Автор Тема: А какво ДА ядем?  (Прочетена 55381 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Polymorpher

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 212
А какво ДА ядем?
« -: Май 19, 2010, 19:37:09 pm »
През последни те дни само тук във форума прегледах над 10 теми с огрмно количество информация за какво ли не свързано с храните.

От опит обаче знам че правене на черен списък с каквото и да било винаги е неадекватна и неефективна мярка.

Повечето от нас нямат нито намерението нито волята да изготвят и да изпълняват такива списъци.

Нека направим един БАЛАНСИРАН списък.
Не го наричам бял по ред причини а едва ли имаме на разположение храна която да ни е напълно и 100% полезна. В най-добрия случай една храна се усвоява и се изхвърлят непотребните на тялото остатъци. За сметка на това сме заляти с храна с която вкарваме токсини в тялото си от които някои не искат да си ходят с останалите отпадъци.

Идеята в цялата работа е -КАКВО да консумираме и В какви комбинации да го правим.

Може и да не си удължим живота с това занаятие, но поне ще прекарваме по-малко време в газове, стомашни киселини, неразположения и всякакви други досадни състояния директно произлизащи от консумацията на определен вид боклуци.

С малко късмет туку виж сме събрали достатъчно информация за да си изготвим необременяващи режими на хранене и схеми за пречистване на организма.
Идеята е да се създаде информационна база която да е оптимална в съотношение на необходими усилия срещу ползи. Знаем че има дието които ще направят чудеса с нашето тяло. 95% от хората не могат да прескочат страховете и навиците за да ги започнат. 95% от тези които могат да ги прескочат не намират за необходимо да го правят.

Нека започнем с точно конкретен въпрос:
Има ли въобще ЕДНО безалкохолно на пазара ни което да е ПОЛУ пригодно за пиене?

Аз виждам само - боя, гадни подсладители (гадни освен всичко ами и заради самия натрапчив гаден вкус) вече дори от есенциите пестят. Аз не намирам нищо което мога да пия. Спрях ги всичките. Чешмяната вода преди 10 години беше приятна за пиене. Вече и тя е пълна с боклуци... Единственото безалкохолно което пия е чешмяна вода, малко изцеден лимон в нея и захар. А единственото нещо което ми е приятно да пия е icetea на nestea. Също си копувам едни вносни разтворими био сокове по 12 кинта литъра.
The main thing you can accomplish by arguing with idiots is working up the nerve to strang

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 826
Re:А какво ДА ядем?
« Отговор #1 -: Май 19, 2010, 20:58:07 pm »
Ами общо взето ако четеш тези теми ще разбереш, че не трябва да ядеш нищо, а само да се храниш със слънчева светлина.

Яж каквото ти е кеф и не мисли.

Неактивен Polymorpher

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 212
Re:А какво ДА ядем?
« Отговор #2 -: Май 19, 2010, 21:19:30 pm »
Ами общо взето ако четеш тези теми ще разбереш, че не трябва да ядеш нищо, а само да се храниш със слънчева светлина.

Яж каквото ти е кеф и не мисли.
Както казах целта е да не издребняваме и да се чувстваме по-добре.
Пък и нямам кинти да опитам от всичко от всички марки...


КЪМ ЛИСТЪТ:

ОЛИО от гроздови семена на "Olitalia".
Ако може да се вярва на надписите това е едно от малкото качествени мазнини които можете да ползвате.
Аз лично наблюдавам ефекта му върху всички храни които се готвят или ядат с олио. Обикновеното олио е станало ужасно, не знам какво слагат вътре. С това можете да правите всичко.


Сока за който говорех е premium на фирма Hollinger. Не знам дали е много екологичен но прилича на баш истински си сок.
« Последна редакция: Май 19, 2010, 21:25:08 pm от Polymorpher »
The main thing you can accomplish by arguing with idiots is working up the nerve to strang

Неактивен sasho90

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 452
  • Ако още не си бесен, значи не внимаваш достатъчно
Re:А какво ДА ядем?
« Отговор #3 -: Май 19, 2010, 22:38:42 pm »
Ами че то всичко опира до финансовата възможност. Ако имаш пари - скъпи продукти, ако нямаш - кремвирши, вафли, сирене от сухо мляко, месо 20-годишно от Ирландия и т.н. За мен лично по-добре да се лиша от някои глезотии и прищявки, отколкото да си играя със здравето.

Иначе мога да изброя от какво съм доволен - всички видове плодове и зеленчуци, които не са дошли от магазина, а сме ги взели от познати или хора, които знаем, че сами си отглеждат градини като едно време. Те винаги имат страхотен вкус, а не като гумените изкуственяци от магазина. За жалост няма много такива хора, пък и нещата са само сезонни, при което се налага да се копуват плодове и зеленчуци от магазина.
   Може да се каже, че съм много доволен от сирене и кашкавал "Дядо Либен". Сега го преименуваха, на "frezco" или "trezco", не мога да го разчета заради странния шрифт.
   Безалкохолни и подобни боклуци и да нямам пари няма да си купя никога. Знаем защо. Ако ми се пие нещо - изтисквам си сок от портокали, грейпфрути и лимони. Ако няма - водичка, а лятото таратор. ;D
   Общо взето пари за храна никога не сме пестили и се учудвам защо някои хора точно от там пестят, за да имат за други неща. :( Абе ще си вземе 40 инчова плазма или мобилен телефон човека, ама ще набива кремвирши и ще пие Дерби като пич. Нямам обяснение за това. ???
Keep 'em occupied!

Неактивен sidewinder

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 837
Re:А какво ДА ядем?
« Отговор #4 -: Май 19, 2010, 22:41:46 pm »
Какво правя аз? Плодове и зеленчуци купувам само от местни, дребни производители. Бабите, дето искат да искарат някой лев към пенсията няма да форсират посевите с пестициди да изкарат свръх продукция. Това е едно на ръка. Плодове и зеленчуци от хипермаркетите забравете. Първо са много скъпи и им се чудя как не ги е срам, след като на пазара са 40% по-евтини и второ идват от не знам си къде. Зехтина се доказа като много полезна мазнина, защото съдържа серия фенолни съединения, които по един или друг начин блокират над 100 гена, свързани с възпалителните процеси в организма. Хляб си правя сам веднъж седмично от грахам брашно. Така си сигурен, че няма оцветители, консерванти и др. боклуци. Дъвки, вафли, кексове и прочие забравете. Течностите, които поемам са, вода, бира, чай - друго не влиза. Изобщо, всичко с лъскава опаковка за мен не съществува.
« Последна редакция: Май 19, 2010, 22:44:26 pm от sidewinder »

Неактивен sedere

  • (sedere)
  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 606
Re:А какво ДА ядем?
« Отговор #5 -: Май 20, 2010, 00:36:54 am »
Аз също следях и гледах какво ям и пия, но винаги гледах на нещата външно, тоест ако разбера, че нещо е вредно не го ям, но от месец и нещо разбрах, че и трябва да се вслушвам в себе си и организма ми. Така вече си ям независимо какви са нещата стига организма да ми ги поиска. Единствено избягвам маргарина в кутиите за продаване и аспартам, а всичко останало ям зависимост от нуждите на организма. Така, че на въпросът какво да ядем отговорът е организмът каквото поиска. Залагам да домашно приготвените неща, но и примерно шоколад също ям или вафли стига да разбера,че това е истинска нужда на организма,а не просто задоволяване.
Преодолей робското подчинение и живей изцяло в настоящето.

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:А какво ДА ядем?
« Отговор #6 -: Май 20, 2010, 08:43:11 am »
Не се опитвам да казвам на някого какво да яде. Просто, след като отварям "отхъврлящи" теми, няма ли да е малко обидно за форумците, ако не пиша по "утвърждаващи"?


Храненето е много сложен процес, само че това не се усеща, когато организмът е претръпнал и загубил всяко чувство, когато сетивата му са изтръпнали и рецепторите задръстени.
В момента, за мен храненето е нещо, което трае 4-5 до цели 12 часа. Преди, когато бях всеяден, храненето беше просто 15 минути, едно вкусово забавление... и нищо повече.

Когато яденето беше просто поглъщане, говорех като Eon, това за мен остава най-добрият съвет, ако за някого храненето се изчерпва с това.



На ден днешен обаче, за мен храненето започва с огладняването. Усещам се гладен по различни начини за различните неща. Тъй като различните храни предизвикват различно чувство в стомаха ми, аз започнах да огладнявам за конкретни чувства.
Чувството от изяждането на домати в стомаха е едно, и чувството от изяждане на банани е друго. Така в постановката на съзнанието ми се появява влечение към точно определено чувство.

Следващият момент е, че далеч не вяско хранене е приятно за мен. Преди, когато храненето според усещанията ми беше просто 15минутен процес, свързан с изпадането в полу-медитативно състояние и наслаждаването на кой да е вкус, стига да е достатъчно силен, можеше да ям всичко, по всяко време, стига да ми е вкусно.

Но на ден днешен, ако не се храня разделно, се чувствам изключително зле. Подувам се целия, обвзема ме цялостна отпадналост, която обикновено трае, докато не изкарам изяденото от системата, горе-долу 12 часа. Тъй като ако съм объркал съвместимостта в стомаха, то значи обърквам съвместимостта и в червата и тези 12 часа стават по-голям период.
Появява се раздразнителност, подтиснатост, изхвърляне на особен вид газове - спомням си какво беше да се оригнеш на газирно... това са сякаш същите газове, само че без киселинния им оттенък, само силната миризма на въглероден диоксид.

Също така си давам сметка сега, че това е било до голяма степен обикновеното ми състояние. На ден днешен всичко, което се различава от онова, което познах като жизненост, ме изпълва с нездраво нетърпенипе и купнеж отново да се върна към него.

Така храненето за мен продължава в начина на ядене. Аз трябва да дъвча, както се дъвче, да ям не просто съвместими храни, а само една храна на прием, ако искам да изпитам именно онова приятно чувство в стомаха, за което съм огладнял, и също така, ако искам да запазя чувството си на висока жизенност след храненето.
А за мен жизнеността, на която се радвам в момента, е сякаш вид делириум. За нищо на света не бих излязъл от нея и когато я загубя поради някакви причини и започна да се чувствам по като преди, ме обвзема сложна емоционална смес от купнеж, яд, нетърпение и съжаление по отминалото ми себеусещане.


След това храненето за мен продължава.

Преди жизнеността ми въобще не се влияеше. Обикновено състоянието ми беше непроменено или най-много да ми се доспи след хранене.

След като съм изял дадено нещо и след като съм задоволил онова чувство, което като сърбеж се е появило в стомаха ми, следват така наречените от мен "последствия".
Усещам как храната пътува из червата ми. Любопитно е, че това не винаги е приятно. Тоест... не че е неприятно, но не винаги се вписва в усещането ми за комфорт. Не обичам определени храни да се бавят в червата ми, а пък за някои храни нямам нищо против, тъй като не ми създават некомфортно усещане.
Ягодите например са нещо, за което често съм гладен, но създават некомфортно чувство в червата ми - прекалено са "въздушно-водни". Първоначално предизвикват подуване на всичко, тъй като са в по-голямата си част течност, и при смес с телесните течности се отделят много газове. Те не са неприятни, нямат мирис или нещо подобно и нямам против тях... но това издуване, докато течността на ягодите бъде абсорбирана и изкарана чрез уринирането, сякаш размества всичко в кухината ми.
Усещам черния си дроб притиснат, усещам приближение на стомаха към сърцето, след това усещам как сякаш нещо неопределено се премята в червата ми и постоянното му шаване ме отегчава.

Затова, преди да ги изям, преценявам дали тези "последствия" са цена, която в момента бих платил, за да изпитам това чувство, за което има глад в стомаха ми.

Също така това означава, че трябва да предусещам глада си. Тъй като ако ям ягоди, СЛЕД като съм ял нещо друго през деня, в червата се получава ефекта на тапата - ягодите са сред храните, които са готови да напуснат системата след близо 4 часа. Докато фъстъците например имат нужда от 4 часа, само за да излязат от системата на тънките черва.
По този начин бавните храни, намиращи се пред бързите храни, създават затапване, което придава много неприятен оттенък на така наречените от мен "последствия".

Затова ако ще ми се дояждат ягоди, ям ги рано сутрин.

Всяка сутрин сядам и се концентрирам в себе си и се опитвам да усетя какво би ми се дояло в този ден.
В спомените си извиквам различните гладове за различните храни. Някои такива "мисловни предизвиквания" създават в стомаха ми некомфортно чувство, което за мен значи, че днес няма да имам нужда от това. Тези, гладове, които си спомням, които сами започнат да засилват представата и усещането за себе си на мисловна почва, приемем за дневно меню, което организмът ми смята да изпълни под формата на влечения.

След това се опитвам да подредя тези бъдещи гладове по начин, който да ми носи най-малко последствия. Първо бързите храни, след това бавните. Като при това всяка следваща храна да е съвместима с предходната от гледна точка на разделното хранене.



Но за мен храненето не свършва до там.


От един момента нататък за мен започна да има голямо значение кога и какво ям.

Общият ми тонус започна да пада и да се лишавам от високата си жизенност, ако например сутрин ям храни, които не отговарят на стомашната активност за това време... които изискват от стомаха определени действия, които в дадения час от деня за него са натоварващи.

Тъй като високото ми жизнено себеусещане се превърна в нещото, на което най-много държа, към всичко прибавих и чесовете на деня. Сутрин воднистите плодове (като най-бързи храни). Ако ми се ядат някакви по-плътни плодове, например черупчести плодове като фъстъци или орехи, най-добре се чувствам, когато ги приемам на обяд. Ако ми се ядат несладки плодове, като краставици или домати, чувствам се чудесно, ако ги приемам преди 18 часа следобед.
(не ям ботанически зеленчуци, до сега съм имал глад само за плодове такива, както ги разпознава ботаниката)

И така, ако ми се ядат само воднисти или месести плодове, не ям нищо друго. Ако не ми се ядат такива плодове въобще, не се храня преди обяд.


Тъй като това жизнено състояние просто ме изгаря отвътре и ме изпълва с постоянно желание за физическа активност, много често, когато не ме свърта на едно място, започвам да правя някакви кардио занимания, или лицеви опори и всякакви гимнастики, за да задоволя този "сърбеж в кръвта".

И тези занимания също имат отношение към поетата от мен храна. Изключително неприятно чувство и обща отпадналост ме сполитат, ако го правя след хранене. Понякога се появяват откровени болки в черния дроб, червата и стомаха.

Затова, както е в природата, ако предусещам "сърбеж в кръвта", планирам неговото задоволяване преди обедното хранене. В природата също е така - няма сито животно, което да преследва храна. Всяко животно, което е с празен стомах и е гладно, тича, бори се, преследва храната си... Всяко животно ловува и развива завишена физическа активност, когато му предсоти да яде, а не след това.


Ако пък искам да е в друга част от деня, трябва да предвидя кога дадена храна ще премине напълно в дебелото черво.
Въпреки че физическите занимания, докато имам товар в дебелото черво, ми носят особено чувство. Обикновено се чувствам като огън, като запален след физическите си занимания, а ако съм имал товар в дебелото черво, се усещам като земя... някаква плътна, но тромава сила.

И в зависимост какво искам, трябва да създам обстоятелствата за това.

Храненето ми завършва с изхождането. Преди задържах всичко, в дебелото ми черво постоянно имаше товар, който влачех със себе си и принципът беше "клин клин избива", тъй като перисталтиката беше... едва имаше перисталтика.

Докато сега изхвърлям всичко от предишния ден на следващия ден. Преди това не беше възможно чисто физически, поради огромното количество храна, което поемах. Но сега количествата също са съвсем други. По мои наблюдения, на ден днешен не ям повече от 500гр храна на ден, която да има твърд остатък (килограм ягоди имат няколко грама твърд осаттък, ако не и милиграма - семенцата и фибрите). Това дори е много, но бих го приел като някакъв максимум за себе си.
Тоест на следващия ден мога да изхвърля целия твърд остатък от предишния ден на едно изхождане.

А ако това не стане, поради различни обърквания, които съм внесъл в целия процес през изминалия ден, оооо боже, колко е отвратително. Чувствам се жизнен като преди, чувствам огъня в кръвта си, само че този път сякаш нещо се е закачило за мен и не иска да ме пусне.

Вместо да се чувствам като застреляна мечка, се чувствам като див жребец, който някой се опитва да обязди. Второто за мен е много по-неприятно усещане, ако трябва да ги сравнявам, но ако е в силите ми, никога не бих избрал кое да е от тези две гадни състояния.



Така че въпросът опира до това Какво представлява храненето за отделния човек?

И отговорът е прост, както Eon каза - Храни се както ти е кеф и не мисли. Моето просто допълнение, уточнение, е че просто храненето за всеки е различно нещо.
« Последна редакция: Май 20, 2010, 08:56:11 am от Спорт-Здраве4 »

Неактивен ShaDai

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 48
Re:А какво ДА ядем?
« Отговор #7 -: Май 20, 2010, 12:49:19 pm »
Хапвай от всичко но по- малко (тя е като наркотик някои се пристрастяват особено към химикалите в нея ),храната е доста натровена така ще си изградиш имунитет като си взимаш по малко от всичко.Интересно ми е Елитът какво ядее  :-X от къде си набавя храна едва ли карат само на въздух  ;D искам да имам достъп до храната на ``боговете- богоизбраните``
« Последна редакция: Май 20, 2010, 12:52:39 pm от ShaDai »
Чувствам си сърцето колко меко биее в яркочервена тишинаа - лично в зеленото време! http://www.youtu

Неактивен sedere

  • (sedere)
  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 606
Re:А какво ДА ядем?
« Отговор #8 -: Май 20, 2010, 17:37:56 pm »
Отглеждат си я самостоятелно без химични пръскания. Гледал съм в едно предаване как известни личности си отглеждат храната сами и би трябвало и елита, масони и прочие, и те така да правят.
Преодолей робското подчинение и живей изцяло в настоящето.

Неактивен Polymorpher

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 212
Re:А какво ДА ядем?
« Отговор #9 -: Май 21, 2010, 13:41:51 pm »
Знаех че ще стигнем до съзнателно хранене, но реших да не започвам с това.

До колкото аз знам мозъка има само два начина да различава дали храната която е на път да консумирате е желана от тялото или не. Главния начин е по-миризмата. Гледал съм изследвания при които запушват носовете на хората и с вързани очи те не могат да различат храната. Втория начин са рецепторите на езика.

Един основен фактор в храненето които почти никога не се забелязва е:
Това че хората мамят себе си с определени храни.

Ако отида и изпързжа едно парче месо, нито носът ми нито езика ми го искат. Съответно мога да предположа че и мозъка не го ще.

Да де но ако го взема след като е изпържено и го оръся обилно с подправки и/или сосове мога да го изям защото месото може спокойно да бъде вкарано контрабандно един вид. За това казвам и на кафе маниаците че ако не харесват кафе без захар значи тялото им не го ще а те просто се залъгват като го прикриват със захар.

Факт е че при съзнателно хранене тялото ви ще отхвърли множество от нещата които обикновено ядете, независимо какво си мислите. Същото важи и в обратна посока, тялото ви ще иска храни за които имате затвърдено негативно мнение.

От медицинска гледна точка, мозъкът е показал много случай на болни хора при които се развива апетит към точно това което им е необходимо да ги лекува.
Както каза спорт-здраве просто трябва да има кой да обработва тези сигнали съзнателно. Така някой хора ще се наложи да се изправят пред факта че на тялото им се повръща от идеята за кока кола, но я пият по ред фактори.

Кока кола както и много други мощни компании и са наясно с хранително вкусовите механизми много и умело ги използват срещу хората. Слагат сол за да ни карат да сме жадни, и след това слагат много захар за да скрият солта. Вкуса на кока кола в действителност не е толкова привличащ. Мириса обаче е много добре отработен.

Аз лично съм си правил експерименти с това. Познавам хора които се чувстват зле след като пият кока кола. Карал съм ги да помирисват течноста без и да си оставят мнението на страни за момента - резултата е че се предизвиква копнеж да пият от нея макар и съзнателно да знаят че не обичат течноста и не обичат ефекта който тя има върху тях...

Естествено че трябва да следим и какво се случва след като консумираме дадени храни.

Аз например мисля следното за повечето безалкохолни. Като оставим biowarfare елементите в тях е много просто: Ако пия безалкохолни от магазини - ЩЕ трябва да пия вода след тях. След като фактите са такива защо направо да не пия вода без да се занимавам с безалкохолните?

Се едно да искам да отида в младост и след това да трябва да отида в люлин.
По добре да не ходя никъде или да сменя мястото което не ме кара да правя препратка...
« Последна редакция: Май 21, 2010, 13:50:22 pm от Polymorpher »
The main thing you can accomplish by arguing with idiots is working up the nerve to strang

Неактивен sidewinder

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 837
Re:А какво ДА ядем?
« Отговор #10 -: Май 21, 2010, 13:53:44 pm »
Вземете си всякаква храна каквато желаете без изключение, но не в големи количества, по малко, но от всичко... Сега започнете да експериментирате: отхапвате от продукта и дъвчете. Дъвчете, но не гълтайте. Дъвчете и дъвчете. Като резултат има три варианта: 1) храната САМА ще се разпадне в устата, чрез езика, небцето, и чрез слюнката ще премине през хранопровода; 2) храната ще се 7 размекне, но за да я преглътнете ще ви е необходимо неголямо усилие; 3) това което ви е в устата веднага ще ви се прииска да го изплюете...
Разбираме, че в първият случай – продукта е необходим на организма, във втория – можем да го ядем, но в неголеми количества, а в третия – можем и да го откажем.

Минуса на този метод (той същевременно е и плюс) е, че с времето баланса в организма се възстановява и през определено време е необходима проверка, като такава проверка е добре да се прави ЕЖЕМЕСЕЧНО, защото след месец на организма може да му е необходима друга храна. Проверено.

От Михаил Столбов – Как си отгледах нови зъби


Аз съм сигурен, че всеки човек, ако го направи това с любимите си храни, няма да иска да ги преглътне по време на този тест.
« Последна редакция: Май 21, 2010, 13:57:23 pm от sidewinder »

Неактивен Polymorpher

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 212
Re:А какво ДА ядем?
« Отговор #11 -: Май 21, 2010, 16:57:10 pm »
Това трябва да значи, че слюнката разпада само храната която е необходима на тялото? Това в най-добрия случай е неточно. В най-лошия нелепо.
« Последна редакция: Май 22, 2010, 10:14:21 am от Mirotvorec »
The main thing you can accomplish by arguing with idiots is working up the nerve to strang

Неактивен Митко

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 33
Re:А какво ДА ядем?
« Отговор #12 -: Май 21, 2010, 17:53:09 pm »
Яжте каквото искате.Дали ще умрем днес или утре от отровите в храните няма значение!

Неактивен JulesWinnfield

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 60
Re:А какво ДА ядем?
« Отговор #13 -: Май 21, 2010, 19:54:20 pm »
Колко дълго ще живееш наистина не е от голямо значение. Качеството на живота ти обаче определено е, за мен поне. И именно тук се намесва храненето, както Спорт-Здраве опита да обясни в тази тема http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,14073.0.html :writer:

Неактивен sasho90

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 452
  • Ако още не си бесен, значи не внимаваш достатъчно
Re:А какво ДА ядем?
« Отговор #14 -: Май 21, 2010, 20:12:36 pm »
Яжте каквото искате.Дали ще умрем днес или утре от отровите в храните няма значение!
Доста безотговорно отношение към въпроса. Звучиш като лозунг на компания за некачествени стоки.
Keep 'em occupied!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27