Автор Тема: История на град Враца  (Прочетена 19757 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #15 -: Ноември 14, 2009, 04:39:27 am »
СРЕДНОВЕКОВИЕ

          Рашо Рашев и Пламен Иванов правят сондажни проучвания – разрез на Хайрединския окоп при с. Хайредин с цел изясняване дълбочината на рова и височината на вала.
         Живка Въжарова проучва два двуобрeдни некропола в с. Михайлово и с. Галиче. Некропол с 350 погребения проучва Спас Машов. Открити са 180 накита – пръстени, обеци и гердани. Спас Машов проучва ранносредновековното селище върху античната крепост Августа.
          Разкопани са две сгради от средновековния град Вратица при Вратцата от Пламен Иванов. Същият изследовател реализира проучванията на част от късносредновековен некропол при с. Ослен Криводол и сондажни разкопки на средновековната църква в местността Коритен град при с. Люти брод. При тях открива погребение в наоса на храма. Дора Димитрова проучва църквите в Струпешкия манастир и с. Софрониево, както и средновековната крепост Камъка край гр. Оряхово. Съвместно с Цветана Дремсизова тя разкопава и средновековната крепост Калето при Мездра.


С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #16 -: Ноември 14, 2009, 04:42:57 am »
Кулата на Куртпашовци

          Кулата на Куртпашовци се намира югозападно от пл. „Христо Ботев”, пред сградата на Регионален исторически музей – Враца. Тя е квадратна по план, със страна 5,90 м и височина 11 м. Градена е от полуобработени камъни и бигор, споени с хоросан, с използване на вътрешни сантрачи. В долната част зидовете са дебели 1,50 м, а в етажите – 0,90 м. Кулата е с жилищно-отбранителен характер и се състои от подземие, приземен етаж и два етажа за живеене. Подземието е засводено, а етажите са разделени с дървен гредоред. Приземният етаж е с вход от север, на 2,50 м от земята. Влизало се е по дървена стълба, която е прибирана при опасност. Първият етаж е висок 3 м и е пригоден за обитаване и отбрана. Има камина и бойници. Вторият етаж е изграден еркерно на конзоли от четири страни. Висок е 2,50 м и е отделен от първия с двоен гредоред и пълнеж от хоросан и дребни камъни – за предпазване от пожар. Има 12 мазгала, а между конзолите – отвори за изливане на горещи течности върху противника. До етажите се достига по дървени еднораменни стълби. Кулата е построена през ХVІІ в.

С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #17 -: Ноември 14, 2009, 04:44:41 am »
Кулата на Мешчиите

         Кулата на Мешчиите се намира северозападно от пл. „Христо Ботев”. Има почти квадратен план с размери 9,95х10,20 м и височина на каменното тяло 13,40 м. Градена е от ломени камъни, споени със силен хоросанов разтвор. Дебелината на стените е 1,80 м. Кулата е с жилищно-отбранителен характер и се състои от приземен етаж и три етажа за обитаване. Отначало входът бил на западната страна – на повече от 2 м височина. Впоследствие е зазидан, а новият вход е отворен от източната страна на нивото на терена. Етажите са отделени с гредоред. До тях се стига по еднораменна дървена стълба. На всеки етаж има полихромно измазана камина. Третият етаж е пригоден за отбрана – има специални помещения в ъглите и в средата на стените. Три от тях излизат еркерно навън, носени от конзоли, между които има отвори за изливане на горещи течности върху противника. Третият етаж е покрит с купол, изграден от дялани камъни върху четири сводести арки. Над него има две призматични тела – осмоъгълно и квадратно с обща височина 3,25 м. Кулата е построена през ХVІІ в.


С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #18 -: Ноември 14, 2009, 04:47:07 am »
Експозиция в зала „История на България ХV-ХIХ в.“

       В залата са представени ценни образци на Врачанската книжовна, иконописна и златарска школа.
        Изведени са най-силните акценти в историята на град Враца през Възраждането - идването през 1794 г. на св. Софроний Врачански за епископ на Врачанската епархия; подетата от населението във Врачанския край и оглавена от Димитраки Хаджитошев борба за самостоятелна българска църква; Първата българска дипломатическа мисия „Замбин-Некович“ в Русия през 1804 г.; подвигът на врачанина Никола Войводов през 1867 г.; идването на Васил Левски през 1872 г. и подготовката за Априлското въстание през 1876 г.
       В началото на експозицията с илюстративен материал е отбелязан краят на ХIV в., когато въпреки героичната си и самоотвержена съпротива българският народ пада под османска власт.
       Но в редица църкви и манастири във Врачанския край културните традиции не само се запазват, а се развиват и обогатяват. За това свидетелстват изложените в залата икони от ХVІІ-ХІХ в., църковна утвар и ценни книжовни паметници, сред които ръкопис от ХІV в., т.н. Галатински миней, ръкописен сборник от 1772 г. на един от най-плодовитите представители на Врачанската книжовна школа – поп Тодор Врачански.
         Враца е едно от първите селища в българските земи, в които най-рано през Възраждането се проявяват и реализират идеите за новобългарска просвета и образование, църковно-национална независимост и политическо освобождение. В 1822 г. Константин Огнянович открива първото светско училище в града, а в 1843 г. Цвета Кръстенякова разкрива второто у нас девическо училище.
        Отново чрез илюстративен материал върху експозиционни пана са развити и следващите акценти от културно-политическата история на Врачанския край през визирания период:
            - изключително благотворна роля за издигане националното самосъзнание на врачанското население оказва идването в града на св. Софроний Врачански и дейността му - първият българин, ръкоположен за висш архиерей по време на османското владичество, оглавил Врачанската епархия през 1794 г.
            - изпращането на Първата българска дипломатическа мисия „Замбин-Некович“ в Русия през 1804 г., плод на свободолюбивите стремежи на будното врачанско население и св. Софроний Врачански, поставила си за цел да търси пътища за отхвърляне на робството.
           -   врачани, водени от врачанския първенец и родолюбец Димитраки Хаджитошев, са в основата на църковно-народните борби, довели до премахване на духовното им подчинение на Цариградската патриаршия и учредяването на Българската екзархия.
         -  през 1867 г. врачанинът Никола Войводов сформира въстаническа чета в Галац (Румъния), за да се бори за освобождението на своето Отечество, а героичната му смърт на кораба „Германия“ оставя светла диря в народната памет.
         В 1872 г. във Враца е създаден местен революционен комитет, подразделение на Вътрешната революционна организация, изградена от Васил Левски - Апостола на българската свобода. През август същата година Левски посещава града, пее в църквата „Св. Възнесение“ и събира местните съзаклятници в местността „Скакля“. На експозиционно пано е представена карта, на която са отбелязани селищата във Врачанско, посетени от Васил Левски, и създадените местни революционни комитети в периода 1872-1876 г.
         По време на подготовката за Априлското въстание Враца оглавява III революционен окръг. Главен апостол на III Врачански революционен окръг е Стоян Заимов. Врачанските съзаклятници имат и знаме, изработено от сестрите Калица и Мица Кръстеви Хадживасилеви, което в оригинал е изложено в експозицията. Опитът за въстание във Враца в нощта на 18/30 срещу 19/31 май 1876 г. е жестоко потушен, посечени са над 30 врачани.
         В експозицията са изложени и материали, илюстриращи традиционния поминък и занаяти във Враца - лозаро-винарството, копринарството и джелепчийството, представени съответно чрез характерни съдове, копринени тъкани, дамги и пр., златарство и златарски инструменти, както и оригинални дърворезби.
          В залата са експонирани: плащеница от 1621 г., оригинален фрагмент от стенопис „Тайната вечеря“ - ХV-ХVI в., дамаскини от ХVIII в., псалтир със сребърна позлатена обковка от ХVII в., част от епископски жезъл, дърворезбен кръст със сребърна кована обковка - ХVIII в., сребърен филигранен кръст - ХIХ в., сребърни ковани съдчета - ХIХ в., сребърни ковани чашки - ХIХ в., златарски инструменти, дамги, ценни старопечатни издания – „Буквар”, Виена, 1792 г., „Общое землеописание“, Смирна, 1843 г., дивити, панакида, глинени пинти (съдове за ракия), калъпи за отливане на куршуми и оловчета, пищови-кремъклии, ятагани, пушки и други експонати от представения исторически период.

С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:История на град Враца
« Отговор #19 -: Декември 26, 2009, 16:18:43 pm »
Ново откритие при разкопките край Вратцата - бронзова тракийска фибула
9 юли 2009

 Бронзова тракийска фибула е новото откритие на археологът ст.н.с. д-р Нарцис Торбов при разкопките му в м. Градище, край Вратцата. На 07.07т.г. след тримесечни разкопки той достигна до тракийския културен пласт. Пластът се намира на 1, 30 м дълбочина под субструкцията (основите) на средновековна отбранителна кула. Разположен е на 0, 25-0, 40 м под културния пласт от римската епоха - III-V в, състоящ се от постройки, изградени от тухли и камък.
Пластът от времето на траките е с дебелина 0, 15 - 0, 20 м и е върху материковата скала. Разкрити са множество фрагменти от трапезна керамика и въглени. Намерена е и бронзова фибула (закопчалка за дреха), подобна на днешните безопасни игли. Тя е орнаментирана с врязвания и е използвана като накит за украса на дрехите на жена от аристократичен произход. Фибулата е добре запазена и има дължина 4, 5 см и височина 2, 5 см.
Такива фибули са намерени в Могиланската могила във Враца, където са открити златен венец и сребърен наколенник с позлата. Те свидетелстват, че в могилата в Гробница II са погребани тракийски владетел и младата му съпруга. Ст.н.с. д-р Нарцис Торбов предполага, че в местността Градище е съществувало селище, което през втората половина на IV в. пр. Хр. се е утвърдило като династичен център, управлявал северозападните тракийски земи. Неговите владетели са погребани в Могиланската могила във Враца.
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27