Автор Тема: „Нашият враг,държавата“ (1935) - Албърт Джей Нок  (Прочетена 1953 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен HomerCat

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 378
  • Vертикална Zеница и злобна душица...
За автора от този източник:
https://mises.org/profile/albert-jay-nock

Ако имаше литературна справедливост на този свят, Алберт Джей Нок (1870–1945) щеше да бъде разглеждан редом с великите мъже на писмото на ХХ век. Неговите „Спомени на един излишен човек“ (1943) е великолепно биографично постижение, което оставя трайно впечатление у читателите.Книгата му „Нашият враг, държавата“ (1935) е основен принос към политическата теория,който остава класическо и основно описание на обществото и държавата.

Неговата биография(1*) „Джеферсън“ (1926) е считана от учените за една от най-добрите писани досега, предоставяйки необикновено прозрение за радикалния свят от осемнадесети век.Стотиците му есета, събрани в книги като „За правенето на правилното нещо“ (1928) и „Хъркането като изящно изкуство“ (1958), искрят с оригинален стил и мъдрост.


(1*) Биография на  Томас Джеферсън

Защо той не е широко известен? Отговорът може да се дължи само на неговата политическа и икономическа мисъл, която беше радикално антиетатична(2*) през век, когато държавата се стремеше към всемогъщество и всезнание. Виждането на Нок за обществения ред беше благословено да бъде свободно от такава глупост. Той разглеждаше обществото като продукт на обмен, сътрудничество и индивида, който си проправя път през големия проблем с недостига и въпреки че резултатите не са перфектни, държавата не може да направи нищо за подобряване на обществото;всъщност държавата изкривява и накрая удушава всяка част от цивилизацията, до която се докосне.


(2*) Антидържавна.Виж Уикипедия за „Етатизъм“.На английски е Statism.

Например, в общество без държава, „съдът на вкусовете и нравите“ би бил нещото, което ръководи функционирането на обществото и този „съд“ би имал много по-голяма роля в обществото от закона, законодателството или религията. Ако такъв съд не функционираше, тъй като хората са твърде нецивилизовани или твърде необразовани, за да го поддържат, държавата няма какво да направи,за да издигне хората.Колкото и ниска да е цивилизацията, тя може да бъде накарана да слиза по-ниско само чрез държавна дейност.

Нок е роден в Скрънтън, Пенсилвания. Баща му е стоманен работник и епископски прелат. Алберт получава възможно най-доброто образование за това поколение, заедно със задълбочени познания по класически езици и литература. По-късно той пише:

„Изключително съм благодарен, че през моите години на формиране никога не съм имал контакт с никоя институция под държавен контрол; нито в училище, нито в колеж, нито все още в моите три години нередовно следдипломно обучение. Никой никога не е правил опит да ме индоктринира с вдъхновени от държавата възгледи - или каквито и да било възгледи в този смисъл - за патриотизъм или национализъм. Никога не съм бил принуждаван да се покланям на знамето или да почитам герои, никога не съм бил хванат в каквато и да е реч относно задължението към страната си, никога не съм се развращавал от някое от рутинните средства, излюпени(замислени) от негодници, за предизвикване на синтетична преданост към родната земя и лоялност към нейните служители. Следователно, когато по-късно различните аспекти на съвременния патриотизъм и национализъм се появиха пред мен, съзнанието ми беше напълно непринудено и възгледът ми за тях не беше засегнат от никакво емоционално изкривяване.“

Завършва колеж „Сейнт Стефан“ (сега известен като колеж „Бард“) и заминава за семинария, за да стане ръкоположен свещеник.
По-късно той оставя свещеническата служба, за да се заеме с щатна журналистика и писане, присъединявайки се към персонала на „The Nation“.Той напуска The Nation, за да стане основател на оригиналното списание Freeman, което излиза от 1920 до 1924 г. Именно тук той за пръв път очертава идентичността си като „радикал“, което той отличава от „либерал“. Радикалът, пише той, не се занимава с движения за политически реформи, а по-скоро се стреми към пълно възстановяване на естественото общество на свободата. В онези дни той можеше да се смята за човек от левицата, тъй като именно левицата най-силно се противопоставяше на възхода на държавата за корпоративна война и се противопоставяше на увеличаването на властта над индивида.

В това отношение той не приличаше на приятеля си Х. Л. Менкен и на много други членове на онова, което по-късно беше наречено Стародясното поколение антиетатистки мислители.The New Deal(3*)  промени всичко. В съответствие с аргументацията на Нок срещу управлението на обществото чрез централизирана власт, той се противопостави на планирането на New Deal, но се оказа сам сред интелектуалците от левицата и всъщност скоро трябваше да бъде разгледан като десен. По-късно той пише с отвращение как левицата подкрепя данъка върху доходите и директния избор на сенатори. Той заяви, че те „веднага ще облекчат политическите ни системи до колективизъм, щом някой Евбул(4*), някакъв масов човек, надарен с проницателност, би маневрирал към популярно лидерство“.


(3*) https://en.wikipedia.org/wiki/New_Deal  Долу вляво  има и „Български“.
(4*) Може би има предвид древногръцкия политик:  https://en.wikipedia.org/wiki/Eubulus_(statesman)

За разлика от бившите си приятели от левицата, Нок разбира, че не може да има свобода без икономическа свобода и че държавата е враг на икономическата свобода.

„В дух на чиста съзнателна измама, държавата по всяко време ще предложи на своя народ „четири свободи“, или шест, или произволен брой; но никога няма да им позволи да имат икономическа свобода. Ако го направи, ще подпише собствената си смъртна присъда, тъй като, както посочи Ленин, „глупост е да се прави каквато и да е преструвка за помирение на държавата и свободата“.


Удивително е да се помисли, че човек с тези възгледи ще бъде поканен да изнесе серия от високопрестижни лекции по образование в Университета на Вирджиния. Но това е, което той направи през 1932 г. Неговата книга „Теорията на образованието в Съединените щати“ създаде сензация, осъждайки ефектите от държавната намеса върху образованието. Това значително увеличи броя на хората, записани в училище, каза той, но разруши структурата на образованието, такава,каквато някога е била известна. И наистина, представянето му на разликата между истинското образование и простото обучение е отварящо очите за всеки съвременен американец.

Нок беше страстен противник на войната и всъщност първата му книга беше атака срещу Първата световна война. Той я видя по същия начин, по който видя икономическата намеса, като атака срещу самата цивилизация, за която е достатъчно трудно да поддържа себе си (дори и) при липса на тоталитарен контрол. Той се противопостави на Втората световна война по същата причина.
Нок не беше оптимист относно перспективите за свобода, но видя изход за индивида. Отговорът е да се заобиколите с велики идеи и общност от хора, които ги споделят, и да работите за запазване на всичко добро и велико. „Като общ принцип бих казал, че страната на един човек е мястото, където нещата, които той обича, са най-уважавани. Обстоятелствата може да са му попречили да
стъпва повече там, но тя си остава неговата страна."

Нок се бореше срещу държавата с най-мощните оръжия, които имаше, с ума и писалката си. Подайте произведенията на Нок на 20-годишен студент и имате голям шанс да го въоръжите срещу цял живот,пълен с глупости, независимо дали идват от досадната левица, която обича преразпределението и колективизма, или измамната десница, която е напълно сляпа за невъзможността за съгласуване на войната и национализма с истинския американски дух на свобода.
.....

От англоезичната страница на Уикипедия за Нок:
https://en.wikipedia.org/wiki/Albert_Jay_Nock

Към средата,под заглавието Anti-Semitism and disillusionment with democracy  (Антисемитизъм и разочарование от демокрацията)

„Нок изповядваше вярност към безпристрастната философска обективност, изразена в неговото платонистко кредо „да виждаме нещата такива, каквито са“. [23] [24] В по-ранните си трудове той е осъждал(или омаловажавал) антисемитизма, но през шейсетте си години започва да дава отдушник на все по-антисемитски и антидемократични настроения [25], карайки Робърт Шерил, писал години по-късно в The Nation, да го нарече „вирулентно антисемитски" и „антидемократичен".

(Вирулентен значи опасен,болестотворен,злостен,злъчен...)

Нок описва себе си като „философски анархист“.Според него държавата „претендира и упражнява монопола върху престъпността“.
Ето я книгата на английски:
https://ia803209.us.archive.org/15/items/OurEnemyTheState_201612/NockalbertJay-OurEnemyTheState.pdf

 
 
"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27