Ще поместя една хипотеза без знанието и съгласието на автора Ангел Иванов.
Публикацията е направена за първи път в списание "Вселена наука и техника" брой8 за 2007.
Дано не ми се разсърди или поосъди....
Топлината? - Енергия или не!
Ако не е, както твърдят физиците - тогава какво е?
Може ли да се извършва работа без енергия?
Топлината извършва ли работа? - Да.
Смехотворно ли е твърдението на класическата физика, че телата навлизащи в земното пространство,
загряват вследствие триенето в плътните атмосферни слоеве на Земята?
Класическата физика неправилно дефинира понятието топлина. Тя казва, че „топлината не е енергия, а форма на пренос (предаване) на енергия от едно тяло на друго", и че „топлината, за разлика от енергията не се явява функция на състоянието на системата, а зависи от процеса на изменение на това състояние" и още, че „топлината, както и работата се явяват не като енергия, а като форма на нейното пренасяне (предаване)". За случая дават следният пример: „При съприкосновението на две тела с различна температура частиците от по-нагрятото тяло предават част от своята енергия (топлина) на частиците на по-малко нагрятото тяло." (Справочное руководство по физике на Б. М. Яворский и Ю. Я. Селезнев 1989 г. стр. 138.) Да, това представлява пренос на енергия (топлина), но не казват що е топлина, откъде идва тази топлинна енергия, как и от какво се получава и каква е нейната природа - т.е. не дефинираш понятието топлина. В речника на научните термини е казано: „Топлина — енергия, която се пренася...". Стига се до куриоз: уж топлината не е енергия, а пък я измерваме с единиците за енергия - джаул, не е енергия, а в същото време извършва работа. Във всяка справочна литература се казва, че всичко онова, което извършва някаква работа, е енергия. Не можеш да извършиш каквато и да е работа, без да вложиш някаква енергия. Нека да поставим въпроса и иначе: Що е студ (мраз, хладина)? Нали и студът е пренос на енергия, щом преминава от по-студените области към по-топлите.
Версалната физика чрез своята електрогравитационна теория казва, че топлината е енергия и като такава тя също може да се произвежда, пренася и използва подобно на електричната. И ядрената, и електричната, и химичната енергия по своята същност представляват топлинна енергия. Топлинната енергия е продукт на електрогравитационното взаимодействие, а температурата е мярна за електрогравитационното състояние на частиците и телата в една система, измервано в градуси. Равновесната температура съответства на 45°С хиперболични. Тя е изходната точка на електрогравитационното равновесие в частиците, атомите, телата и системите от тях. Топлината може да извършва работа, да ускори или забави даден преход на енергия, да предизвика или преустанови даден процес или да промени посоката на преходните процеси в една планетарна система. При превес на гравитационните или електрическите заряди (сили) енергията ще бъде гравитационна или електрична. При едно нарушаване на баланса чрез някаква сила, идваща отвън или отвътре, става повишаване или намаляване на собствената температура (загряване или охлаждане на телата). От гореказаното може да се даде следната дефиниция за топлина съгласно електрогравитационната теория: Топлината е форма на гравитационната енергия, така както магнетизмът е форма на електрическата енергия. Едно по-високо ниво, от някаква равновесна стойност на гравитационната енергия, означава топлина (загряване). Обратното - едно по-ниско ниво - студ (изстиване). За средна стойност се приема енергията на електрогравитационното равновесие. Равновесно състояние се нарича онова, при което излъчената енергия на частиците, атомите, телата или системите от тях е равна на погълнатата. При нарушаване на това равновесие топлината или се повишава или намалява. Елементарен пример за това са метеорите, кометите, космическите кораби или електрическата верига, по която протича електрически ток. Затова може да се каже - топлината е мярка и функция на електрогравитационното състояние на частиците, атомите, телата или системата от тях. Всеки проводник или електрически консуматор притежава собствено специфично електрическо съпротивление. Ако електрическото съпротивление нараства, токът намалява, веригата изстива. Обратно - ако то намалява, токът нараства, веригата загрява. И тук физиката допуска огромна грешка. В гореспоменатия справочник на с. 217 се казва: „Съпротивлението на металните проводници зависи от материала на проводника, неговата геометрическа форма, размера и специфичното съпротивление, а също и от температурата." За специфично се приема съпротивлението при 0 °С. А температурата от какво зависи? Излиза, че съпротивлението зависи от температурата, а температурата от съпротивлението! Получава се затворен кръг. Този парадокс се явява, защото физиката все още не е дефинирала що е това топлина.
Версалната физика твърди точно обратното - температурата зависи от електрическото съпротивление, т.е. от електрическия ток, но не и електрическото съпротивление да зависи от температурата. Например: в една верига е включен резистор и протича определен ток. Загряваме външно резистора, примерно до 200-300о C. Наблюдаваме, че токът във веригата не се променя. Защо? Електрическият ток е толкова по-голям, колкото електрическото съпротивление е по-малко, а оттам и отделената температурата е по-висока. Токът в една верига не е чисто електрически. В нея, обратно на електрическия ток, протича и гравитационен ток, който е много по-слаб, поради което амперметрите не могат да го отчетат. При електрогравитационната взаимоиндукция става сблъсък между индуктирани и собствени електрически и гравитационни заряди и в проводника се ражда топлина. Вж. Фиг. 1. Ако посоката на собствените електрически заряди е-q собст е обратна на часовниковата стрелка, то индуктираните е+qi се движат насрещно по посока на часовниковата стрелка. При това насрещно движение става сблъсък на електрони и позитрони, от което се ражда топлина.
Същото е и при навлизането на едно тяло или частица в земното електрогравитационно поле — в тях се индуктират обратни електрически заряди („вихрови токове"), които водят до загряване (отделяне на топлина), отговаряща на квант елементарната температура 2,74 K (келвина).
Тази топлина е продукт на електрогравитационното взаимодействие между собствените електрически заряди и зарядите на полето. Такива са случаите, както казахме, и при навлизането на всяко едно тяло в земното гравитационно поле.
В електрическите вериги протичането на ток е за сметка на енергията от електрическия токоизточник. В него също се отделя топлина, но тя е за сметка на електродвижещата сила - е.д.с. Обаче самият процес на отделяне на топлина тук се дължи на „сблъсъка" между електрическите заряди от токоизточника с гравитационните заряди в проводника. С други думи - внесените електрически заряди срещат съпротивата на гравитационните заряди на проводника, които, образно казано, се явяват като „защитници" на своята територия. Тази съпротива се изразява във вид на електрическо съпротивление, върху което се отделя топлина, когато протича ток по дадената верига. За да протече електрически ток 1 а, е необходимо 6,1018 електрона да преминат през проводник със сечение 1 мм2 за 1 секунда. Ha тях в обратна посока е необходимо да се противопоставят 5,6.1035 гравитона. Образно казано, това е „война" между „внесените електрони и „отбраняващите се" гравитони.
Следват доста формули, които не б иха ме затруднили но ще ми отнемат доста време да ги преведа в нормален вид ползвайки възможностите на форума. За заинтересованите прикачам файла, който е 1 към 1 с оригинала.
и финала:
Разбира се, това е само една хипотеза. Тя се нуждае от експериментални доказателства. Такива могат да бъдат проведени само в лабораториите на НАСА. Провеждането им трябва да стане така: Едно метално тяло, поставено в стъклен цилиндър, окачено на огнеупорни нишки, така че да няма допир със стъклото. В него се монтират температурни датчици, които да изпращат на определени интервали данни за температурата. Тялото се пуска от космически кораб извън радиационните пояси. Тъй като тялото няма достъп до атмосферата, няма да има и пряко триене в атмосферата. Ако тялото се загрява, това ще бъде потвърждение на хипотезата. Втори опит: Едно тяло без специална конструкция и състав, с монтирани в него датчици се пуска от космически кораб. В същия момент се пуска второ тяло с корпус от слоести пластове, изолирани помежду си, подобно на ламелите на трансформаторите, или от специален феритен материал с монтирани и в него температурни датчици. Пускат се едновременно извън радиационните пояси. Ако температурата във второто тяло не се повишава или е много по-ниска от тази на първото тяло, то тава ще бъде отново доказателство за правдоподобността на хипотезата. А, ако съм прав, представяте ли си каква ще е ползата от това?
