След близо двумесечна работа специална комисия за Либия, създадена от съвета по правата на човека към ООН, стигнала до извода, че във време на война и двете страни в конфликта са извършили престъпления - убивали са мирни жители, използвали са наемници. насилвали са жени и т.н.
Тричленната комисия на ООН с председател египтянина Чериф Басиуни обходила цялата страна (от Триполи до Бенгази) и се срещнала с 350 местни жители - лекари, бежанци, затворници и разбира се представители на властите от двете страни. Дипломатите събрали впечатляващ архив от хиляди документи, видеозаписи и снимки, доказващи нарушенията на правата на човека в Либия.
Работата им преминала в условията на продължаващия конфликт. Помощниците на разследващите от ООН не били много, заради което председателят Басиуни и колегите му са на мнение, че след приключването на гражданската война ще се наложи да се извърши друго по-щателно разследване. Но и тези факти, които събрала комисията са достатъчни за разбирането на следното: в Либия се случват доста лоши неща.
Обстоятелството, че по време на война се извършват престъпления не е някаква новост. Въоръжения човек, чиито живот е изкривен от войната по принцип не е склонен да изпитва милосърдие към онези, които счита за врагове. В света досега не е имало нито една война, която да се е водила с бели престилки.
Поради тази причина бързото развиване на спиралата на насилието по отношение на цивилните, военопленниците, въобще хората, заподозрени в нелоялност или шпионаж, се наблюдава и в Либия. Новините, примерно за убийствто на невъоръжен човек се предават от уста на уста, обрастват със слухове и невярни подробности. На изхода се получава, че е убит не един човек, а десет, убитите не са били просто хора, а деца и то бедни сирачета от някой скромен приют.
И разбира се веднага се появяват "отмъстители", вярващи в това, че да се разправяш с децата на врага вече не е чак такъв голям грях. Понякога подобни мисли се реализират и естествено предизвикват ответна реакция. И така нататък, по възходящата.
Такава някаква история се получила и в Либия. В самото начало на въстанието, Бенгази се напълнил със слухове, че Муамар Кадафи масово използва наемници от Черната Африка против своите съграждани. В действителност, такива наемници наистина имало, но в никакъв случай не може да се говори за цели батальони от граждани на Чад, Мали и Судан, вършещи кой-знае какви зверства по отношение на коренните либийци. Тези слухове се оказали силно преувеличени.
Но тези слухове довели до това, че в източна Либия активно започнали да издирват същите тези "наемници". В резултат от това в плен попаднали десетки чернокожи работници, срещу които бил организиран истински лов. Нещастните пекари, санитари, шофьори и др. били бити, а и още - били бесени по стълбовете и мосовете без какъвто и да било съд.
След като едни гастербайтери били пребити, а други избягали, бунтовниците осъзнали, че няма кой да им пече хляба, да прибира ранените в болниците и да кара автомобилите. Но вече било късно и трябвало някак да с справят сами.
С онези хора, които били заподозрени в сътрудничество с режима постъпвали по същия начин, както и с негрите. Политическите затвори, които триумфално били изпразнени от затворници в началото на въстанието, практически веднага се напълнили с нови обитатели.
Лидерите на бунтовниците с крайна неохотта говорят на тази тема с чуждестранните журналисти и въобще не им показват затворените. Няма никаква възможност да се изясни в какви условия живеят заподозрените в сътрудничество с режима. Така или иначе можем да предположим, че не им се сервира храна по три пъти на ден и в килиите им няма климатици.
Към това можем да добавим, че опозиционните части придобили още едно съмнително ноухау. Почти всички войници на режима, попаднали в плен при тях са със простреляни крака, за да не могат да избягат. Този метод върши работа, но такава практика не е разрешена от международното хуманитарно право.
На бойното поле противниците на Кадафи също не се стесняват да използват подобни средства. В Мисрата непрекъснато има оплаквания от обстрели на жилищните квартали с установки "Град". Те не се притесняват да стрелят срещу местата, където живее население, лоялно на Кадафи. Запада наблюдавайки всичко това и естествено, не взима никакви мерки, тъй като бунтовниците все пак са "свои".
Привържениците на Кадафи добавят в списъка на възможните престъпления всякакъв род "признания", направени от от пленените от режима бунтовници. Става дума за невъобразими зверства, извършени от противниците на режима. Но да се доверяваме на подобни сведения не си струва. В либийските затвори и в по-спокойните времена не е имало кой-знае какви проблеми при изтръгване на всякакви самопризнания.
Очевидно сега тези затвори също не са останали празни. От триполи идва слухът за масови арести на потенциални дисиденти. При какви условия пребивават пленените противници на Кадафи засега не може да се установи. Но онези, които уж успяли да се измъкнат от лапите на Кадафи разказват истории за непрестанни побоища. Не би следвало да им се вярва напълно, но и трябва да се вземе предвид, че Кадафи никога не се е отличавал с особен хуманизъм.
В бойно условия армията на Кадафи също не била особено загрижена за цивилното население, настроено против техния лидер. Други квартали на Мисрата пък са били обстрелвани от тях, от което имало ранени и убити цивилни. Разбираемо е, че срещу жени и деца никой не се е целил специално, но пък и явно не са дочакали тяхната евакуация от зоната на конфликта.
Главното престъпление, в което бунтовниците обвиняват частите на Кадафи е използването на заплаха за изнасилването на жените и децата. Противниците на Кадафи твърдят, че такива съобщения се използвали във всички градове, където навлизала либийската армия. Според тези данни, войниците нахлували в домовете на мирните жители, заграбвали всичко ценно, мъжете убивали, а жените у децата изнасилвали.
Тези обвинения са твърде сериозни, за да бъдат приети на доверие без съответното компетентно разследване. Но съобщенията, че правителствената войска действително се е опитал да посее страх в метежните градове, идват от рализни части на Либия.
Косвено потвърждение на тези данни дали генералите, които неотдавна избягаха в Италия. Един от тях каза, че заповедите, които са му давани били нечовешки и той не искал да ги изпълнява.
В отчета на комисията на ООН също е споменато за излишно използване на сила против демонстранти, използване на забранени видове оръжия, участие в бойните действия на непълнолетни, отказ на пострадалите да бъде оказана медицинска помощ, отвличане на хора и др. престъпления. При това авторите на този документ са го съставяли подчертано обективно. Това все пак не е съдебна процедура, но събраните факти са изложени изрядно заедно с указване източника на информация.
На едно място в документа се споменава, че обема на нарушенията на човешките права е по-голям от страната на режима на Кадафи.
Кой с какво се е отличил в конфликта ще стане ясно едва след неговото приключване, когато стане възможно провеждането на пълномащабно разследване в повече или по-малко спокойни условия.
Окончателния доклад преди всичко ще бъде изпратен в Международния наказателен съд, който вече е готов да започне работа по Либия. Но това ще стане само ако либийците не поискат сами да съдят хората, забравили, че в страната им има закони.