Автор Тема: РЕЦИКЛИРАНЕТО  (Прочетена 9301 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Magnolia

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 257
РЕЦИКЛИРАНЕТО
« -: Май 08, 2008, 16:49:57 pm »
За рециклирането е темата. Ето едно интересно четиво за отскок. ;)



ДЪЛЪГ ПЪТ, КРАТЪК ЖИВОТ - ЗАЩО ЕДРИЯТ БИЗНЕС ТОЛЕРИРА РЕЦИКЛИРАНЕТО?


Необратимото рециклиране на предмети е разумна практика. Но през последните няколко години производителите и търговците на дребно във Великобритания представиха рециклирането като ”зеленото” решение на проблема с битовите отпадъци. Те могат да приемат рециклирането като метод, докато то е от полза за централизираното производство и за дистрибуцията на големи разстояния (отдалечената дистрибуция). Подновената законна сила, от друга страна, дава предимство на независимите местни производители - предимство, което големият бизнес определя като ”търговска бариера”. Големите компании също предпочитат рециклирането, защото то подпомага индустриалната експанзия и осигурява удобно екологично оправдание за планиране излизането от употреба на продуктите (планиране на амортизацията). Тези природозащитни организации, които поставят рециклирането пред дълготрайността на продуктите, наливат вода в мелницата на едрия бизнес.

Рециклирането получава впечатляващо добър отзвук в развитите страни. Хиляди реклами, публикации в пресата, научни доклади, възхваляващи предимствата му, се изнасят всяка седмица от природозащитници, местните власти и, преди всичко, от бизнессредите. Големите компании се съревновават да прокламират ”зелените” си препоръки: Алкан Алуминиум информира, рециклира 56 000 кутийки, върнати обратно във Великобритания от Антарктика, други представят програми за рециклиране на полиетиленови филми (ленти) в торби за смет, пластмасови чашки в копчета за дрехи или пък хартия в опаковки за мляко. Много от рекламите се насочват директно към децата - анимацинният еко-герой Капитан Планета проповядва: ”Рециклирането е най-добрият начин да се справим с боклука! Планетяни, не забравяйте, че силата е във вас!”
Тази пропаганда докосва струна в общественото съзнание. ”Явно хората усещат вина, знаейки че всички тези опаковки в края на краищата ще се озоват в сметището”, казва Инге Брисо - консултант по опаковки. ”Те, изглежда, се питат дали наистина това опаковане е абсолютно необходимо и може би по някакъв начин рециклирането оправдава тази вина.” В момента много потребители считат, че комплексните проблеми от свръхконсумацията на Север могат да бъдат решени просто чрез събиране на старите вестници и натрошаване на бутилки в контейнерите за стъкло.
Все пак, обществото е умишлено заблуждавано. Достатъчен е бегъл преглед на някои от най-задълбочебите изследвания в областта на отпадъците, за да бъде опроверган Капитан Планета, че рециклирането е най-доброто решение на проблема. Американската агенция за опазване на околната среда, например, определя следната йерархия в управлението на отпадъците, поставяща снижаване потреблението на ресурси (вкл. повторната употреба на опаковките) пред рециклирането, инсинерирането и депонирането. В доклад, поръчан от производителя на картонени опаковки за напитки Тетрапак, се прави извода, че във Великобритания както многооборотните бутилки, така и неподлежащите на рециклиране картонени кутии нанасят по-малка вреда от рециклираните бутилки. Работещите съвместно Макдоналдс и Фонд за защита на околната среда са съгласни, че изхвърляните хартиени и пластмасови кутии за бърза закуска са по-безобидни от подлежашите на рециклиране опаковки. В същия дух ”Приятели на Земята” публикуваха документ, озаглавен ”Върни обратно”, в който отстояват повторната употреба.
Защо тогава рециклирането, което в много ситуации се определя като не толкова добро решение, получава такава широка подкрепа? Защо тогава няма масова пропаганда в подкрепа на повторната употреба или намаляване употребата на безполезно опаковане? Несъмнено, участниците в тези кампании са открили, че защитата на рециклирането е лесен начин за привличане на подкрепа; може би местните власти са решили, че поставянето на банки и контейнери за бутилки е безболезнен начин за демонстация на загриженост за околната среда. Но фанатичния ентусиазъм сред бизнессредите изисква повече изследователски обяснения.

РЕЦИКЛИРАНЕТО СРЕЩУ ПОВТОРНАТА УПОТРЕБА

Британското Правителствено Постановление № 28 дефинира рециклирането като ”събиране и разделяне на материали от отпадъци и последващи операции с цел производство на пазарни стоки”. Това определение изключва каквато и да било повторна употреба. Последната означава по-скоро продължаване на употребата на предмет отколкото унищожаването или преработката му. Повторното напълване на бутилки, измиването на чинии или продаване на използвани дрехи са все форми на повторна употреба. При нарязване на стар автомобил, шасито и каросерията се рециклират, т.е. - претопяват до сурова стомана; въпреки това, акумулаторът или карбораторът могат да бъдат повторно използвани чрез поставяне в друга кола.
Разликата между повторната употреба и различните форми на рециклиране трудно може да бъде по-опростено представена, но все още е доста подценявана. В детайлно проучване, сравняващо екологичните ползи от различните опаковъчни системи, изследователите Дейвид Пиърс и Кери Търнър включват рециклирането и повторната употреба под едно заглавие по признаци на математическа еквивалентност, които не позволяват разграничаване на използването на многооборотни бутилки от рециклираните такива.
Потребителите също могат да се объркат. Те, естествено, съзнават, че рециклираната тоалетна хартия не е идентична с повторно употребената. Но когато са помолени да ”рециклират” старите си дрехи в ”текстилна банка”, откъдето една част се изпраща на нуждаещите се от Третия свят, а остатъкът се преработва, за тях светът става все по-объркан. Общините периодично прибягват до ”рециклиране” на дълготрайни ценности, например офис-обзавеждане, като по-скоро целят неговата препродажба. В същото време, онези, които развиват бизнес въз основа на използване на отпадъци, намират, че сега е по-изгодно да се наричат рециклатори. Объркването се увеличава още повече поради провала на природозашитните движения в усилията им да убеждават в преимуществата на повторната употреба, докато индустрията е решена да потуши идеята за нея.

МРЪСОТИЯ, НО НЕ И ПАРИ

Най-успешно рециклирането е застъпено в т.нар. ”опаковъчна индустрия”. Многобройни проучвания и доклади сравняват екологичните ефекти от рециклирането и стратегиите по управление на отпадъците от опаковки. Все пак трябва да се отбележи, че използваните различни критерии за оценка на екологично въздействие - енергоемкост, обем, тегло и трудоемкост - почти не водят до каквото и да било принципно заключение.
Въпреки това, очертава се един незабележим факт: с изключение само на алуминиевите кенове (кутийки), рециклирането на отпадъците от опаковки над определена минимална граница значително се оскъпява. Отново и отново чуваме същата история: ”Има повече икономически и технически ”против ” отколкото ”за” рециклирането на пластмаси”; ”Изводът ….. е, че оборудването за рециклиране е доста скъпо”; ”разликата между цената, която индустрията на вторичните суровини е готова да плати за повторната употреба на домакинските торби за смет, и допълнителните разходи, направени от общините за тяхното събиране, е 160 млн. английски лири на година”. Причините са очевидни: разходите по събирането, транспортирането и преработката често правят рециклираните материали по-скъпи от първичните.
Освен това, рециклирането е несигурно, защото с увеличаване количеството на рециклирания материал, цената му се понижава. В САЩ, където през 1991г. повечето дилъри спряха да плащат за зелено стъкло, ситуацията е особено сложна. Поради това, че САЩ имат годишен свръхизнос в размер на 6 500 000 тона отпадъчна хартия, предимно за Великобритания, цената по света значително пада. Междувременно, Великобритания, която продължава да внася около 60% хартиени изделия, ще продължава да има повече отпадъчна хартия отколкото може да преработи, което ще доведе до дъмпинг или до скъпоструващ износ. Международна стокова търговия означава и международен транспорт на подлежащи на рециклиране отпадъци.
Това, че рециклирането е скъпо, не означава непременно, че то е по-вредно от останалите възможности. Например, възможно е да се субсидира производството на първични продукти и по този начин ще има безброй други непарични характеристики, прекалено комплексни за да бъдат преценени. Най-общо, финансовата стойност на рециклирането се определя от 3 фактора: енергия, площ и трудови ресурси, включени в събирането. От тях, енергията и площта изискват екологични такси, докато при трудът може да се каже, че не е така. Както и да е, трудът все пак е скъпоструващ и в опитите си да намалят разходите, рециклиращите ще инвестират в специализирано високо технологично оборудване. Дали обаче такива механизирани системи са по-малко увреждащи от другите, всеки може да предположи. Не само, че има свръхизобилие от информация - облаци от противоречащи си статистики, наричани от анализаторите ”брутален недостиг на данни” - но освен това няма никакво споразумение относно критериите за оценка на влиянието върху околната среда.

ЖИЗНЕНИ ЦИКЛИ

Нека тогава да възприемем друга, различна перспектива. Какво се случва, ако, например потребител от Плимут, Великобритания, изхвърли с оглушителен трясък празна бутилка от от бира или безалкохолно в контейнера за бутилки? Натрошеното стъкло, наричано още калит, може би ще се закара на едно от четирите депа за рециклиране в Харлоу, Есекс; Уейкфилд или Барнзли в Йоркшир, или в Алоа, Шотландия на разстояние от порядъка на поне 200 мили. Там то ще бъде претопено и размесено със суров материал за получаване на нови бутилки и буркани.
Използването на определен процент натрошено стъкло при производствения процес позволява да се направи значително спестяване на суровини, енергия и вода. Все пак, стъклото е тежко и суровия материал е евтин. Ползата от относително скромните икономии на енергия е повече отколкото се компенсира чрез високата му цена. Клишето за високата цена на натрошеното стъкло се основава на транспорта и разходите по разделянето му, прибавени към самото рециклиране на стъклото.
Молекули от употребената от нас бутилка бива претопена в нова ”рециклирана”. Последната ще се транспортира на 70 мили от депото за стъкло до Съсекс за да бъде напълнена с бира. От там ще бъде откарана с камион на още 200 мили до Шопшир, където би могла да бъде продадена на друг потребител, който ще я вземе в колата си, ще я отнесе в къщи за да я изпие и накрая, след още едно пътуване с кола, ще я изхвърли в кофата за смет и цикълът започва отново. Това е еднопосочна система, в която производителя не поема отговорността за бъдещото предназначение на опаковката.
Да сравним тази одисея със типичния жизнен цикъл на най-популярната форма на многооборотна опаковка във Великобритания - бутилката на млякото за доставка. Тази бутилка е собственост на мандра, която на повечето места изкупува млякото от местни млекопроиздодители. Бутилката мляко е доставена до вратата на клиента от мандрата, отстояща най-вероятно на около 5 мили. Вече празна, тя се изпразва и се оставя навън до вратата за да бъде взета от млекаря и върната на 5 мили обратно в мандрата; тук тя се измива, потребявайки около 5% от необходимата за направата на нова бутилка енергия, отново се пълни и цикълът се повтаря. Това е ”двупосочна” система, в която производителя има интерес от продължаване живота на бутилката. На национално ниво, бутилката прави около 17 оборота в жизнения си цикъл, като в селските райони достига до седемдесет. Някои малки селски мандри все още използват старинни бутилки за мляко, произведени в средата на 70те години на миналия век.
Показателното сравнение тук не е това между млякото и другите напитки. Повечето от прадпочитаните марки бира се продаваха в многооборотни бутилки преди големите централизирани пивоварни да превземат Великобритания и да пуснат кенове и еднократни бутилки. Нито пък просто сравняваме повторното пълнене с рециклирането. Това, се насочваме, е двете различни дистрибуционни системи. Първта и по-дълга, централизирана ”еднопосочна” система има капацитета да гарантира преработката ( с помощта на субсидии за рециклиране), но не е в състояние да поеме транспортните разходи по разноса на дълги разстояния. Втората ”двупосочна” система, местна и децантрализирана, е в състояние да разнася обемистите бутилки на къси разстояния ( без субсидии), но няма капацитет да гарантира всички операции по рециклирането. Коя от тези две системи е по-малко вредна за околната среда може да бъде пресметната чрез сравнение на двете карти по-долу.
Точно тук се заключава и загадката в спора между многооборотните и рециклираните опаковки. Контейнерите за повторна употреба, тежки понеже трябва да издържат, са най-подходящи за местна дистрибуция, докато рециклираните контейнери - за по-широка дистрибуция. Все още голямото мнозинство изследвания, сравняващи различните опаковъчни системи, обръщат малко или никакво внимание на разстоянията и, следователно, на енергията и суровините, използвани при транспортирането. Те по-скоро се забавляват да броят километрите, изминати от един контейнер или степента на сбиване на материала при депонирането му, докато една на най-важните променливи - на каво разстояние трябва да пътува материала, е често пренебрегвана.

ТЪРГОВСКИ БАРИЕРИ

Не е трудно да се проумее причината за този пропуск. Всеки опит да се определи или регулира разстоянието, което стоката или нейната опаковка трябва да измине ще бъде пречупен през гледната точка на свободната търговия и, в сегашното състояние на нещата, не едва ли би бил насърчен. Принуждавайки (или субсидирайки) всеки производител да рециклира, се създава достатъчно голямо поле за действие на всяка компания, достатъчно голяма да издържи на големите географски (отдалечените)пазари; малките ”неконкурентни” производители, които не са в съастояние да реализират икономиии от мащаба, са на път да бъдат изтискани. От друга страна, принуждавайки всеки бизнес да възприеме в голяма степен повторната употреба, се дава ясно предимство на малкия местен и предполагаемо по-неефективен бизнес, което лесно би могло да се определи като ”протекционализъм”.
Тази теза лесно би могла да бъде подкрепена жекостта, с която индустрята се опита да защити местната система за връщане на бутилки. Република Ирландия, например, се опита през 1980г. да прокара държавна забрана за употребата на кенове и PET (polyethylene terephthalate) за алкохолни напитки, но това предложение бързо бе поставено под вето от комисията на Европейския Съюз и забравено. Въпреки това, през 1988г. друга малка държава - Дания, беше изправена пред Европейския съд. Международната промишност за напитки определи датски закон от 1981г., изискващ всички марки бира и безалкохолно да бъдат продавани вмногооборотни бутилки, като търговска бариера. ”Съдът покрепи тази гледна точка, но освен това определи, че датския закон може да бъде оправдан по екологосъобразност - доколкото не съществува алтернатива в европейското законодателство, което да предложи същото или по-високо равнище на защита на околната среда”.
Това условие потвърди нежеланието на законодателите да признаят, че относителните предимства на повторната употреба и рециклирането за околната среда са зависят от включените дистанции. Не е невъзможно нъакои държави извън ЕС да могат да представят доказателство, претендиращо да покаже, че системата за рециклиране на кенове и пластмасови бутилки в ЕС може да бъде ,по-екологосъобразна отколкото система, която тътрузеща напред-назад бутилки на стотици километри. Датчаните могат да контрират, че независимо какъв е случая в Европа, в Дания специално многооборотните бутилки са най-екологосъобразни. В тази случай, Европейският съд ще трябва да вземе решение, нямащо нищо общо със относителните достойнства за на повторната употреба и рециклирането, които са обусловени от разстоянията, а просто просто откровено се запита дали международната икономика има право да заобикаля местните икономики.
Подобен дебта се разгръща и в Германия, където през 1991г. Закона за опаковките изработи система, която ”изглежда напълно фокусирана върху рециклирането като решение на кризата със сметищата”. ”Опаковките трябва да бъдат използвани повторно доколкото това е технически и икономически приложимо”, от друга страна Закона ”не разширява изискването за икономическа приложимост за събирането и преработката на материалите от опаковки”. Регулирането задължава производители, дистрибутори и търговци на дребно да събират обратно опаковките и да плащат за тяхното рециклиране или депониране - двупосочна система. Както и да е, има една вратичка в Закона, позволяваща на индустрията да организират алтернативна система - Германската двойна сиситема или DDS - според която фирмите могат да прехвърлят срещу заплащане отговорността за техните отпадъци. Промишлените корпорации приеха тази възможност с удоволствие, доколкото тя ги освобождава от задължението да събират, транспортират, сортират и преработват собствените си отпадъци, задължение, което би могло сериозно да подкопае конкурентноспособността на вносителите от големи разстояния. Водещите фигури в немската опаковъчна индустрия обвиниха системата DDS в поглъщане на повече енергия отколкото се спестява при рециклирането, но техните забележки не успяха намалят ентусиазма, обхванал индустрията във връзка с тази програма.
Въпреки това, в последната минута беше ”пробутана” поправка от депутати от Бавария, която определя минимална 70 процентова квота за многооборотните бутилки. “Явно е”, пише Алианса за картонение опаковки за напитки и околна среда, (т.е. Тетра Пак), ” че тази квота е включена в резултат на натиска върху политиците от страна на малките пивоварни от Бавария. В Обединеното Кралство и особено във Франция смятат, че мерките са несправедливи към вносителите на бира и миерална вода, и желаят сезирането на Европейския съд във връзка с този закон.
Още веднъж става ясно, че конфликтът между многооборотните и рециклираните опаков
Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Неактивен Magnolia

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 257
Относно: РЕЦИКЛИРАНЕТО
« Отговор #1 -: Май 08, 2008, 16:52:02 pm »
СУБСИДИРАНЕ НА СУПЕРМАРКЕТИ

През последните 30 години движещата сила на централизацията на дистрибуцията са системата на супермаркетите. Феноменалното увеличение на опаковането е свързано с налагането на тази система. ”Супермаркетите не могат да съществуват без опаковането”, казват от Индустриалния съвет по опаковане и околна среда (INCPEN). ”Ползите и продуктивността на търговията на дребно с хранителни стоки в момента зависи от плавния и непрекъснат поток от продукция между доставчика и клиента, и с много малко изключения това е еднопосочен поток…Реализират се икономии от извънреден труд чрез преопаковане в самите фабрики вместо насипни доставки”.
Опаковъчната индустрия представя тази радикална промяна като ”озборът на домакинята” : ”Британската домакиня не е заставена да пазарува в магазин на сомообслужване…тя може да откаже 32 00 магазина на самообслужване в полза на 75 000 щанда. Отделно от факта, че това са цифри от 1971г. (публикувани през 1990г.) и, че в момента има много малко щандове на главна улица и почти никой от тях не предлага доставки, INCPEN игнорира друг съществен фактор. Кагато потребителите се предадоха на ”удобството” на супермаркетите през 60те и 7оте години, те не бяха помолени да плащат директно за изхвърлянето на неудобните отпадъци от опаковки, доколкото те удобно бяха отнасяни от общинските служби за сметосъбиране. Ако бяха самите потребители задължени да изхвърлят опаковките, ”в техните собствени дворове”, то шанса да предпочитат минимизиране на опаковъчните системи, включващи значителен брой многооборотни опаковки, щеше да бъде висок.
В резултат, големите дистрибутори, реализиращи икономии от мащаба и минимални разходи за труд, надминаха повечето от местните дилъри, чиито икономии са главно от енергия при по-високи разходи за работна ръка. Така се получава, не непременно заради по-висока ефективност - доставките по домовете, извършвани от малките магазинчета са по-ефективни - а донякъде поради основната подробност, че изхвърлянето на отпадъците от опаковките беше плащано от данъците.
Супермаркетите напълно осъзнават, че връщането към многооборотни опаковки ще подкопае тяхното конкурентно предимство: че когато се стигне до транспортиране напред-назад на големи съдове за зареждане, местните дребни независими производители ще получат значително предимство пред централизирания национален производител. И те са решени да защитават тяхната си позиция. На въпроса си ”Приятели на Земята” към независимите доставчици на напитки относно повторната употреба на бутилки, получиха отговори от типа на: ”Нямаме продажби на стоки за бита в многооборотни бутилки. Не сме я избрали ние тази ситуация, тя просто отразява потребностите на купувачите в супермаркетите.”
”Винаги сме смятали, че многообортните бутилки са доста по-икономични и удобни. За съжаление, нашата политика е такава, защото никога не сме имали възможност да продаваме стоките си чрез супермаркетите.”
”Докато супермаркетите не признаят мнозинството на продажбите, промяна няма да има”

СУБСИДИРАНЕ НА РЕЦИКЛИРАНЕ

Въпреки, че се страхуват от завръщането на повторната употреба, супермаркетите на са склонни да рециклират, осигурявайки си по този начин спокойствие от многооборотните бутилки - с други думи осигурявайки си еднопосочна система.
Докато рециклирането е неикономично и рециклираните материали биват продавани на загуба от производителите, депонирани или изнасяне за Третия свят, процеса на рециклиране трябва да бъде субсидиран - и в повечето случаи наистина е, дали от самата промишленост, дали от правителството. Британската Федерация за пластмаси, например, вложи 200 000 лири в проект в Шефилд, при който се харчат 150 лири за тон събрани пластмасови бутилки, а се продават между 50 и 100 лири за тон. Проучване в 17 американски града и окръга, където функционира ”успешни” програми за рецикл;иране, показва, че никой никъде не се е доближил до покриване на разходите от продажбите на възстановените материали, а в някои от тях дори не са успели да реализират продажби. Те всички са били субсидирани от местните или държавния бюджети и фондове, с изключение на един град, в който изискали временно премахване на плащането. Никъде в доклада не се среща индикация за обема на рециклирания материал, който е бил преработен в нов продукт, и каква част от него е била евентуално инсинерирана, депонирана или изнесена в чужбина.
Правителството в Обединеното Кралство предоставя субсидии, наричани още Кредити за рециклиране, на тези, които събират материалите за рециклиране. Тези кредити са интригуваща форма на изкривяване на пазара, доколкото те са създадени да бъдат точно обратното на това, кето са. Презумпцията е, че се предоставят на рециклаторите и по този начин рециклирането освобождава общините от бремето на депониране на материалите като отпадъци. Предполага се, че отразяват цената на това освобождение (въпреки, че настоящата стойност от около 14 лири за тон е очевидно неадекватна). При всички случаи, самото събиране на отпадъци си е вече пазарна деформация, доколкото том освобождава производителите от допълнителен разход за деппониране. Кредитите за рециклиране просто потвърждават чрез материалите за рециклиране субсидията, която е вече внедрена за стоките за еднократна употреба - за сметка на многооборотните бутилки, торби и щайги, многооборотните чиниии и всичко останало, ”не подлежащо” на изхвърляне.
Като фискален механизъм кредитите за рециклиране наред с останалите субсидии са фундаментален дефект. Всеки опит да станат постоянни за стоките или дейностите, намаляващи отпадъците, би завършил абсурдно. Но тогава защо, по същата логика, да не се субсидират пазарските торби за многократна употреба или китайските чаши. Какво ще кажете тогава за масивните контейнери за смет, металните бръсначи, писалките с мастило, металните /парафинови/ кенове, кесиите за тютюн и носните кърпички от плат, всъщност всичко, което осигурява устойчива алтернатива на депонирането и разтоварва обществото от бремето на отпадъците. И, в този смисъл, какво ще стане с онези, които са избрали да правят всичко без определена стока, да не би те също да не заслужават субсидии.

ОНЕПРАВДАНА СТОКА

Присъщите противоречия в субсидиите за рециклиране изкарват на повърхността фундаменталния въпрос, който рядко, ако въобще се изправя от планините изучени книги, посветени на темата: ”Какво по-точно е опаковането? Защо торбичките за покупки се смятат за ”опаковка”, докато ръчно изработените пазарски кошове - не? Защо пластмасоват чаша да е ”опаковка”, но не и Wedgewood?
Думата ”опаковка” в настоящия й смисъл датира от 1930г. и достига пълното си значение едва около 1950г. Преди това съдържание въобще не е съществувало. Кошове, чанти, сакове, кесии, консерви, кутии, гърнета, варели, кратуни, кани, буркани за зимнина, бутилки и изпарители са били не форма на опаковка, а инструменти - полезни изобретения, изработвани с гордост, купувани с внимание и грижовно съгранявани. Преди появата на металните кенове единствените изхвърляни продукти са били тези, направени от евтина широко разпространена биомаса, които са изчезвали обратно в природата след употреба.
Единственото определение за опаковка, не изискващо подробно разглеждане, е, че това е нещо еднократно, но устойчиво - произведение, толкова евтино и пренебрегвано, че не си струва неудобството от неговото опазване, но изхвърлено - упорито отказващо да изчезне. Ако употребените опаковки - боклука - бяха асимилирани обратно в природата подобно на обелките от банани, клоните и изпопадалите през есента листа, нямаше да е неонходимо да ги заравяме и нямаше да представляват такъв проблем. Но, от друга страна, ако опаковките бяха внимателно изработвани и скъпи, не бихме ги изхвърляли от домовете си по този начин. В нито един от двата случая нямаше да съществува такъв проблем.
Опаковките са онеправдана стока, която никой не иска да задържи. Тя е рожба на мисълта на на икономическата система, която трябва да поддържа производството за постигане на баланс на интереси отново и отново. Излизането от употреба е в основата на оцеляването на капитализма и опаковките са най - изтънчената форма на амортизацията, която е измислена до момента.

ЛИЦЕНЗ ЗА ИЗЧЕЗВАНЕ

Заслужава си да се увековечи ентусиазмът, с който големите компание прегърнаха сценария на рециклирането. Няма значение за промишлеността дали суровините се изкопани, изсечени или измъкнати обратно от потока на отпадъците със значителни разходи. Докато има продължаващ и разширяващ се throughput, потребителя ще консумира и бизнеса ще оцелява. Рециклирането предлага на бизнеса екологосъобразно извинение за текуща амортизация, а на потребителите - екологосъобразно извинение на увеличаващата се консумация. Послушайте Бритиш Петролиум, която описва своята машина за рециклиране на кенове - Crusher Кеноядеца: този ”огромен шестфутов широкоплещест мъжага, съчетава комичността на еднорък бандит и сериозността на бизнес с рециклирането на алуминий. Всеки употребен кен, който той смачква, задайства въртележката с за спечелване на безплатна напитка…неговия огромен апатит може да бъде задоволен само чрез постоянна доставка на използвани кенове от напитки”. Crusher, естествено, не само ще стимулира бутилиращата промишленост и алуминиевата ундустрия, но и ще доведе вдъхновени моторизиране рециклатори до колонките на Бритиш Петролиум.
Но опасността, която се крие в избирането на рециклирането за устойчива стратегия, отива отвъд осигуряване на екологосъобразно разрешение за планиано излизане от употреба. Докато рециклирането е защитено както от признатите отпадъци, така и от предметите, които все още са считани за трайни, то заплашва да замъгли разликата между двете в общественото съзнание. Рационалността зад това объркване се разкрива в реклама, озаглавена Удивителната лятна оферта на Епъл Макинтош за рециклиране. ”Уморихте ли се от стария екран, изправящ се пред Вас всяка сутрин…Сега посланието е: не изхвърляйте остарялата си техника…Вие лесно можете да ги замените в Епъл и по този начин да спестите пари…Компании като Lotus, Word Perfect и Insignia се присъединиха към нас със специалните си оферти за допълване на комплекта”. Това, което до скоро беше познато като хардуер, сега приема ролята на подлежаща на рециклиране опаковка на гамата потребителски софтуер. Компютри, неработещи след 4-5 годишна употреба поради изтеглени от употреба части, се присъединяват към категорията предмети като самобръсначките или пък фотоапаратите за еднократна употреба. Разликата между трайност и еднократност, сама по себе си млада концепция, бързо се преиначева. В бъдеще всичко ще ”подлежи на рециклиране”.

КОЛЕЛАТА НА ИНДУСТРИЯТА

Най-решителния опит за представяне на дълготрайността като подлежаща на рециклиране се наблюдава в производството на beleaguered motor-car автомобили. Продажбите пострадаха от рецесията, пазара на Севера е ”узрял” и е необходима нова стратегия, която да форсира прехвърлянето. Индустрята последва БМВ, които наскоро стартираха рекламата на: ”80 процентовата рециклирана кола”. Тази претенция е абсолютна puffery; колите са, или бяха, 80 % метални и търговците на скрап ги рециклират от години.
През октомври 1992г. БМВ откриха ”Първата площадка за рециклирани коли в Обединеното Кралство”, и планират още три в САЩ. Клаус Тьопфер, германският министър на околната среда, анонсира проекти, насочени към произдодителите зада ги принудят да приемат обратно произведените от тях коли в края на жизнения им цикъл. ”В бъдеще, всеки, който произвежда и пуска автомобили на пазара, трябва да поеме отговорността за тяхното изхвърляне.” Недомлъвките в предложението на Тьопфер са смущаващи. Индустрията за производство на автомобили, вече контролирана от шепа фирми, може да увеличи вертикалния контрол върху пазара на части за повторна употреба. Някои автомобилни distimantlers се страхуват, че могат да бъдат изхвърлени от пазара. ”В случай, че в автомобилната промишленост се затвори магазин,” казва представител на Асоциациата на автомобилните distimantlers от Обединеното Кралство, ”те просто нищо не могат да направят. Те могат да задържат частите за повторна употреба, за да могат да продават повече нови части.”
Освен това производителите могат да определят пазара за автомобили ”втора ръка” покрепяйки търгуваното”рециклиране” от типа на Епъл. Не е трудно да си представим коли с внимателно обмислен дизайн в името на екологосъобразната ефактивност, да излизат от употреба след десет, осем, а дори и шест години, за да могат да бъдат продадени в центровете за рециклиране на производителя, претопени и преработени в нови модели. По този начин, в условията на свръхпренасищане на пазара, колелата на индустрията ще продължат да се въртят.

Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Неактивен Magnolia

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 257
Относно: РЕЦИКЛИРАНЕТО
« Отговор #2 -: Май 08, 2008, 16:53:49 pm »
ТУХЛИТЕ И ХОРОСАНЪТ

Това умело мислене от типа ”разрушававй и рециклирай” изглежда се разараства във всички сфери на индустрията. Стоителната промишленост, която е по-малко централизирана от авотмобилната, беше по-бавна в отговора си на призива за рециклиране, но това едва ли ще е за дълго. Съвсем наскоро беше зададен въпрос на служител в прес-центъра на Шел Петролиум в моя роден град защо бяха разрушени две спретнати и очевидно надеждни бензиностанции и след това построени наново. Той отговори, че сградите имали слабости в конструкциите. Едната от тях беше построена преди 20 години при средна продължителност на живота на петролните станции на Шел, близка до 15 години. Освен това, вмъкна той, част от строителните материали бяха ”рециклирани”.
Повторната употреба на строителни материали не е нещо ново. След събарянето, възстановимите предмети като железни и дървени подпорни греди, тухли и камъни традиционно се почистват и използват отново. Както и да е, много от останалите материали - като например стъклото, пластмасата, хоросанаът, бетонът, кабелите и филца - са неизползваеми и стават единствено за рециклиране.
От екологична гледна точка, проблемът не е толкова в равнището на рециклиране, а по-скоро - в планираната продължителност на живот на сградите. Високо технологичните, струващи стотици хиляди лири непривлекателни сгради на Шел, имат очаквана продължителност на живот, дори по-малка от тази на много от постройките от боимаса в Третия Свят, и частица от тази на Викторианските каменни складове. Последното поколение на многомилионните офисни блокове са малко по-добри. Ров Харис от строителна компания в Станхоуп казва, че те строят сгради в Лондон с продължителност на живота 25 години. Хотелите във Флорида са разрушавани след около седем години след тяхното построяване. Когато стрителите най-накрая бъдат предизвикани от въздействието на това краткосрочно проектиране върху околната среда, без съмнение ще чуем за рециклиране на строителни материали.

АВТОМОБИЛИ ВТОРА УПОТРЕБА

По-голямата част от автомобилите по Британските пътища са купени повторно от частни лица. Все още има компании и богато малцинство, държащи на престижа и представянето, които диктуват пазара. Купувачите на коли втора ръка, интересуващи се повече от надеждността, нямат друг избор освен да купуват това, което богатите са купили 5 или 10 години по-рано, и да се борят с увеличаващите се редици електронни нововъведения и пломбирани автомобилни части, подлежащи на изхвърляне след първоначалната употреба.
Въпреки всичко, има известен успешен отпор на тази тенденция. Моделът Морис Минор, създаден като икономичен и лесен за поправка, но спрян от производство преди 20 години, е все още често срещан по пътищата на Великобритания. Разходът му от около галон на 40 мили е по-висок от съвременните стандарти и без съмнение би бил подобрен ако тогавашните му създатели бяха продължили производството му. Части за Морис Минор могат да се купят от Компания за повторна употреба на коли от Шри Ланка, където са ръчно произвеждани от местни работници. Компанията планира да започне производство на нов модел и ван, базирани на дезайна на стария Морис Минор.
Такива ”повторно използвани” коли, чийто ремонт и възстановяване в продължение на 30 и повече години са по-скоро тудоемки отколкото енергоемки, са много по-евтини и екологосъобразни от техните гладки ”подлежащи на рециклиране” заместители. Призводството коли с кратък жизнен цикъл и поддаващи се на рециклиране ще направи потребителите зависими от скъпите, преразходни продуктови линии.

БЪДЕЩИТЕ СТАНОВЕ

Сигурно ще чуем повече и за рециклиране на дрехи. Още от първите дни на индустриалната революция текстилната промишленост се е отличавала с пресищане и традиционно се подчинява на модата за да се стимулира търсенето. При наблюдаваното увеличение на производителността с развитието на суперстановете, широки 8 метра, и свръхпроизводството на фабриките в Третия Свят, индустрията ще става все по-удобна за промоцирането на дори още по-кратък жизнен цикъл на стоките.
От дълго време промишелеността за облекло изглежда, че наподобява тази за хранителните опаковки. Щом като еднократните и подлежащи на рециклиране покривки за маса могат да бъдат продавани като по-екологосъобразни от тези, които се перат, защо това да няма и рециклирано бельо?
До момента опитите на индустрията да продават не подлежащи на пране текстили като хартиени покли и бельо не среща топъл прием от обществото (изключение са еднократните носни кърпички и кърпичките за ръце). Но ако в бъдеще цената на масово произвеждани сака падне и стане съвсем малко превишаваща тази на еднократно химическо чистене, потребителското поведение много лесно може да се промени. Повишавайки апетита на клинетите за рециклиране, за индустрията може би няма да трудно да убедят потребителите да забравят купа пране и просто да изхвърлят дрехите си в банката за текстил, за да бъдат претъкани, пранавити, отново продадени на едро и дребно във вид на хигиенично и актуално облекло.

КУЛТУРА НА ТРАЙНОСТТА

Подобна система може да прозвучи някому като безполезна научна измислица, но всъщност това вече е налице за покривките за маса; освен това е и предизвикателство да се измисли стратегия за свободния пазар, която ще позволи на индустрията да продължи неограниченото изпомпване на нови стоки, устойчиви на пръв поглед. Лесно е да се проумее защо корпоративните проектанти биха желали да да се скъси пътя към рециклируемостта. По-трудно е обаче да се разбере защо толкова много природозащитници трябва да издигат рециклирането на равнище, където то биво използвано да рекламира изтощаващи природата дейности и да оправдава производството на нискокачествени стоки.
Това не е вид самоцелен спор с рециклирането. Когато продукта достигне края на полезното си съществуване, очевидно има смисъл да се употреби повторно материала. Но означава ли това, че индустрията трябва да го използва за скъсяване на неговия жизнен цикъл. Свръхконсумацията не може да бъде обезщетена чрез рециклиране на отпадъци.
В края на краищата, има възможност за култура на трайността над тази на бързото излизане от употреба. Въпреки, че трайните опаковки бяха изхвърлени от пазарите на Европа и САЩ, те все още са доминиращи в други части на света. Дори хората от средната класа не могат да си позволят лукса на отпадъците…Те използват отново всичко, което могат и неохотно изхвърлят чанти, буркани, консерви и кутии. В Индия ”бързата закуска” се продава в остроумна система от преносими метални купи. Навсякъде в Юга коли и автобуси ”втора употреба”, изоставени от богатите страни, получават втори живот, дрехите не стават на парцали преди да са преправяни. Въпреки практики като горните, Третия Свят и Източна Европа бълват същото количество отпадъци като Севера.
С ”освобождение” на Източна Европа и разпространяването на ”свободния пазар” под крилото на ГАТТ, тези надеждни системи са по заплаха. Някои ново-индустриализирани държави, като Южна Корея например, имат проблеми с отпадъците, съперничещи на тези от Севера. Супермаркетите се множат в Банкок и Бомбай, еднократните пластмасови чашки започват да заливат индийските жп-гари, а в Унгария Тетра Пак, отчасти финансиран от Световната Банка, наскоро отвори фабрика за картонени изделия за еднократна употреба, което за броени седмици причини колапс в стъкларската промишленост в страната.
Дали останалия свят е обречен да премине през същия цикъл като Севера: натрупване на непоносим излишък от смет, за който трябва да се изобретяват смешни, неикономични и съмнително екологосъобразни методи за рециклиране, за да могат супермаркетите да увеличават добавките си към пазара? Време е природозащитното движение в богатите държави, вместо да се съсредоточава върху подозрението, третото най-добро решение на рециклирането, да възприеме за модел системите за повторната употреба, които все още работят в други части на света.


http://www.bluelink.net/bg/bulletins/ecopolis10_2002/1_os3.html
« Последна редакция: Май 08, 2008, 16:55:31 pm от H. »
Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 833
  • Sealers, not healers
    • Online Books
Re:РЕЦИКЛИРАНЕТО
« Отговор #3 -: Март 14, 2009, 12:58:47 pm »
От тази тема бих искал да призова всички, които отиват до магазина за хранителни стоки да бойкотират найлоновите торбички. Когато ви дават найлонова торбичка НЕ Я ВЗЕМАЙТЕ.

Най-малкото може да имате вкъщи 2-3 такива и да ходите да пазарувате с тях. Все пак, няма нужда да хвърляме една найлонова торбичка след като 10 мин в нея сме носили ябълки нали?

Надявам се много хора да последват този принцип.

Неактивен jediguardian

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 571
    • Сериалът Heroes
Re:РЕЦИКЛИРАНЕТО
« Отговор #4 -: Март 18, 2009, 15:16:06 pm »
Този принцип аз си го следвам винаги ;). Да не говорим че в някои от супермаркетите даже искат пари за торбичките.

Неактивен Magnolia

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 257
Re:РЕЦИКЛИРАНЕТО
« Отговор #5 -: Март 20, 2009, 01:50:47 am »
Aз от години не им вземам торбите, а ако все пак ми пробутат и ми сложат нещата, които съм купила, в найлонова торба, им се усмихвам чаровно, вадя всичко от торбата и тъпча по джобове и чанти. :D
Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Неактивен SMSI-H

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 197
Re:РЕЦИКЛИРАНЕТО
« Отговор #6 -: Октомври 26, 2009, 19:03:52 pm »

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:РЕЦИКЛИРАНЕТО
« Отговор #7 -: Октомври 26, 2009, 22:23:26 pm »
Странно ми е какво ще спечелим, когато стотици заводи бълват милиони найлонови торбички вески ден, и след като има стотици СКЛАДОВЕ, помещаващи милиони торбички.

Просто десетки хиляди тонове пластмаса вече е извлечена от природата и направена на торбички.Торбичките, които отказваме, вероятно са произведени преди години и нови се произвеждат в момента.

И дори да си представим, че цялото човечество, в цялост и едновременно спре да приема найлонови торбички, ще трябва първо да се хвърлят десетките хиляди тонове торбички, киснещи в складовете, и второ икономиката ще намери начин да впрегне целия тоя добив на пластмаса В НЕЩО ДРУГО.


Колеги, абсолютно безсмислено е.

Ако някой иска да оказва съпротива на найлоновите торбички, трябва да взривява обекти от ресурсодобивния сектор, а не да бойкотира вече произведеното.

Това е борба със следствието!
« Последна редакция: Октомври 26, 2009, 22:25:50 pm от Спорт-Здраве4 »

Неактивен Amrita

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 146
Re:РЕЦИКЛИРАНЕТО
« Отговор #8 -: Октомври 27, 2009, 00:22:30 am »
Като алтернатива на бойкот срещу найлонови торбички (и само те ли са?!), предлагам стимулиране на производство на разграждащи се.

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:РЕЦИКЛИРАНЕТО
« Отговор #9 -: Октомври 27, 2009, 08:59:39 am »
Като алтернатива на бойкот срещу найлонови торбички (и само те ли са?!), предлагам стимулиране на производство на разграждащи се.

Безсмислено е, никой не може да се бори с цялата икономика.А разграждащите се не стимулират икономиката така, както гадните.

Неактивен Amrita

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 146
Re:РЕЦИКЛИРАНЕТО
« Отговор #10 -: Октомври 27, 2009, 12:23:50 pm »
Разграждащите се, знам, са по-скъпи (и не толкова устойчиви). Големи търговски вериги супермаркети вече ги пуснаха. Ако бъдат задължени със закон, няма да имат избор, но явно няма такива намерения (и интереси).

Неактивен sesiliq

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 297
  • ТРОЯНА
Re:РЕЦИКЛИРАНЕТО
« Отговор #11 -: Октомври 27, 2009, 20:47:48 pm »
хора ,а на някой хрумна ли му идеята да направим нещо от тея торбички.Например гигантски дирижабъл.
...и нека Силата бъде с теб. [img]http://img383.imageshack.us/img383/290

Неактивен merulious

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 548
Re:РЕЦИКЛИРАНЕТО
« Отговор #12 -: Октомври 27, 2009, 20:56:51 pm »
По- скопосни домакини си плетат разни неща от тях:
примерно
 :good:
...water can flow, and water can crash...

Неактивен bg2

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 62
Re: РЕЦИКЛИРАНЕТО
« Отговор #13 -: Май 26, 2012, 17:41:00 pm »
Не виждам смисъл да се плаща за найлонови торбички които като сложиш нещо в тях и се късат. Ако случайно не се скъса, след време самата торбичка променя цвета си, мирише странно, а някои направо се разпадат, все едно мишки са я яли.
Наскоро се замислих и защо на опаковките не пише информация за потребителите, улесняваща разделното събиране на отпадъци. Примерно, дали трябва да се измие опаковката преди да се изхвърли, дали има части които да се отделят. Примерно картонена опаковка с нещо найлоново или пластмасово, кофички от кисело мляко с капаците им, етикети, чипове и други подобни. Също и указание в какъв контейнер да се изхвърли. Примерно на опаковките на битова химия има знаци за опасен отпадък, но няма указания за безопасно изхвърляне и не знам да има организирана система за предаване/събиране, както е с батериите, примерно. 
<><><>

Неактивен sidewinder

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 855
Re: РЕЦИКЛИРАНЕТО
« Отговор #14 -: Май 26, 2012, 17:55:42 pm »
Вярно е, че има голям лаг от време между вече произведените торбички и тези, които тепърва предстои да се произведат и ползват, но ако все повече се отказва потреблението на торбичките, този лаг от време ще се стопи след няколко години. Казвам го във връзка с поста на Спорт-Здраве4. Тези торбички не подлежат на рециклиране, заради естеството на материала и технологията на производство. Така че тотален отказ му е майката. Една маркова раница и чанта за пазар може да издържи дори 10 години.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27