Старото сиво магаре Ийори, застанало само в най-сенчестия кът на гората, с разкрачени предни крака и клюмнала на една страна глава, мислеше за разни неща. Понякога си мислеше тъжно: "Защо?", понякога мислеше: "Закъде?", понякога - "Колко всъщност?", а понякога не беше много сигурно за какво мисли. Затова, като видя, че Мечо Пух крачи насам с тежките си стъпки, то се зарадва, че може да престане да мисли, а да му каже мрачно:
- Как си?
- А ти как си? - попита го Пух.
Ийори люшна глава насам-натам:
- Не много как! - каза той. - Отдавна не знам как съм!
А.А.Милн
Много го обичам тоя Ийори... Философ до мозъка на костите си! Та, Ийори стои и си мисли, мисли си и си стои, докато Мечо Пух си хапва медец, препича се на слънчице, бръмчи доволно с пчеличките, лети с балони, пада в локви, удря си главата, търси муфлони, а после отива да се гушне при любимия си Кристофър Робин, за да чуе успокоителните думи "Глупаво мое мече..."
Какво е човекът... Всеки би дал свой отговор на този въпрос и всеки би бил прав за себе си. Колкото хора, толкова и гледни точки, всяка от позицията на личния опит и преживявания, прочетено в любими книги, споделено от любими и не толкова любими хора...
Винаги съм се удивлявала в каква огромна степен в човек са заложени стремежът да създаваш и импулсът да разрушаваш. Примери около нас, колкото искате. Човекът е едно огромно противоречие, едно вечно търсене на себе си навътре и в другите, едно вечно съмнение, един вечен въпрос. Не е ли странно това, че не познаваме себе си, а сме отправили поглед към звездите... Всъщност, не е странно, човешко е. Понякога точно сред звездите откриваш себе си - една мънинквичка прашинка в необятната Вселена, стремяща се да се слее с нея.
Но по-важното за мен е, докато мъдруваме като Ийори, да не забравяме да се радваме на живота като Мечо Пух, защото и двете неща са еднакво важни и е жалко да пренебрегваме едното за сметка на другото. За мен истинските, ценни, пълнокръвни хора са онези, които успяват именно в това упражнение, наречено живот. Които са се научили да живеят в мир със себе си и да приемат другите такива, каквито са, без да съдят, без да се противопоставят и без да се опитват да копират чужди модели. За мен истинските хора живеят тук и сега, без да забравят, че това не е всичко и, както казва Ийори,
"Това Значи Много! То Обяснява Всичко."