Чели сме за паритеи т.н., но скоро ми попадна едно филмче което е направено за деца. С прости обяснения и анимация за подрастващите, така че ако ние не се справим с огромния проблем пред нас то поне нашите деца дазнаят за какво става въпрос и да се преборят.
Филмчето е на 5 части, а този линк е към първата:
Много от хората сме запознати с проблема, но болшинството не са. За това ми се искаше да го направя като нова тема за да грабва повече внимание. И все пак го слагам тук, където преди сте обсъждали темата.
Дълго е и беше зор докато го преведа, но заслужава внимание. Можем да си направи изводи за решението на проблема от филмчето. А и мисля че има изложени факти за това как работят банките, които не са помистани в други документи преди.
Процесът на създаване на пари е толкова прост, че мозъка ни първоначално го отхвърля като вариант. Ако хората разберат каква игра играят банките и правителствата те биха се ядосали до таква степен, че биха погнали да трепят банкерите и политиците по самите улици.
Повечето хора смятат, че правителствата създават парите, но не са напълно прави. По-голямата част от парите се създава в огромни количества от частни организации наречени „банки”.
Те ги създават буквално от нищото. Парите се явяват един вид нашия дълг към банките. В момента в който ищецът се подпише дава гаранция, че ще плати на банката парите плюс лихвата. Ако ли не то ще загуби колата си, къщата си, изобщо всичко което има някаква материална стойност влизащо в договора.
Приказката за златаря, който станал лихвар, ще ни запознае как е започнало всичко това:
Някога много много отдавна почти всичко е било използвано като пари, просто е трябвало да бъде лесно преносимо и мнозинството от хората да считат, че притежава достатъчно голяма разменна стойност. За да може да се размени за храна, дрехи, строителни материали и др. Това са били да речем: красиви камъни, морски украшения, та дори и пера от птици са се ползвали като разменна монета. Но златото и среброто са били предпочитани измежду всички други, със своят блясък и красота, както и с мекота на метала и лесната му обработка. Така златарите се специализирали в обработката на тези метали и започнали да изработват златни монети като универсална разменна единица, която била приемана от всеки. Но не след дълго те решили да създадат сейф, където да държат своето богатство на сигурно място. По-заможните хора от обществото разполагащи с повече от тази разменна еденици започнали да търсят златаря/лихваря по-късно вече банкер/, за да могат и те да опазят своето злато. В трезорът на златаря било сигурно и срещу скромна такса, която му давали се възползвали от услугата. Годините минавали и банкера забелязал, че тези чиито злато той държал в сейфа си рядко допирали до собствените си богатства. Те разчитали на него да им наглежда златото и не го местели в друг сейф. Дори в случаите, когато отивали до сефа за да вземат част от собственото им никога не били заедно всичките, а така златаря винаги разполагал с повече злато в трезора от колкото неговото собствено.
С времето златарят пуснал друга разменна еденица за удобство, с която всеки бил съгласен – хартиеани пари. Тези пари се използвали навсякъде/пазар и т.н./, така че физическото злато стояло недокосвано в сефа му и станало тежко неудобно и излишно в търговията. Така той започнал да раздава на собствениците на злато хартиени пари, като заместител. Хартиените пари били удобни/сумите били просто написани на тях и не толкова тежки/.
Но междувременно банкера направил друг бизнес - започнал да дава назаем златото си срещу определена такса/лихва/. Но за удовство търсещите заема не взимали самото физическо злато, а хартиените новосъздадени разменни единици/парите/. Бизнесът му се разраствал и все повече и повече хора го търсели за заеми. Така у банкерът се родила нова идеа – знаейки че притежателите на злато в неговия сейф много рядко допират до своето собствено той решил да дава назаем и тяхното злато/разбира се под формата на хартиени пари/. С годините той се замогнал, но подозрението нараствало. Хората със златото в неговия сейф решили и го потърсели за обяснение. Отишли до сейфа и със собствените си очи се убедили, че златото им е там непокътнато. Не били глупаци и разбрали каква е играта на приятеля им златар/лихвар/. Тогава те решили да му дадат благословията си да продължи, но като им дава процент от сделките. Или той да им дава такса, за това че те си държат златото при него, а не обратното.
Така се създало лихварстово. Лихварят можело да плати с ниска лихва за използването на парите на собствениците с по-голямата лихва, която заемащите щели да му дадат след време. Така разликата се явила чиста печалба за златаря вече и банкер.
Но и това не е начина по-който банките работят днес.
Алчният банкерът не бил доволен. С разрастването на търговията в цяла Европа и самите заеми се търсели повече, но златото в сефа му не било достатъчно да ги покрие. Така му се родила още по-еврейската идея - след като само той единствено знаел колко злато има сефа, то той можело да дава хартиени пари на искащите заеми, дори и те да надвишават физическата стойност на златото в трезора му. Единственият начин да го разкрият бил ако всичките собственици на хартиени пари отидат едновременно в сейфа му и се обедят с очите си, че стойностите не отговарят. Така банкерът станал изключтелно богат печелейки от лихви, които се трупали от даването на хартиени пари без реална стойност. У някои хора се родили подозрения, но идеята банкерът да създава сам парите била прекалено предизвикателна и фантастична за да е истина. И все пак с времето някои хора започнали да се усещат и да искат заеми в реално злато вместо в хартиени пари. Появили се и собствениците на злато, които поискали да си вземат своето от сефа му. И какво се оказало, оказало се че банкера нямал толкова налично злато, колкото му поискали в замяна срещу хартиените пари.
Стигнало се до т.нар. „бягство на банката”. Този процес представлява сриване на индивидулни банки и падането на доверието в цялата банкова система/имало е и други златари, след време лихвари, а по-късно превърнали се в банкери - не е бил един/. Хората решили да съдят алчния банкер. Но големите кредити, които банкерите отпускали навремто се оказали важни и печеливши за развитието на европейската търговия в средновековието/някои хора станали много богати за сметка на чужди нации/. Така вместо да го задържат решили да легализират тази дейноста на банкера. Банкерите се съгласили да сложат ограничения на парите които могат да създават за нужните заеми. Било решено съотношението да е 9:1 - напечатани изкуствени пари към реалната налична стойност. Били назначени инспекции, които да следят това печатане на пари. Още се стигнало и до създаването на закон, който задължава централната най-голяма банка да дава част от своето собствено злато на по-малките банки в случай, че те имат заплаха от ново „бягство на банката”. Така само в случай на едновременно „бягство на банката” на всички, само тогава златото дори и в централната най-голяма банка не би стигнало да покритие всичките искания и тогава системата би се срутила.
Паричната система днес е стигнала до толкова уродливо развитие, че реалната физическа стойност на „парите” е като игла в купа сено в сравнение с електронните пари днес. Преди време щатските долари са били възможно заменими за себестойността им в сребро. Днес обаче те могат само да бъдат заменяни от други долари издавани от Федералния Резерв.
http://www.flyawaycafe.com/wp-content/uplo...dollar-bill.jpg/преди време имаща сребърно покритие/
http://en.wikipedia.org/wiki/Image:United_...ll,_obverse.jpg/днес имаща покритието единствено с друга такава банкнота/
Преди време индивидуалните банки издавали парите като чекове, те били различни за различните банки и било възможно да ги отказваш, както днес можеш да откажеш чек от частно лице. Сега обаче се е създал монопола в паричната система. В днешно време парите са установени с указ от всички правителства и не можеш да откажеш парите като разменна единица. Ако не ги приемеш като разменна единица/или дълг/ законодателството не би се наело да те защитава за каквото и да е било. Ако някой получава възнаграждеение то е в днешните пари Ако някой получава възмездие, то също се изразява в стойността на пари, които лицето трябва да изплати.
Идва въпроса ако правителствата и банките печатат „пари” заедно /защото банките не могат да оперират без помоща на правителствата/ тогава какво е тяхното реално количество. Преди време количеството на „парите”/златото/ не можело да надвишава количеството на стоките и услугите, които обществото можело да разменя. Така за да се увеличи количеството злато трябвало да бъде открито самото то, да бъде изкопано в някоя златна мина примерно. В настоящето обаче парите буквално се създават с даването на заеми или като ДЪЛГ /веднага с подписа на искащия заем/. Колкото повече заеми дават банкте, толкова по-богати стават самите те. И така лимитът на количеството „пари” може да е само един – сборът на всички дългове на хората, а те са постоянно нарастващи.
Днес правителствата заедно с банкерите слагат ограничение на създаването на пари, което само те си знаят какво е, но със сигурност надвишава 9:1 многократно. Банките не могат да работят самостоятелно без подкрепата на правителствата. Правителството позволява частни кредити да бъдат изплащани с държавна валута, законодателната система налага плащането на дългове с пари и т.н.
Да речем, че се създава чисто нова банка и в нея все още няма депозити. Но инвеститори в банката правят начален депозит да речем +$1111.12 и ограничението наложено за създаването на пари от централната банка е 9:1.
Стъпка 1: Вратите се отварят и идва първия клиент искащ заем от $10,000 за да си купи нова кола. При ограничението 9:1, новата банка има законното право да умножи наличните си средства девет пъти. Така се получават нужните „пари” за заема. Това не са реални пари, а просто няколко натискания на бутоните по клавиатурата. Заемащия пише тази сума на чек и получава колата.
Стъпка 2: Идва клиент, които депозира $10,000. Тези пари за рализка от началните средства, с които банката започва по закон не могат да бъдат умножавани. Но могат да бъдат делени по т.нар. правителствено ограничение 9 :1 или 9,000/за нов възможен заем/ : 1,000/за резерв/.
Стъпка 3: Ако тези $9,000 бъдат депозирани от трето лице, в която и да е банка/дори и в същата новооткрита/ те стават законно средство за издаване на кредит/заем/. Този път по техните „закони” получаваме $8,100/за нов възможен заем/ : $900/резерв/. Или всеки нов депозит съдържа потенциал за издаването на заем малко по-малък от самия депозит. Така от заемите, които банките издават, се създават парите: 10,000 + 9, 000 = 19,000 + 8,100 = 27,100 + 7,290 = 34,390 + 6,560 = 40,950 и т.н. Не след дълго достигат почти $100,000.
Обаче ако парите, които се създават не бъдат депозирани, то този процес на умножение в банките ще спре. Това е непредвидима част която те не искат и се стараят да не бъде допусната. И така след време всичките тези пари в новата банка биват създавани благодарение на един депозит от $1111,12 стоящ непокътнат в централната банка, всичко с любезното съдействие и подпомагане от страна на правителството. Друго относно тяхната система е че техните документи трябва винаги да сочат депозити 10% повече от отпусканите заеми. Това ги прави привлекателни за депозити и отклоняващи обществото от истината, че заемите идват от депозитите.
Ако обаче банката беше една единствена и печалбите от отпусканите заеми биват депозирани в същата банка, тогава ефекта няма да е толкова голям. Или онези отпуснати $1111,12 няма да има как да се превърнат в почти $100,000. За жалост банките работят като едно – заемите отпускани от една се явяват депозити за друга. Теоретично те са пак една банка, но ефекта е различен.
А ако това ви звучи странно и трудно за възприемане, какво ще кажете за следното:
През последните години като резултат от стабилното лобиране на банкерите изискванията от нечии национални централни банки буквално са се изпарили. Ограничението за създаване на пари не е дори и 9:1. Така определени индивидуални банки създават парите от нула, не им трябва даже онзи $1111,12 депозит. Реалноста е че банките създава толкова пари, колкото ние можем да заемем. А чрез медиите нашите нужди непрекъснато биват увеличавани /купете си това, купете си онова/.
В истинския свят парите са излишни. Не можеш да услужиш на някой, който има нужда от дрелка за ремонт на апартамента си с дрелка нарисуван на хартия. Хартиените пари представляват касови бележки, които отчитат стойността на нашите дългове.
Чудели ли сте се понякога как правителства, коорпорации, фирми, семейства и прочие могат всичките да са в заема по едно и също време и то в астрономическо големи суми. Как може да съществуват толкова много пари, за да се дават на заем. Това е, защото фактически не съществуват - банките ги създават. Ако нямаме дългове няма да има и пари.
Как може хората, които произвеждат физическото богатство за живота/земеделие, животновъдство, фабрики и т.н./ да са длъжници на тези които не правят нищо. Повечето хора си мислят, че ако всичките дългове бъдат изплатени националната икономика ще се подобри/вярно единствено на индивидуално равнище/. Но ако всеки си изплати дълговете истината ще е именно, че няма да съществуват пари.
Оказва се, че сме зависими от кредитната система или ако не теглим заеми няма пари. Стигнали сме до такава деградация, че ако банките произвеждат пари ние сме в просперитет, ако ли не гладуваме?!?!
Но това не е всичко. Банките създават парите, но не и лихвите които се трупат, тях ги плащаме ние. И как след като те създават само парите ние трябва да връщаме не само парите, но и лихвите. Физически невъзможно. В дългосрочните заеми, каквито се отпускат за къщи или да речем държавните заеми/помощи/, се получава така че лихвите събрани надвишават самия заем. А това води до самото нефункциониране на икономиката.
За да има функциониране на такъв вид икономика просто самото производство на парите трябва да е огромно. Но това увеличава и дъглът и т.н. и т.н. или обратното все тая. И двата варианта са неприелмиви. Единствено проточването във времето спасява самата система от банкрутиране. До кога ли?
Парите улесняват производството и търговията, но с времето е неизбежно и те губят своята стойност. Освен в случай, че количеството производство на реалните богатства нараства с еднаква стойност с която и създаванеот на парите.
Да си зададем 4 въпроса:
1. Защо самите правителства избират да вземат пари на заем от частни банки, след като те самите може да създадат нужните им пари, като при това няма да има да плащат лихва?
2. Защо изобщо парите трябва да се създават като дълг? Защо да не циркулират постоянно, с което ще се избегне нуждата от постоянно взимане на заем/дълг/, за да може те да съществуват?
3. Как може система зависеща изцяло на такова вечно нарастване ..... се използва за създаването на стабилна икономика? Не е ли логично, че тези две страни на равенството са просто несъвместими?
4. Какво има нужда да се промени за създаването на стабилна икономика?
Преди много много време слагането на такса/лихва/ се е считало за използване и алчните хора/използвачи/ са били наказвани дори поякога със смърт. Тогава целта на „парите” е била само и единствено като необходимост от разменна единица. Всяка форма на правене на пари от нищото/без труд/ е била заклеймявана, а хората използващи тези хитрини се считали за паразити. Но с времето въпросът, че даването на пари на заем крие своите рискове от загуба е взел превес и така се създало лихварството. Само дето днес това е излязло извън всякакви норми, логика и морал.
Възможно ли е общество, което да съществува вечно със стабилна парична система – ДА. Това ще бъде възможно ако не плячкосва осноните си източници на енергия, а се ограничава до наличното за деня. Примерно да не се унищожават повече гори, от колкото фактически се възтановяват /растат наново/. Да се използват енергиини източници, които са обновими – Слънце, Вятър, Море, магнитни сили, гравитационни сили и т.н. Да рециклираме всичко и използваме това всичко наново. Популацията да е нито растяща нито намаляща, просто да се допълва от само себе си. Такова общество не би имало нужда от днешната парична система. Продължавайки да си представим, че хората с повече средства не дават на заеми надвишаващи техните реални физически богатства.
Ако някой обаче се изхитри и започне като познатия ни от началото златар, то неминуемо след време ще се окажем на сегашното положение. А един ден потомците на този златар ще притежават всичко материално що има по света.
Имаме нужда да променим системата. Трудно бихме убедили хората, че използването на банкови карти, книжни пари и подобни стимулират днешната система. Но как човек би се отказал от това и да мине отново на стока за стока/услуга/ и от сорта? Защото дори и да се върмен към системата жълтици, тези които нямат злато или сребро ще се окажат просто без пари.
Основния проблем не е ли в алчността и липсата на морал на множеството хора по света. И дали това може да се промени у хората? Дали може да се създаде система, която след време да стане монопол, само че в нея парите да не са дълг. В този случай заемането на „пари” да се извършва срещу замяна на стоки, услуги или труд.
Има нужда от промени в паричната система и избирателната система. Как гнидата да се превърне в пеперуда? Трябва обществото да го разбере и да започне да го изисква и то не от съседа си, а от управляващите. Това разбира се ще е трудно, защото интересите на банките са толкова големи, че чак минават хоризонта.
