Автор Тема: Митичните същества на българският народ  (Прочетена 5189 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Alf

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 77
  • Пол: Мъж
Самодивите
Според народните представи самодивите са прекрасни женски същества, които живеят по високи планини, край неначенати езера, реки, извори, под големи дървета. (От само себе си се разбира защо са вече на изчезване, такива местности в България почти няма ;) ). Планини, свързани с тях, са Беласица, Рудин планина, Витоша, в по-малка степен Рила, родопите и Стара планина, но Пирин им е любима. В различните краища на България понякога ги наричт още – самовили, вили, юди, русалии. Разлика почти няма.
Самодивите са облечени с бели дрехи, с прозрачна бяла риза или бял сукман, златен пояс и забунче, препасани със зуница, която има цвета на дъгата, но с преобладаване на зеления цвят. Много важен елемент от облеклото им е булото или бялото наметало, наречено сянка или лъч, в което се крие тяхната сила – ако някой го открадне, те се превръщат в обикновени жени.
Косите им са червени и толкова дълги, че се качват на най-високите планини да се вчесват. :) Според някои вярвания самодивите имат и криле. Обичат да пеят. Свирят и играят хоро. Според вярванията те са били само жени, но гайдарят им е мъж. Среща се обаче и представата, че самодивите са били мъже и жени.

В Цариградски вестник,бр.221 от 16 април 1855г. – самодивите били видими и невидими. Видимите имат човешки образ. Женските в преизящна красота, мъжките в дивост и страшен вид. Силата на мъжките е в пояса, а на женските в роклята.
Самодивите напомнят хората – ядат, раждат деца, могат да се оженят. Хранят се с бял хляб, мед, бяла медовина, която събират от сърцевината на овошките, плодове,гъби. Пият само вода, не ядат свинско и лой, изобщо месо.
Мястото на което самодивите играят, се нарича игрище, тръкало, самодивско коло, орамие, хорище, пепелище, самовиляк, гяволско пепелище, самодивско хорище, самодивско хоро.

Това място обикновено не обраства с трева.

Самодивите са невидими свръхсетивни същества. Обикновено се чува само техният глас. Но според народните вярвания, те са видими за отделни хора – съботниците, родените в събота, особено в събота срещу задушница или преди Великден, в полунощ на Бъдни вечер, повтараци- (отбити и отново засукали), мешани (самодивски деца), родените през мръсните дни (дните от Бъдни вечер до Йорданов ден), на Велика събота.

Страхът от самодивите бил голям и хората избягвали да се оглеждат в огледало на свещ или в чист извор, в който се смятало, че се къпят тези същества.
Вярва се,че ако човек мине през техните места, заспи или само се спре там, той се разболява: ослепява, оглушава , осакатява. Много болести са свързани със самодивите. Много хронически и неизлечими болести се приписват на тях. За самодивска болест се е смятала епилепсията, която народът наричал вонкашна, причинена от вонкашните, т.е. самодивите. Като предпазни мерки срещу самодиви се препоръчвало да се носи чесън, разни билки, кост от мъртва жена, змийска кожа и разни други ужаси за които не ми се пише. Защита естественно носи прекръстването, тамянът, светената вода, запалването на огън или дори на цигара.

Самодивите имат определено отношение към света на мъртвите. Те живеят на край света, където се е смятало, че се намира краят на човешката земя и започва другият свят. Техният празник приблизително съвпада с времето, когато според народните поверия душите на мъртвите трябва да се приберат, тъй като те са пуснати на свобода от Великден до Спасовден. Тогава са на земята и русалиите, които също са разновидност на самодивите. Времето около Петдесетница има пряка връзка с поверията към самодивите от една страна и с култа към покойните прадеди, от друга. Между другото сега сме в това време все още. Петдесетница е на 15.06 B) .

Въпреки това в народните песни много често се среща темата за любов на самодива със смъртен, най-често овчар. Любените от самодива ергени са бледи и болнави. Женитбата със самодива е възможна, но не дълготрайна. Обикновено овчарят я спечелва на облог или пък я отвлича сам, като открадва дрехата или венецът и.

Вярата в самодивите постепенно избледнява към средата на 19в. Техният образ се запазва в народните песни.

Интересен е произходът на името – самодива (самовила,юда,русалия). Представката “сама” има подсилващо значение. Втората част на думата “дива”, често според някои автори се извежда от персийското прил. див, откъдето произлиза и турско – персийските думи – деф, дев, дявол, демон. Това не е твърде убедително, затова други автори приемат по-скоро, че “дива” идва от deiwo-s (бог), deiwa (богиня) от древнославянски. Което показва връзката на тези същества със славянската митология, т.е. древни езически богини. Това, че самодивите яздят елени, въоръжени са със стрели и лъкове, обитават високи планини и непроходими гори, води до връзката им с келтската богиня Епона (тя язди кон), образът на Артемида при траките, яздеща елен, славянската богиня на горите Джевана.

Орисниците

или Наречниците намират място почти във всички митологии. Това са мойрите от древногръцката митология, норните от скандинавската митология. Вярата в същества, определящи човешкия живот, се среща и в най-старите цивилизации. Инана, една от седемте богове, "предначертаващи съдбата" при древните шумери. Фортуна и парките при римляните.
Южнославянските вярвания в орисници са много близко с гръцките, и то най-вече обредната практика в тяхна чест. Това са същества, които предат и режат нишката на човешкия живот. В стенописите у нас през 19в. в сцената “колелото на живота” се среща изображението на жена с вретено да преде човешката съдба.
Все пак за разлика от гърците, които приемат пълната предопределеност на съдбата, която с нищо не може да се промени, то славяните не познават тази фаталност. Те допускат възможността за многократен избор между успех и неуспех, щастие и нещастие чрез различни жертвоприношения.
Орисниците обикновено са три сестри, като най-възрастната е около 30-35 години, а най-младата – около 20. Те живеят вечно, като жилището им се намира на край света. Само в някои селища на Странджа и сред преселниците от Тракия и Мала Азия те са мъже (наръчници или един наръчник), които идват същата вечер, когато детето се роди.
Но обикновено орисниците идват при новороденото на третата вечер и тогава определят живота му. Те наричат при главата на детето – най-напред най-младата, накрая най-старата и това, което тя каже, е най-важно и решаващо.

Въпреки, че при нашите орисници в сравнение с гръцките има някаква възможност за измъкване, то все пак те са жестоки и неумолими. Това, което определят, никой – дори светците и самият Бог не може да отмени. Мисля, че в техните образи намира място представата на хората за съдбата, кармата, Провидението, чиято сила е била усещана от нашите прадеди. Затова са ги персонифицирали в образа на Орисниците.
« Последна редакция: Април 10, 2011, 22:01:53 pm от Black Adder »

Неактивен Alf

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 77
  • Пол: Мъж
Re:Митичните същества на българският народ
« Отговор #1 -: Април 10, 2011, 21:02:33 pm »
Караконджули
Тези симпатяги са пуснати свише само 12 дена в годината на Земята – от Бъдни вечер или Игнажден до Йорданов ден, т. нар. “мръсни дни, поганни дни, некръстени, врагови нощи”. Като се прекади трапезата на Бъдни вечер и те пристигат. Когато не са на земята, тези същества живеят в подземния свят, където са унищожените сили на хаоса. Понякога обитават водениците, които са преход към другия свят. Свързани са с тъмнината, която е атрибут на хтоноса. На земята те са само 12 дена, на граничното време между старата и новата година. Съгласно цикличната коцепция това е времето,когато космосът се връща към недефинираното си състояние.

Особено добра е връзката на тези митологични персонажи със света, враждебен на организирания, т. е. с хаоса.

Външният им вид доста варира – от човек, но доста грозен, космат, с голяма глава, рог или два рога, опашка до куче, овца или някакъв друг добитък. Има и комбинирани – половин човек, половина животно. Понякога каракоджото се доближава до вампирите или таласъмите. Но все пак разликата е голяма. На картинката, която съм дала са доста симпатични, но всъщност са строхотии.

Основното занимание на тези адови изчадия е да тровят живота на хората. Излизат нощем от своите обиталища: пещери, реки, места дето расте бръшлян, запустели воденици, дерета и си вършат поразиите до първи петли. Мамят случайни минувачи, възсядат ги (използват ги за превозни средства демек), хвърлят ги от високи стени в дълбоки извори или ги закачват за украшение на някое дърво, край воденици обикновено. Закачките им не винаги са безобидни, могат да имат и фатален край.

Затова през тия дни не се препоръчват много разходките по тъмно. Ако все пак някой е решил да ходи по нощите – да се запаси с бял лук от трапезата на Бъдни вечер или да дрънка с желязо. Караконджолите се страхуват от огън, пепел и християнски символи.

Караконджото е свръхестествено същество, известно само на Балканите, с черти на античните митологични персонажи кентавър, сатир, циклоп, пан. В съзнанието на средновековния българин образът му се доближава до този на дявола.
« Последна редакция: Април 10, 2011, 22:03:22 pm от Black Adder »

Неактивен Black Adder

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 762
  • Пол: Мъж
Re:Митичните същества на българският народ
« Отговор #2 -: Април 10, 2011, 22:05:45 pm »
М/у другото, първото място, където намерих точно копие на горните текстове е тук:
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=4922
от някоя си АНИ, през 2008 г. Ако е така, редно би било да се цитира автора.
Когато сменят овчаря, само овцете си мислят, че се е сменил и стопанина.

Неактивен Yoda

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 150
  • Must be force be with you
Re:Митичните същества на българският народ
« Отговор #3 -: Април 27, 2011, 10:42:53 am »
А тази тема е за? Дали сме виждали/срещали/сънували самодиви и караконджули? Аз мисля,че са приказни същества. Герои на приказки и легенди. Дори да има някакви мистични "диви" същества, защо биха живяли в гората, а не биха се появили по телевизията да изкарат някой лев и да си направят хубава вила с басейн, визирайки евентуално някакви техни свръхестествени способности- а не само танцуването и качването на висок връх да си срешат косата. Това и аз мога да го правя.
На образите и героите от легендите това им е безинтересното, че може да си измислиш всичко, което си гледал, слушал и си представяш. От поразяващи очи като лазер до изпаряване във въздуха без установими следи. Но когато срещнеш, прочетеш или чуеш за реално съществуващ в нашата реалност, тогава вече може да се обсъди.  :) ;)

Неактивен krisi0501

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 3
  • Пол: Жена
Re: Митичните същества на българският народ
« Отговор #4 -: Януари 02, 2016, 17:19:18 pm »
Легенди за змейове
Разказвани от поколение на поколение, може би сте чували за змейове. Добрият змей, който живее в дадена местност, носи плодотворен дъжд за посевите и пази нивите от градушки. Обикновено се явява като облак, но може да бъде и човек, дърво или вид на животно. Когато друг, лош змей (хала, ламя) дойде да пакости, добрият змей защитава територията си и хората, които живеят там. В небето се провежда битка между двата змея под формата на буря. В такива случаи хората кръстосват небето със сърп, за да помогнат на добрия змей, като прогонят/посекат халата.
В нета намерих инфо за Валентин Стамов, който твърди, че е потомък на Змей. Природен катаклизъм принудил далечните му предци, живели в Странджа, да потърсят убежище под земята, в местни пещери. Периодът обхванал няколко поколения и бил достатъчно дълъг, за да се адаптират организмите на хората за живот на тъмно и да претърпят изменения. Неговият прапрадядо Добри бил с две сърца. Други били с два черни дроба…
Лично аз наскоро чух такава история от стара жена в едно село. Каза, че когато е била малка е имала приятелка в игрите - Калина. Змеят си я харесал, тя също го обикнала. След време той й казал, че ще я взима и да се приготви. След време наистина я "взел" като минал покрай нея под формата на бор, имало и свидетели. Отвел я в планината. След време, той умрял и Калина останала вдовица с малко момче. Върнали се в селото. Момчето било по-силно от другите деца, а майка му с времето показвала психически отклонения.
Нека бъде светлина!