Българските археологически разкрития в Българската долина на царете от края на ХХ и началото на ХХІ век доказаха, че страната ни е истински Клондайк за археолозите. Разкриването на бронзовата глава на владетеля на одрисите Севт ІІІ и златната му маска е по ценна и тежка дори от знаменитата маска на Тутанхамон, Агамемнон/вожд и цар от дакомизийски и микенски произход/, продължават да бъдат предмет на дискусии. Знае се, че великите царе Севт и Спарток, живели по нашите земи са секли свои монети много преди гърците и римляните. Това е ставало в монетарниците на Севтополис и Кабиле. Другата изключителна важна сензационна находка от лятото на 2005 г. е разкрита от екип на НИМ, ръководен от проф. Даниела Агре при разкопаване на две от десетте могили край с. Златица – Елховско. Разкрит е също и некропол на царя - жрец на одрисите Керсеблепт, погребан в ІV в. Пр. Погребението е пищно – владетелят е със златен венец, с пълни бойни доспехи, с масивен златен царски пръстен печат и с дарове - сребърни ритони с формата на еленова глава. Находката включва и четири великолепни сребърни фиали и перфектно изработени бронзови и керамични съдове. Коментирайки разконсервирането на некропола, академик Йордан Иванов припомни персонажи от надписи и сюжети, върху великолепните Рогозенски сребърни и златни фиали и чаши, общо 165 на брой брой, изработени от местни дакомизийски майстори, гравирали надписи върху историческите предмети са от времето на Одриското и Сапейските царства . В част от предметите, върху 11 фиали и кана се откриват имената на владетелите Керсеблепт, Котис, Дислояс, а също и името на селището Ергиске.. В същата уникална колекция на Рогозенското съкровище, открито от тракториста Иван Димитров на 43 км. североизточно от Враца през 1985 г. между реките Огоста и Искър е разчетен надписа: “Владетелят Котис направи...”.
Сапейската династия също е регистрирала уникална история на Балканите. За съжаления от нея са известни доста постни факти. Пръв в аналите Херодот цитира името на племето Сапеи, описвайки ги като участници в похода на легендарния Ксеркс срещу Елада. Евстатий Византийски и Страбон обозначили сапеите като САИ и СИНТИИ. Тук е мястото да споменем, че във времето на македонския цар Персей е царувал Абриполис и още един сапейски владетел, именуван също като одриския цар Котис. Той бил баща на Раскос и Раскупорис и брат на Реметалк І. Някои от Сапейските владетели били съюзници на Рим. Техният авторитет е рагистриран в множество декрети и актове на Рим и Атина от онова време. В Атинския национален музей се пази и мраморна глава с изображение, идентично с изображение върху сечените монети от времето на царете Котис и Раскупорис, последният убит от беския жрец на Дионис –Вологез, ръководил въстанието на бесите срещу Рим 15 – 13 г. пр. Хр. Известно е, че сапейската династия на цар Раскупорис подчинила одрисите и бесите.
Един друг учен и дипломат - известният френски консул в София от времето на Руско-турската Освободителна война /1877-1878 г/ Луи Леже определя като диахронна тезата за езиковото единство на българския език със Санскрит, поддържана и от някои наши възрожденски учени като Г. С. Раковски. Леже твърдял, че и най-старите запазени български текстове “Остомировите” и “Асемановото евангелия” са били написани първоначално на езика САНСКРИТ, интерпретиращ схващането за древното езиково единство на Мизия, Тракия и Македония.
Самият факт, че дакомизийци през старокаменната и бронзова епохи били измежду най- великите ваятели, ювелири, философи, жреци и владетели с огромен интелектуален и военен потенциал, извежда този древния етнос много по-напред в история, традиций нрави и поведение. По онова време според акад. Йордан Иванов дакомизийците са притежавали определено по-голям военен потенциал дори от Ахейска Гърция, Рим и Византия. Сапейците, одриси, дакомизийци и други местни племена съставяли мозъка и гръбнака на македонските, римски и византийски легиони, които марширувайки завладявали бавно и последователно земи по време на войните в Пелопонес, Илирия, Египет, Картаген и Палестина, Сирия, Епир и Месопотамия. Тези факти античните гръцки и римски автори умишлено прикриват и ги пропускат. Все пак до нас са достигнали информации от анали, описващи непокорните местни “планински хора” вдигали многократно въстания – сепите - /шепи =шопи/, сапей,които влизали винаги първи във бой и предпочитали смъртта пред робството. Цели 5 века упоритите шопи/сепи/, сапеи и дакомизийците се съпротивлявали на римляните, с което техните бойни качества по достойнство били оценени. С това войнската доблест на дакомизийския и сапейския етноси действително била пример за подражание на десетки велики императори, философи, поети, царе и сенатори от дакомизийски произход, стратези, магистрати, заемали върхови позиции в управлението на древна Македония, Рим и Византия и точно те съставлявали своеобразен мозъчен тръст и гръбнак на македонските, римски и византийски легиони, съставени в основата си от отдряди на местните непокорни дакомизийци, сапи, сепейци. Защото те винаги влизали в бой, предпочитайки смъртта пред робството.
Уважаваният гръцки историк Панайотис Кенеропулос прави следното заключение: “Римската империя е едно от най-удивителните явления в световната история. Тя станала гръцка държава, където безшумно без всякакъв натиск и съпротива се наложил елинския език, но императорите до момента, в който Симеон пожелал да стане наследник на Канстантин Велики не са били от гръцки произход, с изключение на Маврикий /582-602г./, Ирина Атенейска/797-802г./ и Михайл /811-813/г.
Акад. Йордан Иванов уточнява, че повече от половината императори на Рим и Византия както и, философи, поети, жреци- царе, велики пълководци, сенатори, учени са от дако-мизийски произход. “Ако бъде направено проучване на генома на монарси, ще се стигне до извода, че устойчивите и добре управляващи и днес владетели в света притежават този местен дакомизийски геном”. Но преди да цитираме техните имена следва да отчетем приноса на същия изследовател при дешифриране етимологията на наименованието “Траки” , залепено тенденциозно от Херодот на дакомизийските местни балкански етноси. Според него етимологията на наименованието “траки” идва от името на Великата Троя. Впоследствие то става етикет за миграциите на десетките племена, тръгнали на север и запад след края на прочутата баталия, описана в стихове от Омир. Името на траките е изведено от някои историци и като драки. Те са описвани в аналите и като дардани, заедно с пеласгите, строителите на Атинския Акропол. /Известно е, че Зевс е Пеласгийски бог, а не гръцки/.
Троянската война от 1200 г. Пр. Хр. се явява своеобразен разделен контрапункт във времето на древността, с кодирани истини за най-старата българска история. Според Бахши Иман в епоса на Волжките българи “Джагфар Тарихи” също има немалко данни за наименованието на древна Троя, което идва от Улуг Етреч – Велик Етреч - български топоним. Аналите на Тит Ливий описват най-подробно как след падането на Троя, дарданският вожд Еней, син /според легендаа/ на братовчеда на цар Приам - цар Анхиз и богинята Афродита, бил пощаден от елините заради доблестта и храбростта си.Съпровождан от вожда Атенор и част от оцелелите войни на цар Пилемен, загинал в боевете край Троя, хероят Еней тръгва с флота през Сицилия и достига града Лаврентум, когото нарекъл Троя. И както пише Тит Ливий:”повел Еней с флотата си свита от оцелелите троянски първенци, от енетите, понесъл отечествените пенати, взел със себе си баща си и сина си Юл Асканий, който пък станал родоначалник на цяла плеада римски императори и диктатори от рода на Юлийте и Цезарите. Еней воювал с племената Ритули и след немалко перипетии стигнал със съотечествениците си до града на цар Латин – Лациум, където се сгодил за неговата дъщеря Лавиния. Цар Латин паднал посечен на бойното поле във войната с Турн. След смъртта му хероят Еней седнал на трона, оженил се за Лавиния и обединил местните племена със своите троянци. Според историческите анали Енетите, съюзници на Троя, водени от вожда Атенор, които също съпровождали Еней били племе от Пафлагония /от Мала Азия/, заселили земите в областта около днешния град Венеция. Хероят Еней посмъртно бил обожествен, докато синът му Юл Асканий/син на Креуза/, основал в подножието на Албанската планина легендарния град Алба Лонга”. Генеалогията на рода на Юлиите върви пряко чрез Юл Асканий, Силвий, Латин, Алба, Атис, Капис, Капет, Тиберий, Агрипа, Рому, Силвий, Авентий, Прока, Нумитор с дъщеря Рея, Амулей. Юл Асканий бил почитан като родоначалник на римския род на Юлийте и точно н негови потомци били и императорите ЦЕЗАРИ - Гай Юлий Цезар/100-44 г. Пр. Хр/ , осиновеният син на Цезар - Октавиан Август – първи принцепс, управлявал от 27 г. Пр.н.ера т 23.09. - 63 г. до 19.08. през 14 г. пр. Хр. Междувременно след смъртта на сепейския владетел Реметалк, император Октавиан Август разделил земите на Балканите между сина му Котис и брат му Раскупорис. Следващият император Тиберий никак не бил очарован от тези обстоятелства. Тогава Раскупорис устроил нечуван пир и с измама подмамил брат си, оковал го във вериги като впоследствие го убил. В Рим пред Сената, съпругата на владетеля Котис Антония Трифена обвинила последния в братоубийство. Пак във времето на управлението на същия Октавиан Август, известният Агрипа е нарисувал една от най-важните римски стратегически карти на Балканите. Върху нея областта Мизия е била обозначена като провинци,я с привилегии и особена значимост. По тази карта легионите на пълководеца Марк Лициний Крас замарширували марша на завоевателите и воювали с мизите. В чест на една своя победа край Цибрица те преименовали древната Рицария в “Мизия”. Дакомизийците оказвали най-жестоката съпротива при колонизаторския марш на римските легиони както това описва Елий Кат. През 4 в. от н. ера мизийският консул Гней Корнелий Лентул депортирал 50 000 роби от бесите и гетите в Мизия. Тези гети в други анали са като мизи. Така постепенно Мизия се превръща в една от най-важните римски провинции. Българската историография е регистрирала в земите на Мизия строежа на най-прекрасните древни императорски имения фундиите.
Тацит и други древни автори описвали въстанието на предците на днешните шопи срещу Рим като “Въстание на най-могъщите планински непокорни”.
Данни за синовете на дакомизийката Антония Трифена илюстрират, че синовете й били тачени и почитани в Римската импария като царе във времето на император Клавдий. Администрацията на Клавдий е запазила титлите и част от правомощията и привилегиите, с които са се ползвали царете на древната сапейската династия. Във времето на император Нерон, потомците на Сапейските владетели не само придобивали римско гражданство,катоТиберий Клавдий Епитайкент и Тиберий Клавдий Реметалк, но и съхранили царските си титли. По време на царуването на император Гай Калигула, същият изпратил за цар на Армения дакомизиеца Полимен, а сина на цар Аматокъл станал архонт на Атина.
Римски императори от дакомизийски произход, /според акад. Йордан Иванов/ били още Гай Юлий Вер, Максимин Тракиец – син на овчар и наставник на Александър Север, Гал/251-254г./, Диоклетиан /284-305/, Константин Велики /306-337/,роден през 274 г. в Нисос/Ниш/, живял с благородното намерение да премести столицата Рим в Сердика/София/, където се намирала неговата родова резиденция. Мизиецът Флавий Аеций /роден през 390 г.в Дорострум – Силистра/, син на Гауденций, Валерий Корвус Марк, знаменитата Мария Медичи, потомка от царския род на племето меди. Велик римски гладиатор от племетои меди бил Спартак - фаворита на най-известното въстание, вдигнато от робите в Рим. Други известни от онова време гладиатори от дакомизийски произход били Битус, Бакаин, Стунозис, Атик и Келедос.
ВИЗАНТИЯ. Сестрата на император Теодосий ІІ, императрица Пулхерия се омъжила за сенатора от дакомизийски произход Марциан, роден 391 г. и именуван впоследствие Лъв І. Неговият внук Лъв ІІ също регистрирал императорско управление, въпреки дакомизийските си гени. От дакомизийски произход са били и т. Нар. Велики войнишки императори - Макгакиян/451-457./, Юстин І/518-527./, известен още като Управда, роден в с. Тавличево, Кюстендилско ,от Тиберий/578-582/.Известен пълководец дакомизиец бил и Юстиниановият довереник Велизарий . Императори от дакомизийски произход били Юстиниан І /527 – 565/, Юстиниан ІІ, Тиберий І и Фока, а сестрата на император Теодосий ІІ, Пулхерия е регистрирала брак със сенатора Марциан от Дакия, който впоследствие става император Представители на племето беси били император Лъв І и внукът му Лъв ІІ, син на Зенон и Аркадия. Дакомизиийци са били императорите Виталиан, Коментиол, Йоан Мистикон. Хан Сабин, властвал на българския престол /765-766/ също бил от дакомизийски произход по която причина, вероятно и името му не е било отразено в Именника на българските ханове. Съпругата на хан Омуртаг /814-831/ и майка на синовете му Енравота, Звиница и Маламир също е местна мизийка/ от района на бившия гр. Фердинан. – Михайловград - днешна Монтана, кв. Виница.
Велик пълководец от 821 г. бил дакомизиецът Тома, ръководил въстание, потушено от хан Омуртаг. А дъщерята на цар Самуил Косара се омъжила за зетския княз Иван Владимир. Синът на цар Иван Владислав Траян оженил дъщеря си Мария за патриция Андроник Дука, брат на византийския император Константин, от която линия е родословието на българския цар Симеон Сакскобурготски. Потомък на вторият син на цар Иван Владислав Алусиян имал двама сина Василий и Самуил, а неговата дъщеря се омъжва за император Роман Диоген. Според византийски историци цар Петър ІІ Делян също бил мизиец както и драчкия цар Тихомир. Константин Бодин – седми син на зетския крал Михаил по майчина линия бил син на внучка на цар Самуил и на дъщерята на цар Самуил Косара. След 1211 г. дъщерята на цар Калоян Мария, кръстена на името на майка си - мизийската принцеса Мария /дъщеря на болярина Алцек от Кравуна/ става велика императрица в Константинопол и съпруга на Анри Фландърски, брат на император Балдуин. Елена – дъщеря на цар Иван Асен ІІ става съпруга на сина на императора на Никея Йоан Дука Ватаци. Още есна негова дъщеря Мария станала съпруга на Мануил Комнин – брат на императора Теодор Комнин. Братовчед на цар Константин Асен Коломан ІІ Асен се оженва за дъщерята на Ростислав Михайлович. Севастократор Калоян, братовчед на цар Константин се оженва за дакомизийската принцеса Десислава – изобразена като Българската Джоконда в знаменитата Боянска църква. Потомък на същия древен ктиторски род от времето на Второто българско царство е самият акад. Йордан Иванов. Друг представител на дакомизийския етнос е цар Мицо Асен. Цар Ивайло /1277-1280/ бил истински мизиец, роден в предпланините на Провадийския балкан. Друг средновековен владетел – цар Иван Асен ІІІ бил син на Мария, дъщерята на цар Иван Асен ІІ, който с цялата царска хазна емигрира във Византия през 1261 и получава владенията край р. Скамандър, в района на антична Троя. Дъщерята на царя – също Мария става кралица на Каталуния. Цар Смилец /1292-1298/ произхожда от знатен дакомизийски род с владения от Сливен до Копсис. От брака си с дъщерята на византийския севастократор Константин, брат на император Михаил VІІІ Палеолог се ражда синът му Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог. Цар Чоки /1299 г./ бил син на татарския хан Ногай, който след 1285 г. се оженил за дъщеря на Георги Тертер І. Цар Теодор Светослав, син на Георги Тертер бил син на дакомизийка, а негов наследник станал цар Георги Тертер ІІ. Цар Михаил Шишман, потомък на дакомизийци и кумани бил син на деспот Шишман, управлявал Видинска област. Неговата майка е внучка на цар Иван Асен ІІ, а съпруга му става Анна Неда, дъщеря на сръбския крал Стефан Милутин. Негов първороден син бил цар Иван Стефан /1330-1331/. Друг далечен потомък от рода на Асеновци бил цар Иван Александър, син на деспот Страцимир и деспина Петрица Кераца, оженил се за дакомизийката Теодора, дъщеря на влашкия владетел Иванко Бесараб от брака с която са синовете му Иван Срацимир и Иван Асен и дъщеря му Кера Тамар. От брака с еврейката Сара /Теодора/ се родили пет деца, включително и престолонаследникът Иван Шишман. Страцимир е коронясан за цар през 1337 г, а негова първа съпруга е дъщерята на сръбския княз Лазар. От този брак се ражда синът им Александър – известният в историята Искандер цар, приел исляма и управлявал огромни територии като васал на турския султан в Мала Азия. Вторият син на цар Иван Шишман - Фуржин Асен, загинал по време на рицарското сражение на крал Владислав Варненчек край Варна през 1444 г. Кера Тамар – сестрата на цар Шишман за да изпълни историческата мисия и да се опита да спаси България станала съпруга на султан Мурад.
Библиография:
1. “Въпроси по изучаване езика на животните и проблемите на Космоса”, научна студия от 1975 г. на акад. Йордан Иванов, специално подготвена за АН на ССССР.
2. “Праистория на древните българи”, акад. Сергей Иванов - издадената от Академия МАБИК през 2005 г.
3. “Велики римски и византийски владетели” – историческа студия на уважавания гръцки историк Панайотис Кенеропулос
4. “От основаването на града” – история на древе Рим, регистрирана в 35 исторически съчинения на Тит Ливий, коментиращ събития по създаването и възхода на Римската държава в превод.
5. Неизвестен латински хронограф от ІV в. пр. Хр. – Ватиканска библиотека.
6. Съчиненията “Енеида” на Вергилий и “Еподи” на Хорации в превод.
7. Епос на Волжките българи “Джагфар Тарихи” - първо руско издание.
8. “Българските ханове и царе – VІІ – ХІV век” – историко – хронологичен справочник, Йордан Андреев, държавно издателство “Д-р Петър Берон”.
Източник: http://veso1985.log.bg/article.php?article_id=17164