Автор Тема: История на град Враца  (Прочетена 19652 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
История на град Враца
« -: Октомври 31, 2009, 15:40:40 pm »
За произхода на гр. Враца

Л У Д О Т О   Е З Е Р О
 
Изворът, който носи това име, трябва да е бил основната причина за възникването на първото селище и трябва да се свързва най-вече с траките. Мистичните древни обитатели на нашите земи - траките, са вярвали в задгробния живот и са свързвали изворите с началото на пътя към отвъдния свят. Те са мислели , че оттам се влиза в подземното царство, където след смъртта  започва същинският живот. Известна е легендата за Евридика и Орфей, който слязъл да я търси точно в подземното царство, през отвор/пещера/,  подобен на Лудото езеро.
Лудото езеро извира в цепнатина /пещера/ при последния ляв завой, в подножието на по-голямата от двете скали на Вратцата. Твърди се, че е наричано също Дяволското /Н. П./ или Голямото езеро. Има сведения, че много пъти ненадейна вода от Лудото езеро е излизала и заливала днешния град, който тогава е бил в ждрелото между сегашните ресторант “Чайка” и Червения площад. Макар че от много време е каптиран и водите му се използват за градския водопровод, имало е години, когато изворът безконтролно се е изливал на пътя и го е подривал. По тази причина са взети мерки за включване на водите му в коритото на река Лева, както и да бъдат извеждани със специален канал /под Хижата/ в друга част на града. Този извор е бил в древността  основният водоизточник на стара Враца, а чрез специални съоръжения, надземни канали и водопроводни тръби в по-късни времена е бил довеждан чак до днешния град. Водите му сега са каптирани, поради което остава скрит за гражданите, но каптажите му се виждат от дясната страна на пътя по посока на Згориград, непосредствено преди пролома. Предвид карстовия характер на Врачанската планина, водата вероятно се събира като в резервоар в някое огромно пространство или пещера и в определен момент прелива, като по гравитачен път или по закона на скачените съдове се излива на най-ниско място. При дъждовни години един силен поток се появява и в друга цепнатина на голямата скала. Още има свидетели на времето, когато цялото население на Враца се е съсредоточавало при Лудото езеро, за да намали последиците от потопа. Описани са случаи, когато с големи количества вълна са правени опити да се затисне извора и да се спре водата. Съществуват различни легенди за катастрофални наводнения, които са отнасяли града, но по-интересни са легендите, че при строителството на каптажите, а и по много други различни поводи, покрай него са намирани, изхвърлени или подкопани от водата култови предмети, древни монети, накити, пръстени и др., което означава, че там са се извършвали култови и религиозни ритуали.
В езиков план думата “езеро е..... друг начин за наричане на много голям и силен извор на река” /23, 482/ и произхода на думата трябва да си търси в глагола “извирам”, а не във “взирам се” и “взор”. Така разбираме, че под името Лудото /Дяволското, Големото/ езеро се крие понятието Лудия/Дяволския извор, име, което напълно съответсва на традициите за именуване на извори. В близкия на Враца регион съществуват поне шест водоизточника, които населението нарича Лудото езеро и това е именно определението за буен извор. Ако е вярно твърдението, че изворът при Вратцата е бил наричан и Дяволското езеро – това вече може да се смята за топоним.
Каква дума са използвали трибалите за голям и буен извор, не ни е известно. Можем само да гадаем и как местното население е наричало извора при скалите. Вероятно името се е загубило през вековете, но е възможно и да се е запазило, както и да се крие зад някой друг местен топоним, така както са се запазили Гламео/Гламея и Пиздинкьовец. Може да е било преведено на латински, гръцки или славянски и така да е оцеляло, а днешното му име да е само отглас от древните времена.
Началото на този извор, което всъщност е неговият край, но е начало на поток или река, а за траките границата на преход към света на прадедите покровители, е било едно от основните места за свещенодействие в района. В по-късната епоха до него сигурно е бил изграден храм, а за опазването на свещенния извор и храма е съградено и първото укрепление. Понеже в традициите на траките върховен жрец е бил местният владетел, това укрепление трябва да е било и неговата резиденция. Като естествено укрепено място най-близкият район около него е бил използван от роднини и приближени на владетеля, както и от хора, които са го обслужвали и пазели. Така е възникнало поселение с допълнителна крепостна стена за обикновеното население, както и за населението от близката околност, което в случай на нужда се е събирало в крепостта. Така владетелската резиденция вече се е явявала  цитадела на крепостта./Н. П./ В по-късната епоха, траките които са населявали врачанското поле и са живеели в своите селища - ауле, са били принудени от обстоятелствата да се заселват по високи и непристъпни места, които също са укрепвали. Смятам, че крепостите при Гламео,  Късинец, Мазната стена, Божия мост, Чиренското кале /Милин камък/, над Стефанка и вероятно при Паволче са били част от ранна тракийска крепостна система, която е затваряла от всички страни врачанското поле и  нейният център е била древна Враца. Така те са служили не само като наблюдателни постове за следене на пътищата, но и за опазване на населението от равнината. Макар че сегашните останки изглеждат  ранно- или  късносредновековни, те най-вероятно са построени и върху стари тракийски укрепления. До тях много често има езически храмове и там по-късно са изградени църкви и манастири. Южната страна на крепостта откъм Згориград също е била защитена с тракийска крепостна стена и това личи от останките вляво, непосредствено след Вратцата. Предполагам, че във времена на големи нашествия крепостта преди прохода е използвана за защита на цялото останало население от равнината. В тази територия при спешни нужди е можело да се поберат 10–15 хиляди души /има сведения, че неголямата по територия Враца е заварена с близо тринадесетхилядно население при Освобождението през 1877 г./.Това обяснява наличието на толкова много и разнообразни крепостни зидове на няколко нива, описани от Каниц и др., които са съществували до Освобождението и са изглеждали безмислени със своите “ребра” в различни посоки. Разбира се, някои от описаните съоръжения са от по-късно време и по други причини, но е факт, че за много изследователи са изглеждали необясними. За местното населението от края на ХІХ век също са изглеждали безмислени, поради което са разрушени и използвани при строителството на къщи и огради, а към днешна дата, с малки изключения, вече не съществуват, за да бъдат проучвани.
Извършените до 1965 г. археологически разкопки в района на прохода потвърждават една такава хипотеза - че е имало трибалска крепост и трибалско селище от най-ранната тракийска епоха. Това само означава,  че най-вероятно те са си имали и тракийско име, което се е изгубило във времето. Нещо повече, откритите гробници под Могиланската могила безспорно доказват, че това е било крепост на владетели от най-висок ранг, които можем да наречем тракийски царе, при всички условности на тази дума. Ако това са били трибалски царе от определено време, то и крепостта, която те са обитавали, е била в това време със статут на главно селище на племето трибали, което в модерните времена се нарича столица.

С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #1 -: Октомври 31, 2009, 16:02:45 pm »
Останалото наhttp://pishtikov.vratza.com/index.htm
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #2 -: Ноември 01, 2009, 14:59:12 pm »
История
Търсене на началото
Къде е началото на този град?! То трепти едва забележимо оттатък маранята на нагорещените столетия, преминали тук преди нас. Археолозите надничат в далечните векове и откриват стъпки на хора още през второто хилядолетие преди новата ера. Намерените в този край медни и бронзови оръдия на труда, оръжия и накити говорят, че тукашните рудари и леяри още в най-далечни времена са вземали подземните богатства на мина „Плакалница” и са ги превръщали в сечива, с които тракийското племе трибали е търсило плодородието на равнината и богатството на планината. Тук са се изковали оръжия, с които трибалите са защитавали своите земи от нашествията на вражите илирийски и скитски племена. А може би в тракийските гробници, които бяха разкрити във Враца, са били погребани загиналите вождове на трибалите в защита на своите земи от нападенията на Филип II или на неговия син Александър Велики. Богатото съкровище в гробницата говори, че тук е цъфтяло голямо тракийско селище, което е играело важна роля в икономическия и в политическия живот не само на трибалите и техните съседни племена, но и в целия Балкански полуостров. Когато тук дошли римляните, те първо отправили поглед нагоре към планината - към медните мини. И свързали съдбата си с това богатство и с отвесните скали на пролома при река Лева, където изникнало римско рударско селище с монетарница за бронзови монети. За да защитят този богат край от нашественици, римляните вдигнали яка крепост при Вратцата над река Лева. Навярно посочената от Прокопи Кесарийски крепост „Валве”, което на латински означава „двукрила врата”, е същата крепост при Вратцата. И новите заселници – славяните и прабългарите, също отправили поглед нагоре към скалите на пролома и още по-нататък – към планината, която криела в недрата си: мед, олово, цинк, сребро и злато. Това славянско селище на река Лева започнало да играе важна роля още през Първата българска държава. Два пъти тази българска твърдина е разбивала византийски войски и спасявала честта на България. Тя е дала своята дан и за раждането и укрепването на Втората българска държава. И навярно затова българският цар Асен I е отправил гореща благодарност към Вратица, когато е построил през XIII век вътре в крепостта царски манастир, за да започне от тук нататък истинският разцвет на града. Навярно заради твърдостта на Вратица срещу вражите пристъпи и друг владетел от династията на Асеновци – Михаил II Асен е направил голямо дарение на манастира, като е поставил тук каменен надпис-грамота, където за първи път се споменава името на град Вратица. Тази крепост е отблъсквала не едно нашествие на чуждоземни войски. Едно цяло столетие Вратица е била несломима твърдина на Асеновци и после още един век гранитна опора на Шишмановци. Началото на този град може да се търси единствено тук – при пролома „Вратцата”.
Автор: Савчо Генов

Античност
Още преди около 6 000 г.пр. Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа. Успоредно с това започва и развитието на медният рудодобив. В периода около 4-5 век г. пр. Хр. започват на територията на днешна Враца да се заселват Трибалите. Те били особено и войнствено племе. През 425 г. пр. Хр. разбили одрисите, а след това дори армията на Филип Втори Македонски.
През 335 г.пр. Хр. воюват и срещу Александър Македонски и тогава се споразумява да бъдат негови съюзници.
Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища откривани по Българските земи и най-голямото тракийско такова, а именно — Рогозенското съкровище. То е открито през 1985 г. Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съдове е била притежание на местен тракийски владетел от племето Трибали. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Фиалите имат най-голям дял — общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа. През 6-ти — 4-ти век пр. Хр. в околностите на Враца е имало вече голямо културно, икономическо и политическо средище, но през 3-ти век пр. Хр. нещата тук се променят съществено. Трибалите претърпели сериозни сътресения нанесени им от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр.са разорени от германското племе бастари.
Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. Близо 400 г. Враца е част от Римската Империя

Средновековие
Според легендите при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Най-напред е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантооглу, градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски.

Възраждане
Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на 19-то столетие градът наброявал вече 2500 къщи.
Всичко това се отразява и на духовния живот на града. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук е работил Софроний Врачански. Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г. Известно събитие е опитът да бъде премахнат гръцкият духовник Методи, направен от разярена тълпа през 1824 -един от опитите за създаване на новобългарска църква през възраждането.
Враца е и център на трети революционен окръг по време на Априлското въстание, с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче не избухва, поради големия брой османски войски съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия и малодушието на местните комитетски дейци.

Нова история
След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство — най-старото научноизследователско учреждение у нас в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание.
Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства — двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров.
Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплома.
До края на 50-те години на 20-ти век е период на коренна промяна в обществено-политическия и социално-икономичекия живот на Враца. От занаятчийско-търговски, градът се превръща в индустриален център на региона. Постепенно през 60-те и 70-те години Враца израства като мощен индустриален град. Промишлеността се превръща във водещ отрасъл в икономиката на града и определящ тенденциите в бъдещото и развитие.

« Последна редакция: Ноември 01, 2009, 15:10:08 pm от baradj »
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #3 -: Ноември 01, 2009, 15:19:21 pm »
Мой приятел ми разказа за една негова случка във Врачанския балкан. Той и още двама негови приятели изследвали пещерите преди село Паволче. В една от пещерите намерили дупка в земята, тъй като не си носели екипировка хвърлили камък в дупката за да проверят колко е дълбока но камъка не одарил дъното, а се върнал обратно. Той ми каза, че толкова се е били изплашили че не помни кога е излязъл от пещерата.    :yes:
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #4 -: Ноември 01, 2009, 16:06:46 pm »
Легендата за водопада Скакля
Между девствените борови гори и стръмните скали на Врачанския Балкан може да се види една възхитителна рожба на камъка и водата - най-високият водопад в страната - Скакля.

От сто четирдесет и един метра височина "скача" напролет буйната, бистра вода, за да се разплиска неукротима в подножието.

През лятото водата намалява, но пръските й, падащи вълнообразно надолу по високата отвесна скала, пречупват слънчевите лъчи в приказните цветове на дъгата.

Не по-малко красив е водопадът през есента и зимата - цели пет месеца водата му замръзва в най-невероятни и причудливи ледени образувания.

"Красив, като легендата за него!", гордеят се врачани и с радост разказват за това как прелестният водопад получил своето име - Скакля.

Било към края на турското робство. Покрай водопада минала турска потеря. Уморените воини замръкнали в подножието му. Там прекарали нощта. Изгряла златна зората и позлатили първите слънчеви лъчи пенливите и скокливи води тъй, че смаян от тази невиждана хубост, пашата възкликнал: "Машала... Скакля". Напомнила му омайната гледка за една ханъма от неговия харем, за една ханъма - балканджийка...

Тъй безименният дотогава водопад бил кръстен от турчина с гальовното име Скакля.
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #5 -: Ноември 01, 2009, 16:17:54 pm »
Легенда за Божия мост
 Целият му район е богат с извори, които бликат от Понора, минават през Хайдушки, Кошевски дол, Гравин дол...

Божимостийското дефиле започва от Каменния рид на старото училище и стига чак до Божия мост.Стъпваме по сипеите, а погледът ни обхваща мъгливия силует на Веслец и Каров дол, събрали своите малки ручейчета да се стичат към Жабокрък и да се удрят в твърдите скали на Божия мост.
Буйните им води се завъртат в дълбокия вир и намират скалните теснини - скрият се под моста, за да се покажат по-надолу и потекат по дефилето спокойно и уверено...

Над този Каров дол в един горещ летен ден на 1916 година се изсипал такъв порой, че завчас вдигнал малката воденичка и къщите на Цеко Бункалски и Анто Радин. Това е могла да направи малката рекичка...

Такива наводнения са ставали и преди. Когато реката се разбунтувала, отнасяла всичко по
пътя си. Отнасяла всички мостове - дървени и други, които-хората били изградили на нея. Оставал само един - извисявал се горд и непоклатим Божият мост. Затуй ли, че не от човешка ръка, а от невидим природен феномен е сътворен, затуй ли, че столетия реката, колкото и да се бунтувала не могла да го повали, носи името на твореца - "Божи мост"?...

"Само добрата и силна десница на преизпълнения с любов към човеците християнски Бог може да сътвори такова природно чудо!" - тъй си мислели хората и затуй навярно му дали това име.
Някога цялата околност на Божи мост е била обрасла във вековни гори. Тръгне ли надолу по Божимостийското дефиле, реката се врязва в карстовете скали. Хиляди години са били необходими, докато се създаде този природен феномен. С него се свързват легендите и преданията за цар Константин и царица Елена...

Живели те някога в този край сред недостъпните скали и пещери - с разкошни зали, сухи и свежи. Не случайно на това място е срещала златния изгрев, според легендата, царицата. На площадката и излъчето платно тънкосвилено тъкала...

Каменните сводове на моста и колоните се издигат на стотина метра височина и образуват такива гигантски тавани и слънчеви царски зали, че едва ли случаен посетител или пътник могат да скрият възторга и възхищението си от тази неземна чудатост. И в своето възклицание всеки ще си спомни и разказва приказните легенди и тъй от уста на уста те ще се предават от поколение на поколение.
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #6 -: Ноември 01, 2009, 16:25:32 pm »
Стъпките на Крали Марко и коня Шарколия
Силата му идва от млякото, що засукал от Гюргя самодива, умът и хитростта от Господа са му дар.

Шетал Марко с коня Шарколия по цялата поробена от турците християнска земя и за правата вяра се биел, и от османските нашественици християните закрилял.

Шетал Марко и по нашите земи - следи от неговите стъпките и от стъпките на коня ще откриете по целия път от Дунав до Врачанския Балкан.

Крали Марко с коня си скочил веднъж от Стара планина чак на най-високия баир западно от Оряхово. Скочил той, защото виковете на българите, посичани от кървавия ятаган на неверниците, от Оряхово се чули чак в равното Софийско поле. Чул ги Марко и препуснал на помощ. От силния скок копитата на коня се отпечатили на камъка.

Този баир след туй хората нарекли Марков баир.

Разправят, че Крали Марко бил любовник на баба Вида. Баба Вида е пренасяла във Видин чрез народа - от ръка на ръка камъни, за да гради кули. Понякога любовниците се развличали, като се надхвърляли с камъни. Марко хвърлял от Оряхово, Баба Вида от Видин. Затуй парчета от същия камък, от който са изградени Баба Видините кули могат да се намерят и на Марков баир в Оряхово.

И друго се знае за Марков баир. Някога Крали Марко идвал на Дунава да си пои коня. Там, където е "щръпнал" коня Шарколия, останали колкото една синия плочи от тежестта на копитата му. Най - напред конят е "щръпнал" на Средния връх, прескочил е Букьовци (гр.Мизия), стъпил на Мутишевица и после на Марков баир. От там слезнал на брега на Дунав. Пил вода и когато се изправил да си тръгват, завеяла силна виелица. Като нямало къде да се скрие, Крали Марко изкопал под баира пещера и там останал с коня си. Минала бурята и юнакът излязъл, заедно с коня.

Крали Марко е минал през Букьовци само веднъж и затова от копитата на коня му има само по една плоча - на Средния връх, на Мутишевица и на Марков баир.

Край село Манастирище има камъни, на които се виждат следи от подкова. Там също стъпвал Марко с коня си.

По течението на река Бриша, край село Тлачане има корито с дебели камъни, дълги шест метра и широки четири. По тях са издълбани следи от конски копита и от саблен удар. Чул една нощ Марко Кралевити писъци и стонове тъдява, скочил той на коня Шарколия и настигнал по тези места турците, които карали три синджира роби. Размахал юнакът свойта сабя дипленица, разсякъл коритото на девет места, а конят, като се изправял, копитата му се забивали в камъка. Освободил юнакът робите, а коритото на реката пази и днес деветте спомена от тази битка.

Във Врачанския балкан има местност Крали Маркови откоси - в Милановския суват. Тук Марко е косил трева и същата трева се е вкаменила и са станали камъни също като откоси по четири - девет метра широки. Конят му пасял на една могилка там. Разказват, че като видял под близката канара други коне, скочил при тях направо, без да заобиколи. Където паднал, като скочил, копитата му потънали в земята и там избликнала вода. Наблизо се виждат и по- малки каменни гънки - откосчета. Там пък, казват, косило Дете Големеше, верен Марков побратим.

Има и местност, казва се Дели Марков камък - над град Враца в местността Скакля - водопада. За този камък се знае, че Крали Марко го е изнесъл и го е поставил там. Голям е колкото половин кола сено.
Крали Марко навсякъде е обиколил с коня Шарколия и навсякъде конят е оставил следи от копитата си. Така някога юнакът е отбелязвал докъде му е държавата.
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #7 -: Ноември 07, 2009, 13:14:43 pm »
 Могиланската съкровищница

Могиланската могила е полуразрушен насип във Враца, който дълги години е стърчал в двора на една къща, почти в центъра на старата част на града. В периода 1965-66 година са проведени археологически проучвания на могилата. Археолозите открили една ограбена още в древността гробница и други две които са сравнително запазени.

В по-голямата камера са намерени телата на възрастен човек и млада жена. Тук са намерени и две сребърни канички, четири фиали, бронзови съдове и различни оръжия между които много бронзови заострени върхове на стрели, железни остриета, бронзов шлем, сребърна кнемида (наколенник) на места позлатена и с много богата украса.

Погребението било изключително богато и това дало основание да се мисли, че тук е била заровена древнотракийска принцеса. Главата на младата жена била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 гр. най-чисто злато. Златният венец се допълвал и от масивни златни обеци, украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти.

В третия гроб, частично ограбен в древността били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени железни върхове. Златната кана представя две галопиращи колесници теглени от по четири коня с човек в ризница.

Богатите находки в съкровището от Могиланската могила утвърждават мнението, че става въпрос за царска гробница, свързана с династията управлявала през IV в. пр.н.е.
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #8 -: Ноември 07, 2009, 19:08:09 pm »
Археолози от Враца откриха римска крепост "Валве"
Край Враца археолози откриха изгубената римска крепост "Валве", за която съобщава известният в древността историк Прокопий Кесарийски. Старинните хроники и новите находки показват, че укреплението е било построено край прохода Вратцата да охранява медните мини в планината.

При тазгодишните разкопки археолозите откриха оловна пломба на император Юстиниян от VІ век, с която са запечатвани изключително ценни товари от столицата Константинопол. На това място обаче живот е имало и 10 века по-рано - през ІV век преди Христа тук е била столицата на тракийското племе трибали.

Д-р ст.н.с. Нарцис Торбов, археолог: "Според мен в Северозападна България на територията на тракийското племе трибали може да се говори вече за Планината на тракийските владетели, която е била разположена в прохода Вратцата. Съществува пряка връзка между богатите погребения в Могиланската могила и тракийското селище в местността Градище."

В археологическата експедиция за първи път тази година участват и 20 студенти от Софийския университет. С тяхна помощ ще бъде разкопан културният пласт от времето на траките, който е бил скрит под средновековните зидове и е запазен от иманярските набези.

До разкопките сред стръмните каменни сипеи води нова екопътека и така историческата местност вече е достъпна за повече хора.

С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #9 -: Ноември 07, 2009, 19:11:21 pm »


Археолози откриха средновековен печат край Враца

Средновековен оловен печат бе открит в местността Градището край Враца, пише dariknews.bg

Археологическия сезон тази година започна с изграждане на екопътека, която води до местността.

Находките са открити при подравняването на трасето за екопътеката.

Според ръководителя на екипа ст.н.с.д-р Нарцис Торбов, уникалното съчетание на култура и природа ще доведе повече туристи във Враца.
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #10 -: Ноември 07, 2009, 19:17:22 pm »
        
Разкрита е цитаделата на античната крепост край Враца
BgNewsroom - 31 Юли 15:59

След двумесечни археологически разкопки е разкрита цитаделата на късноантичната крепост край Враца, въз основа на която е възникнал града.
Това съобщи ръководителят на разкопките Нарцис Торбов, археолог от Врачанския исторически музей.

Досега са разкрити главната кула и 70 метра от крепостните стени на цитаделата. Проучванията на археолозите показват, че стените са били с дебелина над два метра и с височина 2,30 метра. Те са достроявани и укрепвани през различни исторически епохи. Откритите монети и керамика датират началото на строителството на крепостта към четвърти век след Христа, или управлението на император Константин Велики.

Цитаделата е разположена на надморска височина 513 метра (100 метра над пътя), който е съществувал в древността и днес свързва града със село Згориград и пещерата "Леденика" през прохода Вратцата. Стените й завършват в скалите, които се извисяват почти отвесно над пътя. Крепостта е разширявана по времето на император Юстиниан през шести век. Разкопките от последните дни показват, че тя е доукрепвана и по време на византийското владичество над българските земи (11-12 век), обясни Нарцис Торбов. Въз основа на откритото досега може да със сигурност да се твърди, че късноантичната крепост край Враца е имала стратегическо значение векове наред и животът в нея не прекъсвал и през българското средновековие, допълни той.

Проучени са останките на средновековната църква, която се намира в подножието на цитаделата. Тя е известна с това, че през 1941 година в пещера до руините Димитър Бучински открива парчета от каменен дарителски надпис на цар Михаил Втори Асен. В този надпис за пръв път и единствено се среща името Вратица, което според Бучински е името на града. Въз основа на това откритие се базира широко разпространеното мнение, че Враца е основана едва след идването на славяните по нашите земи и влизането на района в границите на българската държава. Тазгодишните разкопки потвърждават, че сградата последно е била църква, но тя е построена върху античните основи на друга постройка.

Нарцис Торбов изказа предположение, че тази постройка е част от комплекс, който се е намирал във външната крепост. Целта на продължаващите до октомври разкопки в местността "Градище" е да се намерят доказателства за това предположение и връзка между цитаделата и разкритите западно от нея още през 1985 г. крепостни стени от по-късна епоха.

Археологическите разкопки край Враца се финансират от община Враца с 20 000 лева. Днес те бяха посетени от областния управител, който пое ангажимент да съдейства за осигуряването на около 30 000 лева за консервация на разкритите находки, съобщава БТА.
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #11 -: Ноември 07, 2009, 19:28:38 pm »
ТРАКИЙСКИТЕ СЪКРОВИЩА ОТ ВРАЦА И ОКОЛНОСТТА

Текст: Юлий Стоянов


Благоприятният климат, подходящите природни условия и изобилието от метални руди, са причините за установяване в праисторическите времена на първите селища в района. Врачанското поле и днешна Северозападна България е обитавана през желязната епоха от древното тракийско племе трибали, известни в античните писмени извори като смели войни и опитни рудари. За уменията на древните майстори при обработката на благородни метали и изработването на изящни накити, съдове и парадно въоръжение, свидетелстват находките от разположената в близост до градския център Могиланска могила. Наколенникът от сребро с позлата, оформен в горната си част като женско лице, увенчано с бръшлянов венец и богатата украса от митологични животни, открит в гробниците на владетелите на трибалите, е сред шедьоврите на тракийското изкуство. Четирите сребърни фиали (плитка чаша за вино), сребърната амфора-ритон с форма на борова шишарка, златната кана с изображение на колесници върху стените на съда и множеството златни накити, сред които и великолепен златен венец от Могиланската могила, показват богатството и стиловите предпочитания на аристократите от средата и третата четвърт на ІV в. пр. Хр.

С откриването през 1985 г. на Рогозенското съкровище, което вероятно принадлежи на владетел на трибалите, се увеличава многократно броят на познатите до този момент съдове от благородни метали, датирани към класическата и елинистическа епоха. С общо тегло 19,91 к., 165-те съда от Рогозенското съкровище са не само най-голямото съкровище от древна Тракия, но надминават по брой всички подобни находки от този период в колекциите на музеите по света, открити в Средиземноморието и земите около Черно море. Разнообразието на типове и украса сред фиалите и каните от Рогозенското съкровище, показва различен произход на предметите и обстоятелствата, при които владетелите на трибалите придобиват тези произведения на древното изкуство. Върху част от съдовете са изписани имената на одриските царе – Котис и Керсеблепт. Според някои изследователи на съкровището, тези фиали и кани са дипломатически дар на трибалите от одриските владетели. За друга част от съдовете се предполага, че са военна плячка и са свързани с походите на трибалите, като военната им кампания от 376г. пр. Хр. срещу егейския град Абдера. За произведения на местните майстори се определят част от каните с фигурални композиции и някои фиали от Рогозенското съкровище. Освен представителен сервиз, използван при различни ритуали и пировете на аристокрацията, тези съдове от благороден метал вероятно са и съставна част от съкровището на владетеля. Загадъчните обстоятелства, при които съкровището от Рогозен е заровено, предизвикват и досега научни дискусии. Някои изследователи предполагат, че съдовете са скрити при военна опасност, като нападенията на древните келти в земите на трибалите от началото на ІІІ в. пр. Хр. Според други учени, съкровището отразява ритуални практики от желязната епоха сред траките и съдовете са жертвоприношение на древен владетел към боговете.

В регионалния музей във Враца може да се види и съкровището от Галиче, което е сред малкото паметници на тракийското изкуство от последните векове преди завладяването на Източните Балкани от римляните. Откритото преди 90 години съкровище се състои от 14 сребърни фалери (кръгли метални пластинки) с позлата. Върху една от тях е представена релефно женска фигура с дълги плитки, гривни над лактите, 7 обръча, които украсяват шията на фигурата и две птици върху нейните рамене. Върху другата, украсена с човешки фигури фалера, е изобразен конник в профил, който също носи 4 обръча на своята шия – символ на висок социален статус. Вероятно релефните изображения на дамата с птиците и конника представят женско и мъжко божество от религиозните вярвания на древните обитатели на Врачанското поле и неговите околности от предримската желязна епоха.
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #12 -: Ноември 07, 2009, 19:31:08 pm »
Рогозенското съкровище

Рогозенското съкровище, област Враца, е намерено в центъра на село Рогозен, Врачанско. Съкровището съдържа 108 фиали, 54 кани, 2 чаши и 1 скифос. Общо съдовете са 165, като 131 съда са с позлата. Теглото на съкровището е 19,91 килограма.

На 13 съда, върху шийката, е написано, че принадлежат на одриския цар Котю І. Той царувал в периода 383 - 360 година преди Христа и наследникът му Керсеблепт от 359 - 340 година. Има един надпис, на който е записано името на принц Саток, син на Ситалк.

Каничка от Рогозенското съкровище е изработена от сребро с височина 11,5 сантиметра, диаметър 8 сантиметра, тегло 127,2 грама и е датирана от приблизително края на V век преди Христа.

Тялото на каничката е разделено на две неравни части чрез лента. На по-широкия участък, в централната част на каната, е изобразена крилата богиня. Тя е права с непропорционално голяма глава и дълъг до петите хитон. В двете си ръце държи по едно куче с обърната назад глава. Към нея в галоп се носят два крилати кентавъра с глави във фас. На долния фриз е изобразен бик, когйто от двете страни нападат разярени кучета. Бикът, кучетата и кентаврите в съчетание с Великата Богиня са тракийски сюжет.

В древна Елада свещените животни са лъвът, кучетата и елена.

Каничка от сервиз на одриските царе е изработена от сребро с позлата. Каничката има височина 13,5 сантиметра, с диаметър на тялото 8,5 сантиметра и тегло 234,9 грама. Датирана е от първата половина на V век преди Христа. Тялото на каничката е опасано с фигурален бриз. Огледално е представена босонога Тракийска Богиня - дева, която е яхнала по амазонски голяма котка / пантера или планински лъв /. В дясната ръка държи лък и стрела, а с лявата ръка е прегърнала шията на животното. Облечена е в дълъг хитон с къси ръкави. Косите й са сплетени в плитки, които свободно падат покрай лицето й. Между двете огледални изображения на богинята е представена сцена - лъв напада елен.

Каничка от сервиз на одриските царе изработена от сребро. Съдът има височина 12 сантиметра, диаметър 8,3 сантиметра, тежи 134,8 грама и е датиран от около първата половина на ІV век преди Христа. Фигуралният фриз е със забележително висок релеф и представя две срещуположни крилати двуколки с висящо шаси и седалки. Крилатите коне са изправени на задните си крака. Едната колесница се управлява от Великата Богиня, зад която седи Тракийската Богиня с лък в лявата ръка. В другата колесница ролите са разменени : Богинята-дева е колесничарка, а Великата Богиня държи клонка със седем цвята.

Фиала от сервиз на одриските царе изработена от сребро с позлата. Фиалата има височина 2 сантиметра, диаметър 13,6 сантиметра, тежи 184 грама и е датирана от около 339 година преди Христа. Съдържанието на представената митологична сцена се разбира от надписа. Принцесата на Тегея - Авге, дъщеря на аркадския цар Алей и жрицата Атина Алейска, е представена почти разсъблечена, дърпаща се от насилника. Насилникът е подпийналия Херакъл, изобразен гол с венец на главата, държи дърпащата се Авге с дясната ръка. През бедрото на десния му крак е преметната съблечената лъвска кожа, а в ляво е захвърлил кривак и колчан.
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #13 -: Ноември 14, 2009, 04:34:29 am »
Тракийски период (бронзова и желязна епохи)

  Проучванията се характеризират изключително с разкопаване на надгробни могили. От ранната бронзова епоха Богдан Николов проучва Главчовска могила при с. Търнава и две могили в землището на гр. Кнежа. В тези могили са засвидетелствани два погребални обряда: кремация и трупополагане в поза хокер.
  От периода на желязната епоха са проучени Могиланската могила в гр. Враца (Иван Венедиков, Богдан Николов, Теофил Иванов и Спас Машов); две надгробни могили в землището на с. Долна Кремена (Богдан Николов); част от тракийския могилен некропол в м. Грезница при с. Търнава; Косматата могила при гр. Враца (Никола Теодосиев) и надгробни могили при селата Радовене и Търнак (Н. Торбов).
 За първи път при археологически разкопки Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов откриват втората част на тракийското сребърно съкровище в с. Рогозен, която се състои от 100 съда.

С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #14 -: Ноември 14, 2009, 04:38:07 am »
Римски и византийски периоди

              Спас Машов реализира систематични археологически проучвания на римски лагер, късноантичен и ранновизантийски град Августа при с. Хърлец – проучена е запазената част от укрепителната система на военния лагер и града; на римска вила-рустика в с. Галатин с открита богато орнаментирана мозайка; римска вила-рустика при с. Долна Кремена с характерен план, богата архитектурна украса и скулптурна пластика и римска вила-рустика в м. Росненеца при с. Урвене с добре запазен мавзолей и шест сгради.
          Дора Димитрова и Цветана Дермсизова провеждат дългогодишни проучвания на античната крепост Калето при гр. Мездра. След 12-годишно прекъсване те са подновени от Спас Машов и Сергей Торбатов от АИМ-БАН.
          Георги Джингов и Спас Машов проучват раннохристианска базилика от IV-VI век в м. Коритен град край с. Люти брод. Откритите кемпферови капители са украсени с релефна украса от раннохристиански символи.
          В местността Манастира в с. Очин дол Спас Машов и Георги Ганецовски разкопават раннохристиянска църква от IV-VI в. с баптистерий и параклис.
 

С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27