Германия.

Друга причина, поради която реформата е толкова трудна, е, че настоящите системи за производство на енергия и гориво във военните зони са надеждни, макар и неефективни и трудни за поддържане. Военните лидери не искат да застрашат операциите в Афганистан или Ирак заради нещо, приемано като експериментално или рисковано. През 2008 г. американските военни бази в Ирак и Афганистан погълнаха зашеметяващите 90 млн. галона гориво на месец, което се равнява на 20% от закупеното от министерството на отбраната. "За командира на бойното поле основното притеснение е може ли да изпълни мисията, която цивилните му началници са му възложили. Точка по въпроса", казва Дрексел Клебер, директор на стратегическите операции от екипа по енергийна сигурност на Пентагона. Летвата е особено висока, защото военните машини трябва да работят в някои от най-трудните условия и терени на планетата. Един Prius, който има опасност да се развали по магистралата на връщане към вкъщи, е просто неудобен; танк, затънал в Месопотамската пустиня или в Хиндукуш, може да бъде смъртоносен.

Един класически пример за такава дилема се появи през 2006 г., когато ген.-майорът от морската пехота Ричард Зилмер, по онова време оглавяващ коалиционните сили в Западен Ирак, изпрати искане "първа степен" до Пентагона за възобновяеми енергийни централи. Постоянното снабдяване на базите с дизел, който изисква огромни каравани за гориво - лесна мишена за импровизирани експлозиви и засади - излагаше пехотинците му на риск от "сериозни и тежки жертви" по опасните пътища на Ирак. За един месец бяха загубени 44 камиона и 220 хил. галона гориво. За Зилмер въпросът не беше да се пести газ или да се опази животът на войниците. Двете неща бяха едно и също. Но съвместното командване в крайна сметка отказа искането - технологията не беше подготвена да излезе на предна линия, заяви ръководството. Това беше странен отговор, като се има предвид, че Пентагонът беше сформирал екипа по енергийна сигурност. От друга страна, това беше типичен случай на бюрократична инерция.

Възроденият интерес, изглежда, се появи през януари 2009 г., когато петролните експерти в Белия дом бяха сменени от хора, заявили волята си да гледат на екологичните проблеми много по-сериозно. За пръв път Пентагонът назначи един-единствен човек, който да следи несъпоставимите програми за "оперативна енергия" на военните. Отговорното лице за закупуването на оръжия в министерството на отбраната обяви, че енергийната ефективност вече ще бъде ключов фактор при взимането на решения за поръчките на Пентагона. Армията подписа споразумение за изграждането на една от най-големите инсталации от слънчеви панели на планетата. Както ми каза секретарят на военноморските сили Рей Мейбъс: "Президентът Обама беше много красноречив в желанието си да намали зависимостта от вносния нефт."

Мейбъс превърна екологизирането на военноморските сили в своя запазена марка. Неговата най-смела идея може би е това, което той нарича "Великият зелен флот". САЩ имат 11 ударни военноморски групи - самолетоносачи и свързаните с тях помощни кораби. Тези групи са символът на американската военноморска мощ. Те са първите сили, които се разгръщат при проблеми в Персийския залив, Тайванския проток или Хаити. Идеята на Мейбъс е да превърне една от тези ударни групи в екологична армада до 2016 г., за да демонстрира, че някои от най-газоемките военни сили не е нужно да бъдат такива. Но засега в бюджета на военноморските сили все още няма пари за този проект, а службите имат само един електрохибриден кораб. ВМС тестваха първия си боен реактивен самолет, задвижен от биодизел, на Деня на Земята. През април Обама произнесе речта си за енергоспестяването, застанал пред този реактивен самолет F-18, наричан "Зеления стършел". Въпреки това дори и енергийните експерти на самия Мейбъс не са сигурни какво би означавало всъщност да се "разгърне" един флот от "зелени стършели". "Това ще зависи от снабдителната верига. Ако те преминат отвъд наличностите и след 30 дни трябва да се върнат към нормалното гориво просто защото няма достатъчно биогориво, така да бъде", казва Крис Тиндал, заместник-директор по възобновяемата енергия в офиса по енергетика на военноморските сили.

Ако зареденият с алтернативно гориво флот на Мейбъс най-накрая отплува, това би отбелязало значима повратна точка след десетилетия приказки: Пентагонът най-накрая е готов наистина да стане зелен. ;)

Ноа Шахтман е редактор към списание Wired и поддържа блог за национална сигурност Danger Room.

http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=930618